Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 25 Март 2026

Режим на лични контакти на баба и дядо с внуче

Решение №194/2026 · Върховен касационен съд · 25 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майка оспорва съдебно решение, което определя на бабата и дядото по бащина линия самостоятелно време за контакти с внучката им. Върховният касационен съд отменя решението, приемайки, че отделните срещи нарушават почивката на детето и времето му с майката. Съдът определя бабата и дядото да се виждат с детето само в рамките на дните, в които то вече е при баща си, тъй като живеят в непосредствена близост и са в добри отношения.

Какво приема съдът

Мерките за лични отношения с бабата и дядото трябва изцяло да съблюдават интереса на детето, като е допустимо те да се осъществяват по време на личните контакти с неотглеждащия родител, когато той разполага с широк режим, живее в същото населено място с тях и поддържат добри отношения, за да не се ощетява контактът на детето с отглеждащия родител.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

лични отношениябаба и дядоинтерес на дететородителски праварежим на контакти

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 194
                                 гр. София, 25.03.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Марио Първанов
                                   Членове:     Филип Владимиров
                                                Николай Иванов

при участието на секретаря Анжела Д. Богданова
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002103072 по описа за 2025 година
Производство по 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Т., чрез адв. К., срещу решение № 525/29.11.2024
г. по гр. д. № 630/2024 г. на Окръжен съд – Плевен.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати
нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
Ответниците по жалба М. Г. Т. и П. Г. Т. (баба и дядо на детето), и Д. П. Т. (баща на детето) в
представения писмен отговор в законоустановения срок ангажират становище за липса на
основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Предмет на разглеждане е жалбата срещу горното въззивно решение, с което е отменено
решение № 756/04.06.2024 г. по гр. д. № 6479/2023 г. на Районен съд – Плевен и на
основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на М. Г. Т. и П. Г. Т. с
внучката им Б. Д. Т., [дата на раждане] , както следва: всяка втора неделя от месеца от 09.00
ч. до 16.00 ч. по местоживеенето на ищците, както и всяка първа и трета сряда от месеца от
16.00 ч. до 18.00 ч. по местоживеене на детето, с изключение на периода на ползване на
платения годишен отпуск на майката.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че малолетната Б. Т. е
дъщеря на ответниците по иска – Г. Т. и Д. Т., а ищците са нейни баба и дядо по бащина
линия. Със споразумение по гр. д. № 479/2023 г. на Районен съд – Плевен ответниците са

                                               1
приели родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете
Б. да се предоставят на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти - всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване в
дома му; всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч.; два пъти по
15 дни през лятото (през месец юни и август); режим за празниците, както и по всяко друго
време по взаимно съгласие между родителите. Обсъждайки събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че между
бабата М. Т. и детето има изградена силна емоционална връзка, докато във връзката с дядото
има дефицити и дистанция. Ищцата се грижи много добре за детето, когато е при нея, четат
книжки, учат се на букви и цифри, забавляват се и играят заедно. Детето е привързано и има
желание да се вижда с баба си. В социалния доклад на ДСП – П. е посочено, че при проведен
разговор пред социален работник от ОЗД – П. детето е споделило, че иска да се среща с баба
си. В изготвената от ЦОП – П. психологическа оценка на детето също се посочва, че то
демонстрира добро отношение и желание за срещи с баба си М. и дистантно отношение
спрямо дядо си П., за когото казва, че не го познава. От доклада на ДСП – Червен бряг се
установява, че ищците живеят в собствена триетажна къща в [населено място], в която има
много добри условия за живеене и е обособена детска стая за Б. с всичко необходимо в нея.
Изяснено е, че бащата на детето и неговите родители (ищците по делото) живеят в едно и
също населено място и са в добри отношения, като домът на бащата се намира срещу този
на бабата и дядото. Застъпено е виждане, че чрез общуването на бабата и дядото с внучето
се дава възможност то да изгради чувство за родова принадлежност, сплотеност и семейни
традиции, а това допринася за правилното психическо и интелектуално развитие на детето.
Прието е, че на ищците следва да се определи режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета сряда от месеца по местоживеене на детето в [населено място] от 16. 00 ч. до
18. 00 ч., и всяка втора неделя от месеца от 09. 00 ч. до 16. 00 ч. по местоживеенето на
бабата и дядото в [населено място]. Развити са доводи, че през седмицата режимът на лични
отношения ще съвпада с този на бащата, а веднъж месечно детето ще прекарва време в дома
на ищците. Прието е, че този режим няма да създава неудобства за детето и отглеждащия го
родител (майката), респ. няма да затруднява отношенията им и организацията на времето
през работните и почивни дни. За неоснователни са счетени възраженията на майката
(упражняваща родителските права), че предвид възрастта и желанията на детето,
състоянието на отношенията между страните, местоживеенето на бащата и родителите му в
едно населено място и в непосредствена близост, в интерес на Б. е режима на контакти с
ищците в съответния почивен ден да съвпада с този на бащата.
С определение № 5448/26.11.2025 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно задължението на съда да следи
служебно за най - добрия интерес на детето при определяне на мерките за лични контакти с
неговите дядо и баба; както и за възможността режима по чл. 128 СК да се осъществява
(изцяло или частично) във времето за лични отношения с родителя, неупражняващ
родителските права, когато той живее в едно и също населено място с родителите си, в
непосредствена близост до тях и взаимоотношенията им са добри. Обжалването е допуснато


                                             2
за проверка евентуално противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която
страната се позовава – решение № 139/16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г. на ІV г. о. и
решение № 525/29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г. на ІІІ г. о., както и със служебно
известното решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
По горните правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване настоящият
състав на ВКС споделя константната съдебна практика, изразена в решение №
209/13.02.2009 г. по гр. д. № 5338/2007 г., решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018
г., решение № 60270/21.01.2022 г. по гр. д. № 660/2021 г., решение № 147/28.07.2022 г. по гр.
д. № 4889/2021 г., всички по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 318/12.06.2025 г. по гр. д.
№ 2328/2023 г. на III г.о. на ВКС, вкл. и решенията, които страната сочи и прилага, според
която при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК между
малолетното дете и неговите баба и дядо, съдът следва да се ръководи в най – пълна степен
от интереса на детето. Допустимо е тези лични контакти с бабата и дядото да се
осъществяват в дните, определени за лични отношения на детето с родителя, който не
упражнява родителските права, стига на този родител да е определен широк режим на лични
отношения (така детето има възможността да пребивава с тях достатъчно време, за да се
създаде усещане за близост и семейна среда), той да живее на едно и също място с дядото и
бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични
контакти. Въпросът за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед
обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес на детето е
да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права. В същото време, режимът на лични
отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните
обстоятелства, че се съобрази с установения режим на обучение на детето, неговата почивка,
включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права, за да
има възможност да отделя необходимото време за ежедневни контакти с детето. Целта е да
се избягват възможни конфликти при осъществяване на конкретния режим по чл. 128 СК,
както и евентуалното несъответно ограничаване на времето и възможностите за лични
контакти на детето с родителите му. Когато постоянното местоживеене на детето е различно
от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им
контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период
от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
По касационната жалба.
Основателен е касационния довод, че решението е постановено в нарушение на материалния
закон, тъй като въззивният съд е регламентирал режим на лични отношения между бабата и
дядото и малетната им внучка без да съобрази определения със споразумение между
родителите режим на лични контакти между детето и бащата – синът на ищците, който не
упражнява родителските права, разширил е обхвата на контактите по чл. 128 СК, при което
не е съобразил най – добрия интерес на детето. Макар да е установено, че ищците и бащата
на детето живеят в друго населено място – [населено място], в къщи разположени една
срещу друга и са в добри отношения, съдът постановил бабата и дядото да осъществяват


                                              3
лични отношения с детето по време, различно от това, определено на бащата, с изключение
на часовия диапозан от 17.00 ч. до 18.00 ч. в делничен ден (сряда - всяка първа и трета от
месеца) по местоживеене на детето в [населено място]. Решаващият състав не е съобразил,
че така определения режим по чл. 128 СК не отчита интересите на детето да има
пълноценни и ежедневни контаки с родителя, който упражнява родитилските права. Това
предполага време за общуване и занимания и в почивните дни от месеца, извън тези
определени за срещи с другия неотглеждащ родител (бащата). Постановеният режим на
лични отношения на детето с неговите баба и дядо не може да създава ограничения и да
засяга пълноценните контакти с неговите родители, макар в негов интерес е да поддържа
такива, доколкото способстват за създаване на близост и на принадлежност към семейна
среда. В тази насока следва да се отчита, че между детето и негова баба е израдена силна
емоционална и пълноценна връзка. Бабата се занимава много с детето, четат, учат и си
играят заедно, докато при общуването с дядото има дефицити – детето няма спомени за
общи преживявяния с него и отказва да говори за дядото по бащина линия. Установено е, че
ищците разполагат с необходимите социално – битови условия и безопастна среда за
отглеждане на детето. По силата на постигнато от родителите споразумение бащата има
право да взема и вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, с препсиване при него в [населено място] (разстоянието между този град и
[населено място], където е местоживеенето на детето – при майката, е 50 км.). Той има
правото на лични отношения с детето и в делничен ден – сряда, всяка първа и трета от
седмицата от 17.00 ч. до 19.00 ч. С оглед на така определения режим на лични контакти на
бащата с детето, разширяването на времето за срещи и виждане на детото с неговите баба и
дядо в делничен ден – сряда, при това два пъти в месеца, както и една неделя, извън времето
на лични отношения с бащата, при ищците в [населено място], не е в негов интерес. Този
режим не отчита, че детето три пъти в неделните дни от месеца ще бъде извън [населено
място], което съществено органичава възможностите за лични контакти и общуване с
неговата майка и то в по-голямата част от почивните дни в месеца. Така детето и майката се
лишават от пълноценни контакти в един от почивните дни на месеца, от които имат нуждат
и това е изцяло в интерес на детето. За тях остава само една събота и неделя – т. е. два
поредни почивни дни, от месеца, което е крайно недостатъчно и засяга сериозно личния
контакт помежду им в малкото свободно време, с което разполагат. От значение и факта, че
детето е ученик, което предпоставя и изисква то да има достатъчно време както за игри и за
забавления в почивните дни, така и за подготовка по учебните диспицлини. Ангажираността
на детето в учебния процес през делничните дни и факта, че то има определен режим на
лични контакти с бащата всяка първа и трета сряда от месеца от месеца, от 17.00 ч. до 19.00
ч., изключва - с оглед защитата на неговия висш интерес – възможостта да повежда срещи и
със своите баба и дядо по същото време. Контактите с тях ще следва да бъдат във времето на
личните отношения с бащата, предвид на това, че отношенията между него и ищците
(негови родители) позволяват съвместното осъществяване на тези контакти. Допълнителен
аргумент за подобен извод и факта, че живеят в непосредствена близост в едно населено
място – домовете им са един срещу друг. Настоящият състав счита, че режимът по чл. 128,


                                             4
ал. 1 СК следва да бъде определен така, че бабата и дядото да могат да се срещат и виждат с
детото всяка трета неделя от месеца, по време, когато то пребивава при бащата в [населено
място] за срещи и контакти с него, за времето от 12.00 ч. до 17.00ч., след което бащата ще
има ангажимент да го върне на майката, с изключение на периода на полване на платения
годишен отпуск на майката.
Предвид на горните съображения решението на въззивния съд ще следва да бъде отменено и
тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия делото да се реши
от настоящата инстанция с определяне на режим по чл. 128, ал. 1 СК в изложения по – горе
смисъл.
При този изход на делото ответниците по жалба М. и П. Т. ще следва да заплатят на касатора
Г. Т. претендираните разноски за настоящата инстнация. Те възлизат на 813. 55 евро – за
адвокатско възнагреждение и се удостоверяват от приложения договор за правна защита и
съдействие от 06.01.2026 г., като вписването в него за начина на заплащане – в брой, е
достатъчно и има характера на разписка – вж. постановките по т. 1 от ТР № 6/2013 г.,
ОСГТК.
Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на
Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 525/29.11.2024 г. по гр. д. № 630/2024 г. на Окръжен съд – Плевен и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 СК, по иска на М. Г. Т. и П. Г. Т. против Г. Б. Т. и Д.
П. Т., мерки на лични отношения на бабата М. Г. Т. и дядото П. Г. Т. с малолетната им внучка
Б. Д. Т., [дата на раждане] , както следва:
М. Г. Т. и П. Г. Т. да имат право да осъществяват лични отношения с детето Б. Д. Т. всяка
трета неделя от месеца, за времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., което време съвпада с времето,
определено на бащата Д. П. Т. за осъществяване на лични отношения с детето, съгласно
споразумение по гр. д. № 479/2023 г. на Районен съд – Плевен, с изключение на периода на
полване на платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГТН [ЕГН] и П. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място],
[улица] да заплатят на Г. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата от 813. 55 (осемстотин и тринадесет евро
и 55 цента) евро – разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                    Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________



                                              5
    2. _______________________




6


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.