Задължение на въззивния съд за назначаване на съдебна експертиза

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 357
                               гр. София, 11.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Жива Декова
                                 Членове:     Александър Цонев
                                              Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско
дело № 20258002104440 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по жалба на С. Н. И. срещу решение на САС, постановено по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, в частта, с която е отхвърлен искът му за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до 35000лв., заедно със законната лихва от
03.12.2021г. до окончателното плащане.
Касационното обжалване е допуснато, с определение по чл. 288 ГПК, по въпроса дали
въззивният съд е длъжен да се произнесе по доказателствените искания, направени във
въззивната жалба и в кои случаи съдът е длъжен да назначи съдебна експертиза. Въпросите
са по тълкуване на чл.266 и чл.267 ГПК, както и на чл. 195 ГПК.
Отговор на поставения въпрос е даден с т.р.1/13г. на ОСГТК. Съгласно т.3 от Т.Р. 1 /13г. на
ОСГТК въззивният съд е длъжен да назначи съдебна експертиза, както по искане на страна
по делото, така и служебно, когато има оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение или когато е необходимо изясняване на фактите по
приложението на императивна материалноправна норма.
По съществото на спора, ВКС намира следното:
Ищецът С. И. е предявил иск срещу Прокуратура на РБ, за плащане на обезщетение в размер
на 35000лв., за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.202, ал.2,
т.3, вр.чл. 201 от НК, за периода 03.09.15г.- 03.12.21г.(6г. и 3м.), като образуваното
наказателно дело е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Още с исковата молба

                                            1
ищецът е поискал допускане на трима свидетели за установяване на претърпените болки и
страдания, както и Комплексна съдебно- медицинска и психологическа експертиза за
установяване на причинната връзка между неоснователното обвинение и претърпените
болки и страдания.
Първоинстанционният съд е допуснал само двама свидетели за поисканите обстоятелства и е
отказал изслушването на експертиза. С решението си обаче, съдът изцяло е уважил
предявения иск за 35000лв. като е приел, че страхът и срамът от евентуалното наказание и от
наказателното преследване са били толкова интензивни, че ищецът получавал припадъци,
кръвното му налягане се повишило до такава степен, че било невъзможно присъствието му в
съдебно заседание, поради което наказателният съд уважил молбата му за неявяване, поради
тежко здравословно състояние.
Във въззивната жалба на ПРБ е направено оплакване срещу фактическите изводи на
първоинстанционния съд относно влошеното здравословното състояние на ищеца,
причинено от наказателното преследване, като е посочено, че съдът е следвало да назначи
експертиза за установяването на причинна връзка между болките и страданията и
неоснователното обвинение.
В отговора на въззивната жалба ищецът отново е поискал назначаване на Комплексна
съдебно- медицинска и психологическа експертиза, както и допускането на още един
свидетел, който е бил отказан пред първата инстанция.
Въззивният съд не се е произнесъл по доказателствените искания, направени в отговора на
въззивната жалба, както и относно необходимостта от доказателства, които се събират
служебно, при оспорване на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Въпреки
това въззивният съд е приел от фактическа страна, че свидетелските показания, дадени пред
първа инстанция, са противоречиви и недостоверни, че било необходимо назначаването на
експертиза за установяване на причинна връзка между влошеното здравословно състояние и
наказателното преследване, но съдът не я назначил, за да не бъде упрекнат в пристрастност.
Поради недоказаност на влошено здравословно състояние, въззивният съд намалил
обезщетението за неимуществени вреди от 35000лв. на 10000лв..
ВКС счита, че решението на въззивния съд е неправилно, то е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с т.3 от Т.Р. 1/13г. на ОСГТК с
оглед на дадения отговор в началото, по поставения въпрос, по който е допуснато
касационно обжалване. Решението на въззивния съд следва да се отмени като делото се
върне за допускане на още един свидетел на ищеца за посочените в исковата молба
обстоятелства, както и за допускане на Комплексна съдебно- медицинска и психологическа
експертиза по посочените задачи в исковата молба и в отговора на въззивната жалба.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р   Е   Ш   И    :

ОТМЕНЯ решение № 692/27.05.25г., постановено по в.гр.д. № 3015/24г. на САС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС съгласно указанията.


                                            2
Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     3