Обезсилване на решение заради неясен иск за разходи или подобрения в имот

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 70
                               гр. София, 04.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Здравка Първанова
                                 Членове:     Розинела Янчева
                                              Радост Бошнакова

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело
№ 20248002101711 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на С. И. С. и Р. Г. С., чрез адвокат П. С., срещу
решение № 74 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 734/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с
което е потвърдено решение № 499 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 2365/2021 г. на Районен съд –
Горна Оряховица в обжалваната пред въззивния съд част, с която предявеният от С. И. С. и
Р. Г. С. срещу Община Стражица иск за сумата 23 280 лв. – стойност на подобрения в
урегулиран поземлен имот * в кв. * по подробния устройствен план на [населено място], е
отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Молят ВКС да го отмени и постанови друго, с което да им присъди претендираната сума от
23 280 лв. за извършени от тях подобрения – закупуване на материали и строеж на
постройката.
Насрещната страна Община Стражица оспорва касационната жалба.
С определение № 4509 от 08.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2,
предл. второ ГПК – за проверка дали решението не е недопустимо, като постановено по
нередовна искова молба относно заявената парична претенция.

                                            1
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди
доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС.
Ищците С. И. С. и Р. Г. С. твърдят в исковата си молба, че в урегулиран поземлен имот * в
кв. * по подробния устройствен план на [населено място], собственост на ответника, са
изградили жилищна сграда на основание отстъпено им право на строеж. Тъй като са владели
постройката повече от двадесет години, а ответникът актувал имота като общински и го
прехвърлил на трето лице, претендират присъждане стойността на построеното в размер на
23 280 лв.
Окръжен съд – Велико Търново е приел, че по делото не спори и се установява от
обясненията на страните и събраните доказателства, че през 1990 г. ответникът е учредил на
ищците право на строеж на жилищна сграда в свой урегулиран поземлен имот * в кв. * по
подробния устройствен план на [населено място]. Правото на строеж е погасено, заради
бездействието на ищците да построят сградата в продължение на пет години, считано от
1990 г., и направеното от ответника възражение за давност по чл. 67 ЗС, във вр. с чл. 120
ЗЗД. Ищците са изградили едноетажна сграда до покрив, но това е станало извън срока по
цитирания текст на Закона за собствеността. Стойността на построеното възлиза на исковата
сума, предвид неоспорената от страните техническа експертиза, изслушана в рамките на
първостепенното производство.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за
неоснователност на иска. Посочил е, че погасяването на правото на строеж поставя ищците
в положението на държатели на чужд имот. За да имат право на подобрения, те следва да
добият владелческо качество, по аргумент от чл. 72 и сл. ЗС. Продължилата след
погасяването на суперфициарното право фактическа власт следва да има за обект терена, за
да може да бъде обсъждан въпросът за подобрения. Правото на увеличена стойност законът
дава единствено на владелеца, не и на държателя. Ищците не твърдят, че са владели терена,
а изграденото върху него. Затова, дори да им се признае владелческо качество, актуването на
земята смущава и дисквалифицира владението върху построеното, защото го прави
съмнително. Презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима. Съдът е визирал и че доводите на
ищците в обратна насока не държат сметка за разликата между държане и владение и са
неоснователни само на това основание.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение е
недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Съображенията му за това са
следните:
В исковата си молба С. И. С. и Р. Г. С. излагат, че със заповед № 1458/04.10.1990 г. на ОбНС
- гр. Стражица им е било учредено право на строеж върху общинска земя – УПИ * в кв. * по
плана на [населено място], за построяване на жилищна сграда и гараж, като в предоставения
им петгодишен срок те построили жилищна сграда на един етаж, с избено помещение, със
застроена площ от 120 кв.м, като същата е с поставен покрив. При построяването вложили
лични средства в размер на 10 000 лв. Случайно узнали, че А. Р. С. е закупил сградата от

                                             2
 Община Стражица, а с писмо на последната били уведомени, че не са реализирали правото
си на строеж в срока по чл. 67 ЗС. Като считат, че за тях не намира приложение посочената
разпоредба, ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици,
въз основа на отстъпено право на строеж и давностно владение, продължило повече от 20
години, на жилищната сграда, а при условията на евентуалност (неправилно посочване „при
условията на алтернативност“) – да осъди общината да им заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща стойността на вложените от тях средства по закупуване на материали и
строеж на сградата. Същевременно, с исковата молба е направено доказателствено искане
(уважено от първоинстанционния съд) за изслушване на съдебно-техническа експертиза
относно стойността на процесната сграда към момента на изготвяне на заключението. С
оглед дадената от вещото лице оценка, в о.с.з. от 03.04.2023 г. е допуснато увеличение на
евентуалния иск от 10 000 лв. на 23 280 лв.
Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че въззивното
решение по оценяемия в пари иск (искът за собственост е отхвърлен с влязло в сила
решение) е постановен по нередовна искова молба. Това е така, защото изложените от С. С.
и Р. С. обстоятелства, при които е станало неоснователното разместване на блага между
страните по делото, сочат на претенция по чл. 72, ал. 1 ЗС, в какъвто смисъл е и направеното
доказателствено искане за експертиза, и заявеното впоследствие изменение (увеличение) на
претенцията. Същевременно с петитума на исковата молба се търси присъждане на
направените разходи за материали и труд при построяване на спорната сграда, като по този
начин е налице неяснота относно това какъв именно иск е предявен. Последното е довело и
до дадена от всяка от долните две инстанции различна правна квалификация на иска
(съответно, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 74, ал. 2 ЗС).
Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение № 74 от 09.02.2024 г. по гр. д. №
734/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия окръжен съд, който следва да остави исковата молба без движение за
уточнение на паричната претенция – дали от С. се търси стойността на реализираните
подобрения (т.е. сумата, с която се е увеличила стойността на имота) или единствено
заплащане на направените разходи по построяване на сградата.
Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото
производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, с оглед изхода на спора пред него.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
                                   Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 74 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 734/2023 г. на Окръжен съд – Велико
Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Велико
Търново.
Решението е окончателно.


                                                   Председател: _______________________


                                             3
    Членове:

          1. _______________________

          2. _______________________




4