Обезщетение от работодател при трудова злополука и сила на разпореждането на НОИ

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 394
                                гр. София, 18.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Марио Първанов
                                  Членове:     Маргарита Георгиева
                                               Николай Иванов

при участието на секретаря Анжела Д. Богданова
като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело
№ 20238002101000 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. О. Б., чрез адв. Г. Й. от САК, срещу въззивно
решение № 383/21.11.2022 г. по в.гр.д. № 508/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с която е
потвърдено решение № 260028/12.05.2022 г. по гр.д. № 97/2021 г. по описа на Радомирския
районен съд, с което е отхвърлен, предявения от К. О. Б. против „МЕТАЛ ТРЕЙД 666”
ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в [населено място], ведно със законната лихва
върху главницата от датата на настъпване на процесната трудова злополука - 02.04.2019 г.,
до окончателно плащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение.
Поддържа се искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск с присъждане на
разноски.
Ответника по жалбата „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД [населено място] изразява становище за
неоснователност на касационната жалбата. В откритото съдебно заседание по делото, моли
въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на
данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с
правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

                                             1
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни,
обстоятелствата, че към 02.04.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши шихтовчик - оксиженист“ цех
„Скрапобаза” в [населено място], и че на 04.04.2019 г., ответникът е декларирал на
основание чл. 55, ал. 1 КСО злополука, която e призната за трудова с разпореждане №
7/05.04.2019 г. /влязло в сила като необжалвано от страните по делото/. Според приетото в
разпореждането на НОИ, на 02.04.2019 г. ищецът К. Б. около 11:00 ч. при зареждане на бада
с материали при подготовка на плавка, след връзване на бадата при стъпване на стойката до
нея се подхлъзва и пада, в следствие на това получава счупване на други части на
подбедрицата на левия крак. Злополуката станала през време и във връзка с извършваната
работа и довела до временна неработоспособност на пострадалото лице. Съдът е посочил, че
не се спори, че ищецът е получил внезапно увреждане, и че същият е претърпял
неимуществени вреди. СМЕ и свидетелските показания напълно установявали внезапното
увреждане и претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Не
било спорно между страните, че след инцидента ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност в периода от 02.04.2019 г. до 18.09.2019 г.
Според въззивния съд спорна била датата на увреждането и наличието на причинно-
следствена връзка между вредата и претърпените неимуществени вреди от дата 02.04.2019 г.
В исковата молба се твърдяло, че трудовата злополука е станала на 02.04.2019 г., но от
събраните гласни доказателства, както и медицински документи се установявало, че ищецът
е претърпял увреждане и на 29.03.2019 г. Посочено е, че от датата на евентуалния инцидент
– 02.04.2019 г. не са налични медицински документи относно извършени клинични прегледи
и образни изследвания, които да доказват наличие на травма, в т.ч. и счупване на
подбедрицата на левия крак. Липсвала направена рентгенография на 02.04.2019г., а на тази
дата единствено бил издаден болничен лист. Образното изследване - рентгенография от
29.03.2019 г., според заключението на вещото лице по СМЕ, не доказвало по категоричен
начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица- налице били суспектни
/неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на просветляване в областта на латералния
глезен на лява подбедрица и нямало данни за извършена контролна рентгенография, чрез
която да се постави окончателна рентгенологична диагноза. Датата на изследването -
29.03.2019 г., предхождала с няколко дни датата на евентуално претърпян инцидент на
02.04.2019 г., което навеждало на извод, че вероятно е имало травма в областта на долния
крайник на датата, на която е осъществено образното изследване. Показанията на
изслушаните свидетели сочели, че на 29.03.2019 г. се е осъществило падане, на което
свидетелят В. Борсов бил очевидец. Прието е, че ако е имало подхлъзване и падане, то не
било доказано, че падането от 02.04.2019 г., е причинило счупване на подбедрицата на левия
крак, а същото само е могло да усили оплакванията от по-рано получена травма. Направен е
извод, че травматичното увреждане е настъпило преди евентуалното подхлъзване и падане,
което изключвало характера на увреждането като трудовата злополука. С оглед на това
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
С определение № 3283/31.10.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато

                                            2
касационно обжалване на въззивното решение по въпроса длъжен ли е съдът, при наличие
на влязло в сила разпореждане, съгласно чл. 60 КСО, да се съобрази с приетите изводи
относно характера на увреждането като трудова злополука, или разполага с правомощието
да пререши въпроса относно трудовия характер на злополуката.
По поставения въпрос е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 6/16.03.2011 г.
по гр. д. № 925/2011 г., II г.о.; решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г., на III г.о.;
решение № 964/30.12.2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. на III г. о.; и др., касаеща приложението
на чл. 17, ал. 2 ГПК, според която, при наличие на влязъл в сила индивидуален
административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е възможно
тяхното преразглеждане пред гражданския съд, когато са направени доводи и възражения,
свързани с валидността на административния акт и при служебната проверка се установяват
пороци, които имат за последица неговата нищожност. Когато страната, на която актът се
противопоставя, е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му, то инцидентното произнасяне на гражданския съд по законосъобразността
му е недопустимо. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение: то е не
само официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, но и индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука. Ето защо, когато
страната е участвала в административното производство по издаването и обжалването на
разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, гражданският съд не може да преразглежда
законосъобразността на влезлия в сила административен акт. При влязъл в сила
разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана
компетентност /решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III г.о.; решение №
50023/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на III г.о./. Той е обвързан и следва да зачете
материалната доказателствена сила на влязлото в сила разпореждане като официален
удостоверителен документ за трудовия характер на злополуката, установена в своите
елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО и да приеме за осъществени удостоверените
в него факти.
Предвид отговора на въпроса, обусловил допускането до касационен контрол на въззивното
решение, основателен е довода на касатора, че решението на въззивния съд е постановено
при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е зачел
материалната доказателствена сила на влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО №
7/05.04.2019 г. на НОИ ТП- П. за приемането на трудова злополука, като официален
удостоверителен документ, а е мотивирал извод, че травматичното увреждане е настъпило
преди евентуалното подхлъзване и падане, което изключвало характера на увреждането като
трудовата злополука.
 В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по
см. на чл. 293, ал. 3 ГПК и спорът следва да се реши от касационния съд.
С разпореждането по чл. 60 ал. 1 КСО се удостоверява дали злополуката е трудова, както и
какви са причините и обстоятелствата за възникването й и вида на уврежданията. От същото

                                                 3
в случая се установява, че на 02.04.2019 г. през време и във връзка с работата си по трудов
договор при ответника ищеца, заемащ длъжността „старши шихтовчик - оксиженист“ цех
„Скрапобаза” в [населено място] увредил здравето си, изразяващо се в „счупване на други
части на подбедрицата“ на левия крак, което травматично увреждане е настъпило при
зареждане на бада с материали при подготовка на плавка от пострадалото лице, като след
връзване на бадата с материали при стъпване на стойката до нея, пострадалият се подхлъзва
и пада. Така декларираната злополука с вх. № 5101-13-8/04.04.2019 г. от осигурителя -
ответник, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Следователно е осъществен
юридическия факт, който е елемент от състава на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ. Същият е доказан с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО за
приемане на злополуката за трудова, при участието на работодателя в производството по
неговото издаване, поради което оборването от страната на материалната доказателствена
сила на административния акт в настоящия исков процес е недопустимо. Гражданският съд е
длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал.
2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото
съставлява трудова злополука. Следва да се посочи, че самия ответник с отговора на
исковата молба /л. 46/ е заявил, че между страните не е спорен факта какво травматично
увреждане е получил ищеца, а именно счупване на подбедрицата на левия крак, съгласно
посоченото и от самия работодател в декларацията за трудовата злополука и потвърдено в
разпореждането на НОИ, с което злополуката е приета за трудова. Ето защо следва да се
приеме, че искът по чл. 200 КТ е доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
съобразява следното: Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз
основа на установеното в конкретния фактически състав поведение на работника и
отговорността на работодателя, в резултат на което са причинени вредите. Изискването по
чл. 52 ЗЗД се счита за изпълнено, а критерият за справедливост – удовлетворен, когато съдът
определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху
физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не
по общи критерии. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, възраст на пострадалия, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство при определяне на паричния еквивалент на вредите е и икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането.
Безспорно счупването е обусловило характерните за този вид увреждания интензивни болки
и страдания, както и затруднение в движенията на ищеца. От събраните по делото гласни
доказателства- показанията на св. О. - дъщеря на ищеца се установява, че непосредствено
след злополуката ищца е изпитвал силни болки и не можел да стъпва на ударения крак,
който бил гипсиран, като през първата седмица бил по-неподвижен и се е нуждаел от чужда
помощ за осъществяване на личните си нужди. В средата на м. май гипсът бил свален, но се
наложило баща й да се предвижва с патерица до м. септември, тъй като кракът му
продължавало да бъде надут. В средата на септември се върнал на работа, но бил уволнен.


                                            4
Понастоящем кракът му все още го болял и не бил възстановен напълно. Установено е от
представените 8 бр. болнични листи, че вследствие на счупването, причинено от трудовата
злополука, ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от
02.04.2019 г. до 18.09.2019 г. Наред с изложеното, за определяне на справедливия размер на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът отчита, че към датата на инцидента ищецът е
бил лице в трудоспособна възраст /52 г./, трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм на
живот са били съществено променени в резултат от травматичната увреда. Отчитат се и
социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната през 2019 г. Съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца във връзка с
процесния инцидент неимуществени вреди при отчитане на конкретните особености на
случая е сумата от 10 000 лв. /5112,92 евро/.
По възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от пострадалия груба небрежност. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. В практиката на ВКС се приема, че груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато са нарушени елементарни изисквания на
безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неуважение на най - прости за
разбиране и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труда, на
техническата безопасност и хигиената на труда, които трябва да знае и спазва всеки
работник или служител: и най - малко образованият, и най - слабо подготвеният, и най -
немарливият. Проява на груба небрежност е онова поведение на пострадалия, при което той
не само е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и е извършил
работата при липса на елементарно старание или внимание и е пренебрегнал основни
технологични правила и правила на безопасност. Преценката за положената грижа е в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от
поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата.
В случая не е спорно, че злополуката е настъпила на обичайното за работника работно
място, където ежедневно е изпълнявал трудовите си задължения, както и че Б. е бил
запознат, с оглед на проведените му начален и периодични инструктажи /съгласно
приложените в тази връзка Книги за инструктаж/ с работната среда – със съоръженията и
помощните средства към тях и начина по който функционират, респ. с рисковете на
работното му място в т.ч. подхлъзване и падане /посочени в т.5.1 и 5.7 в карта за оценка на
работното място/. Възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, е изцяло недоказано. В съставения от работодателя Протокол за разследване на
трудова злополука, изрично е посочено, че не е налице отклонение от нормалните действия
и няма допуснати нарушения на нормативните актове. Подхлъзването от страна на ищеца не
може да се квалифицира като нарушение на правилата за безопасност при липса на
елементарно внимание при пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност, т.е. при допусната груба небрежност. Не е установено същото да се дължи на


                                             5
травма от предходно увреждане на ищеца. В производството работодателят не е доказал, и
че към момента на настъпване на инцидента, ищецът не е носил предоставените му като
част от работното облекло обувки - боти /от естествена кожа с метално бомбе и пластина,
полиуретаново ходило, с грайфер/, устойчиви при подхлъзване.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че размерът на обезщетението следва да
бъде намален с получено от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване, с оглед
на приетото в ТР № 1/ 05.03.2026 г. по тълк.д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, че когато съдът
присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да
приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по
общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ.
По делото не е установено ищецът да е получил и суми по сключен от работодателя договор
за застраховане на работниците и служителите, с които на основание чл. 200 ал. 4 КТ да бъде
намалено дължимото обезщетение. Поради което и това възражението на ответника е
основателно.
Предвид изложеното до посочения размер от 10 000 лв. /5112,92 евро/, искът се явява
основателен и доказан. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено, в частта му,
с която е отхвърлен иска, до посочения размер, като сумата от 5112,92 евро следва да се
присъди на ищеца. За разликата над 10 000 лв. до размера от 20 000 лв., въззивното решение
следва да бъде оставено в сила.
Обезщетението следва да се присъди със законната лихва върху него, считано от датата на
увреждането /02.04.2019 г./ до окончателното плащане по арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД /в т. см.
решение № 578 по гр.д. № 603/2009 г., ІІІ г.о./
По разноските:
По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца,
както следва: за първоинстанционното и за въззивното производства в размер от по 1500 лв.,
за касационното производство в размер на 2000 евро, както и разноски направени в
производство по обжалване на допуснато обезпечение в размер на 600 лв. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възражение платено за
касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК /в редакцията след изменението с § 24,
т. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за адвокатурата, обн. в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г. /, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за
прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за
определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и
правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не
може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на
заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая уговореното и
заплатено от касатора адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер
2000 евро. Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, отчете защитавания правен интерес, извършените от процесуалния представител на


                                            6
касатора процесуални действия /депозиране на касационна жалба, без явяване в о.с.з./
приема, че договореното от касатора адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и е
налице основание за неговото намаляване до размера от 1800 лв. /с равностойност 920,33
евро/, равен на размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.
Т.е. общия размер на разноските на ищеца пред всички инстанции е 2760,98 евро. Предвид
крайния изход на делото и съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени от него
разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата по делото пред трите
инстанции, в общ размер на 1380,49 евро.
По делото от ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение за касационното производство в размер на 1800 лв. с ДДС, както и за
направени разноски в първоинстанционното производство от 150 лв., във връзка с назначена
по делото СМЕ, т.е. за разноски в общ размер на 1950 лв. с равностойност от 997,02 евро. На
основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед на отхвърлената част от иска, в полза на ответника се
дължат разноски по съразмерност в размер на 498,51 евро.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси за водене на настоящото
производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за
експертизи по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на
Районен съд- Радомир сумата от 204,52 евро - държавна такса и сумата от 38,35 евро –
разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда /от общо 150 лв. с равностойност
76,69 евро/, по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от 102,26 евро - държавна такса за
въззивното производство /с оглед на обжалваемия интерес и уважената част от иска/, както
и по сметка на ВКС сумата от 109,93 евро - държавна такса /от която 7,67 евро за допускане
на касационно обжалване и 102,26 евро - държавна такса за разглеждане на касационната
жалба/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 383/21.11.2022 г. постановено по в.гр.д. № 508/2022 г. на
Окръжен съд – Перник в частта, с която е отхвърлен предявения от К. О. Б. против „МЕТАЛ
ТРЕЙД 666” ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размера до 10 000 лв.
/5112,92 евро/, както и в ЧАСТТА за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД, [населено място] да заплати на К. О. Б., на
основание чл. 200 ал. 1 КТ, сумата 5112,92 евро - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в
[населено място], ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
трудовата злополука - 02.04.2019 г., до окончателно плащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 383/21.11.2022 г. постановено по в.гр.д. № 508/2022
г. на Окръжен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлен, предявения от К. О. Б. против


                                             7
„МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в [населено място], в разликата над 10 000 лв. до
размера от 20 000 лв.
ОСЪЖДА „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД, [населено място] да заплати на К. О. Б. разноски по
делото, в общ размер на 1380,49 евро.
ОСЪЖДА К. О. Б. да заплати на „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД, [населено място], разноски
по делото, в общ размер на 498,51 евро.
ОСЪЖДА „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД, [населено място] да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, както следва: по сметка на Районен съд- Радомир сумата от 204,52 евро -
държавна такса и сумата от 38,35 евро – разноски за експертизи; по сметка на Окръжен
съд- Перник сумата от 102,26 евро - държавна такса за въззивно обжалване, и по сметка на
Върховен касационен съд сумата от 109,93 евро - държавни такси за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           8