Справедливост на наказанията за убийство и процесуални права на повереника

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                 № 57
                         гр. София, 27.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                           Председател: Даниел Луков
                           Членове:     Николай Джурковски
                                        Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора К. П. Софиянски
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно
наказателно дело от общ характер № 20258002200779 по описа за 2025 година
        Производството е по реда на Глава 23 от НПК.
         Образувано е по касационна жалба на частния обвинител Ю. Х. К.
чрез служебно назначения повереник адв.П. В. срещу Решение №66 от
30.05.2025г. по ВНОХД №223/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико
Търново, НО, 1 състав, с което е потвърдена присъда №21 от 18.06.2024г. по
НОХД №373/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен, НО.


        В касационната жалба на частния обвинител Ю. Х. К. се развиват
доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в необсъждане на доводите във въззивната жалба на частния
обвинител относно явната несправедливост на наложените на двамата
подсъдими наказания, както и за явна несправедливост на наказанията на
двамата подсъдими, потвърдени от въззивната инстанция. Иска се отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за


                                    1
увеличаване на наложените на подсъдимите наказания.


         В съдебно заседание пред настоящия състав повереникът на частния
обвинител Ю. Х. К. - адв.П. В. поддържа изложените в касационната жалба
доводи и иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за
ново разглеждане.
        Частният обвинител Ю. Х. К. не се явява пред ВКС, редовно
призована.
         Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и обосновава липсата на допуснати от въззивния съд съществени
процесуални нарушения, като оборва изложените в касационната жалба
аргументи и намира определените наказания за справедливи, поради което
предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
         Упълномощеният защитник на подсъдимия К. П. Г. - адв.Д. З. твърди,
че Ю. Х. К. не е конституирана като частен обвинител в съдебното
производство и подадената касационна жалба е недопустима, а отделно от
това оспорва процесуалната легитимация на повереника да обжалва
самостоятелно въззивното решение. По същество твърди липса на касационни
основания и иска оставяне без разглеждане на подадената касационна жалба
или - алтернативно - оставяне в сила на решението на въззивния съд.
        Подсъдимият К. П. Г. поддържа доводите на своя защитник и в
последната си дума иска оставяне в сила на въззивното решение.
         Упълномощеният защитник на подсъдимия А. О. Ш. - адв.Н. К. счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и иска оставянето
му в сила.
        Подсъдимият А. О. Ш. поддържа доводите на своя защитник и в
последната си дума иска оставяне без уважение жалбата на частния
обвинител.


         Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в
касационната жалба на частния обвинител Ю. Х. К. и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание‚ намери следното:


                                    2
        Касационната жалба е допустима, но неоснователна.


        1. Преди всичко останало ВКС следва да се произнесе по
възражението на защитника на подсъдимия Г. - адв.Д. З. за недопустимост на
касационната жалба поради липса на надлежно конституиране на частния
обвинител К. и поради липса на право повереникът на частния обвинител К.
да обжалва решението на въззивния съд.
         1.1. Налице е надлежно конституиране на пострадалата Ю. Х. К. -
майка на починалия В. Ю. К. като частен обвинител в съдебното
производство. Това е станало с определение от разпоредителното заседание на
09.11.2022г. при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд -
л.86-л.88 от НОХД №497/2022г. на ОС-Плевен. Присъдата по това дело е била
обжалвана и от частния обвинител Ю. Х. К. и след нейната отмяна и
връщането на делото за ново разглеждане Ю. Х. К. е продължила да бъде
частен обвинител, като определението от 31.05.2023г. за отмяна
конституирането на П. В. К. като частен обвинител (л.44-л.47 от НОХД
№373/2023г. на ОС-Плевен) не засяга нейните права.
         При повторно разглеждане на делото от първа инстанция след
връщането му от въззивния съд за ново разглеждане по реда на чл.335, ал.2
НПК участващите при първото разглеждане страни запазват своите качества,
освен ако самото им допускане за участие в процеса не представлява
съществено процесуално нарушение. В конкретния случай Ю. Х. К. е
надлежно конституиран частен обвинител и не е било необходимо ново
определение за допускане до участие в процеса при повторното разглеждане
на делото от първоинстанционния съд.
         1.2. Повереникът на частния обвинител притежава самостоятелно
право на касационна жалба срещу решението на въззивния съд, независимо от
правото на жалба на самия частен обвинител.
        Повереникът ползва предвидените в закона процесуални права за
съответната страна (частен обвинител, граждански ищец, граждански
ответник) и има право да обжалва самостоятелно актовете, които засягат
техните права и законни интереси, особено в случаите, когато по някаква


                                     3
причина съответната страна не може да вземе лично участие в съдебното
производство (какъвто е и настоящият).
         Ако се отрече правото на повереника да обжалва пред касационния
съд решенията на въззивния съд, това би довело до липса на възможност за
ефективна защита на правата и законните интереси на съответната страна в
процеса.
        Правото на повереника да подава касационна жалба независимо и
отделно от частния обвинител (граждански ищец, граждански ответник) е
установено и в закона - чл.352, ал.2 НПК изрично предвижда необходимост от
съгласие на съответния доверител за оттегляне на жалба, подадена от
повереника.
        Поради изложеното повереникът разполага с процесуална
възможност да подава касационна жалба самостоятелно, когато са засегнати
правата и законните интереси на съответната страна (частен обвинител,
граждански ищец или граждански ответник). В този смисъл срв. и Решение
№199/29.04.2025г. по н.д. №1108/2024г. на III н.о.
        С оглед на тези съображения възраженията на адв.Д. З. като
защитник на подсъдимия К. П. Г. срещу допустимостта на касационната жалба
на служебния повереник на частния обвинител Ю. Х. К. адв.П. В. са
неоснователни.


        2. По твърденията в касационната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения по постановяването на решението на въззивния съд.
         2.1. С присъда №41 от 09.12.2022г. по НОХД №497/2022г. Окръжен
съд-Плевен е признал подсъдимия К. П. Г. за виновен за извършено
престъпление по чл.354, ал.3, т.1 НК, като му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, за виновен за извършено престъпление по
чл.115 НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 14
години, като съдът го е оправдал по обвинението за извършено престъпление
по чл.339, ал.1 НК. На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил общо
наказание от четиринадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим за изтърпяване.
        Със същата присъда подсъдимият А. О. Ш. е признат за виновен за

                                    4
извършено престъпление по чл.115 НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим за
изтърпяване.
        Тази присъда е била обжалвана от подсъдимите и от частните
обвинители пред АС-Велико Търново, без да е протестирана по отношение
оправдаването на подсъдимия Г. за престъплението по чл.339, ал.1 НК.
         С решение №44/06.04.2023г. по ВНОХД №50/2023г. по описа на АС-
Велико Търново присъдата на ОС-Плевен е отменена и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
        2.2. Образувано е НОХД №373/2023г. по описа на ОС-Плевен.
         С присъда №21/18.06.2024г. подсъдимият К. П. Г. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
2 000 лв. Подсъдимият Г. е признат за виновен и за извършено престъпление
по чл.115 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет години. Подсъдимият Г. е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.339, ал.1 НК. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия
К. П. Г. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от десет
години, като е определено то да се изтърпи при първоначален строг режим.
Към това наказание на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено отчасти
наказанието глоба в размер на 1 000 лв.
        Със същата присъда на ОС-Плевен подсъдимият А. О. Ш. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.115 НК и е осъден на десет
години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за
изтърпяване.
        Присъдата е обжалвана единствено от повереника на частния
обвинител Ю. Х. К. пред АС-Велико Търново с искане за увеличаване на
наложените на подсъдимите наказания.
        Образувано е ВНОХД №233/2024г. по описа на АС-Велико Търново,
по което е постановено обжалваното в настоящото производство Решение
№66/30.05.2025г., с което присъдата на първата инстанция е изцяло
потвърдена.
        2.3. При изготвяне на решението на АС-Велико Търново не са

                                    5
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
неговата отмяна. Решението в пълнота отговаря на изискванията на 339, ал.1 и
ал.2 НПК, като в него са намерили израз всички разсъждения на въззивния
съд, които са му позволили да приеме фактическата обстановка, описана в
решението, обсъдени са подробно събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, както и приложените способи за доказване,
получили са отговор и всички повдигнати възражения.
         Въззивният съд изрично е отговорил на доводите в жалбата на
частния обвинител, свързани с определените от първата инстанция наказания
за всеки един от двамата подсъдими, поради което не могат да се приемат за
верни твърденията, развити в касационната жалба в тази насока.
         Въззивният съд е изложил подробно своите съображения, за да
индивидуализира наказанията за подсъдимите в размерите, които е потвърдил
и е спазил стандарта за мотивиране на въззивен съдебен акт.


        3. По доводите за явна несправедливост на наложените на
подсъдимите Г. и Ш. наказания.
        3.1. Тези доводи са свързани с твърдения, че въззивният съд е
пренебрегнал отегчаващи обстоятелства - данните за личностите на
подсъдимите Г. и Ш., които ги разкриват като лица със завишена степен на
обществена опасност, както и че неправилно въззивният съд е отчел като
смекчаващо обстоятелство оказаното от двамата подсъдими съдействие за
разкриване на обективната истина.
         Тези твърдения в касационната жалба не намират опора в решението
на въззивния съд. Съдът е оценил всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства в съответствие с тяхната действителна тежест, вкл. заравянето
на трупа на жертвата на нерегламентирано сметище.
        Посочените от касационния жалбоподател отегчаващи обстоятелства
са приети за отегчаващи обстоятелства и от въззивния съд, като те са
съпоставени с наличните многобройни смекчаващи обстоятелства, които по
никакъв начин не са надценени.
        3.2. Въззивният съд правилно е преценил очевидния превес на
смекчаващите за всеки един от двамата подсъдими обстоятелства - чисто

                                     6
съдебно минало, млада възраст, изразено искрено и последователно
съжаление за стореното, изключително важното съдействие за разкриване на
обективната истина, забавянето на наказателното производство, което не се
дължи на някой от двамата подсъдими, които се намират в местата за
задържане под стража и лишаване от свобода от началото на наказателното
производство на 01.12.2021г. (повече от четири години).
        Срещу тези многобройни смекчаващи обстоятелства в конкретния
случай като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат единствено
сравнително лошите характеристични данни за двамата, свързани с
употребата на наркотици от тяхна страна, както и направения опит за
заличаване на следите от извършеното престъпление.
         Поради това няма основания да се счете, че определените наказания
в размер на по десет години лишаване от свобода за всеки един от двамата
подсъдими за извършеното престъпление по чл.115 НК (без прилагане на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК) се явяват явно несправедливи по смисъла
на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК.


         По тези съображения решението на АС-Велико Търново следва да
бъде оставено в сила.
       Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚
Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

                                РЕШИ:

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66 от 30.05.2025г. по ВНОХД
№233/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО.
        Решението не подлежи на обжалване и протест.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     7
8