Обезщетение за неполучена заплата при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 127
                               гр. София, 25.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Веска Райчева
                                 Членове:     Геника Михайлова
                                              Златина Рубиева

при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова
като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело №
20258002104024 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК
Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 183 от 11.07.2025 г. по
в.гр. д. № 187/2025 г. на АС – Велико Търново, с което са уважени частично искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по
чл. 2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени
вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за
имуществени вреди от незаконно наказателно преследване,представляващи пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение,следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не
е доказал възможността за сигурното им настъпване.
Жалбоподателят - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител,
излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение в частта му, с
която е уважен предявения иск.
Ответникът в касационното производство – Т. С. В. в срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е
представил писмено становище, а не се е явил и в откритото съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд с обжалваното решение, в частта, която е допусната до касационно
обжалванеq като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Т. С. В. сумата в размер на 31 333,32

                                            1
лв. представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение, претърпени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, наказателното производство, което е
прекратено поради липса на извършено престъпление иска, като е отхвърлил иска за сумата
над присъдените 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв.
Въззивното решение, в частта с която съдът е отхвърлил иска над присъдените от
първостепенния съд 31 333.32 лв. до претендираните 40 485.06 лв. е влязло в законна сила –
чл. 296, т.2 ГПК.
Установено е по делото, , че на 13.01.2023 г. в [населено място] С. В. като водач на МПС
бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД МВР – Плевен и при тестването му
за употреба на наркотични вещества с „Дрегер дръг тест 5000“ бил отчетен положителен
резултат за наличие на метамфетамин. Това обусловило издаването на акт за установяване на
административно нарушение и съответно отнемане на свидетелството за правоуправление
на В..
Констатирано е, че на 16.01.2023 г. било образувано ДП № ЗМ 23/2023г. по описа на 02 РУП
– Плевен, преписка № 347/23г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от НК. Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител и по
него няма привлечено лице в качеството на обвиняем и незабавно е била назначена токсико-
химичната експертиза, която едва на 14.12.2023 г. е дала заключение, че във взетите за
изследване от ищеца В. кръвна проба и проба от урина не е установено наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Установено е, че с оглед извода на вещото лице делото е било изпратено от разследващия
орган в РП – Плевен с мнение за прекратяване и впоследствие с Постановление от
05.01.2023 г., ДП № ЗМ 23/2023 г. е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради липса на извършено престъпление. Постановлението е влязло в
сила на 29.01.2024 г.
Съдът посочил, че лишаването му от свидетелството за управление на моторно превозно
средство е осуетило възможността на ищеца да престира труд по своята професионална
квалификация и да осигурява средства за издръжката на семейството си и на дъщеря си –
студент в София. Съдът е приел, че по делото е установено, че ищецът В. е работил по
трудов договор с изпитателен срок с немското дружество FD GUTMANN, със седалище в
[населено място] ам Майн, Бавария, на длъжността шофьор при договорено месечно
възнаграждение в размер на 2 249 евро, което правоотношение е възникнало на 03.11.2022 г.
и е имало срочен характер – за срок от една година. Приел е също така, че трудовото
правооотношение е било прекратено предсрочно от работодателя на 16.01.2023 г., което се
установява от писммо, озаглавено като „Потвърждение“/приложено по делото пред I –
инстанция лист 50/, в което е посочено, че правоотношението между страните е било
прекратено поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Съдът
е счел, че действително на тази дата трудовото правоотношение е било прекратено като
логична последица от отнемането на 13.01.2023 г. на свидетелството за правоуправление на
ищеца, назначен да изпълнява трудови функции, изискващи притежаването на валидно

                                             2
такова.
Допуснато е касационно обжалване, в частта, с която е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ и е
присъдено обезщетение на Т. С. В. за претърпени от него имуществени вреди от незаконно
наказателно преследване по въпроса: при определяне обезщетение за имуществени вреди от
незаконно наказателно преследване,представляващи пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение,следва ли да бъде уважен иска ако ищецът не е доказал
възможността за сигурното им настъпване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението,в частта му с която е
уважен иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, е постановено в противоречие с практиката на ВКС.Съгласно задължителните
разяснения обективирани в т. 1 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, в
която се посочва, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Принципното разбиране в това тълкувателното постановление се прилага последователно
при решаването на спорове за непозволено увреждане, когато се иска да бъде ангажирана
отговорността на държавата. В практиката е разяснено, че дължимото обезщетение за
имуществените вреди зависи от установените във всеки отделен случай факти и
обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали са налице всички елементи на
фактическия състав на увреждането - виновно и противоправно поведение, от което са
настъпили вреди, при доказана причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи (ТР.№ 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004г. на ВКС, ОСГТК, т.11). Същите
постановки са възприети в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, в
мотивите на което се посочва, че държавата носи обективна отговорност за дейността на
правозащитните органи. За да възникне право на обезщетение за пропуснати ползи, обаче,
вредата следва да е реална, а не предполагаема или хипотетична, както се посочва в
мотивите на ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк.дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, но само при
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице е налице
пропусната полза, която подлежи на обезщетяване.
С решение № 762/19.12.2024 г. по гр.д. № 856/2024 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че когато
работодателят действа при условията на обвързана компетентност, дисциплинарното
уволнение на работника/служителя е резултат от действия на органите по досъдебното
производство от повдигнатото обвинение, поради което прокуратурата носи отговорност за
причинените имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение. В случаите, обаче,
когато органът действа при оперативна самостоятелност, т.е. самостоятелно установява
фактите по случая и има право да прецени дали да отстрани от работа работника или
служителя, респ. да му наложи дисциплинарно наказание, или да не го стори, то липсва
причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от неполучено
трудово възнаграждение. Вредите, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.
С оглед даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос в трайната практика на

                                            3
ВКС решаващият извод на съда, че е налице причинна връзка между действията по
досъдебното производство, в което е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер с първото действие по разследването и отнемане на свидетелството за управление
на МПС от страна на органите на МВР, с пропуснатите ползи от неполученото трудово
възнаграждение на незаконно обвинения служител, е неправилен.
Въззивният съд е приел, че от приложените по делото писмени доказателства е установено,
че ищецът Т. В. е работил по трудов договор от 03.11.2022 г. с немско дружество „FD
GUTMANN“ със седалище в [населено място] ам Майн, Бавария на длъжност шофьор при
договорено месечно възнаграждение в размер на 2 249 евро като договорът е бил със срок от
една година. Направен е извод, че трудовото правооотношение е прекратено предсрочно от
работодателя на 16.01.2023 г., което според съда се установява приложеното по делото
писмо, озаглавено като „Потвърждение“/приложено по делото пред I – инстанция лист 50/, в
което е посочено/потвърдено, че правоотношението между страните е било прекратено
поради отнемане на свидетелството за управление на МПС на работника. Този извод на съда
не се установява по безспорен начин по делото доколкото не е представен акт на
работодателя - немско дружество „FD GUTMANN“ , установяващ че трудовото
правоотношение е прекратено именно поради временното отнемане на свидетелството за
управление на МПС на ищеца респективно, че липсата на свидетелство за управление на
МПС е довела пряко до невъзможност да извършва работата за която е бил нает.
Ето защо въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и настоящата
инстанция с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящата инстанция следва да
постанови решение по съществото на спора.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове,
действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона, каквато
причинна връзка в случая не е доказана. От събраните по делото доказателства не се
установява пряка причинно следствена - връзка между воденото срещу ищеца наказателно
производство и прекратяването на трудово правоотношение съответно пропуснатите от него
ползи от неполучено трудово възнаграждение. В случая претендираните от ищеца
имуществените вреди не са пряка последица от воденото срещу него от незаконно
наказателно производство от прокуратурата , поради което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗОДОВ за сумата 31 333,32 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора пред касационния съд на ищеца не се следват разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
                                         Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 183 от 11.07.2025 г. по в.гр. д. № 187/2025 г. на АС – Велико Търново
В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати в
полза на Т. С. В. за сумата от 31 333, 32 лв., представляваща обезщетение за претърпени


                                             4
имуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от
неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано
от 24.04.2024 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. В. иск по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България сумата от 31 333, 32 лв. представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със
законната лихва, считано от 24.04.2024 г до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно.


                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          5