Действия на съда при иск за недължимост, насочен към ненадлежен ответник

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                    №9
                           гр. София, 15.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Камелия Ефремова
                             Членове:     Людмила Цолова
                                          Иво Димитров

като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско
дело № 20258002900985 по описа за 2025 година
     Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. от гр. Русе против
решение № 186 от 13.01.2025 г. по в. гр. д. № 2932/2023 г. на Софийски
градски съд, II-А въззивен състав, с което е обезсилено решение № 532 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 38946/2022 г. на Софийски районен съд, 154 състав и
е прекратено производството по делото, образувано по предявените срещу
Национална агенция за приходите обективно съединени искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът-касатор не
дължи на агенцията, поради погасяване по давност, сумите по изпълнителен
лист от 05.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 6464/2015 г. на Русенски районен
съд: сумата 24 446 лв. – главница по договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2015 г. до
окончателното й изплащане и сумата 1679.75 лв. – лихва за забава за периода
26.02.2015г. - 30.10.2015г.
      В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е
недопустимо, евентуално неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост, без да са изложени
конкретни аргументи в подкрепа на тези оплаквания.

                                      1
       Ответникът по касация – Национална агенция за приходите – моли за
недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без
уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от
13.05.2025 г.
         С определение № 2491 от 07.08.2025 г. по настоящото дело
касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради
противоречие с решение № 170 от 06.04.2020 г. по т. д. № 2506/2018 г. на ВКС,
II т. о. в частта относно прекратяването на производството по делото поради
липса на правен интерес в хипотезата, когато искът е предявен срещу
ненадлежен ответник.
      Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ
отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, с оглед заявените
касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията
си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
     Касационната жалба е частично основателна.
      За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати
производството по предявените от В. В. Т. срещу Национална агенция за
приходите искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на агенцията сумите по изпълнителен лист от
05.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 6464/2015 г. на Русенски районен съд,
въззивният съд е приел, че ответната агенция не е пасивно материалноправно
легитимирана по тези искове, от което произтича и липсата на правен интерес
от същите. Аргументирал е извода си с това, че съобразно посоченото в
изпълнителния лист, титуляр на процесните вземания е Държавен фонд
„Земеделие“ и следователно именно той е легитимиран да търси и получи
плащане по тях, докато НАП е само негов процесуален субституент –
агенцията е образувала и обезпечила движението по изпълнителното дело, по
което изпълнителният лист е представен с оглед изрично делегираните й от
закона (чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП и чл. 162, ал. 4 ДОПК ) правомощия да събира
определени частни държавни вземания, сред които и процесните вземания.
Според решаващия състав, доколкото не участва в материалното
правоотношение, представляващо източник на вземанията, НАП нито е
легитимирана да получи плащане, нито е надлежен ответник по исковете за
недължимостта им, тъй като отрицателният установителен иск по чл. 439, ал.

                                     2
1 ГПК следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на
вземането, да има качеството кредитор.
       Липсата на пасивна материалноправна легитимация на НАП е
преценена като обуславяща и липса на правен интерес от предявяване срещу
нея на исковете на ищеца, че не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист, по съображения, че: Не е налице правен интерес от
отрицателен установителен иск срещу агенцията, че няма вземане срещу
ищеца, от една страна, защото тя не претендира да има такова, а от друга –
защото евентуалното уважаване на такъв иск срещу НАП не би дало никаква
защита на ищеца-длъжник; Действителният претендент на вземането не би
бил обвързан от силата на пресъдено нещо, с която е установена
недължимостта, тъй като не е бил страна в производството, а НАП би могла да
продължи принудителното изпълнение по изпълнителното дело, тъй като в
него тя участва като процесуален субституент на титуляря на вземането, а не
като носител на такова.
      С оглед констатацията за липса на правен интерес от предявените
срещу НАП искове, е формиран извод за недопустимостта им и съответно за
недопустимост на постановеното по тях решение, поради което същото е
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
       Настоящият състав намира за правилен изводът на въззивната
инстанция, че Национална агенция за приходите не е надлежен ответник по
предявените от В. В. Т. искове по чл. 439 ГПК за установяване
неддължимостта на сумите по издадения срещу него изпълнителен лист.
Поради това, че титуляр на процесните вземания е Държавен фонд
„Земеделие“, именно той се явява надлежна страна в спора за тяхното
съществуване, докато приходната агенция             е само негов процесуален
субституент – участието й в изпълнителното дело, по което изпълнителният
лист е представен, е с оглед изрично делегираните й от закона (чл. 3, ал. 7, т. 8
ЗНАП и чл. 162, ал. 4 ДОПК ) правомощия да събира определени частни
държавни вземания, сред които са и процесните вземания. В този смисъл е и
формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд –
решение № 170 от 06.04.2020 г. по т. д. №2506/2018 г. на II т. о. и решение №
50022 от 21.06.2023 г. по т. д. № 2697/2021 г. на II т. о.
       Неправилно, обаче, в противоречие със същата практика на


                                       3
касационната инстанция, решаващият състав е преценил, че поради
предявяването им срещу ненадлежен ответник исковете са недопустими
поради липса на правен интерес и производството по тях подлежи на
прекратяване.
      При противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в
която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита
срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, е налице
нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен да даде съответните
указания на ищеца за отстраняването й чрез предприемането на действия за
конституиране на надлежния ответник.
      Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение №
1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато тази нередовност на исковата
молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо
лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо;
Ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с
указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото
с негово участие.
      В случая е налице именно тази хипотеза. С оглед изложените в исковата
молба обстоятелства, че кредитор на вземанията по процесния изпълнителен
лист е Държавен фонд „Земеделие“, надлежен ответник по предявените
искове за недължимостта на същите е именно Фондът, а не Национална
агенция за приходите, посочена от ищеца. Това несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба е следвало да бъде
отстранено от първоинстанционния съд чрез даване на указания на ищеца за
конституиране на Държавен фонд „Земеделие“ като надлежен ответник.
Неотстраняването на посочената нередовност на исковата молба има за
последица недопустимост на първоинстанционното решение. В съответствие с
указанията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение, след обезсилването на
първоинстанционното решение, делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Производството
следва да започне с даване указания на ищеца за конституиране на надлежния
ответник, при изпълнение на които то следва да продължи от етапа на
връчване на препис от исковата молба и от доказателствата на надлежния


                                     4
ответник.
     При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по
разноските за настоящата инстанция.


     Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ
отделение, Трети състав, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК

                                 РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 186 от 13. 01.2025 г. по в. гр. д. № 2932/2023 г. на
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е прекратено
производството по делото, образувано по предявените от В. В. Т. от гр. Русе
срещу Национална агенция за приходите обективно съединени искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че същият не
дължи на агенцията, поради погасяване по давност, сумите по изпълнителен
лист от 05.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 6464/2015 г. на Русенски районен
съд: сумата 24 446 лв. – главница по договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2015 г. до
окончателното й изплащане и сумата 1679.75 лв. – лихва за забава за периода
26.02.2015г. - 30.10.2015г.
     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 13. 01.2025 г. по в. гр. д. №
2932/2023 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е
обезсилено решение № 532 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 38946/2022 г. на
Софийски районен съд.
      ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав.


     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________

                                      5
6