Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 54
                          гр. София, 12.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Камелия Ефремова
                            Членове:     Людмила Цолова
                                         Иво Димитров

при участието на секретаря Александра К. Ковачева
като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско
дело № 20248002902303 по описа за 2024 година
        Производството е по чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража (предходно
наименование Закон за международния търговски арбитраж), ред. ДВ, бр. 8 от
2017 г.
       Образувано е по иск на М. А. А. от гр. Ботевград срещу „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София за прогласяване на решение от 03.12.2015 г. по в.
а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр. София за
нищожно поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от
арбитраж.
       Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София – оспорва
иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗА 3-
месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното
основание по чл. 47, ал. 2 ЗА, съображения за което е изложил в писмен
отговор от 06.12.2024 г.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети
състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на
страните, приема следното:


                                     1
      По допустимостта на иска:
      Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна
и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА (приложим за
настоящия случай съгласно § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА). Въпросът за
спазването на срока е разрешен окончателно с определение № 3464 от
08.12.2025 г. по ч. т. д. № 486/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение.
     Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението на
„Профи Кредит България” ЕООД за недопустимост на иска поради
предявяването му срещу ненадлежен ответник, тъй като дружеството е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018 г.
Процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 47, ал. 1 и ал.
2 ЗА е предопределена от самото арбитражно решение, чиято отмяна или
прогласяване на нищожността му се иска. Надлежни страни в това
производство са лицата, които са имали качеството на страни в арбитражното
производство и са обвързани от постановеното в него решение. В случая,
страна (ищец) в арбитражното производство е „Профи Кредит България”
ЕООД. Следователно, същото дружество, а не приобретателят на
прехвърлените от него вземания „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, се
явява надлежна страна и в настоящото производство за прогласяване
нищожността на арбитражното решение.
      По основателността на иска:
       Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
множество решения, която се споделя и от настоящия състав (решение № 110
от 17.06.2017 г. по т. д. № 2239/2016 г. на ІІ т. о., решение № 315 от 17.12.2018
г. по т. д. № 1374/2018 г. на ІІ т. о, решение № 50024 от 13.12.2024 г. по т. д. №
1953/2022 г. на ІІ т. о. и др.), въведените със Закона за изменение и допълнение
на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) промени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК –
забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, и с § 8, т. 5 допълнение на разпоредбата на чл. 47 ЗМТА чрез
създаване на ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по
спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни, следва да

                                        2
намерят приложение и към производствата по чл. 47 ЗА, образувани по искови
молби, подадени в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, независимо че арбитражните
решения са постановени преди законовите промени. Това разрешение е
аргументирано с даденото от Конституционния съд на Република България
тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките
на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като
производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий
(факултативен) е предявяването на иск по чл. 47 ЗА пред ВКС. Според
цитираната практика, след като ВКС е сезиран от надлежна страна в
преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА с иск за прогласяване на нищожност по
чл. 47 ЗА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно
действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК
и чл. 47, ал. 2 ЗА, т. е. ако разрешава потребителски спор, който съгласно чл.
19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, арбитражното решение е нищожно по силата
на чл. 47, ал. 2 ЗА и ВКС следва да постанови нищожността му.
     Поради тези съображения доводите на ответника за неприложимост на
разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗА по отношение на процесното арбитражно
решение са неоснователни.
      С постановеното от СНЦ „Арбитер Юстициарум“, гр. София решение от
03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г., прогласяването на чиято нищожност е
предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по
сключен с „Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит
№ 5006826376 от 24.06.2014 г. С оглед предмета на договора и при липсата на
данни да е сключен за целите на извършвана от ищцата търговска или
стопанска дейност, следва да се приеме, че същата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП , поради което спорът във връзка с
изпълнението му е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ
бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е
нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр.8/2017 г.).
     С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
     При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в
общ размер на сумата 506.52 евро, включваща: 439.71 евро (равностойност на


                                      3
860 лв.) – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е
удостоверено в представения договор за правни услуги от 12.09.2024 г.; 59.14
евро (равностойност на 115.66 лв.) – държавна такса за настоящото
производство и 7.67 евро (равностойност на 15 лв.) – държавна таса по ч. т. д.
№ 486/2025 г. на ВКС, I т. о.
      Настоящият състав намира за неоснователно заявеното в отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение. С оглед вида и обема на осъществената от
пълномощника й правна помощ – изготвяне на искова молба; явяване в
съдебно заседание; изготвяне на частна жалба срещу определението за
прекратяване на производството по настоящото дело с подробен анализ на
ангажираните във връзка със спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА
доказателства, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.
(439.71 евро) не може да бъде преценено като прекомерно.


     Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение,

                                 РЕШИ:

     ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от СНЦ „Арбитер
Юстициарум“, гр. София решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр. София.
       ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, да заплати на М. А. А. от гр. Ботевград , ул. „Патриарх Евтимий“ № 72
разноски по делото в размер на сумата 506.52 евро (петстотин и шест евро и
петдесет и два евроцента).


     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:



                                      4
    1. _______________________

    2. _______________________




5