Индексация на цена по прекратен договор за обществена поръчка

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 188
                           гр. София, 20.07.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:


                             Председател: Ирина Петрова
                             Членове:     Десислава Добрева
                                          Мария Бойчева

при участието на секретаря Ина Г. Андонова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело №
20258002901993 по описа за 2025 година
      и за да се произнесе, взе предвид следното:
       Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД,
ЕИК 123682269, против решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, с което е
потвърдено решение № 422/06.12.2024 г. по т.д. № 486/2023 г. на Окръжен съд
- Стара Загора за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, Булстат 000818022, осъдителен иск за сумата от 3
690 680,36 лева (след увеличение на иска, допуснато от първата инстанция с
определение от открито съдебно заседание на 04.11.2024 г.), представляваща
възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП, ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
      С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по
чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция,
че в случая не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 117а вр. с
чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно: съгласуване на волята на страните под
каквато и да е форма за изменение на първоначално уговорената цена по
договора за обществена поръчка. Изразява се несъгласие с направеното от

                                      1
съда тълкуване, че цитираната норма предвижда само правна възможност и не
предпоставя право за изпълнителя, съответно задължение за възложителя да
плати цена, различна от първоначално приетата. Подробно се аргументира
тезата, че с оглед законовата регламентация и мотивите към проекта на Закона
за допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 47-254-01-
104/19.07.2022 г., целящ преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане
на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и
предстоящи дейности по договори за обществени поръчки, възложителят е
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 117а ЗОП, когато са налице
законовите предпоставки за това, а съгласието му в писмена форма (в
сключено допълнително споразумение или чрез други писмени доказателства
и кореспонденция) не е елемент от установеното в същата правило. Излагат се
доводи, че в конкретния случай са приложими редакциите на чл. 117а ЗОП
(ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) и на методиката (обн. ДВ, бр. 78
от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г., изм. и доп., бр. от 28.02.2023 г., в сила
от 28.02.2023 г.), тъй като се касае за материалноправни норми и правото на
изпълнителя да получи възнаграждение за приетите работи в размер, изменен
и изчислен съобразно чл. 4 от методиката, е възникнало преди промените в
ЗОП (обн. ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съответно преди тези
в методиката (обн. ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.). Ограничения
относно етапа на процедурата не са предвидени, освен указанията в
методиката, че дейностите следва да са приети след датата 30.06.2021 г. Тези,
за които се претендира увеличено възнаграждение на соченото основание, са
изпълнени след 30.06.2021 г. и са приети от възложителя без забележки, като
търсеният от ищеца размер на увеличеното възнаграждение не надвишава 50
% от първоначалната цена по договора. Оспорват се и допълнителните
аргументи на въззивния състав, основани на разпоредбата на чл. 184 ЗОП,
както и на Методическите указания на Агенцията по обществени поръчки
относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението
им в условията на инфлация, според които преценката за наличие на
предпоставките за изменение на договора по ЗОП се извършва от
възложителя, който носи отговорност за законосъобразното възлагане и
изпълнение на обществената поръчка. Пояснява се, че Методическо указание
изх. МУ-1/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АОП при МФ е
издадено четири месеца преди приемането на новия чл. 117а ЗОП и не касае
неговото прилагане, а представлява разяснение на възможностите за
изменение на цената на договорите за обществени поръчки на основание чл.
116 ЗОП в случаите на инфлация. Съображението на апелативния съд, че не
може да бъде изпълнено задължението на възложителя по чл. 185, т.2 ЗОП за
публикуване в специалната платформа на изменение на цената по договора,
ако последното не е писмено изразено от страните, може да касае изменени по
реда на чл. 116, ал. 1 ЗОП споразумения, но не и такива по чл. 117а от същия.
Твърди се, че съдебният акт е немотивиран - без анализ на събраните по
делото доказателства, въззивният съд се е задоволил да посочи, че в


                                         2
хипотезата на чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП позоваването на промени в
пазарните условия, обосновани с инфлационните тенденции, трябвало да бъде
съпроводено с данни, които да ги доказват по безспорен начин, което не е
сторено от носещата доказателствена тежест страна – ищеца. Въззивното
решение се обжалва като необосновано с аргументи, че съображенията на
решаващия състав, наложили крайния му извод за неоснователност на
исковата претенция, са вътрешно протИ.речиви и изведени, без да се държи
сметка за правилата на формалната логика, цитираните от съда норми от
специалния закон, фактическите констатации и събраните доказателства. След
като апелативният съд е приел, че съгласието на възложителя е задължителна
предпоставка по чл. 117а ЗОП, е направил фактическа констатация за дадено
такова с писмо на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА с изх. № 10-11-13097/17.10.2023
г. за изменение цената по процесния договор в размер на 670 000 лева, по-
малък от претендирания в настоящия процес. Въпреки това искът до този
размер е отхвърлен, т.е. липсва единство между изложените мотиви и
диспозитива на съдебния акт. Решението се счита за необосновано и поради
това, че въззивната инстанция е аргументирала тезата си с разпоредбата на чл.
116, ал. 7 ЗОП, която е приета с ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.,
т.е. след депозирането на исковата молба, и според касатора е неприложима за
разглежданото заварено правоотношение при липса на предвидено обратно
действие на същата. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения осъдителен иск, както и присъждане на разноските
по делото.
       От ответника по касация ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА е подаден отговор,
в който се оспорва подадената касационна жалба. Излагат се съображения, че
след като едно облигационно правоотношение е погасено, изменението му е
недопустимо. Развива се тезата, че, с оглед правилото на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
според което договорите могат да бъдат изменени само по съгласие на
страните или при наличие на законови основания за това, то за промяна на
цената по процесния договор по ЗОП е необходимо изричното съгласие на
възложителя. В действащата нормативна уредба не е предвидена намеса на
съда като основание за заместване на липсващата воля на страната, подобно
на механизма по чл. 307 ТЗ. В тази насока се поддържа, че Методиката за
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация е приложима само за действащи договори, какъвто не е
разглежданият, както и при формирана обща воля на двете страни за това.
Сочи се, че обезщетяването на икономически оператори по приключили
договори поради инфлация не следва да се извършва чрез индексация на
вложени материали. Ако изобщо е допустимо, то следва да се осъществи след
анализ на претърпяна загуба и реализирана печалба спрямо оферираната
печалба на изпълнителя, за да се постигне обезвреда единствено на реално
понесената негативна разлика. Противното би позволило по приключили
договори да се реализира свръхпечалба, несъответстваща на оферирания
процент, който първоначално е обусловил избора на изпълнителя. Оспорва се

                                       3
тезата на касатора, че в §2 ПЗРЗОП е предвидено обратно действие на
методиката по отношение на договори по ЗОП, сключени преди 05.08.2022 г.
Последващи изменения в режима (напр. “наличие на финансов ресурс у
възложителя” и др.) действат за в бъдеще спрямо висящите правоотношения.
В конкретния случай, доколкото докладът по делото е изготвен след приемане
на тези законови изменения и съдебното дирене е приключило при тяхното
действие, разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП и изискването за наличие на
“финансов ресурс” са приложими към исковата претенция. Релевира се от
ответника дело С-820/24 на СЕС, Strominator Elektro - преюдициално
запитване по въпрос относно възможността за изменение на договор за
обществена поръчка след извършване на работите и преди плащането от
възложителя. По тези аргументи се моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение и да бъдат присъдени разноските по делото.
      С постановеното по настоящото дело определение № 180/21.01.2026 г.,
след служебно извършена проверка е допуснат касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на
въззивното решение с оглед направеното изменение на основание чл. 214, ал.
1 ГПК на предявения иск чрез увеличение от първоначалния му размер.
      В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните поддържа
защитната си теза в производството. По основанието, послужило за допускане
до касация, обжалващият изтъква, че извършеното изменение на иска не
представлява сезиране на съда с нова претенция, тъй като ищецът е въвел
основанието, от които произтича спорното материално право – в случая
процесния договор за СМР, още с исковата молба и го е поддържал с
допълнителната такава. От това извежда съждението, че не е налице
изменение на основанието на иска, а само увеличение на размера на
индексираното вземане съгласно справката към исковата молба по чл.366
ГПК, без да са въведени нови юридически факти. Счита, че предявените
искове са основателни, тъй като с приемането на новата разпоредба на чл. 117а
ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г.), приложима според обжалващия в първоначалната
й редакция, законодателят е въвел компенсаторен механизъм, целящ да
преодолее последиците от трайно нарастващата инфлация в резултат на
COVID-пандемията и военния конфликт между Русия и Украйна. Позовава се
на §2 на ПЗР на ЗИДЗОП, с който на тази норма е придадено обратно
действие, т.е. на индексиране подлежат всички договори, сключени преди
приемането й - на 05.08.2022 г., какъвто е и процесният. Поддържа тезата, че
прекратяването на договора не следва да препятства правото на изпълнителя
да получи индексирано възнаграждение, както за изпълнените дейности по
договора, така и за тези, които са описани в допълнителното споразумение
към него, тъй като посочените в последното обекти не са възложени с
подписването на последното, а по самия договор, сключен преди 05.08.2022 г.
и попадащ в приложното поле на чл. 117а ЗОП. На тезата, че прекратяването
на договора препятства изпълнителя да получи възнаграждение в изменен
размер, касаторът протИ.поставя аргумента, че това му право възниква ex

                                     4
lege, по силата на закона, и до изпълнение на правоотношението от двете
страни същото запазва действието си. Иска да бъде отменено въззивното
решение като неправилно. Претендира разноски за трите инстанции съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация изразява становище,
че когато към исковата претенция се добавят нови периоди и дейности, това
води до недопустимо изменение на иска. По съществото на спора подчертава,
че правото на индексиране, на което се позовава касаторът, не касае
прекратени договори за обществена поръчка, а единствено действащи такива
и то при преценка от възложителя на финансовия му ресурс, защото при
обявяване на поръчката той предвижда обектите, които ще се изпълняват
съобразно предвидените средства. Моли да бъде отхвърлена касационната
жалба. Заявява, че не претендира разноски в касационното производство.

      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК приема следното:
      В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, е констатирал, че по
делото не се спори относно наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за възлагане на
обществена поръчка № 857/27.05.2021 г., по силата на който общината е
възложила, а изпълнителят “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД е приел да извърши
срещу уговорено възнаграждение (чл. 3 – 20 833 333 лева без ДДС), с
осигурени от него строителни материали и механизация, обществена поръчка
с     предмет: “Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация,
реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища,
републикански пътища (при споразумителен протокол с фонд Републиканска
пътна инфраструктура), текущ ремонт и ново строителство на тротоарни
настилки и други съпътстващи дейности на територията на Община Стара
Загора”. Предвиденият в чл. 2 срок на действие на договора е четири години,
считано от датата на подписването му или до изчерпване на неговата
стойност, което от двете настъпи по-рано. В раздел Втори от същия е
регламентиран начинът на възлагане, отчитане и заплащане на СРР/СМР. В чл.
11 от договора е предвидена възможност за прекратяването му по взаимно
съгласие между двете страни, чрез подписване на двустранно споразумение. В
чл. 28 е уговорено, че същият не подлежи на изменение или допълнение,
освен по изключение в случаите по чл. 116 ЗОП, а в чл. 30 - че за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.
      Решаващият състав на ПАС е приел, че на 18.08.2022 г. страните са
подписали допълнително споразумение № 2071 за прекратяване на договора
по ЗОП по взаимно съгласие, считано от датата на подписването му, при
условие, че изпълнителят довърши обектите, изброени в чл. 1, ал. 1 от
споразумението, при посочено възнаграждение за всеки един от тях. В ал. 2 от
същия член е уговорено, че за възложените обекти се предвиждат 10%
непредвидени разходи, които подлежат на доказване, а съгласно ал. 4– за

                                     5
останалата сума по договора възложителят няма да възлага дейности. Не се
спори, че възложените СМР по договора и споразумението са извършени,
приети са от възложителя въз основа на приложените към исковата молба
констативни протоколи и са изцяло платени от него.
      Апелативният съд е констатирал, че спорът по делото се свежда до
претендираното от изпълнителя плащане на увеличение на цената на договор
№ 857/27.05.2021 г. в резултат на инфлация, при която съществено са се
повишили цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на
договора, като същото е изчислено по формулата в чл. 4 от цитираната
методика. Счел е, че предявеният иск намира основанието си в разпоредбата
на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (нов – ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г.; изм. ДВ
бр. 108/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съгласно която в случаите по чл. 116,
ал. 1, т. 2 и т. 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в
резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни
стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да
се извърши при наличие на финансов ресурс. В идентичен смисъл е и
разпоредбата преди изм. ДВ бр. 108/2023 г., действала към момента на
сезиране на възложителя с исканията на изпълнителя за увеличение, изброени
в исковата молба, но без предвиждането за “наличие на финансов ресурс”.
Посочил е, че изменението се извършва съгласно методика, одобрена с акт на
Министерския съвет – Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022
г. (обн., ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., в сила от същата дата). При така изяснената
правна уредба въззивният състав е преценил като неоснователни
възраженията на ответника, свеждащи се до неприложимост на методиката,
съответно на чл. 117а ЗОП, поради прекратяването на договорната връзка в
предходен момент - с подписване на допълнително споразумение №
2071/18.08.2022 г. Аргументирал е тезата, че за приложението на чл. 117а, ал. 1
ЗОП е предвидено обратно действие (§ 2 от ПЗРЗОП, включително и по
смисъла на §2 и §3 от ПЗР от методиката - За начална дата на наличие на
инфлация се приема 31.12.2020 г.; Дата за определяне стойността на
строително-монтажни работи, предмет на изменение на формиране на
стойността на договора и рамковото споразумение, е датата на офертата за
участие в обществена поръчка, но не по-рано от 31.12.2020 г.). По тези
съждения въззивният състав не е споделил довода на ответника в
първоинстанционното производство, поддържан и във въззивното, за
невъзможност за изменение цената на договора след прекратяването му с
горепосоченото споразумение, като е отбелязал, че условието за довършване
на възложените обекти по чл.1, ал. 1 от него не води до продължаване
действието на договора. Приел е, че визираната от страната разпоредба на чл.
72 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26.02.2014 г., транспонирана в чл. 116 ЗОП, не съдържа забрана “изменението
на цената по договор за обществена поръчка да настъпи след изчерпване на
облигационната връзка”, при спазване на специалните изисквания на закона за

                                        6
това.
      Въззивният съд е споделил решаващите мотиви на първата инстанция за
неоснователност на претенцията поради липса на допълнително споразумение
между страните, обективиращо в писмена форма съвпадане на насрещните
волеизявления на страните за изменение на цената на договора. Разяснил е, че
при наличие на предпоставките на чл.117а и чл. 116 ЗОП не възниква
субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на
възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а се
поражда единствено възможност страните да преговарят за постигане на
съгласие за изменение на цената. Обосновал е тези изводи със съображения,
основани на предвидената в закона писмена форма на договора по ЗОП (чл.
112, ал. 1; чл. 183); задължението за публикуване в платформата по чл. 39а, ал.
1 ЗОП на документите за обществена поръчка, което важи и при изменение на
договора – чл. 116, ал. 7 вр. с чл. 36, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 1, т. 6 ЗОП, както и
по чл. 185, т. 2 ЗОП за изпращане от възложителя за публикуване обявление
по образец в срок 30 дни от подписване на допълнителното споразумение за
изменение на поръчката по чл. 116, ал. 1. Извод за необходимост от писмено
изразено съгласие между страните за изменение цената по договор по ЗОП под
каквато и да е друга форма, дори и да не е оформено като допълнително
споразумение, съставът на ПАС е извел и от разясненията за приложението на
чл. 72, пар. 1, б. “д” и пар. 4 от Директива 2014/24/ЕС, дадени в
наднационална съдебна практика – Решение на СЕС от 07.12.2023 г. по
съединени дела C-441/22 и C-443/22. Въззивният съд е обобщил, че в случая
такава съгласувана воля липсва, което се извежда, както от съвпадащите
насрещни защитни позиции на страните, така и от многобройната
кореспонденция помежду им – описана в обстоятелствената част на исковата
молба и приложена към същата, и изчерпателно изброена в мотивите на
първоинстанционното решение, към които в тази част е препратил. Аргумент
в тази насока е извел и от Методическите указания на МФ - Агенция по
обществени поръчки относно възможности за индексиране на договори по
време на изпълнението им в условия на инфлация, според които “изменението
на договора е правна възможност за страните, и е едно от възможните
решения във всеки случай, за което е необходимо тяхното съгласие.
Преценката дали са налице изискуемите от закона предпоставки винаги се
извършва от възложителя за всеки отделен договор и съобразно относимите
фактически обстоятелства, доколкото той носи отговорността за
законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка”.
      Счел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя за
немотивираност на първоинстанционния съдебен акт, съответно за допуснато
процесуално нарушение на чл. 6, чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на чл. 121, ал. 4
КРБ.
      По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение като
правилно.


                                         7
       Настоящият състав намира обжалваното въззивно решение за частично
недопустимо.
       Първоначално предявеният от ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД
осъдителен иск, съгласно уточнението в допълнителната искова молба от
12.03.2024 г., е за сума в размер на 1 128 782,22 лева, представляваща
възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП за извършени и приети СМР в
периода от 01.06.2021 г. до трето тримесечие на 2022 г. (съгласно справка по
чл. 366 ГПК, приложена към същата – от фактура 2000000212/ 04.08.2021 г. до
фактура № 2000000482/30.09.2022 г.). Доводите на страната, че искът бил
предявен като частичен не могат да бъдат споделени, тъй като съгласно
горецитираната справка дължимите суми за т.нар. изменена стойност на
извършените СМР по възлагания/обекти и фактури за периода се претендират
в пълния им размер. В проведеното на 04.11.2024 г. открито заседание пред
първата инстанция с писмена молба ищецът заявява увеличение на размера на
иска за търсеното възнаграждение на 3 690 680,36 лева. Видно от приложената
към молбата справка по чл. 366 ГПК, така посочената сума включва
стойността за индексиране на дейности за периода от 01.06.2021 г. до второ
тримесечие на 2023 г., т.е. освен първоначално заявените СМР, и такива в
периода от четвъртото тримесечие на 2022 г. до второто тримесечие на 2023 г.
(от фактура № **********/24.10.2022 г. до фактура № 2000000725/19.06.2023
г.). По този начин се стига до предявяване на нови искови претенции на ново
фактическо основание - възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП за
извършени СМР в последващ период по фактури, различни от първоначално
заявените. Не могат да бъдат споделени аргументите на касатора, че не се
касаело за изменение на основанието на иска, тъй като още с исковата молба
бил въвел основанието, от което произтича спорното материално право -
процесния договор. В случая е недопустимо иск за заплащане на конкретни
видове СМР да бъде увеличаван със стойността на други дейности от
различен период, тъй като това води до едновременно изменение на
основанието и петитума на иска, предявяване на нов по съществото си иск в
хода на висящия процес, което е недопустимо. Първоинстанционният и
впоследствие въззивният съд са разгледали исковете, без да отчетат, че в
разрез с императива на чл. 214 ГПК е въведен нов спорен предмет на делото,
посредством прибавянето на ново искане в хода на процеса. Като се е
произнесъл по претенцията в нейния увеличен размер, въззивният състав е
постановил в тази част недопустим съдебен акт, който на основание чл. 293,
ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК подлежи на обезсилване, както и
първоинстанционно решение в същата част, а производството по делото – на
частично прекратяване.
       В останалата част въззивното решение е правилно.
       По делото не се спори относно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключения между
ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД, като изпълнител, и ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, като възложител, договор за възлагане на обществена поръчка №
857/27.05.2021 г., с предмет: “Ново строителство, основен ремонт,
рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските
пътища, републикански пътища (при споразумителен протокол с фонд
Републиканска пътна инфраструктура), текущ ремонт и ново строителство на
тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на Община
Стара Загора”, със стойност на договорените СМР/СРР до 20 833 333 лева без
ДДС. Липсва спор, че възложените дейности по договора са извършени от
изпълнителя и са приети от възложителя с приложените по делото

                                     8
констативни протоколи, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на изпълнителя на договореното възнаграждение.
Същото е платено от възложителя съгласно уговореното между страните.
      Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото
възнаграждение на изпълнителя и настоящ касатор, поставен в контекста на
сочената от него разпоредба на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г.,
в сила от 05.08.2022 г.). Същата в първоначалната си редакция, преди
изменението от 30.12.2023 г., предвижда, че в случаите по чл. 116, ал. 1, т.1, 2
и 3 от закона изменение на цената на договор за обществена поръчка в
резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни
стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва
съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.
      Не могат да бъдат възприети доводите на касатора, че му се дължи
заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнените и приети СМР на
основание чл. 117а ЗОП вр. с чл. 266 ЗЗД. Не се спори по делото, че след
влизането в сила на посоченото допълнение на ЗОП, на 18.08.2022 г. между
страните е подписано валидно двустранно допълнително споразумение №
2071, с което процесният договор за възлагане на обществена поръчка е
прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от датата на
подписването на съглашението. В същото е уговорено, че изпълнителят
довършва обектите, изброени в чл. 1, ал. 1 от него, като е прието отделно
възнаграждение за всеки един от тях, и са заложени 10% за непредвидени
разходи, които подлежат на доказване.
      От решаващо значение за разглеждания случай е обстоятелството, че
допълнителното споразумение, с което страните са заявили насрещните си
съвпадащи волеизявления за прекратяване по взаимно съгласие на
съществуващата между тях облигационна връзка, е сключено след влизането в
сила на разпоредбата на чл. 117а ЗОП. Със същото страните са уредили и
последиците от прекратяването на правоотношението. Допълнителен
аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл. 117а ЗОП може да се
извлече от съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 4 от споразумението, според
която за останалата сума по договора възложителят няма да възлага дейности
по проведената обществена поръчка, т.е. това сочи на извод за неизчерпан
договорен лимит. Следователно в случая не се касае за преодоляване
действието на настъпили инфлационни процеси, какъвто смисъл е вложен в
горецитираната норма на чл. 117а ЗОП, а за съзнателно формирана и изразена
воля от страните за прекратяване на облигационното правоотношение с
произтичащите от това последици, след влизане в сила на допълнението на
закона. При така формирания извод безпредметно остава обсъждането на
останалите доводи на страните за тълкуване на разпоредбата на чл. 117а ЗОП.
      По тези съображения въззивното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от настоящия касатор срещу общината осъдителен иск за
възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП в размер на 1 128 782,22 лева за


                                       9
извършени и приети СМР в периода от 01.06.2021 г. до трето тримесечие на
2022 г., съгласно справката по чл. 366 ГПК, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, следва да бъде
оставено в сила.
       По разноските:
      С оглед изхода на спора не подлежи на пререшаване въпроса за
отговорността за разноските пред първата и въззивната инстанция.
      За настоящото производство право на разноски има ответникът по
касация, чийто процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание заявява, че не претендира такива пред ВКС, поради което не му се
присъждат.
       Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение,

                                 РЕШИ:
       ОБЕЗСИЛВА Решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, и потвърденото с
него Решение № 422/06.12.2024 г. по т.д. № 486/2023 г. на Окръжен съд - Стара
Загора в частите, с които е отхвърлен предявеният от “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД”
АД, ЕИК 123682269, срещу ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, Булстат 000818022,
осъдителен иск за разликата над 1 128 782,22 лева до 3 690 680,36 лева,
представляваща възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП за извършени
СМР по сключения между страните договор за възлагане на обществена
поръчка № 857/27.05.2021 г., за периода от четвъртото тримесечие на 2022 г.
до второто тримесечие на 2023 г. съгласно справката по чл. 366 ГПК (от
фактура № **********/24.10.2022 г. до фактура № 2000000725/19.06.2023 г.),
ведно със законна лихва върху същата до окончателното й плащане, и
прекратява производството по делото в тази част.
      ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, в останалата
обжалвана част.
      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     10