Придобиване по давност на наследствен имот от сънаследник

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ

                                  № 472
                          гр. София, 09.07.2026 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело
№ 20258002101574 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение рег.№ 53 от
30.01.2025 г. по в.гр.д.№ 571 от 2024 г. на Софийския окръжен съд, III
въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 95 от 23.04.2024
г. по гр.д.№ 951 от 2023 г. на Районен съд- Елин Пелин. С това решение е
уважен предявеният от Р. С. З. срещу Н. С. С. иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е
собственик на основание наследяване и давност на следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот *** в кв.6 по плана на [населено място], С. о., с
площ от 420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***, УПИ ***, общински път и
общински път, ведно с построените в поземления имот масивна жилищна
сграда на два етажа и мазе, гараж и всички второстепенни постройки,
представляващи приращение към поземления имот.
С определение № 625 от 11.02.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал
касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК
/поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос:
Действията на позоваващия се на придобивна давност сънаследник,

                                     1
изразяващи се в отстраняването от съсобствения имот на роднини на другия
сънаследник /в случая син/, представляват ли ясно и недвусмислено
демонстриране пред този друг сънаследник на намерението на владеещия
имота сънаследник да установи владение и върху притежаваната от другия
сънаследник идеална част от имота ?
В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Н.
С. С. поддържа жалбата. Моли решението на Софийския окръжен съд да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска.
Претендира за направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответника по жалбата Р. С. З. оспорва същата. Моли
решението на Софийския окръжен съд да бъде оставено в сила и на З. да се
присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд по поставения правен въпрос приема следното: В
константната практика на ВКС, включително посоченото от касаторката
 решение № 102 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 2820 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че наследник, който е
установил владение върху наследствен имот, е владелец на своята част от
имота и държател на частите на останалите наследници. За да установи
владение върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота
/и съответно да може да ги придобие по давност след изтичане на
законоустановения срок по чл.79, ал.1 ЗС/, този наследник следва да отблъсне
владението на другите сънаследници, като манифестира с действията си, че
владее техните части за себе си. Тези негови действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се демонстрира директно
пред другите наследници /а не пред трети лица, включително роднини и
близки на тези други наследници/ намерението за владение върху целия имот
и отричането на владението на другите наследници. Настоящият състав на
ВКС изцяло споделя тази практика на ВКС.
По съществото на жалбата: Съдът е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от Р. С. З. срещу Н. С. С., за установяване спрямо ответницата, че
ищецът е собственик на основание наследяване на 1/2 ид.ч. и на основание
давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от 1987 г. до
завеждане на иска на 31.08.2023 г., на останалата 1/2 ид. от следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот *** в кв.6 по плана на [населено място], С.
о., с площ от 420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***, УПИ ***, общински

                                     2
път и общински път, ведно с построените в поземления имот масивна
жилищна сграда на два етажа и мазе, гараж и всички второстепенни
постройки, представляващи приращение към поземления имот. В исковата
молба ищецът е твърдял, че още през 1987 г. се е върнал в [населено място]
заедно със семейството си, за да гледа болния си баща. Тогава баща му се
съгласил и предложил къщата в [населено място] да остане за ищеца, защото
на ответницата /негова сестра/ били дадени значителни средства, за да си купи
жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Ответницата също приела
тази уговорка, но все отлагала формалното прехвърляне на собствеността, при
все че никога не е отричала, че къщата в [населено място] е собственост на
ищеца. От 1987 г. ищецът никога не е допускал ответницата в имота и винаги
е държал този имот като свой. Само през зимата на 2009 г., за кратко време,
синът на ответницата бил допуснат от ищеца да живее на първия етаж от
къщата, но впоследствие бил изгонен.
От представения по делото нотариален акт № 66, том III, нот.д.№ 472 от
12.05.1972 г. се установява, че процесният имот /УПИ *** в кв.6 по плана на
[населено място], С. о., с площ от 420 кв.м., без сградите в него/ е бил
собственост на братята Г. Й. З. и С. Й. З..
Видно от протокол от 02.03.1993 г. по гр.д.№ 101 от 1993 г. на Елин-
Пелинския районен съд, на 02.03.1993 г. между наследниците на братята Г. и
С. З. е била постигната съдебна спогодба, с която В. С. З. /съпруга на С. З. и
майка на страните по делото/ е станала изключителен собственик на
процесния УПИ, без сградите в него.
От протокол за строителна линия № 25 от 03.07.1972 г., типов проект за
изграждане на сграда, утвърден с протокол № 21 от 19.02.1962 г. и
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че жилищната
сграда в имота е била построена от С. Й. З. през 70-те години на миналия век,
по време на брака му с В. З..
 Видно от удостоверения за наследници изх.№ ГСР-04-089 от 04.08.2023 г. и
изх.№ ГСР-04-0156 от 22.08.2023 г., С. З. е починал на 03.04.1989 г., а В. З. е
починала на 27.09.2007 г., като двамата са оставили за свои наследници: сина
им и ищец по делото Р. С. З. и дъщеря им и ответница по делото Н. С. С..
От представения към отговора на исковата молба нотариален акт № 70, том
III, рег.№ 15014, нот.д.№ 471 от 27.06.2003 г. се установява, че ответницата Н.
С. С. и съпругът й В. Х. С. са признати за собственици по наследство и делба

                                      3
на застроен с двуетажна жилищна сграда и гараж имот, находящ се в
[населено място], [улица].
От показанията на свидетеля Н. Г. /братовчед на страните и кум на ищеца/ се
установява, че намиращата се в имота жилищна сграда е била построена от
бащата на страните С. З., но след неговата смърт се поддържа от ищеца
/ищецът подмазвал къщата, сменял керемиди, поддържал целия двор и
оградата/. По-късно в имота бил построен гараж от синовете на ищеца. До
около 2015 г. в имота имало и дървена барака, която синовете на ищеца
бутнали, като на нейно място направили барбекю. В жилищната сграда
понастоящем живеел ищецът със семейството си. До смъртта им на първия
етаж живеели родителите на страните, а ищецът живеел на втория етаж, който
сам направил /“стегнал“/. Този свидетел заявява, че не е виждал сестрата на
ищеца и ответница по делото Н. С. да идва в [населено място] след смъртта на
майката през 2006-2007 г. Достъп до имота имал само ищецът и само той се
грижел за него. Имало само един период, в който синът на ответницата живял
в имота. Доколкото знаел свидетелят, ищецът и сестра му били скарани
отдавна, ответницата дори не се обаждала на брат си по телефона. Свидетелят
заявява, че не знае дали ищецът е допускал сестра си да идва в имота. Не е
чувал ответницата да е заявявала, че иска да прехвърли своята идеална част от
този имот на брат си. Не е чувал и някой да е оспорвал собствеността на ищеца
върху този имот. Заявява още, че от майката на страните знае, че ищецът и
съпругата му И. са ходили в [населено място], за да правят къщата на
ответницата и нейния съпруг.
Според свидетелката И. З. /съпруга на ищеца/, още през 1986 г., когато тя и
съпругът й заживели в процесния имот в [населено място], ответницата им
казала: „Аз няма да си оставя работата и децата в София да дойда на село да
гледам нашите. Вие ще ги гледате родителите ми и къщата ще бъде ваша“.
 През 1986 г. на първия етаж от къщата живеели родителите на ищеца и
ответницата. Вторият етаж бил полуготов. Свидетелката и ищецът сами
„оправили“ етажа: измазали го и го обзавели. Докато родителите били живи,
ответницата идвала в [населено място] по определени поводи и за празници на
родителите си, за по 1-2 ч., но никога не правела нищо по имота. Ищецът и
свидетелката се грижели и поддържали целия имот и плащали данъците за
него. Ответницата не е плащала данъци, дори след смъртта на майката В. З. се
наложило свидетелката да отиде и да декларира имота вместо ответницата на

                                     4
името на наследниците на В.. В имота ищецът построил гараж и барбекю. На
мястото, върху което бил построен гаражът през 2007-2008 г., имало стара
стопанска сграда, която ищецът и синовете му съборили. Имотът бил ограден
от всички страни и в него се влизало през порта, която се заключвала. Ключ от
портата имали децата на свидетелката и на ищеца, но не и свидетелката. За
ищеца свидетелката не знае дали той има ключ от портата, но той ходел
ежедневно там. Според тази свидетелка, ответницата и нейния съпруг
притежавали къща в [населено място],[жк], [улица], която била започнала да
пада. Затова през 1995-1996 г. ищецът, тъй като бил майстор строител, заедно
със синовете си, отишли в София и близо 2 месеца работели по тази къща /не
са плащали материали за ремонта й, но помагали с труд/. След това
ответницата пак потвърдила, че няма да търси нищо от [населено място] /“Аз
няма да търся нищо от брат си, защото той ми помогна да си построя къщата в
София и гледа родителите ни“/. През 2007 г., след смъртта на майката В. З., без
да попита ищеца, на първия етаж от къщата се нанесъл да живее синът на
ответницата Д.. Въпреки това, ищецът решил да го остави да живее там, но
след 5-6 месеца го изгонил, защото Д. организирал събирания, при които се
вдигал шум до късно през нощта, а ищецът не издържал да ходи на работа, без
да може да се наспива през нощта. След напускането на Д. етажът бил мръсен
и всичко било тотално съсипано- дограма, подово отопление, стени, мазилки,
мебели. Обзавеждането на етажа било скромно: на етажа имало само диван,
два фотьойла и две ъглови легла. Ответницата не е посещавала имота от
години, тъй като, според свидетелка, се чувствала обидена от това, че ищецът
е изгонил сина й. Това била причината да не поддържат връзки с нея от
години- тя не ги считала за роднини, не ги търсела, не се обаждала. Последно
през 2009 г. дъщерята на ответницата Х. дошла с приятеля си, за да изнесе от
къщата багажа, който бил техен /микровълнова печка, други електроуреди,
дрехи и др./.
Свидетелят Н. С. /живеещ в къща, намираща се през 5-6 къщи от процесния
имот, на около 300 м./ свидетелства затова, че ищецът имал наследствена от
баща му къща в селото, в която сега живеели синовете му. Ответницата не е
живяла в тази къща. Свидетелят я е виждал да идва на гости на майка си,
която живеела на първия етаж от къщата, но това било отдавна. След смъртта
на майката не е виждал ответницата или членове на нейното семейство да
посещават имота. По-късно свидетелят уточнява, че не е виждал ответницата

                                      5
да идва в селото и не е разговарял с нея от около 20-25 години. Знае, че след
смъртта на майката на страните В. З., за кратко на първия етаж от къщата
живял синът на ответницата, но по-късно напуснал, тъй като правел нередни
неща, събирал хора и вдигал шум. Свидетелят не знае кой има ключ от портата
към двора и за къщата. Предполага, че такъв ключ имат ищецът и синовете му.
Преди няколко години синовете на ищеца направили нова ограда, на мястото
на старата ограда от мрежа и колци. Къщата в имота била построена отдавна
/още през 70-те години на миналия век/, но до преди 3-4 години все се
довършвала- сменяли се дограми, правели се външни облицовки и др. Отскоро
/не много отдавна/ в имота бил построен и гараж. Зад къщата имало и
барбекю, но свидетелят не е влизал в него. Свидетелят не знае ищецът и
ответницата да са се карали за този имот, това били техни вътрешни работи.
Свидетелят Г. С. /живеещ през една къща от процесния имот/ потвърждава
казаното от останалите свидетели, че първоначално, още преди смъртта на
родителите, в имота живеел ищецът, а към настоящия момент там живеят
двамата му синове. До смъртта си на първия етаж от къщата живеела майката
на страните баба В.- В. З.. Сестрата на ищеца /ответницата Н. С./ никога не е
живяла в този имот и свидетелят не я виждал. Имало период обаче, през който
синът й Д. живял на първи етаж от къщата. Свидетелят тогава бил негов
приятел и свидетелства затова, че Д. събирал в къщата компании. При тези
събирания се стояло до късно, пускала се музика и се вдигал голям шум.
Ищецът многократно ги предупреждавал да не вдигат толкова шум, но те
тогава били млади и не го слушали. При последното такова събиране ищецът
им изгасил тока, изгонил гостите, а после изгонил от къщата и Д.. Свидетелят
не помни кога точно е било това, но било отдавна, някъде преди 2010 г. От
тогава Д. не е идвал в къщата. Свидетелят не е виждал и ответницата /за
последно я видял на погребението на баба В.- В. З./. Свидетелят не знае дали
ответницата Н. С. и сина й имат ключ от имота. Имотът бил ограден и в него
се влизало през порта. Новата ограда била направено скоро от синовете на
ищеца /на мястото на старата ограда от обикновена мрежа и колове/ но и
преди това в мястото се влизало през желязна порта. В имота имало и гараж,
построен от синовете на ищеца около 5-6 години преди 2024 г., както и
барбекю. Самият свидетел помагал при строежа на гаража. За имота се
грижели ищецът и синовете му, като вложили много средства и труд през
годините. Не на последно място, този свидетел също потвърждава

                                     6
показанията на другите свидетели, че ищецът е помагал на ответницата, без да
уточнява дали за строежа или за ремонта на нейна къща в [населено място].
Свидетелят Д. С. /син на ответницата/ твърди, че майка му никога не е
споделяла да има желание да прехвърли нейната ид.ч от имота в [населено
място] на брат си. Ищецът живеел на втория етаж от къщата, а ответницата
ползвала първия етаж. На първия етаж до смъртта си живеела и баба му В. З..
След смъртта й там останала нейната покъщнина, като етажът бил напълно
обзаведен. В кухнята също било напълно обзаведено, имало бяла техника, но
тя била стара, затова около година след смъртта на баба му свидетелят купил
нов хладилник, готварска печка, микровълнова печка и бойлер за банята.
Купил ги, защото искал майка му да се чувства нормално, когато ходи там и да
може да готви. След смъртта на баба му, ответницата продължила да ходи в
имота до 2015 г. /може би два пъти в годината/. През 2015 г. свидетелят завел
ответницата до [населено място], тъй като тя искала да си вземе някои неща
от наследствената къща. Тогава ответницата дала ключовете от първия етаж
на къщата на ищеца, тъй като той помолил да бъде допуснат да живее
временно на етажа, докато прави ремонт на втория етаж, на който живеел.
След 2015 г. ответницата не е ходела в имота, тъй като била тежко болна /факт,
който се подкрепя от представените по делото две експертни решение на
ТЕЛК от 05.03.2013 г. и от 25.02.2016 г., видно от които през 2013 г.
ответницата е била освидетелствана за първи път и й е призната инвалидност
от 74 %, а от 2016 г.- инвалидност 80 %/. Свидетелят също не е посещавал
имота след 2015 г. Към тази година /2015 г./ имотът бил заграден с телена
ограда и колци и ответницата имала достъп до него: имала ключ за първия
етаж от къщата и безпрепятствено влязла в двора и къщата. След 2015 г. майка
му нямала ключ за имота. Не е плащала данъци за него. Свидетелят признава,
че е живял на първия етаж от къщата след смъртта на баба му, но за много
малък период от време /1 или две седмици през 2006-2007 г./. Тогава ищецът
бил в тежко психическо състояние, правел разни щуротии, спирал тока на
етажа и в крайна сметка изгонил свидетеля от там. До 2015 г. обаче се е
случвало свидетелят да преспива на първия етаж от къщата, когато минавал
оттам със служебния си автомобил. Този свидетел също признава, че ищецът е
ходел да помага с труд при строежа на къщата в [населено място], кв.Л., която
обаче била на бащата на свидетеля, а не на майка му и ответница по делото Н.
С..

                                      7
Свидетелката Й. Л. /приятелка на Х.- дъщерята на ответницата/ свидетелства
за това, че ответницата се разстроила, когато разбрала, че брат й е завел дело,
за да й вземе етажа от къщата в [населено място]. Казала на свидетелката, че
никога не е обещавала на брат си, че ще му отстъпи този етаж от къщата.
Казала още, че последно е ходила в селото през 2015 г. заедно със сина си, за
да вземе някои неща. Тогава брат й я помолил да му даде ключовете за първия
етаж, защото ще прави ремонт на къщата, и тя се е съгласила. След 2015 г.
ответницата не е ходела в имота. Била пенсионер по болест, но до 2023 г. била
подвижна, гледала внучетата си. Едва през 2023 г. получила инфаркт, и
претърпяла тежка операция, когато била на легло. Относно къщата в [населено
място], кв.Л. свидетелката твърди, че тази къща била собственост на
родителите на съпруга на ответницата. При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
1. Основателен е и като такъв следва да се уважи предявеният от ищеца иск за
признаване правото му на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворното място,
заедно с намиращата се в него жилищна сграда, гараж и други второстепенни
постройки, придобита от ищеца по наследство. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че дворното място, без построените в
него жилищна сграда и гараж, до 1993 г. е било съсобствено между
наследниците на бащата на ищеца и ответницата С. З. и неговия брат Г. З., а
след делбата през 1993 г. е станало индивидуална собственост на майката на
страните- В. З.. Намиращата се в имота двуетажна къща е придобита по
давност между родителите на страните С. З. и В. З., при условията на
съпружеска имуществена общност, тъй като е била построена по време на
брака им, още през 70-те години на миналия век, в тогава съсобственото на Г.
З. и С. З. дворно място и е владяна от тях непрекъснато и явно в продължение
на повече от 10 години след построяването, без противопоставянето на
останалите съсобственици на мястото /обстоятелство, което е признато от тези
други съсобственици през 1993 г. по делото за делба, в спогодбата по което
изрично е посочено, че се делят наследствените имоти на братята Г. и С. З.,
включително процесното дворно място, но без намиращите се в него сгради/.
След смъртта на родителите съответно през 1989 г. и 2007 г. на основание
 чл.5, ал.1 ЗН дворното място и къщата са придобити по наследство, при
равни квоти, от ищеца и ответницата /деца и единствени наследници на
собствениците С. и В. З./.

                                      8
Гаражът в процесното дворно място е построен без учредено право на строеж
и без строително разрешение и като такъв е съсобствен при равни квоти
между собствениците на мястото /ищеца и ответницата/ по приращение- чл.92
от Закона за собствеността.
Намиращите се в дворното място второстепенни постройки /барбекю и др./
също са съсобствени между собствениците на дворното място /ищеца и
ответницата/, при равни квоти, на основание чл.98 от Закона да собствеността,
тъй като представляват принадлежност към дворното място.
2. Искът за установяване на собствеността на ищеца върху притежаваната от
ответницата по наследство от родителите й 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно
с намиращите се в него жилищна сграда, гараж и второстепенни постройки,
придобита по твърдение на ищеца на основание давностно владение,
осъществявано от него в периода от 1987 г. до 31.08.2023 г., е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли, по следните съображения:
2.1. Ищецът не е доказал да е бил владелец на дворното място през периода от
1987 г. до 03.04.1989 г. /смъртта на бащата С. З./. Както се установи от
събраните по делото доказателства, през този период от време дворното място
е било съсобствено между С. З. и неговия брат Г. З. /респективно
наследниците на Г. З./, а ищецът е бил допуснат да ползвал мястото като член
от семейството на един от съсобствениците му- С. З.. Не се установи, а и не се
твърди от ищеца, през този период от време С. З. да е бил владелец на цялото
дворно място /да е отблъснал владението на брат си Г. З., респ. на неговите
наследници, върху притежавана от Г. З. идеална част от мястото/. Не се
установи и бащата С. З. да е предал на ищеца владението върху притежаваната
от него 1/2 ид.ч. от мястото: никой от разпитаните по делото свидетели /дори
и свидетелката И. З., съпруга на ищеца/ не свидетелства за постигната такава
уговорка между С. З. и ищеца.
2.2. Ищецът не е доказал да е бил владелец на дворното място и през периода
от 03.04.1989 г. /смъртта на С. З./ до 02.03.1993 г. /делбата на дворното място/.
През този период от време дворното място е било съсобствено между ищеца,
ответницата, тяхната майка В. З. и брата на баща им Г. З. /респективно
наследниците на Г. З./. След смъртта на баща си ищецът е станал владелец на
притежаваната от него по наследство от баща му идеална част от мястото /1/6
ид.ч./ и държател на притежаваните от другите наследници и съсобственици
 5/6 ид.ч. Поради това, за да установи владение върху цялото дворно място,

                                       9
ищецът е следвало да отблъсне владението на останалите съсобственици с
ясни и категорични действия, доведени до тяхното знание. Това не се доказа
по делото: никой от разпитаните по делото свидетели не свидетелства за това,
че през този период ищецът е извършил действия, насочени срещу чичо си Г.
З. /респективно неговите наследници/, срещу майка си и срещу сестра си, с
които да е демонстрирал пред тях намерението си да свои цялото дворно
място, включително и притежаваните от тях идеални части от него. Не се
установи и ищецът да е упражнявал фактическа власт върху цялото дворно
място през този период от време. Напротив, доказано е, че през този период
мястото е било ползвано, заедно с ищеца и семейството му, от една от другите
съсобственици- майката В. З., чиито права на собственост ищецът не е
оспорвал.
2.3. Ищецът не е доказал да е бил владелец на дворното място и през периода
от 02.03.1993 г. /делбата на дворното място/ до 27.09.2007 г. /смъртта на В. З./.
През този период от време едноличен собственик на мястото, по силата на
делбата, е била майката В. З.. От показанията на всички разпитани по делото
свидетели се установява, че до смъртта си В. З. /баба В./ е живеела там и е
ползвала мястото. След делбата тя е упражнявала в пълен обем правото си на
собственост върху мястото /включително го е владяла/, а ищецът е бил само
държател на мястото, което е бил допуснат да ползва от собственицата като
неин син. Не е установено, а и не се твърди от ищеца, през този период той да
е завладял мястото от майка си /да я е изгонил от това място/.
2.4. Ищецът не е доказал да е бил владелец на намиращата се в дворното
място жилищна сграда през периода от 1987 г. до 03.04.1989 г. /смъртта на
бащата С. З./. През този период от време сградата е била съсобствена, при
условията на съпружеска имуществена общност, между родителите на
страните С. и В. З., съгласно чл.19 от СК от 1985 г. във връзка с пар.4 от ПР на
СК от 1985 г. и приетото в т.2 от ППВС № 8 от 17.06.1981 г. и в Тълкувателно
решение № 4 от 14.04.2022 г. по тълк.д.№ 4 от 2019 г. на ОСГК на ВКС: тъй
като е била построена през 70-те години на миналия век, в съсобствено на
единия съпруг- С. З. дворно място, но по време на брака му с В. З. и след
построяването е била владяна от двамата съпрузи в продължение на повече от
10 години. Не е доказано през този период от време ищецът да е установил
владение върху жилищната сграда. Действително, безспорно доказано е от
събраните по делото свидетелски показания, че през този период той и

                                       10
семейството му са живеели на втория етаж от къщата. Тъй като обаче ищецът,
заедно със семейството му, е бил допуснат да живее в къщата поради това, че
е син на собствениците /неговите родители С. и В. З./, ищецът е бил само
държател на втория етаж от сградата. Не е доказано това негово държане да е
било превърнато във владение на сградата, било чрез завладяването на цялата
жилищна сграда /чрез отстраняване на съсобствениците от сградата/, било
чрез доброволно предаване на владението на сградата от собствениците на
ищеца. Напротив, безспорно е било между страните, а и от показанията на
всички разпитани по делото свидетели се установява, че през целия период
собствениците С. и В. З. са живеели на първия етаж от сградата, а липсват
доказателства тези съсобственици доброволно да са предали владението на
цялата сграда на ищеца: не се установи да е било постигнато споразумение
между родителите от една страна и ищеца от друга за предаване на владението
на жилищната сграда на ищеца /никой от разпитаните по делото свидетели,
дори и свидетелката И. З., съпруга на ищеца, не свидетелства за постигната
такава уговорка между бащата С. З. и ищеца, а с майка си В. З. ищецът
въобще и не твърди да е имал такава уговорка/. Твърдението на ищеца в
исковата молба, че баща му се съгласил и предложил къщата в [населено
място] да остане за ищеца, защото на ответницата /негова сестра/ били дадени
значителни средства, за да си купи жилище в [населено място],[жк], [жилищен
адрес] също не е доказано: никой от свидетелите не твърди, че С. З. е заявил,
че предава имота на сина си Р. З. и че С. и В. З. са дали средства на дъщеря си
Н. С. за закупуване на жилище в [населено място], ж.к.Надежда. Не са
представени и писмени доказателства, от които да се установи, че такова
жилище е закупено от ответницата и ако е закупено- че това е станало преди
смъртта на бащата на страните С. З. /събрани са свидетелски показания и има
представено писмено доказателство- нотариален акт № 70, том III, рег.№
15014, нот.д.№ 471 от 27.06.2003 г., от които се установява, че ответницата Н.
С. С. и съпругът й В. Х. С. са притежавали застроен с двуетажна жилищна
сграда и гараж имот, находящ се в [населено място], [улица], придобит от тях
по наследство от родителите на съпруга на ответницата и по делба/.
2.5. Не е доказано ищецът да е бил владелец на жилищната сграда и през
периода от 03.04.1989 г. /смъртта на баща му С. З./ до 27.09.2007 г. /смъртта на
майка му В. З./. През този период от време къщата е била съсобствена между
майката В. З., ищеца и неговата сестра и ответник по делото Н. С..

                                      11
Действително, през този период ищецът и семейството му са живеели на
втория етаж от сградата. Доколкото обаче сградата е била съсобственост по
наследство, за да установи владение върху притежаваните и от другите
наследници идеални части от сградата, ищецът е следвало да отблъсне
владението на останалите съсобственици с ясни и категорични действия,
доведени до тяхното знание. Това не се доказа по делото: никой от
разпитаните по делото свидетели не свидетелства за това, че през този период
ищецът е извършил действия, насочени срещу майка си В. З. и сестра си Н. С.,
с които да е демонстрирал пред тях намерението си да свои целия имот,
включително и притежаваните от тях идеални части. Не се установи и ищецът
да е упражнявал фактическа власт върху цялата сграда. Напротив, доказано е,
че през този период в сградата е живеела и съсобственицата и негова майка В.
З., чиито права на собственост ищецът не е оспорвал.
2.6. Не се доказа ищецът да е бил владелец на притежаваната от сестра му 1/2
ид.ч. от дворното място и двуетажната къща през периода от 27.09.2007 г.
/след смъртта на майката В. З./ до завеждане на делото през 2023 г.: През този
период дворното място и сградата са били съсобствени при равни квоти
между ищеца и ответницата по наследство от родителите им. Поради това
ищецът е бил владелец на своята идеална част от дворното място и къщата и
държател на притежаваната от сестра му идеална част. За да установи
владение върху цялото дворно място и жилищната сграда, ищецът е следвало
да отблъсне владението на сестра си с ясни и категорични действия, доведени
до нейното знание. Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е
доказал да е извършил такива действия преди повече от 10 години от датата на
предявяване на иска през 2023 г: никой от разпитаните по делото свидетели
/включително съпругата на ищеца И. З./ не твърди ищецът да е препятствал
достъпа на ответницата до имота /да я е гонил от него/ или да й е заявявал, че
счита имота само за свой. Според по-голямата част от разпитаните по делото
свидетели /с изключение на сина на ответницата Д. С./, ответницата не е
посещавала имота след смъртта на майката на страните В. З. през 2007 г., но
никой от свидетелите не твърди, че причината за това е, че ищецът не я е
допускал до този имот. Дори свидетелката И. З. /съпруга на ищеца/
свидетелства за това, че ищецът никога не е отказвал достъп на ответницата до
наследствения им имот, но тя не го посещавала, тъй като била сърдита на брат
си за изгонването на сина й от къщата.

                                     12
Фактът, че ответницата не е посещавала имота през последните повече от 10
години /дори и да не се кредитират показанията на свидетеля Д. С.- син на
ответницата, че след смъртта на майката В. З. през 2007 г. ответницата е
посещавала имота два пъти годишно до 2015 г./ е без правно значение, тъй
като с неползването на имота не се загубва владението. Съгласно чл.81 ЗС
владението се губи не с неупражняването му, а с отнемането му от владелеца
за период повече от 6 месеца.
Изгонването на сина на ответницата от жилищната сграда през 2007- 2008 г., с
мотив, че вдига много шум и пречи на ищеца да спи /което е безспорно
установено от събраните по делото свидетелски показания/, не представлява
действие на демонстрация пред ответницата на намерението на ищеца да свои
наследствения имот, тъй като не е било насочено срещу ответницата и не е
било извършено поради това, че ищецът е считал целия имот за свой и че
ответницата няма права върху него, а по други причини.
Константна е практиката на ВКС, че не представляват действия по
отблъскване на владението на неупражняващия фактическа власт върху
наследствения имот сънаследник: ползването на наследствения имот и
естествените и граждански плодове от него само от единия от наследниците,
извършването на подобрения и ремонти в дворното място и в жилищната
сграда, в която живее упражняващият фактическа власт наследник, нито
плащането на данъци за имота. Поради това следва да се приеме, че ищецът не
е демонстрирал намерението си за своене на имота пред сестра си със
следните негови действия, доказани от показанията на разпитаните по делото
свидетели: изграждане на нова ограда на дворното място вместо старата
ограда, подмазването на жилищната сграда, смяната на счупени керемиди на
покрива й, „довършването“ на втория етаж от сградата, чрез неговото
измазване и обзавеждане, извършването на други ремонти в сградата,
плащането и на дължимия от ответницата данък за имота.
Съгласно трайната практика на ВКС, такова действие е построяването в
сънаследствен имот на сграда, с което съществено се променя характерът на
имота, без съгласието на неупражняващия фактическата власт върху имота
наследник. В конкретния случай, от показанията на свидетелите се установи,
че синовете на ищеца са построили в процесното дворно място самостоятелна
сграда- гараж. Дори и да се приеме, че с това действие ищецът /чрез синовете
си/ е установил владение върху целия наследствен имот, ищецът не е

                                    13
придобил правото на собственост върху притежаваната от ответницата 1/2
ид.ч. от този имот по давност, тъй като от построяването на гаража до
предявяването на иска през 2023 г., а и към настоящия момент, не са изтекли
10 години, колкото е необходимият съгласно чл.79, ал.1 от ЗС срок за
придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение. Според
свидетеля Г. С., гаражът бил построен от синовете на ищеца през 2018- 2019 г.
и свидетелят помагал при изграждането му; според свидетеля Н. С. гаражът
бил построен наскоро, а според свидетеля Н. Г. гаражът бил построен от
синовете на ищеца по-късно /без да уточнява кога/. Единствено свидетелката
И. З. /съпруга на ищеца/ твърди, че гаражът бил построен от ищеца през 2007-
2008 г. Отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелката от изхода на
делото и преценявайки показанията й в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства /показанията на горепосочените свидетели/, на
основание чл.172 ГПК съдът приема, че не следва да кредитира показанията
на тази свидетелка в частта им относно годината, в която е построен гаражът.
Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал и ответницата да
му е предала доброволно владението върху притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от
наследствения имот. Не са събрани доказателства за постигнато между ищеца
и ответницата споразумение владението на имота да бъде предадено от
ответницата на ищеца. Единствено свидетелката И. З. /съпруга на ищеца/ е
свидетелствала, че на два пъти- през 1986 г. и през 1995-1996 г. ответницата е
заявявала, че няма да има претенции към брат си за наследствения имот, тъй
като той ще гледа родителите им и й е помогнал при ремонта на къщата й в
[населено място]. Отчитайки вероятната заинтересованост на тази свидетелка
от изхода на делото и преценявайки показанията й в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства /показанията на останалите петима
свидетели, никой от които не твърди ответницата да е правила такива
изявления/, на основание чл.172 ГПК съдът приема, че не следва да кредитира
показанията на свидетелката З. в тази им част.
Дори и да бъдат кредитирани, обаче, показанията на З. не доказват, че
ответницата е предала владението върху наследствения имот на брат си. През
1986 г. /когато свидетелката твърди, че ответницата е заявила, че къщата ще
остане собственост на ищеца и тази свидетелка, тъй като те ще гледат
родителите им/ ищецът и ответницата все още не са били съсобственици на
дворното място и къщата, съответно не са били владелци: през 1986 г.

                                     14
дворното място е било съсобствено между бащата С. З. и неговия брат Г. З.
/респективно наследниците на Г. З./, а къщата е била съпружеска имуществена
общност на двамата родители С. и В. З.. Поради това горепосоченото
изявление на ответницата не може да се определи като действие по реално
предаване владението на 1/2 идеална част от дворното място и къщата от
ответницата на ищеца /идеална част, каквато ответницата не е притежавала и
не е владяла към 1986 г./. През 1995-1996 г. /когато свидетелката твърди, че
ответницата е заявила, че няма да търси нищо от брат си, тъй като той й
помогнал при ремонта на къщата й в [населено място] и е гледал родителите
им/ дворното място е било индивидуална собственост на майката В. З. /по
силата на делбата от 1993 г./, а къщата- съсобствена между ищеца,
ответницата и майка им В. З. при квоти по 1/6 ид.ч. за ищеца и ответницата и
4/6 ид.ч. за В. З.. Поради това изявлението на ответницата не може да се
определи като действие по реално предаване на владението на 1/2 ид.ч. от
дворното място и къщата от ответницата на ищеца /идеална част, каквато
ответницата не е притежавала и не е владяла към 1995-1996 г./. Тези
изявления, ако действително са направени от ответницата, не представляват и
поемане на законово задължение от ответницата, а са само едно нейно
нравствено обещание след смъртта на родителите им да прехвърли на брат си
1/2 идеална част от имота, която ще придобие, или да му предаде владението
върху тази идеална част от имота, като не му пречи да я придобие по давност
след 10-годишно владение. От неизпълнението на това поето от ответницата
нравствено задължение обаче за ищеца не произтичат никакви права.
Показанията на свидетелката И. З. /съпруга на ищеца/, че през 2009 г.
дъщерята на ответницата и приятелят й посетили имота и изнесли от първия
етаж багажа на ответницата, също не следва да бъдат кредитирани, предвид
възможната заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото и
липсата на други доказателства по делото, които да подкрепят тези показания.
Дори и да бъдат кредитирани показанията на З., от тях също не се установява
с това действие на дъщеря й ответницата да е предала владението на
притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота на брат си: тъй като не се доказа
изнасянето на багаж на ответницата от първия етаж на къщата да е било
съпроводено с предаване на ищеца на ключа, който ответницата е имала за
имота, или с изявление на ответницата, че предава на ищеца владението върху
целия имот.

                                     15
Предаването на ключовете за първия етаж от къщата от ответницата на ищеца
през 2015 г. /за което свидетелстват Д. С. и Й. Л./ също не може да се приеме
като действие за доброволно предаване на владението на спорната 1/2 ид.ч. от
къщата от ответницата на ищеца, тъй като не е било извършено с мотив
ответницата вече да не е владелец на имота. С него ответницата само
временно е допуснала брат си и семейството му да живее на ползвания от нея
първи етаж от къщата, докато завърши ремонта на втория етаж, на който той е
живеел. Дори и да се приеме,обаче, че с това действие ответницата е предала
на брат си владението на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от къщата, от 2015г.
до завеждане на делото през 2023 г. не са изминали 10 години, поради което
ищецът не е станал собственик на притежаваната от ответницата 1/2 ид.ч. от
имота на основание чл.79, ал.1 ЗС.
По отношение на намиращия се в дворното място гараж, въз основа на
показанията на свидетелите Г. С., Н. Г. и Н. С. съдът приема, че той е построен
през 2018- 2019 г. Тъй като е построен без учредено право на строеж, той е
станал собственост по приращение /чл.92 ЗС/ на собствениците на дворното
място, които към 2018- 2019 г. са ищецът и ответницата. Доколкото
представлява самостоятелен обект на собственост, гаражът е можел да бъде
придобит на основание давностно владение от ищеца или от трети лица, които
са го владели повече от 10 години /в случая синовете на ищеца/. Дори и да го
е владял, обаче, ищецът не може са бъде признат за собственик на гаража по
давност, тъй като от построяването му през 2018- 2019 г. до завеждането на
иска през 2023 г., а и към настоящия момент, не са изтекли 10 години, колкото
съгласно чл.79, ал.1 ЗС е необходимият срок за придобиване на имот по
давност при недобросъвестно владение.
Намиращите се в мястото второстепенни постройки /барбекю и др./
представляват принадлежност към дворното място и като такива следват
собствеността на това дворно място- чл.98 ЗС. Поради това, дори и да са
владени повече от 10 години само от ищеца или само от неговите синове,
както твърдят част от свидетелите, тези постройки не могат да бъдат
придобити по давност отделно от дворното място.
Предвид на всичко гореизложеното, въззивното решение в частта му, с която е
потвърдено първоинстационното решение за признаване за установено по
отношение на ответницата Н. С., че ищецът Р. З. е придобил на основание
давностно владение притежаваната по наследство от ответницата 1/2 ид.ч. от

                                      16
процесния имот, следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него
следва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска в тази му част.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за
признаване правото на собственост на ищеца върху останалата 1/2 ид.ч. от
имота, придобита от него по наследство от родителите му, въззивното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК
ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 2
952,50 лв.- половината от направените от нея разноски по делото за трите
съдебни инстанции в размер на 5 905 лв., включващи 1 800 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата пред
първата инстанция, 25 лв. държавна такса за въззивна жалба, 2 000 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата
пред въззивната инстанция, 80 лв. държавни такси за касационното обжалване
и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответницата пред ВКС. Предвид смяната на официалната валута, считано от
01.01.2026 г., присъжданата с настоящото решение парична сума следва да се
превалутира според правилата на чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в
Република България- на 1 509,59 евро.
От своя страна ответницата дължи на ищеца сумата 1 025 лв.- половината от
направените от ищеца разноски по делото в размер на 2 050 лв., включващи 50
лв. държавна такса за завеждане на делото и 2 000 лв. платено адвокатско
възнаграждение за трите съдебни инстанции. Съобразено с правилата на
чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата,
която се присъжда, следва да е равностойността на 1 025 лв. в евро, тоест
524,07 евро.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, състав на първо отделение,
                                 РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение рег.№ 53 от 30.01.2025 г. по в.гр.д.№ 571 от 2024 г.
на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав В ЧАСТТА, която
е уважен предявеният от Р. С. З. от [населено място], С. о., [улица] срещу Н.
С. С. от [населено място], ж.к.“Н. II“, [жилищен адрес] иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н. С. С., че Р.
С. З. е собственик на основание наследяване от родителите си С. Й. З. и В. С.

                                     17
З. на 1/2 ид.ч. от УПИ *** в кв.6 по плана на [населено място], С. о., с площ от
420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***, УПИ ***, общински път и
общински път, ведно с построените в поземления имот масивна жилищна
сграда на два етажа и мазе, гараж и всички второстепенни постройки,
представляващи приращение към поземления имот.
ОТМЕНЯ решение рег.№ 53 от 30.01.2025 г. по в.гр.д.№ 571 от 2024 г. на
Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. С. З. с горепосочения
адрес срещу Н. С. С. с горепосочения адрес иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н. С. С., че Р. С. З. е
собственик на основание давностно владение, осъществявано в периода от
1987 г. до 31.08.2023 г., на притежаваната от Н. С. С. по наследство от
родителите й С. Й. З. и В. С. З. 1/2 ид.ч. от УПИ *** в кв.6 по плана на
[населено място], С. о., с площ от 420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***,
УПИ ***, общински път и общински път, ведно с построените в поземления
имот масивна жилищна сграда на два етажа и мазе, гараж и всички
второстепенни постройки, представляващи приращение към поземления имот.
ОСЪЖДА Р. С. З. с горепосочения адрес да заплати на Н. С. С. на основание
чл.78 ГПК сумата 1 509,59 евро /хиляда петстотин и девет евро и петдесет и
девет евроцента/, представляваща разноски по делото за трите съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА Н. С. С. с горепосочения адрес да заплати на Р. С. З. на основание
чл.78 ГПК сумата 524,07 евро /петстотин двадесет и четири евро и седем
евроцента/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.


                                     Председател: _______________________
                                           Членове:
                                                 1._______________________
                                                 2._______________________




                                      18