Възражение за недостатъци и намаляване на цената при иск за възнаграждение по договор за изработка

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 88
                           гр. София, 23.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Кристияна Генковска
                            Членове:     Анжелина Христова
                                         Никола Чомпалов

при участието на секретаря Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско
дело № 20258002901069 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба от Ж. Б. Ч., чрез адв.В.М. против
решение №884/28.07.2024 г., постановено по в.гр.д. №886/2024 г. по описа на
Окръжен съд- Варна в частта, с която след частична отмяна на решение
№779/07.03.2024 г., постановено по гр.д. №9348/2022 г. по описа на Районен
съд- Варна, е осъдена касаторката да плати на „Стат“ ООД, ЕИК 103848514
сумата от 3 820.23 лева, формирана като разликата над присъдената сума
от 10 845.72 лева с ДДС до 14 665.95 лева с ДДС, представляваща остатък от
неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 17.09.2021 г.,
на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, като е потвърдено
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за сумата от
10 845.72 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение
за извършване на СМР по договора от 17.09.2021 г., на основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД. В останалата част, с която е потвърдено
отхвърлянето на иска за сумата над 14 665.95 лева до пълния предявен размер
от 15 209.80 лева и отхвърлянето на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 295.75 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
      Касаторката намира, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на закона и необосновано. Излага доводи, че

                                      1
изводите на въззивния съд за изпълнени от ищцовото дружество и приети от
нея като възложител по процесния договор СМР са направени без обсъждане
на всички доказателства и са необосновани. Намира за незаконосъобразни
мотивите на решаващия състав, че се дължи плащане на сумата 14 665.95 лева
с ДДС, като поддържа доводите си, че част от работите не са изпълнени или са
изпълнени със забава, част не са възложени по договора /претендират се
количества над възложените или допълнителни работи, които не са предмета
на договора/, а друга част са некачествено изпълнени.          Счита, че от
доказателствата се установява, че работата е частично приета и платена, а
процесната сума не се дължи, тъй като в срок са направени възражения
относно количеството и качеството на изпълнените работи и е поискано
поправяне или намаляване на възнаграждението. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.
Претендира разноски за трите инстанции.
        Ответникът „Стат“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено
със съдебната практика, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

      За да отмени частично първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1
ЗЗД и да осъди ответницата да плати на ищцовото дружество допълнително
сумата 3 820.23 лева с ДДС – остатък от неплатено възнаграждение за
извършени СМР по договор от 17.09.2021 г. и за да потвърди решението в
осъдителната част, с която е уважена претенцията за сумата 10 845.72 лева с
ДДС, въззивният съд, на първо място, стига до извод, че възложените СМР от
ответницата са изпълнени от ищеца и са годни за използване по тяхното
предназначение- топлоизолация на фасадата на процесния обект, а на второ
място, приема за доказано, че изпълнените допълнителни СМР са необходими
за постигане на целта на договора с оглед неговия предмет, поради което
подлежат на заплащане от възложителя. Въззивният съд не разглежда
възражението за некачествено изпълнение на част от работите, като приема, че
насрещните искове на ответницата за заплащане на разходите необходими за
поправка и отстраняване на недостатъци са предмет на друго дело.
      Решаващият съдебен състав приема за установено сключването на
процесния договор от 17.09.2021 г., по силата на който ответницата като
възложител възлага на ищеца, в качеството му на изпълнител, извършване на
описаните в приложение №1 строително-монтажни работи на посочения
обект, като договореното възнаграждение е        20 371.43 лева без ДДС.
Приложение №1 е количествено-стойностна сметка, в която са описани


                                     2
видовете, количеството и стойността на СМР, необходими за изпълнение на
топлоизолацията на фасадите на сградата. Съдът приема, че на 07.03.2022 г. от
изпълнителя е съставен протокол, в който са описани изпълнените и
подлежащи на заплащане СМР в раздел I и раздел II, наименовани
„топлоизолация по фасади“, но предвид липсата на подпис от страна на
възложителя стига до извод, че този протокол не представлява годно
доказателство за видовете и количеството извършени работи. След анализ на
заключението на СТЕ, въззивният състав приема, че посочените в раздел I и
раздел II на протокола от 07.03.2022 г. СМР са изпълнени на място, но в
различно количество.
      Решаващият състав намира за неоснователни възраженията на
ответницата, че не дължи плащане на допълнителните количества ремонтни
работи – изпълнени в повече от посочените в количествено-стойностната
сметка към договора, както и тези по раздел II от коментирания протокол,
обосновани с твърдение, че не са били възложени. Като съобразява, че
основната цел на договора, с оглед неговия предмет и описаните в
приложение №1 видове ремонтни дейности, е поставяне на топлоизолация на
фасадата на обект – сграда на три нива, както и че страните са се съгласили, че
в приложение №1, неразделна част от договора, количествата на СМР са
приблизителни, като точното им определяне ще става със замерване на
окончателно изпълнените работи и оформяне на протокол обр.19, въззивният
съд стига до извод, че за постигането на крайната цел изпълнителят е
следвало да осъществи всички необходими СМР по цялостното поставяне на
фасадата на топлоизолация, че те са възложени от страна на ответницата,
поради което подлежат на заплащане по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД. Реалните
количествата и видовете СМР са установени от приетата и неоспорена СТЕ,
като вещото лице заключава, че работите в двата раздела на протокол от
07.03.2022 г. са необходими и полезни за изпълнение на възложената работа,
като допълнителните СМР са били пропуснати в КСС. Съдът намира, че
стойността на СМР следва да се изчислява на база единични цени по
приложение №1 от договора, като няма данни да е налице хипотезата чл.266,
ал.2 ЗЗД на изменение в стойността на труда и материалите. Предвид
изложеното приема, че стойността на работите по двата раздела на протокола
от 07.03.2022 г. е 28 265.95 лева с ДДС. С оглед извършеното плащане от
страна на ответницата на сумата от 13 600 лева, съдът стига до извод, че
дължимият остатък от неплатеното възнаграждение е в размер на 14 665.95
лева.
      Въззивният състав приема, с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключение на СТЕ, че работата е предадена на
ответницата- възложител, която ползва имота. Сочи, че се установява, че
част от СМР са некачествено извършени, като в СТЕ са описани по вид и
обем, но не е установена стойността им. Констатира, че във връзка с тези
недостатъци ответницата не е одобрила работата и е упражнила правата си по
чл.265 ЗЗД, като поради неотстраняване на недостатъците е предявила

                                      3
насрещни искове по настоящото дело за заплащане на разходите необходими
за поправката, в евентуалност намаляване на възнаграждението в размер на 10
000.00 лева. Приема, че доколкото насрещните искове са отделени в друго
производство, в настоящото дело не седи въпросът дали и с колко следва да
бъде намалявано дължимото възнаграждение за извършената работа. С оглед
изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е
основателен за сумата 14 665.95 лева.
      С определение №2987/23.10.2025 г. по настоящото дело въззивното
решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1
ГПК по въпроса - длъжен ли е въззивният съд по иск с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД да обсъди възражението на възложител по чл.265, ал.1, пр.3
ЗЗД /за намаление на възнаграждението поради недостатъци на изпълнената
работа/, включително в хипотезата на висящо дело по иск на възложителя
срещу изпълнителя с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД- за заплащане на
разходите, необходими за поправката на тези недостатъци.

     По правния въпрос:
      Съгласно чл.264 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да я прегледа и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци възложителят трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им, като това няма да е
необходимо, ако изпълнителят е знаел за тях.            При недостатъци на
изпълнената работа възложителят не е освободен от задължението за плащане
на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД,                но може да упражни
   регламентираните в разпоредбата на чл.265, ал.1 ЗЗД права: да иска
поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите
за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице или да
иска намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й. Ако недостатъците се открият при приемането, възложителят
може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме,
като заплати възнаграждението в намален размер. Ако престираният резултат
е негоден за неговото договорно или обикновено предназначение, са налице
съществени недостатъци, които обосноват право за възложителя по чл.265, ал.
2 ЗЗД да развали договора.
      Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС /Решение №
209/20.02.2018 г. по т.д. № 1096/2017 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., Решение №
9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., Решение №
99/11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г., Т.К., І т.о. на ВКС, Решение №
186/30.10.2013 г. по т.д. № 820/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и др./, че
когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се


                                      4
поражда правото да избере една от алтернативно предвидените в чл.265, ал.1
ЗЗД възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им
върху годността на изработеното. В зависимост от това дали установеният
недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на
вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва
да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите
за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с
оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. По отношение на формата, в
която следва да се упражнят правата на възложителя по чл.265, ал.1 ЗЗД, не
съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен иск с
правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, така и с възражение за неточно
изпълнение, направено в производството по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, като
съдът дължи даване на правна квалификация на възраженията на ответника
по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и произнасяне по
основателността им.
      Настоящият състав споделя горецитираната съдебна практика на ВКС,
като намира, че при предявен от изпълнителя по договор за изработка иск с
правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за плащане на договореното
възнаграждение, за съда е налице задължение да се произнесе по надлежно
въведено с отговора на исковата молба възражение на ответника /възложител/
по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД /за намаление на възнаграждението поради
недостатъци на изпълнената работа/.
      Когато правото по чл.265, ал.1 ЗЗД е упражнено с възражение за
прихващане,     предявяването на иск за същото вземане не изключва
задължението на съда за произнасяне по възражението. В съдебната практика
на ВКС се приема, че е допустима едновременна висящност на делата по
възражението за прихващане и по осъдителния иск за същото вземане на
ответника; че при предявено възражение за прихващане като самостоятелно
защитно средство във висящото производство, съдът е длъжен да го разгледа
и да се произнесе, независимо от наличието на висящ спор по осъдителен иск
за същото вземане; че след влизане в сила на решението, с което съдът се е
произнесъл по възражението за прихващане, съдът, пред който е висящо
делото по предявения осъдителен иск за същото вземане, следва да зачете
силата на пресъдено нещо и да прецени значението й за разрешаването на
спора /решение №193/18.12.2009 г. по т.д. №13/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
 Предвид изложеното, за съда е налице задължение да се произнесе, когато
правото на възложителя по чл.265, ал.1 ЗЗД е упражнено с възражение за
прихващане, дори да има висящ спор между страните за същото вземане.
      Когато правото на възложителя по чл.265, ал.1 ЗЗД е упражнено чрез
защитно възражение за неточно изпълнение, надлежно въведено /в рамките на
преклузивните срокове/ в производството по иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, съдът е
длъжен да се произнесе съгласно чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК. С

                                     5
възражението на ответника за недължимост на част от договореното
възнаграждение поради некачествено изпълнение на възложеното, като част
от предмета на спора се въвежда възникването и упражняването в срок на
правопроменящото право да се иска намаляване на               цената поради
 недостатъци на изпълнената работа /чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД/. Висящността на
друго дело между същите страни по иск за осъждане на изпълнителя да плати
на възложителя стойността на направени разходи за поправка на
недостатъците на възложената и изпълнена работа, не изключва задължението
на съда да се произнесе по възражението срещу основателността на
претенцията за плащане на възнаграждение за изпълнени и приети работи по
чл.266, ал.1 ЗЗД, обосновано с твърдения за некачествено изпълнение на
същите работи и упражняване на право на отбив в цената.

      По основателността на касационната жалба:
      Обосновани са изводите на въззивния съд, че между страните е сключен
валиден договор за СМР, по силата на който ответницата /възложител/ възлага
на ищеца /изпълнител/ извършване на описаните в Приложение №1
строително-монтажни работи на посочения обект, като договореното
възнаграждение е в размер на 20 371.43 лева без ДДС /24 445.71 лева с ДДС/;
 че Приложение №1 представлява количествено-стойностна сметка, в която са
описани видовете, количеството и стойността на СМР, необходими за
изпълнение на топлоизолацията на фасадите на сградата; че ответницата е
платила авансово сумата 13 600 лева; че на 07.03.2022 г. изпълнителят е
съставил протокол, в който са описани изпълнените и подлежащи на
заплащане СМР на обща стойност 24 008.17 лева без ДДС /в раздел I на
стойност 22 335.17 лева без ДДС и в раздел II на стойност 1 673 лева без
ДДС/ или 28 809.80 лева с ДДС.
      Следва да бъде споделен изводът на съда, че протоколът от 07.03.2022 г.
не представлява годно доказателство за видовете и количеството извършени
СМР, още по-малко за тяхното приемане без възражения, тъй като не е
подписан от страна на ответницата-възложител, оспорваща количеството и
качеството на изпълнените работи. Когато протоколът за изпълнени видове
СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на
отделните видове СМР, е двустранно подписан, той има характеристиките на
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи.
Според константната практика на ВКС /решение № 34/22.02.2010 г. по т.д. №
588/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 94/02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 43 по т.д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г.о. и др./ този протокол е
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван
от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.
 Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта


                                       6
на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя, респ. когато не е подписан, в тежест на изпълнителя е да докаже
извършване на работите – вид, количество и и качество.
      Обосновано е прието от решаващия състав, с оглед заключението на
СТЕ, че посочените в раздел I и раздел II на протокола от 07.03.2022 г. СМР са
реално изпълнени, но част от работите са в различни количества от
посочените в       количествено-стойностната сметка /Приложение №1/, а
работите в раздел ІІ са допълнителни. Настоящият съдебен състав намира за
законосъобразни изводите на въззивния съд за неоснователност на
възраженията на ответницата, че не дължи плащане на допълнителните
количества ремонтни работи /изпълнените в по-големи количества от
посочените в количествено-стойностната сметка към договора, както и тези по
раздел II от протокола/, тъй като не са били възложени. За да се извърши
преценка относно обема и вида на възложената работа, следва да се вземе
предвид, че предмет на договора е поставяне на топлоизолация на фасадата на
процесната сграда на три нива /чл.1/, че по отношение на видовете и
количествата СМР се препраща към Приложение №1, представляващо
неразделна част от договора, като страните са постигнали съгласие, че
количествата на СМР са приблизителни и точното им определяне ще става със
замерване на окончателно изпълнените работи и оформяне на протокол
обр.19. Предвид изложеното е обоснован изводът на въззивния състав, че за
пълно изпълнение на възложената работа и постигане целта на договора
изпълнителят е следвало да осъществи всички необходими СМР                 по
цялостното поставяне на топлоизолация на фасадата на обекта, като реалните
количества и видовете СМР са установени от приетата и неоспорена СТЕ.
Вещото лице е дало заключение, че работите в протокола от 07.03.2022 г. са
изпълнени и са били необходими за изпълнение на възложената работа и за
постигане на крайния резултат – цялостна топлоизолация на сградата.
Изводите на експерта, че част от описаните като допълнителни СМР са били
пропуснати в количествено-стойностната сметка, но са необходими за
изпълнението на работата, а друга част са се наложили в процеса на работа
/местене на климатици/ или са били допълнително възложени за постигане на
по-добър резултат /зазиждане на прозорци, събаряне и изграждане на комин,
къртене и изграждане на куфар при колоните/, се потвърждават и от
показанията на св.Стоянов. Трайна и непротиворечива е съдебната практика,
че когато в хода на изпълнението на договора се установи необходимост от
извършване на допълнителни видове работа с оглед качество, срокове и т.н., не
се касае за изменение на постигнатото съгласие относно възложената работа.
      Касаторката – ответник по иска, навежда доводи за забавено изпълнение
на задълженията на изпълнителя по договора, чийто срок е изтекъл на
19.11.2021 г., но доколкото няма претенция за обезщетение за вреди от забава,
не следва да бъдат обсъждани. Неоснователно е възражението й, че е
присъдено възнаграждение по цени на СМР по-високи от договорените, тъй
като въззивният съд е счел, че стойността на СМР следва да се изчислява на

                                      7
база единични цени по приложение №1 от договора, тъй като няма данни да е
налице хипотезата чл.266, ал.2 ЗЗД на изменение в стойността на труда и
материалите.
      Налице е обаче въведеното в касационната жалба основание за отмяна
на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.2 ГПК – съществено процесуално
нарушение. Решаващият съдебен състав намира, с оглед събраните писмени и
гласни доказателства, както и заключението на СТЕ, че работата е предадена
на ответницата - възложител, която ползва имота. Приема за установено с
оглед заключението на СТЕ, че част от СМР са некачествено извършени и
сочи, че ответницата не е одобрила работата и е упражнила правата си по
чл.265, ал.1 ЗЗД, видно и от разменената между страните кореспонденция.
Независимо от така изложените мотиви, въззивният съд не обсъжда
възражението на ответницата за отбив в цената поради недостатъци на СМР,
 като намира, че предвид висящността на друго дело между страните по
искове за заплащане на разходите необходими за поправката на тези
некачествени работи, в настоящото дело не седи въпросът дали и с колко
следва да бъде намалявано дължимото възнаграждение за извършената
работа.
      С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав счита,
че правото на възложителката по чл.265, ал.1 ЗЗД с искане за намаление на
възнаграждението поради недостатъци на изпълнените СМР е упражнено чрез
защитно възражение за неточно изпълнение, надлежно въведено                в
производството по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД /с отговора на исковата молба/,
поради което съдът е бил длъжен да се произнесе съгласно чл.236, ал.2 и
чл.235, ал.2 ГПК. Като е отказал произнасяне по възражението на
ответницата, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо
до неправилност на постановеното решение.
      Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се
отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен
съд - Варна. При новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав
следва да обсъди и да се произнесе по възражението по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД
за отбив в цената. Съдът следва да прецени необходимостта от служебно
назначаване на СТЕ за установяване кои от недостатъците на работата са
поправими и каква е стойността на необходимите за отстраняването им
разходи, респ. каква е обезценката на изработеното с оглед неподлежащите на
отстраняване недостатъци, ако има такива.
      При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се
произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в
касационното производство.
        Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република
България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

                                РЕШИ:

                                     8
     ОТМЕНЯ решение №884/28.07.2024 г., постановено по в.гр.д. №886/2024
г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта, с която след частична отмяна на
решение №779/07.03.2024 г., постановено по гр.д. №9348/2022 г. по описа на
Районен съд- Варна, е осъдена Ж. Б. Ч. да плати на „Стат“ ООД, ЕИК
103848514 сумата от 3 820.23 лева, формирана като разликата над
присъдената сума от 10 845.72 лева с ДДС до 14 665.95 лева с ДДС,
представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР
по договор от 17.09.2021 г., на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД,
както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за
уважаване на иска за сумата от 10 845.72 лева с ДДС, представляваща остатък
от неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договора от
17.09.2021 г., на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
     ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг
състав.
     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                            Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                        9