Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2026
Отказ за отмяна на влязло в сила решение за собственост на имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молителка иска отмяна на влязло в сила решение, с което е признато, че бившият съпруг на майка ѝ е собственик на апартамент, а нейният нотариален акт по давност е отменен. Тя се позовава на писмен отговор по друго дело като ново доказателство, че той не е живял в имота. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като тези факти не доказват, че тя е придобила имота по давност.
Какво приема съдът
За да бъде отменено влязло в сила решение поради новооткрито писмено доказателство, то трябва да е от съществено значение и да може да доведе до различен изход от спора.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на решениеново писмено доказателствопридобивна давностсобственост на имотвладение
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20258002101240 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. от [населено място] за
отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на
Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д.
№ 3653/2019 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по предявения
от П. М. М. против Е. П. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е
собственик на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба на недвижим
имот - апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ от 53,24 кв. м,
състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско
помещение от 8,40 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено
място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 34/2018 г., с който
ответницата е призната за собственик на имота по давностно владение.
Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т.
1 ГПК, като се позовава на наличие на новооткрито писмено доказателство, а именно:
отговор на касационна жалба по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, трето г. о., в който ищецът е
признал неизгодни за него факти, имащи отношение към настоящото дело. Цитираното дело
е с предмет иск за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, предявен от
осиновителя П. М. М. срещу Е. П. М..
1
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за отмяна, като изразява становище за
нейната основателност. Посочва, че тези факти биха могли да доведат до друг извод, а
именно, че осъществяваните от нея действия по отношение на процесния апартамент не са
били търпими.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от П. М. М., чрез адв.
Г. Г., в който се излагат съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. Г., ответникът
изразява становище за нейната неоснователност.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в
срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което и след съобразяване с
указанията, дадени в определение по ч. гр. д. № 3679/2025 г. на ВКС, Първо г. о., с
определение № 1814/06.04.2026 г. тя е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в
молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед
заявеното основание за отмяна, приема следното:
Ищецът в производството П. М. М. и С. К. Х.-М., майка на молителката, са били в
граждански брак от 29.10.1981 г. до 24.07.2004 г., прекратен с развод с влязло в сила
решение по гр. д. № 3792/2002 г. на Софийски районен съд. Е. П. М. е осиновена от П. М.
М., при условията на пълно осиновяване, с решение от 01.12.1982 г. по гр. д. № 3057/1981 г.
на Софийски районен съд. След извършена между бившите съпрузи съдебна делба и
изтеглен жребий, процесният апартамент е придобит в дял от П. М. М.. Молителката се е
снабдила с констативен нотариален акт № 34/2018 г., с който е призната за собственик на
апартамента по давностно владение.
В процеса молителката е направила възражение за придобиване на процесния имот по
давност, започнала да тече от 16.10.1994 г., когато е навършила пълнолетие, и изтекла на
16.10.2004 г. Възражението е прието за неоснователно. Посочено е, че Е. П. М. не е доказала
факти, от които да произтича извод, че е владяла процесното жилище. Тя е била допусната в
него от родителите си. Същата е трябвало да отблъсне владението на ищеца по ясен начин,
така , че да разбере намерението й за своене, което не е доказано по делото.
Производството по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, III г. о., е образувано по касационна жалба
на Е. П. М. срещу въззивно решение № 686 от 11.05.2022 г. по в. гр. дело № 3052/2021 г. на
Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.05.2021 г. по гр. д. №
15582/2018 г., Втори бр. състав на Софийски градски съд за прекратяване на осиновяване
по чл. 106, ал. 1, т. 2 предл. 2 СК, произнесено по иск на осиновителя П. М. М.. Именно в
това производство е представен отговора на касационната жалба /вх. № 22049 от 20.10.2022
г./, приет като писмено доказателство в настоящото производство по отмяна. С решение от
07.12.2023 г. на ВКС, трето г. о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане.
В отговора на касационната жалба, депозиран от П. М. М., е изложено твърдение, че между
осиновен и осиновител никога не е била изградена връзка дете-родител. Посочено е, че от
писмените доказателства по делото се установява, че никога не е живял съвместно с Е. М. и
2
нейната майка в нито едно от семейните им жилища.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново
обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при
решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това основание за отмяна е
налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае
решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се
е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при
упражняване на процесуалните права.
Молителката твърди, че в представеното писмено доказателство се съдържат следните
неизгодни факти за ответника, които биха довели до друг изход на делото, а именно: не е
поддържал нормални съпружески отношения с нейната майка, не е живял съвместно с нея в
общо домакинство, били са в трайна фактическа раздяла и бракът им е съществувал само
формално. Посочила е, че в отговора на касационната жалба вх. № 22049 от 20.10.2022 г., П.
М. е признал, че съпрузите са били разделени, както и, че са живели в различни жилища.
С оглед на изложеното по-горе, новите обстоятелства, респективно новите писмени
доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно –
представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за
правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая,
обстоятелствата, установени с представеното писмено доказателство, нямат значението на
доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението,
чиято отмяна се иска. Фактът, че ответникът и майката на молителката са били във
фактическа раздяла, както и фактът, че П. М. не е живял в процесното жилище, не могат да
обусловят заключение за основателност на възражението на молителката за изтекла в нейна
полза придобивна давност.
Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство следователно не би могло да
послужи при ново разглеждане на спора в поддържания от молителката смисъл, с оглед на
което следва да се приеме, че не обосновава наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1
ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника направените разноски /за
адвокатско възнаграждение/ в размер на 511,29 евро, представляващи равностойност на
заплатените 1 000 лв.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ
гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. с ЕГН [ЕГН], за
отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на
Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д.
3
№ 3653/2019 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Е. П. М. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, да заплати на П. М. М. със
съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адв. Г. Г., сумата 511,29 евро, представляваща
разноски в производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.