Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 13 Февруари 2026

Възобновяване на наказателно дело заради задочно повдигнато ново обвинение

Решение №90/2026 · Върховен касационен съд · 13 Февруари 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Осъденият иска възобновяване на делото, тъй като е бил съден задочно, без да бъде уведомен за повдигнато срещу него ново престъпление по време на издирването му. Въпреки че първоначално се е укрил, новото по-тежко обвинение е предявено само на служебния му защитник, а не лично на него. Върховният касационен съд отменя осъдителната присъда и връща делото на етап разследване, като постановява мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Какво приема съдът

Осъждането на лице за обвинение, което никога не му е било предявено лично и за което то не е знаело, съществено нарушава правото му на защита и е самостоятелно основание за възобновяване на делото, дори подсъдимият да се е укривал за първоначално повдигнато друго обвинение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

възобновяване на наказателно делозадочно производствоправо на защитаново обвинениезадържане под стражаслужебен защитник

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 90
                          гр. София, 13.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Румен Петров
                            Членове:     Христина Михова
                                         Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря М.а Кр. Петрова
в присъствието на прокурора А. В. Г.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200037 по описа за 2026 година


     Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.
     Образувано е по искане на осъдения М. Я. И. за възобновяване и отмяна
на присъда № 130 от 12.11.2024 г. по н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на РС-
Плевен и на потвърждаващото я въззивно решение по в.н.о.х.д. №922/2024 г.
по описа на ОС-Плевен.
       В искането осъденият твърди, че не е бил уведомен за образуване на
наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не
е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса.
       В съдебно заседание назначеният на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК
служебен защитник на осъдения – адв. К.Б., поддържа искането по изложените
в него съображения. Пледира за възобновяване и отмяна на постановените
съдебни актове и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който
е допуснато нарушението.
     Осъденият М. Я. И. се солидаризира с аргументите на своя защитник.


                                     1
      Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение,
че искането е неоснователно, тъй като осъденият е бил привлечен
присъствено на досъдебното производство, след което се е отклонил от
разследването и съзнателно се е укривал. Подчертава, че дори в момента на
задържането му осъденият се е представял под чужда самоличност.


     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:


        Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от
процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1
от НПК. От приложеното по касационното дело писмо на Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ може да се направи извод, че
датата, на която осъденият е узнал за въззивното решение, с което е
потвърдена издадената по отношение на него осъдителна присъда, е
04.11.2025 г. Ето защо искането следва да бъде прието, че е подадено в срок.
       Разгледано по същество искането е основателно по следните
съображения:
       Досъдебно производство № Д-236/2019 г. по описа на РП-Плевен е
започнато като бързо наказателно производство срещу осъдения М. Я. И. за
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
        С постановление от 04.02.2019 г. И. е бил привлечен присъствено в
качеството на обвиняем за това престъпление. Определена му е била мярка за
неотклонение „подписка“ – л. 5 от д.п.
        В хода на производството са били изискани писмени доказателства,
сред които справка за съдимост и документи, удостоверяващи извършени от
осъдения нарушения на правилата за движение по пътищата.
       На 27.02.2019 г., след като не е бил намерен на посочения в
постановлението за привличане адрес в гр. Тръстеник, ул. „Софроний
Врачански“ №18, разследващият орган е поискал осъденият да бъде обявен за
общодържавно издирване – л. 38 от д.п. Издадено е било и постановление за
принудително довеждане на лицето.
        В хода на досъдебното производство са били изискани: справка за

                                      2
задгранични пътувания на осъдения – от нея е видно, че той е напуснал
страната през ГКПП Видин Дунав мост на 08.12.2019 г. – л. 45, л. 52 от д.п.,
адресна справка, както и справка за пребиваване на лицето в арестите и
затворите на страната. Налични по делото са и докладни записки, от които е
видно, че без резултат осъденият е търсен периодично на известния по делото
адрес, където не е бил установен. В една от тези докладни записки – вж. л. 55
от д.п., е направено отбелязване, че лицето е обявено за общодържавно
издирване с телеграма № 6327/28.02.2019 г. на ГДНП София.
       Поради неоткриване на осъдения досъдебното производство е било
спирано и възобновявано неколкократно.
        На 21.05.2024 г. на осъдения е бил назначен служебен защитник в
лицето на адвокат И.С..
        В присъствието на този защитник, без участие на осъдения, в
условията на чл. 269, ал. 3 НПК, на 21.05.2024 г. е изготвено ново
постановление за привличане по чл. 219 НПК. Предявеното с това
постановление актуално обвинение е включвало, както обвинението по чл.
270, ал. 1 НК, за което И. вече е бил привлечен присъствено, така и ново
обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК, за което той никога не е бил известяван (л.
118 от д.п.). Постановлението е било предявено на служебния защитник и
досъдебното производство е било приключено с мнение за предаване на съд на
осъдения за посочените две обвинения.
       За престъпления по чл. 270, ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК в РС-
Плевен е бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д.
№1331/2024 г.
       Преди даване ход на разпоредителното заседание съдът е назначил
служебен защитник на осъдения в лицето на адвокат И.С., изискал е справки,
които да установят местонохождението на осъдения, включая и такава от
директора на ОД на МВР – Плевен за резултата от провежданото по
отношение на И. общодържавно издирване. Тъй като тези усилия не са довели
до резултат, съдът е дал ход на делото по отношение на осъдения при
условията на т.нар. задочно производство.
         Цялото първоинстанционно производство е протекло по реда на чл.
269, ал. 3 НПК без осъдения и с участието на служебен защитник.


                                     3
       С присъда № 130 от 12.11.2024 г. по н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на
РС-Плевен осъденият М. Я. И. е бил признат за виновен:
       - за това, че на 28.01.2019 г., в гр. Тръстеник, област Плевен, ул.
„Мадара“ противозаконно попречил на орган на властта – младши
автоконтрольор Чавдар Чанов и полицейски инспектор П.Д., да извършат
проверка за установяване на административно нарушение по Закона за
движение по пътищата, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 НК и чл. 54
НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и
        - за това, че на горната дата и място управлявал МПС – л.а.
„Фолксваген Венто“ с рег. № .............., без съответно свидетелство за
правоуправление и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление №18-
0297-000348/22.10.2018 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл.
54 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода и на глоба в
размер на 1 000 лева.
       На основание чл. 23 НК с присъдата е определено общо наказание в
размер на една година и два месеца лишаване от свобода, търпимо при строг
режим, към което е присъединена глобата в размер на 1 000 лева.
         По жалба на служебния защитник в ОС-Плевен е било образувано
в.н.о.х.д. № 922/2024 г. Въззивното производство по отношение на осъдения
също е протекло неприсъствено, след като съдът е установил, че И. не е
намерен на известния по делото адрес.
       С въззивно решение от 07.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 922/2024 г.
първоинстанционната присъда е била потвърдена.


       При така описаното процесуално развитие на делото, от правна
страна съдът прие следното:


        Възобновяването на наказателното производство по реда на чл. 423,
ал. 1 НПК по искане на задочно осъден представлява извънредна процесуална
гаранция за ефективното упражняване на основните права на обвиняемия,
прогласени в чл. 55, ал. 1 НПК, и по-специално на правото му да участва
лично в наказателния процес, да бъде своевременно и подробно уведомен за

                                      4
характера и причините за обвинението срещу него, както и да организира и
осъществи защитата си по начин, който да отговаря на изискванията за
справедлив процес.
        Целта на това производство не е формално да санкционира
провеждането на задочно производство, а да отстрани последиците от
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до реално и
непреодоляно ограничаване на правото на защита на осъдения. В този смисъл
възобновяването служи като корективен механизъм за постигане на
стандартите по чл. 6, § 1 и § 3, б. „а“, „c“ и „d“ от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
        Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, това, че
делото е разгледано в отсъствието на обвиняемия, не обуславя автоматично
възобновяване на производството. Това е така, защото неучастието на
обвиняемия, респ. на подсъдимия не води до нарушаване на правото на
справедлив процес, когато то е резултат от негово съзнателно и
недобросъвестно процесуално поведение – укриване, неизпълнение на
задълженията за уведомяване за промяна на адрес или съзнателен отказ от
участие, при условие че лицето е било надлежно уведомено за обвинението и
за воденото срещу него наказателно производство.
       В настоящия случай са налице съществени особености, които
изключват приложението на това принципно положение.
        Безспорно по делото е, че осъденият М. Я. И. е бил привлечен лично и
присъствено като обвиняем на досъдебната фаза за престъпление по чл. 270,
ал. 1 НК. В този момент той е придобил процесуалното качество „обвиняем“ в
строго определен обем, очертан от фактическите и правните рамки на това
конкретно обвинение. Този обем определя и съдържанието на правото му на
защита – както от гледна точка на фактическите твърдения, така и по
отношение на доказателствените и правни средства за защита по това
обвинение. Впоследствие, при отсъствието на осъдения и без той да бъде
лично уведомен, е изготвено ново постановление за привличане по чл. 219
НПК, с което предметът на обвинението е разширен, като към първоначалното
обвинение е добавено ново, самостоятелно престъпление по чл. 343в, ал. 2
НК. Това обвинение е различно както по своята правна характеристика, така и
по своята фактическа основа, и предвижда по-тежка наказуемост спрямо


                                     5
първоначално предявеното обвинение за престъпление по чл. 270 НК. За
обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК осъденият никога не е бил разпитан, никога
не му е била предоставена възможност да даде обяснения, да посочи
доказателства, да направи възражения или да изгради защитна позиция.
       Назначаването и участието на служебен защитник не могат да санират
този пропуск. Правото да бъдеш информиран за обвинението е лично и не
може да бъде заместено или упражнено изцяло чрез защитник, когато
обвиняемият изобщо не знае, че срещу него е повдигнато ново и различно
обвинение. Защитата чрез адвокат предполага предварително и реално знание
на обвиняемия за предмета на обвинението, както и възможност за
взаимодействие между него и защитника, каквато в случая обективно не е
съществувала.
        Ето защо настоящият съдебен състав приема, че макар осъденият да е
допринесъл с поведението си за невъзможността да участва лично в процеса,
това недобросъвестно процесуално поведение се отнася само до обвинението
по чл. 270, ал. 1 НК, за което той е бил надлежно привлечен и уведомен. То не
може да бъде противопоставено на обвинението по чл. 343в, ал. 2 НК, за което
липсва каквото и да е доказателство осъденият да е знаел или да е могъл да
знае.
        При това положение е налице несъответствие между обема на
обвинението, за който лицето е било информирано, и обема на обвинението,
по който то е било осъдено. Това несъответствие е и основание наказателното
производство да бъде възобновено.
        Този извод напълно кореспондира както с вътрешното право, така и с
правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 8, § 2 от Директива (ЕС) 2016/343,
когато лице не е присъствало на съдебния процес и не е било надлежно
информирано за него или за обвинението, държавата-членка е длъжна да му
осигури право на ново разглеждане на делото, което да позволи цялостна
преценка по същество при негово участие. В този смисъл е и
последователната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 498 от 11.01.2016 г. по н.д. № 1542/2015 г., І н.о., Решение № 549
от 28.02.2013 г. по н.д. № 1611/2012 г., І н.о., както и Решение № 60164 от
19.11.2021 г. по н.д. № 725/2021 г., ІІІ н.о. и др., в които се приема, че
осъждането за обвинение, което никога не е било лично предявено на


                                     6
осъдения, представлява самостоятелно и             достатъчно    основание    за
възобновяване на наказателното производство.
         Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство, за отмяна на
осъдителната присъда и на потвърждаващото я въззивно решение и за
връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното
производство, където на осъдения следва да бъде надлежно и лично предявено
съответно обвинение.
        Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и
по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано
укриването и бягството му от правосъдието, имайки предвид обремененото
му съдебно минало, факта, че той е напуснал пределите на страната след като
е бил привлечен за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, без да уведоми
надлежните органи, както и това, че при задържането на ГКПП – Аерогара
София се е представял с чужда самоличност, спрямо М. Я. И. следва да бъде
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.


         Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423,
ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение



                                   РЕШИ:

      ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 130 от 12.11.2024г. по
н.о.х.д. № 1131/2024 г. по описа на РС-Плевен и потвърждаващото я въззивно
решение по в.н.о.х.д. №922/2024 г. по описа на ОС-Плевен.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното
производство.
     ВЗЕМА по отношение на М. Я. И. мярка за неотклонение задържане под
стража.


     Решението не подлежи на обжалване и протест.




                                       7
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




8


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.