Намаляване на застрахователно обезщетение при непоставен предпазен колан

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 115
                           гр. София, 27.04.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Бонка Йонкова
                             Членове:     Петя Хорозова
                                          Иванка Ангелова

при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова
като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело №
20248002902409 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
    Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
     Образувано е по касационна жалба на Accredited Insurance (Europe)
Limited, дружество, регистрирано в Република Малта, с рег. № С59505, чрез
процесуалния му пълномощник, срещу решение № 788 от 03.07.2024 г. по в.
гр. д. № 2931/2022 г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е
потвърдено решение № 36 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 141/2021 г.
по описа на Видинския окръжен съд, в обжалваните му части, с които
касаторът е осъден да заплати: - на М. С. М. и на С. С. М. застрахователно
обезщетение в размер на по 150 000 лв. по предявените от тях искове от по
160 000 лв., като частични от 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
в резултат на смъртта на техния баща С. М. С., настъпила при ПТП на
12.03.2019 г. в Шотландия, а на М. С. М. - застрахователно обезщетение в
размер на 8 953 лв. за претърпени имуществени вреди от същото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до
окончателното им плащане.

                                      1
    Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по обобщения
правен въпрос относно критериите за отчитане наличието и размера на
съпричиняването при деликт.
     В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на
основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – поради материална и процесуална
незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че с оглед неправилна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът е
изградил неверен извод относно основателността на предявените искове,
доколкото по делото не са доказани при условията на пълно и главно
доказване твърдените от ищците факти за настъпило застрахователно събитие
– ПТП, което да е реализирано поради виновното и противоправно поведение
на застрахования при ответното дружество водач М. Р., в причинно-следствена
връзка с което да е настъпила смъртта на техния баща С. С.. Твърди се, че в
съответствие с нормата на чл. 4 от Регламент „Рим II“ въззивният съд
правилно е приел, че приложимо към спора е материалното право на
Шотландия, но въпреки това неправилно е тълкувал предпоставките по чл. 16
от Регламент „Рим II“ и е приложил българското материално право (чл. 52
ЗЗД), поради което при определяне на обезщетенията е взел предвид
множество факти, които не са релевантни съгласно шотландското право, и е
присъдил завишени по размер обезщетения. Излагат се съображения, че от
събраните по делото доказателства се установява, че настъпването на смъртта
на наследодателя на ищците се дължи изцяло или поне преимуществено на
негово виновно поведение (поради непоставен обезопасителен колан), но
въпреки това и в нарушение на закона съдът не е уважил възражението на
застрахователя за наличие на принос. Сочи се допуснато от въззивния съд
нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в
необсъждане на всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения на
застрахователя, съдържащи се във въззивната жалба. Конкретно касаторът се
позовава на заключението на вещото лице д-р А., според което при поставен
предпазен колан не биха могли да се получат настъпилите увреждания. Моли
за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове в
цялост, евентуално – за намаляване на размерите на присъдените обезщетения
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно с присъждане на
сторените разноски за всички инстанции.


                                    2
    В постъпилия съвместен писмен отговор ответниците по касация М. С. М.
и С. С. М., чрез процесуалния си пълномощник, изразяват подробно
становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваното
решение да бъде оставено в сила, с присъждане на адвокатско
възнааграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
    В проведеното публично съдебно заседание страните, чрез процесуалните
си пълномощници, поддържат съответно касационната жалба и отговора
против нея, като доразвиват становищата си с оглед въпроса, по който е
допуснато касационното обжалване.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като
взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правилото
на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
    За да достигне до обжалвания краен резултат по спора във въззивното
производство, след изясняване на фактическата обстановка и анализ на
събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав е приел за
установена следната фактическа обстановка: На 12.03.2019 г. около 17:00 часа
в Шотландия е настъпило ПТП между МПС марка „Рено“, модел „Меган
Сценик“, с peг. № FX03 UKS, управлявано от М. Р. Р., и автобус марка „Ван
Хол“, с peг. № SF13FMР, управляван от Майкъл Мъри, като вследствие на
пътния инцидент е починал С. М. С. – пасажер на задна лява седалка в МПС
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“; ПТП е настъпило поради действията на
водача на лекия автомобил, който е отнел предимството на автобуса; смъртта
на С. е била в пряка причинно-следствена връзка с получените при ПТП
увреждания; с влязла в сила на 05.03.2020 г. присъда с № 20/9921/28450Y,
постановена от съда в Абърдийн, водачът М. Р. Р. е осъден за неумишлено
убийство с наказание „Лишаване от свобода“ и временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС; към датата на ПТП за л. а. марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
дружество; ищците са деца на починалия и са претърпели вреди от смъртта му.
    По въпроса за приложимото право въззивният съдебен състав е приел, че
приложение следва да намери шотландският материален закон, тъй като
процесното ПТП е настъпило на територията на Шотландия на 12.03.2019 г. и
тежките телесни увреждания, довели до смъртта на бащата на ищците, са

                                     3
настъпили на територията на тази държава. Към момента на произшествието
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в чийто състав е и
Шотландия, е била държава-членка на ЕС, поради което в отношенията между
ищците и ответното застрахователно дружество е приложим Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Съгласно
член 4, параграф 1 от Регламента към правоотношението, предмет на спора, е
приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или
държави настъпват непреките последици от този факт.
    Съобразно приетото за приложимо материално право съставът на
въззивния съд е изяснил съдържанието на нормите от националното право на
Шотландия, уреждащи към 12.03.2019 г. процесните правоотношения. По
реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави по делото е изискано и е постъпило тълкуване на относимите към
спора норми на шотландското законодателство от Министерство на
правосъдието. Според него предпоставките за възникване на гражданска
отговорност за непозволено увреждане са следните: „Лицето, срещу което се
търси обезщетение, трябва да е имало правно задължение към увреденото
(починалото) лице; законовите задължения може да са уместни, но в случай на
пътно-транспортно произшествие съответното задължение вероятно ще бъде
задължение за разумна грижа по общото право; лицето трябва да не е
изпълнило това задължение, например като не прояви разумна грижа;
нарушението на задължението трябва да е било причината за нараняването
или друга понесена вреди; вредата, във връзка с която се иска обезщетение,
трябва да е била разумно предвидима последица от нарушението на
задълженията“. Според шотландския закон няма презумпция за вина.
    С оглед горното съдът е приел, че са налице предпоставките на закона,
ангажиращи отговорността на ответното дружество, както следва:
действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди; противозаконно деяние от страна на
водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03
UKS, който е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение – при

                                     4
извършване на маневра „завиване надясно“ водачите, които се движат по
некласифициран път, са длъжни да дадат предимство на превозните средства,
които се движат по път с предимство; причиняване на ПТП и смърт на лице;
вредоносен резултат – причиняване на неимуществени вреди на ищците –
негативни психо-емоционални изживявания във връзка със смъртта на техния
баща; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца. Тези изводи въззивният съд е извел от влязлата в
сила осъдителна присъда за водача М. Р. Р., от неоспорения доклад от
разследване на пътно произшествие от служители при полицията на
Шотландия, от заключението на допуснатите по делото САТЕ, СМЕ и СПЕ,
както и от показанията на свидетелите.
    По отношение активната легитимация на лицата, които имат право на
обезщетение, въззивният съд е съобразил раздел IV от шотландския Закон за
щетите от 2011 г., в който е посочено, че, когато лицето (А) умре в резултат на
действие или бездействие на друго лице (Б), то лицето (Б) дължи на всеки
роднина на (А), който е член на най-близкото семейство на (А), такива суми за
щети, които са посочени в параграфи (a) и (b) на подраздел III. Съгласно
последните разпоредби сумите на щетите са: такава сума, каквато ще
компенсира всяка загуба на подкрепа, която в резултат на действието или
бездействието е претърпяна или има вероятност да бъде претърпяна от
роднината след датата на смъртта на (А), заедно с всякакви разумни разходи,
направени от роднината във връзка с погребението на (А) и такава сума, ако
има такава, каквато съдът прецени, само като компенсация за всички или за
някое от следните: (ii) мъка и тъга на роднината, причинена от смъртта на (А).
В раздел 14 от Закона за щетите от 2011 г. е дадена легална дефиниция на
„роднини“ на починалото лице, а именно: това е родител или дете на
починалия – (b). С оглед цитираните разпоредби децата на починалия са
активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение от
ответното застрахователно дружество.
    На следващо място, позовавайки се на даденото от Министерството на
правосъдието на Шотландия тълкуване на приложимите норми, въззивният
съдебен състав е приел, че в Шотландия няма предписани скали за
обезщетения за неимуществени вреди, като е допълнено, че приложение
намира раздел IV, подраздел III, параграф (b) от Закона за щетите от 2011 г. и е


                                       5
посочено, че съдът разполага с много широка свобода на преценка.
    За да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди,
въззивният съд е взел предвид и цитираната в решението практика на Съда на
Европейския съюз по повод преюдициални запитвания във връзка със
застраховката „Гражданска отговорност“, както и разпоредбата на § 33 от
Регламент „Рим II“, че при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по дела, по които произшествието е било в държава, различна от тази на
обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд взема предвид
всички относими обстоятелства, касаещи съответното пострадало лице.
     При съобразяване на всичко горепосочено съставът на Софийския
апелативен съд е приел, че при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди, причинени на ищците от внезапната смърт на техния
баща, е приложим и принципът за справедливо обезщетяване на вредите,
което предполага намиране на точния паричен еквивалент на болките,
страданията и негативните емоционални, физически и психически състояния
на увредените лица. При приложение на този принцип въззивният съд, въз
основа на събраните гласни доказателства и приетата и неоспорена СПЕ, е
отчел настъпилите изключително тежки последици за ищците в емоционален
план, непреодолимата мъка по загиналия им баща при изключително тежкия
пътен инцидент, която винаги ще търпят – ищцата М. М. все още е тревожна,
не може да приеме случилото се и го отрича в себе си; ищецът С. М. все още е
депресиран, тревожен, опитва се да потиска и прикрие това си състояние, чрез
изграден защитен механизъм. Съдът е посочил, че съобразява доказаните по
делото отношения на обич, близост, подкрепа и привързаност между ищците
и техния баща, който бил тих човек, помагал на всеки, не пиел, не бил груб
(св. Пламен Петров); от най-ранна детска възраст ищците са били отгледани от
своя баща, тъй като след развода на родителите им те останали да живеят при
него (св. Васил Василев), тримата живеели заедно до момента, в който М. се
омъжила, но се преместила през няколко къщи от бащината си и всеки ден
посещавала баща си – готвела, почиствала и перяла; синът С. живеел до
последно в едно домакинство със своя родител; загиналият е бил не само
морална, но и финансова опора на своите деца, работил много, „никога не
отказвал работа“ (св. Васил Василев), за да им осигури спокойно и радостно
детство и след това непрекъснато им помагал „каквото изкарал от работа, го
давал на децата си“ (св. Пламен Петров), започнал да работи в чужбина, за да

                                     6
подсигури внучето си, което очаквал синът му, то се родило след смъртта на
дядо си и било кръстено на него; на погребението на починалия и двамата
ищци плакали много, М. на няколко пъти припадала (св. Васил Василев); и до
момента ищците не са преодолели загубата на своя баща, в процес на
адаптация са от първоначалния шок, все още са депресивни и тревожни, като
оплакванията могат да отшумят, но могат и да се засилят (СПЕ). Въззивният
съд е отчел и установените по делото обстоятелства, че ищците всеки празник
ходят на гробищата, в домовете си са сложили снимки на своя баща, М. се
разплаква и й прилошава, щом види катастрофа на пътя; С. плаче при всеки
спомен за баща си. С оглед интензитета на тежкото емоционално
преживяване, както и последиците от него, променили живота на ищците,
решаващият съдебен състав е приел, че за претърпените от последните
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родител следва да се
присъди обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно с
лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 29.03.2021 г. Размерът
на обезщетението е допълнително мотивиран с безспорно установените
обстоятелства, че целият живот на починалия е бил посветен на неговите деца
– той ги е отгледал сам, грижел се е за тях, работел е много и им е помагал
много, бил е тяхна опора във всичко, а това, че през последните няколко
години ищцата е живеела отделно е намерено за нормално за семейна жена на
нейната възраст и само по себе си непредставляващо индиция за липсата на
близки отношения с баща .
    По релевираното от ответния застраховател възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналия, съставът на въззивния съд е
взел предвид, че съгласно даденото от Министерството на правосъдието на
Шотландия тълкуване на приложимите правни норми от шотландското
законодателство „съдът може да промени нивото на присъденото
обезщетение, за да отрази съпричастната небрежност от страна на увредената
страна, като раздел I от Закона за законовата реформа (съпричастна
небрежност) от 1945 г. предвижда, че, когато някое лице претърпи вреди в
резултат отчасти по негова собствена вина и отчасти по вина на друго лице
или лица, то иск по отношение на тази щета не се отхвърля поради вина на
лицето, което е претърпяло щетата, а щетите, подлежащи на възстановяване в
тази връзка, се намаляват до такава степен, каквато съдът счита за
справедлива и разумна с оглед на дял на ищеца в отговорността за щетата“;

                                     7
както и че с Наредба № 5 - Изискване за възрастни за носене на колани и
Наредби за моторни превозни средства (носене на предпазни колани)
1993/1976 се предвижда, че всяко лице, управляващо МПС или возещо се на
предна или задна седалка на МПС, трябва да ползва колан за възрастни, а
„непоставянето на предпазен колан, когато това се изисква, е криминално
престъпление по силата на раздел 14 (3) от Закона за движение по пътищата от
1988 г.“
     При така установеното материално право въззивният съд е приел за
безспорно установено, че лекият автомобил, в който на задна лява седалка е
пътувал наследодателят на ищците, е бил снабден с предпазни колани, но
въпреки това починалото лице е пътувало без предпазен колан. Посочил е, че
релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на
пострадалото лице, без който не би се стигнало до ПТП, наред с
неправомерното поведение на делинквента. Т. е., за да се приеме, че е налице
съпричиняване, задължително трябва да са налице и двете кумулативно
изброени предпоставки, а доказването на само едната от тях не е основание да
се приеме за безспорно установен приносът на починалия. В конкретния
случай съпричиняване би било налице, ако се докаже както несъобразяване с
разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1988 г. на Шотландия,
така и връзка на тези действия с настъпилия противоправен резултат.
     След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че по
делото не може да се направи несъмнен извод за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като за доказването на това твърдение е нужно да се проведе
пълно и главно доказване на фактите, че той е бил без колан, както и че, ако е
бил с поставен такъв, уврежданията не биха настъпили. От приетата и
неоспорена по делото САТЕ е установено, че при завъртане на автомобила,
какъвто е и процесният механизъм, коланът няма възпиращо действие, тъй
като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удрят във вътрешните части на купето. Съгласно приетото
заключение, стандартните триточкови колани, с които е бил оборудван и
автомобилът, в който пътувал С. С., не осигуряват фиксиране на горната част
на тялото при страничен удар, в т. ч. главата също не е фиксирана. При високи
скорости предпазният колан би могъл да причини гръдна травма, като вещото
лице е било категорично, че коланът няма предпазно действие в случай на


                                      8
страничен удар или деформиране на купето, а в настоящия случай ударът на
автобус с peг. № SF13 FMP в задната част на МПС марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS е довел до откъсване на задно дясно
колело на лекия автомобил и завъртането му в посока на часовниковата
стрелка. От приетата по делото СМЕ, по безспорен начин се установява, че в
случаи като процесния, когато сумарната скорост на двата автомобила е над
100 км/ч и ударът е страничен, значително се намаляват възможностите за
предпазване на пасажера от предпазния колан, тъй като тялото му може да се
измества вляво или вдясно. При удари във вътрешните части на автомобила
също могат да се получат уврежданията, констатирани при починалия, които
са довели и до леталния му край. Според въззивния съд от назначените по
делото САТЕ и СМЕ се доказва, че причинените на пострадалия увреждания
могат да бъдат получени и с поставен, и без поставен колан. В конкретния
случай коланът не е ефективен, тъй като са налице деформации на купето от
страната на пътника, при което ударът е бил неизбежен и коланът няма
никакво възпиращо действие. В тази връзка непоставянето на предпазен колан
като обективно доказан факт сам по себе си не е счетен за съпричиняващ
фактор.
    По значимия по делото правен въпрос относно критериите за отчитане
наличието и размера на съпричиняването при деликт, настоящият съдебен
състав приема следното:
    Независимо от конкретните различия между българското и шотландското
материално право по въпросите относно намаляване на обезщетенията при
деликт поради съпричиняване (съвина, съпричастна небрежност), и двете
национални правни системи изискват да се установи конкретният принос
(дял) на ищеца в причиняването на вредите, който следва да се приспадне при
определяне на дължимото обезщетение, въз основа на разума
(обосноваността, логическите и опитни правила) и справедливостта
(съразмерността). Принос е налице, когато с поведението си пострадалият
обективно и противоправно способства за настъпване на вредоносния
резултат, т. е. когато има пряка причинно-следствена връзка между това
поведение и настъпването на вредите. Необходимо е приносът да е
категорично доказан, а не предполагаем. Приносът следва да отразява дела на
пострадалия в отговорността за вредите. За неговото определяне е необходимо
да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като

                                    9
съразмерността на действията (бездействията) на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили произшествието, ще определят и
неговия принос за настъпването на вредите.
    С оглед така дадения отговор на правния въпрос постановеното въззивно
решение се преценява като частично неправилно, по следните съображения:
    Основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и
незаконосъобразност на изводите на съда за липса на принос на пострадалото
лице в причиняването на смъртта.
     По делото е безспорно установено, че наследодателят на ищците е
пътувал без поставен обезопасителен колан (криминално деяние съгласно
шотландското право), т. е. противоправното му поведение е налице. От
неоспореното заключение на вещото лице по назначената СМЕ въз основа на
установения по делото механизъм на произшествието относно причините за
смъртта на С. М. С. се установява следното: Поради това, че всички пътници
на задната седалка са били с незакопчани предпазни колани, при настъпване
на удара между двете превозни средства и силното завъртане на лекия
автомобил по посока на часовниковата стрелка, част от тях са били
изхвърлени от автомобила и са се приземили на пътното платно.
Пострадалият, след установяването му на пътното платно, е бил ударен от
бронята на друго движещо се превозно средство и е бил изхвърлен и избутан,
преди да бъде прегазен от него. Смъртта е била мигновена и неизбежна. Тъй
като всички несъвместими с живота увреждания са настъпили след
изпадането му от автомобила, вещото лице е посочило, че при поставен
предпазен колан те не биха могли да се случат. Пътуващите на предните
седалки лица с поставени обезопасителни колани са оцеляли, включително
виновният водач, който е бил осъден с влязла в сила присъда. Вещото лице е
посочило, че не може да каже какви биха били уврежданията, ако
пострадалият С. М. С. е бил обезопасен с предпазен колан, но очевидно той не
би изпаднал от автомобила и прегазен. В обясненията си пред съда вещото
лице е посочило, че всички травми на пострадалото лице са в резултат на
падането и най-вече – от прегазването му от друг автомобил.
    При постановяване на обжалвания акт съдът е поставил акцент върху
заключенията по СМЕ и САТЕ, според които, предвид силата на сблъсъка
между двете превозни средства и страничния удар върху задната дясна част на

                                     10
лекия автомобил (съгласно заключението по САТЕ), възможностите за
обезопасяване на предпазния колан са значително намалени, като в този
случай също могат да се получат тежки увреждания (но не и същите, които са
довели до смъртта, според изричното заключение по СМЕ). Не е отчетено от
съда крайното заключение на експерта по СМЕ, че не може да се каже ясно и
категорично до какви последици от медицинска гледна точка биха довели тези
травми. В този смисъл е и докладът от разследването на произшествието -
раздел „Заключения“, в който е посочено, че ако пътуващите на задната
седалка са били с поставени предпазни колани, вероятността за оцеляването
им е щяла да бъде увеличена. С оглед изложеното изводът на съда, че същите
увреждания с летален изход биха могли да се получат както без поставен, така
и с поставен колан, поради което липсва съпричиняване, е необоснован - не
почива на установените от доказателствата по делото факти и всъщност
представлява единствено предположение за настъпване на вредите и при
липса на виновно бездействие от страна на пострадалия. Не съответства на
данните по делото и е явно необосновано и приетото от въззивния съд, че
ударът между превозните средства е настъпил от страната на наследодателя на
ищците, което прави смъртта му неизбежна. В случая е безспорно установено,
че последният е пътувал на задна лява седалка, докато ударът и съответно
деформацията на автомобила е от дясната му задна страна, в противен случай
същият не би се завъртял по посока на часовниковата стрелка – факт, възприет
от съда. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
въззивният съд неправилно е интепретирал заключението на вещото лице по
СМЕ, като не го е съобразил в неговата пълнота, както и не го е преценил
съвкупно с останалите данни по делото, в какъвто смисъл са и оплакванията в
касационната жалба. Необосноваността, произтичаща от порочното
обсъждане на доказателствата и от нарушението на опитните и логически
правила, е довела до нарушаване на приложимия материален закон, доколкото
по делото е безспорно установено, че смъртта на пострадалото лице е
настъпила в резултат от изпадането му от автомобила, а последното
категорично се намира в пряка причинно-следствена връзка с непоставянето
на обезопасителен колан, т. е. е налице предвидената в закона съпричастна
(съучастна) небрежност, съставляваща основание за намаляване на
обезщетението с дела на пострадалия в отговорността за настъпването на
вредите. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно

                                    11
решение, което следва да бъде частично касирано – съответно на приноса на
пострадалия в причиняването на вредоносния резултат.
     По отношение на неговия размер, след извършване на съпоставка между
неправомерното поведение на пострадалия и на виновния водач и при
отчитане, че тежестта на извършеното от последния нарушение на правилата
за движение е значително по-голяма от тази на нарушението на пострадалия,
за което водачът е бил наказан с ефективно лишаване от свобода; както и при
съобразяване, че действията на водача представляват първопричина за
настъпване на вредоносните последици, настоящият съдебен състав намира,
че съотношението в отговорността на делинквента и на пострадалия следва да
се определи на 2/3 спрямо 1/3. Предвид горното дължимите застрахователни
обезщетения следва да бъдат намалени с така установения дял на пострадалия
за настъпването на вредите.
     Оплакванията в касационната жалба за завишен размер на определените
обезщетения за неимуществени вреди са неоснователни (във връзка с така
формираната в решението преценка не е допуснато и касационно обжалване).
Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на приложимия
материален закон, а именно - обезщетението да бъде определено при
съобразяване на всички относими обстоятелства според конкретния случай,
както и въз основа на суверенната му преценка относно компенсацията на
търпените от ищците мъка и тъга от преждевременната смърт на техния баща
и за загубата на подкрепа от единствения им жив родител, пропорционални на
близките и топли отношения между пострадалия и неговите деца приживе.
    По гореизложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК
настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение като частично
неправилно следва да бъде отменено в следните части: с които в полза на М.
С. М. и на С. С. М. се присъжда разликата над 100 000 лв. (равностойни на
51 129.19 евро) до 150 000 лв. (равностойни на 76 693.78 евро) – обезщетения
за неимуществени вреди, и в полза на М. С. М. – разликата над 5 969 лв.
(равностойни на 3 051.90 евро) до 8 953 лв. (равностойни на 4 577.60 евро) –
обезщетение за имуществени вреди (разходи за транспорт на тялото на
пострадалия и за извършване на погребение), както и в частите за осъждането
на касатора да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за
двамата безплатно представлявани пред въззивната инстанция ищци за


                                     12
разликите над 8 520 лв. (равностойни на 4 356.21 евро) до присъдените с
въззивното решение 12 780 лв. (равностойни на 6 534.31 евро); за осъждането
на касатора да заплати адвокатско възнаграждение на същото основание, но за
процесуалното представителство на ищците пред първата инстанция,
разликите над 3 624 лв. (равностойни на 1 852.92 евро) до 5 436 лв.
(равностойни на 2779.38 евро); за осъждането на касатора да заплати
разликата над 4 569 лв. (равностойни на 2 336.09 евро) до 6 853 лв.
(равностойни на 3 503.88 евро) – държавна такса за първоинстанционното
производство. Вместо това следва да се постанови решение по същество, с
което исковите претенции в посочените размери да бъдат отхвърлени. В
останалите обжалвани части въззивното решение се преценява като правилно
и следва да бъде оставено в сила.
    По разноските:
    Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото в
настоящата съдебна инстанция, произтичаща от предмета на делото и
неговата парична оценка, както и от спецификите на касационното
производство, и при спазване на принципа, заложен в чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съдът
намира, че с оглед изхода на спора и съотношението между уважената и
неуважената част от касационната жалба дължимото адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна защита на ответниците по
касация следва да се определи в размер на 3 480 евро, което касаторът следва
да бъде осъден да заплати.
     В полза на касатора следва също да се присъдят разноски за проведеното
триинстанционно производство, съразмерно с уважената част от касационната
жалба. За първоинстанционното производство те възлизат на 2 850 лв.
(равностойни на 1 457.18 евро), за въззивното (с оглед основателността на
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото и след съобразяване на останалите установени в
закона критерии адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано от
20 485.36 лв. на 10 242.18 лв.) – в размер на 6 080 лв. (равностойни на 3 108.65
евро), а за касационното производство – отново след извършената преценка за
основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и съответното намаляване
на заплатеното адвокатско възнаграждение от 20 485.36 лв. на 10 242.18 лв. - в
размер на 5 483.73 лв. (равностойни на 2 803.79 евро); или общо възлизащи на


                                      13
7 369.62 евро.
    Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение

                                 РЕШИ:

   ОТМЕНЯ решение № 788 от 03.07.2024 г. по в. гр. д. № 2931/2022 г. на
Софийския апелативен съд в следните части:
     С което Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в
Република Малта, с рег. № С59505, е осъдено да заплати в полза на М. С. М.
разликата над 100 000 лв. (равностойни на 51 129.19 евро) до 150 000 лв.
(равностойни на 76 693.78 евро) – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и разликата над 5 969 лв. (равностойни на 3 051.90
евро) до 8 953 лв. (равностойни на 4 577.60 евро) – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със съответно присъдените върху
тези разлики законни лихви;
    С което Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в
Република Малта, с рег. № С59505, е осъдено да заплати в полза на С. С. М.
разликата над 100 000 лв. (равностойни на 51 129.19 евро) до 150 000 лв.
(равностойни на 76 693.78 евро) – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със съответно присъдените върху тази разлика
законни лихви;
    С което Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в
Република Малта, с рег. № С59505, е осъдено да заплати адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за всеки от двамата безплатно
представлявани пред въззивната инстанция ищци - М. С. М. и С. С. М.
разликите над 8 520 лв. (равностойни на 4 356.21 евро) до присъдените с
въззивното решение 12 780 лв. (равностойни на 6 534.31 евро);
    С което Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в
Република Малта, с рег. № С59505, е осъдено да заплати адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за всеки от двамата безплатно
представлявани пред първата инстанция ищци - М. С. М. и С. С. М. разликите
над 3 624 лв. (равностойни на 1 852.92 евро) до 5 436 лв. (равностойни на
2779.38 евро);


                                     14
     С което Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в
Република Малта, с рег. № С59505, е осъдено да заплати разликата над 4 569
лв. (равностойни на 2 336.09 евро) до 6 853 лв. (равностойни на 3 503.88 евро)
– държавна такса за първоинстанционното производство;


    Като вместо него ПОСТАНОВЯВА:


    ОТХВЪРЛЯ исковете на М. С. М., с ЕГН **********, и на С. С. М., с ЕГН
9803111728, и двамата от гр. Белоградчик, срещу Accredited Insurance (Europe)
Limited, дружество, регистрирано в Република Малта, с рег. № С59505, за
заплащане на застрахователни обезщетения за разликите над 100 000 лв.
(равностойни на 51 129.19 евро) до 150 000 лв. (равностойни на 76 693.78
евро) за всеки от ищците, за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на С. М. С., настъпила при пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 12.03.2019 г. в Шотландия, както и иска на М. С. М., с ЕГН
**********, срещу Accredited Insurance (Europe) Limited за разликата над
5 969 лв. (равностойни на 3 051.90 евро) до 8 953 лв. (равностойни на 4 577.60
евро) – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени на
същото основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
29.03.2021 г. до окончателното им плащане.
    ОСЪЖДА Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано
в Република Малта, с рег. № С59505, да заплати на Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, чрез адв. Г. Б. Х. от Софийска адвокатска колегия, адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
М. С. М. и С. С. М. пред касационната инстанция в размер на 3 480 евро, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
    ОСЪЖДА М. С. М., с ЕГН **********, и С. С. М., с ЕГН 9803111728, и
двамата от гр. Белоградчик, да заплатят на Accredited Insurance (Europe)
Limited, дружество, регистрирано в Република Малта, с рег. № С59505, сумата
7 369.62 евро – съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 788 от 03.07.2024 г. по в. гр. д. №
2931/2022 г. на Софийския апелативен съд в останалите обжалвани части.


                                     15
Решението не подлежи на обжалване.


                                     Председател: _______________________

                                        Членове:

                                               1. _______________________

                                               2. _______________________




                              16