Обезщетение от съда за бавно правосъдие независимо от изхода на делото

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 216
                           гр. София, 02.04.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мария И.ова
                             Членове:     Д.а Стоянова
                                          Бисера Максимова

при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Мария И.ова Касационно гражданско дело №
20258002102678 по описа за 2025 година
за да се произнесе, намира следното:


           Производството е по чл.290 от ГПК.
           ВКС разглежда касационната жалба на Р. Т. и Д. Т., чрез адв. Ив. Й.,
срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д. №822/24 г., с
което са отхвърлени исковете на касаторите срещу Софийски градски съд
/СГС/ по чл.2б ЗОДОВ, за сумите от по 5 000 лв., претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищците на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №306/09 г. по описа на СГС,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
                       Касационното обжалване е допуснато по правните
въпроси:1.Относно релевантните обстоятелства, имащи значение за
преценката на съда за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок; 2. Кое поведение на страната по иск с пр.
осн. чл.2б ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от


                                       1
бавно правосъдие?, поради твърдяното от касаторите противоречие на
изводите на въззивния съд с практиката на ВКС – р. по гр.д. №785/22 г. на
четвърто г.о., р. по гр.д. №273/24 г. на трето г.о. и други, цитирани в
изложението.
В съдебно заседание касаторите, чрез адв. Й. поддържат жалбата си и молят да
бъде отменено въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалба СГС я оспорва като неоснователна по съображения,
изложени в писмен отговор. Намира, че от СГС за процесния период по делото
са извършвани ритмично съдопроизводствени действия за разглеждането му и
администрирането на постъпилите молба по чл.248 ГПК и въззивна жалба,
поради което не са налице предпоставките по чл.2б ЗОДОВ и въззивното
решение за отхвърляне на исковете следва да бъде оставено в сила.
Прокурорът намира жалбата за основателна, защото е нарушено правото на
ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок за периода на
администриране на въззивната жалба и искът по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде
уважен с присъждане на обезщетение в минимален размер.
ВКС, като разгледа жалбите, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС,
цитирана от касаторите, е посочено, че с иска по чл. 2б от ЗОДОВ, във вр. с чл.
6, § 1 от КЗПЧОС, се цели да бъде защитено субективното право на
пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от
нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
независимо от вида на делото и от неговия изход, като този иск могат да
предявят както страните в гражданско или наказателно производство, така и
всички други лица, чиято правна сфера е накърнена пряко от съответното
производство. Всяко лице, при решаването на спор относно неговите
граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е да се гарантира общественото доверие
в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от
прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата
нарушение на това право, тя следва да обезщети причинените на лицето
вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл. 2б ЗОДОВ. Съгласно
посочената норма, съдът следва да съобрази: 1. общата продължителност и 2.
предмета на производството, 3. неговата фактическа и правна сложност, 4.
поведението на страните и 5. на техните процесуални или законни

                                      2
представители, 6. поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и 7. други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Следва да се има пред вид, че при
съобразяване на поведението на властите, се отчита, че държавата е длъжна да
организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при
осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички
изисквания по чл. 6 ЕКЗПЧ, включително и това за приключване на воденото
производство в разумен срок. При наличие на изложените предпоставки съдът
присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно
забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението
се определя по справедливост, съобразно конкретно установените за случая
релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима
презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до
причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на
установяване.
Тази практика се споделя напълно от настоящия състав на ВКС и даденото в
нея тълкуване на закона е важимо и актуално и по настоящото дело.
По същество на жалбата: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че
забавянето на делото пред СГС от обявяването му за решаване на 31.01.20 г.
до изпращането му на въззивна инстанция - САС на 19.02.22 г. се дължи на
извършваните през това време процесуални действия – постановяване на
съдебния акт, съобщаването му на страните, размяна на съдебни книжа и
произнасяне в производства по чл.247 и 248 ГПК, съобщаване на
постановените в тези производства актове, администриране на постъпилите
частни жалби, изпълнения на указания на САС във връзка с
администрирането. Този период съвпада и с периода на прилагане на
ограничителните мерки, свързани с епидемията от „ковид 19“, вкл. затруднена
работа на съда и ограничен достъп до съдебната сграда, довели до забавяне на
работата на съда като цяло. Въззивният съд е отчел и неблагоприятния за
ищците краен резултат от забавеното дело, постановен при висящност на
производството по чл.2б ЗОДОВ – исковете им са отхвърлени от първата и
въззивната инстанция, чието решение не е допуснато до касационно
обжалване от ВКС. Според въззивния съд от една страна е изключена
възможността ищците да търпят вреди от продължителността на
производството по отхвърлените искове, след като положението им е било по

                                     3
–благоприятно преди приключване на производството / доколкото са имали
очакване да бъде съдебно признато предявеното с исковете право, което е
отречено с приключване на производството/. От друга страна дори да са
търпели вреди / от продължилото твърде дълго очакване на краен резултат,
било то и неблагоприятен за тях/, то тези вреди се дължат единствено на
поведението на ищците, които са предявили неоснователни искове и са ги
поддържали на три инстанции.
Решаващите изводи на въззивния съд, че изходът на забавеното производство е
от съществено значение за спора по чл.2б ЗОДОВ и ищците не могат да
търпят вреди от забавата на производство, завършило с отхвърляне на
исковете им, противоречат на цитираната практика на ВКС по тълкуване и
прилагане на закона и са незаконосъобразни.
Не се спори по делото относно фактите, така както са установени в мотивите
на първоинстанционното решение – делото е образувано на 19.01.2009 г. пред
СГС по искова молба на ищците срещу застрахователя и виновния водач на
МПС, за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на майка им,
настъпила на 31.07.2003 г. при ПТП на територията на Кралство Испания.
Делото е с международен елемент и поради трудности с призоваването на
ответниците и превода на книжата ход на делото е даден едва на 24.09.17 г.
След това делото няколкократно е отлагано за събиране на доказателства.
Съдебното дирене е приключило на 31.01.20 г. и е даден ход на устните
състезания. Съдебното решение за отхвърляне на исковете е постановено на
30.04.20 г. Съобщението за решението е връчено на ищците на 8.06.20 г.
Делото е получено във въззивния Софийски апелативен съд / САС/ едва на
19.02.22 г., поради процедури по чл.247 и 248 ГПК пред първоинстанционния
съд и свързаната с тях размяна на книжа и срокове за обжалване.
                   Пред САС по въззивна жалба на ищците е образувано гр.д.
№513/22 г. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното,
е постановено на 26.01.23 г., а с определение от 15.06.23 г. е отхвърлена молба
по чл.248 ГПК на ответник по иска. С определение на ВКС по гр.д. №1579/23
г.от 4.06.24 г. на първо т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение по делото.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение по настоящото дело
исковете по чл.2б ЗОДОВ са отхвърлени срещу ответника САС.
Производството е висящо само по исковете срещу СГС, отхвърлени от

                                      4
въззивния съд. Изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете по
чл.2б ЗОДОВ, както беше вече посочено, са незаконосъобразни и
необосновани. Продължилото над 10 години разглеждане на делото от СГС и
2 годишният срок за администриране на въззивната жалба / на които се
позовават ищците в исковата молба и касационната жалба/ надвишават
разумния срок на висящност на делото пред една инстанция, въпреки
фактическата и правната му сложност с отчитане на международния елемент
при призоваването, събирането на доказателствата и         издирването на
приложимото чуждо право. Значението на делото за ищците е голямо, то е
морално задължение за тях, според посоченото в касационната жалба, поради
предмета му, изразяващ се в установяване на обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта на тяхната майка и ангажиране на отговорността на
ответниците за тази смърт, довела до осиротяването им на ниска възраст и
трудностите в отглеждането им от тяхната баба. От разпита на свидетелите В.
и З. се установяват обичайните вреди, които ищците претърпели поради
забавата на делото пред първата инстанция – трудно понесли забавата на
делото, не разбирали „какво се случва“, били обезверени и нямали доверие в
институциите, към които се обърнали за обезщетяване на вредите. Затова ВКС
намира, че следва да им се присъди обезщетение от по 5 000 лв./ 2 553,23
евро, както е определил обезвредата и първоинстанционният съд.
      Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано,
в обжалваната част, с която исковете в размер от по 5 000 лв. са отхвърлени
срещу ответника СГС, следва да се отмени и вместо него да се постанови
ново, с което исковете да се уважат в този размер за всеки от ищците. На
ищците следва да се присъдят и деловодните разноски по представен списък в
размер на по 497,96 евро за всеки, удостоверени в приложените договори за
правна помощ, фактури и пл. нареждания..
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ

                                РЕШИ:

            ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д.
№822/24 г. от 25.03.25 г. и вместо него постановява:
           ОСЪЖДА Софийски градски съд да заплати на Р. Г. Т. и на Д. Г. Т.
на осн. чл.2б ЗОДОВ сумата от по 2 553,23 евро/ 5000 лв./на всеки ищец,


                                     5
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №306/09 г. по
описа на този съд, ведно със законната лихва върху двете суми от 30.08.23 г. и
деловодни разноски от по 497,96 евро на всеки ищец за тази инстанция.
           Решението е окончателно.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      6