Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък при катастрофа

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 26
                          гр. София, 19.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:


                            Председател: Владимир Йорданов
                            Членове:     Димитър Димитров
                                         Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско
дело № 20238002101940 по описа за 2023 година
          Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по
повод на касационна жалба с вх. № 3073/13.02.2023 година, подадена от В. П.
В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу част от решение № 1520/09.12.2022 година на
Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено
по гр. д. № 3363/2021 година.
          С касационната жалба въззивно решение на Софийския апелативен
съд се обжалва в частта му, с която след частично изменение и частично
потвърждаване на първоинстанционното решение № 261 774/17.03.2021
година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 12-ти състав,
постановено по гр. д. № 3101/2018 година, са отхвърлени предявените от В. П.
В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД гр. София искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за
заплащане на обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на П.
В. В., син на първия и втората, и фактически съжител на третата, настъпила
при пътнотранспортно произшествие на 08.11.2015 година, за разликата над
уважените размери от по 130 000.00 лева за първия и втората, и от 20 0000

                                     1
лева за третата, до предявените такива от по 200 000.00 лева за първия и
втората, и от 50 000.00 лева за третата, заедно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното
плащане.
          В подадената от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. касационна жалба се
излагат доводи за това, че в обжалваната му част въззивното решение на
Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се
постанови ново, с което предявените от касаторите срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД гр. София искове, с правно основание чл.
236, ал. 1 от КЗ (отм.), да бъдат уважени до посочените по-горе размери.
         Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД гр. София е подал отговор на същата с вх. №
6944/24.03.2022 година, с които жалбата е оспорена като неоснователна и е
поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея
решение.
        Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от
ГПК преклузивен срок за обжалване като същата отговаря на формалните
изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежни страни,
поради което е допустима.
         С постановеното по делото определение № 1378/25.03.2024 година
обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните
въпроси за това как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен
в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател и кои са
критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди? и за това липсата на посочване и
анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителни
критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при условията на предявен пряк
иск срещу застраховател, представлява ли нарушение на принципа на
справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в
нарушение на задължителното ППВС № 1/25.05.1961 година?.

                                     2
         Отговорът на въпросите, по които е допуснато касационно
обжалване се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС
4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на
Решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на
Пленума на ВС. Съгласно тях размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД
понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество
„справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на
такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети
увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната
му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия
и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това
изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки
конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв
е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като
така посочените в мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година обстоятелства не са
изброени изчерпателно, при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдилищата трябва да извършват конкретна преценка
кои от установените по делото обстоятелства са от значение за това и да ги
преценяват в съвкупност с останалите такива. В съдебната практика като
такива обстоятелства са утвърдени икономическото положение в страната,
към момента на настъпването на увреждането и размерът на присъдените при
сходни случаи обезщетения за неимуществени вреди. Когато искът за
обезщетение е насочен не срещу прекия причинител на вредите, а срещу
неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност“ съдилищата могат
да вземат, като ориентир нормативно определените лимити по застраховката,
което обаче не означава, че трябва да определят размерът на обезщетението с

                                     3
оглед на посочения в тях размер. При определяне на размера на
обезщетението съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по
делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, а
неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда,
което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение.
Поради това, че извършеното в ППВС 4/23.12.1968 година изброяване на
обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е примерно, а не изчерпателно, като
от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната
преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без
посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика
по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия
между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се
коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на
неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите
към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на
информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите
към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените
вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението,
дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на
съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за
защита на правата и интересите на страните производството, доколкото
обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и
не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.
         С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на
който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав
на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е
неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

                                     4
         За да постанови решението си съставът на Софийският апелативен
съд е приел, че с прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) разполагал
увредения от ПТП срещу причинителят на вредите или неговият
застраховател. Пострадалият можел да предяви иска за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговарял за чужди
виновни действия и по характер отговорността му била гаранционно–
обезпечителна. За да се ангажирала отговорността на дружеството-
застраховател било необходимо да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца, пред
първоинстанционния съд, било да докаже наличието им с всички допустими
доказателствени средства. По делото те били установени чрез допуснатите
доказателства-протоколи за оглед на местопроизшествието и автотехническа
експертиза. Тя била изяснила механизма на произшествието и причините,
поради което то било настъпило. По делото била представена влязла в сила
присъда, с която виновният водач бил признат за виновен за настъпилото на
08.11.2015 година ПТП. Тя имала задължителна сила за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици за това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на дееца на основание чл. 300 от ГПК. По
тези обстоятелства имало формирана сила на пресъдено нещо, тъй като в една
част първоинстанционното решение било влязло в сила. По делото било
установено и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ между ответника и деликвента. Поради това
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София било пасивно
легитимирано да отговаря по предявените искове. Активно легитимирани да
предявят прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) били и близките
родственици на починалия при ПТП срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ на деликвента. Ищците по
делото черпели своето субективно право от закона и от ППВС № 4/25.05.1961
година, според което кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди,
включвал низходящи, възходящи и съпруг. Това постановление било
допълнено с ППВС № 5/24.11.1969 година, както и с ТР № 1/21.06.2018
година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. По
делото не било спорно, а и от събраните писмени доказателства, се

                                    5
установявало, че ищците били от кръга на лицата, които имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. В. В..
Ищците В. П. В. и Г. Н. В. били негови родители и имали качеството на
възходящи по отношение на него. С. С. С. извеждала своето субективно
материално право от факта на фактическо съжителство с починалия П. В. В..
ППВС 5/24.11.1969 година включвало в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди при смърт и лицето, което било
съжителствало на съпружески начала с починалия. От показанията на
разпитаните свидетели се установявало, че те били имали такова съжителство,
което я определяло като правоимащо лице да получи обезщетение поради
болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта му. Пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове бил застрахователят,
застраховал гражданската отговорност на деликвента. Настъпил бил покрит
риск, който ангажира неговата отговорност. Спорело се относно размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на ищците.
Обезщетението за неимуществени вреди се определяли от съда по
справедливост-чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не била абстрактно понятие. То
включвала обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, от които да нямало лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези. В случая предмет на доказване и
изследване били отношенията между починалия и неговите близки. (ППВС №
4/23.12.1968 година). На основание чл. 154 от ГПК всяка страна имала
задължението да докаже всички факти, от които черпела за себе си
благоприятни правни последици. В това се състояла тежестта на доказване.
Затова ищецът бил длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с
всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания, както и в какви отношения бил с починалия. Във връзка с това
били ангажирани свидетелски показания, от които се установявало, че ищецът
С. С. С. била приела много тежко смъртта на П. В. В.. Те били във фактическо
съжителство от 2012 година. Живеели били като семейство. Имали били
добри взаимоотношения, не били имали конфликти. След смъртта му в период
около една година била спряла да работи и да излиза от дома си. Продължила
била да живее при родителите на починалия. Между живеещите като съпрузи

                                     6
съществували силни чувства на обич и привързаност, на хармония в
отношенията им, на подкрепа и уважение. Затова внезапната смърт на единия
от тях се отразявала изключително негативно на другия, както било в случая.
Разпитаните свидетели установяват емоционалното състояние на С. С. С. за
период от една година след смъртта на П. В. В.. Именно тези негативни
изживявания следвало да бъдат обезщетени от застрахователя по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“. След това тя била
напуснала дома на родителите му, създала била нова връзка. Свидетелят С.
нямал наблюдения за емоционалното й състояние след 2016 година, а в
показанията на свидетелят Т. не се съдържали данни относно него след 2016
година. Въззивният съд счита, че създаването на нова връзка от С. С. било
показателно за преодоляването на смъртта на П. В. В., че емоционалното й
състояние не било поставено в зависимост от това обстоятелство. Въззивният
съд намирал за справедлив размер сумата от 20 000.00 лева, за която искът й
бил основателен и доказан и следва да бъде уважен. По исковете на В. П. В. и
Г. Н. В. въззивният съд намирал, че отношенията между родител и дете
били много близки, те били съпътствани от взаимна обич, привързаност,
подкрепа и уважение. Тези силни емоционални изживявания не можели да
бъдат отречени поради възрастта на детето. Това водело до висок интензитет
на емоционалната обвързаност, респективно на негативни емоционални
изживявания от страна на родителите, загубили детето си. Те не били
поставени в зависимост от неговата възраст. С детето всеки родител бил
свързван чрез чувства на обич, доверие и привързаност, на всеотдайна грижа
при отглеждането му. Детето от своя страна в ранната си възраст, а и след
това, търсело обич, закрила, внимание от родителите си, както и тяхната
финансова и морална подкрепа. Взаимната връзка между тях в случая била
нарушена от внезапната и неочаквана смърт на П. В. В.. Свидетелските
показания установявали, че той и родителите му били много близки и те били
приела тежко смъртта му. Затворили са се били в себе си, плачели, изпаднали
били в депресия. Все още говорели за него, липсвал им. Г. Н. В. не била
работила около една година след смъртта на сина си, не била излизала от дома
си. Смъртта на сина им им била причинила негативни изживявания, които
нямало да преодолеят с времето. Загубата на дете била изключително тежка и
невъзвратима. Свидетелите С. и Т. установявали, че взаимоотношенията
между родителите и починалия били близки, основаващи се на обич и

                                     7
привързаност. Справедливото обезщетение за техните болки и страдания било
по 130 000.00 лева, за всеки един от тях, за която сума предявените искове
били основателни и доказани. В духа на българската традиция
взаимоотношенията в семейството-деца и родители, били изпълнени с обич и
привързаност, наситени били с емоционална топлина и взаимопомощ,
уважение и подкрепа. От показанията на свидетелите те били установени. При
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд
съобразявал, че произшествието било настъпило през 2015 година,
икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не можело да бъде самостоятелен и
водещ критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди. Обезщетението отразявало степента на уврежданията, трайните
последици от тях, ако имало такива, както и други обективни факти, които
били предмет на доказване и които да са били доказани в хода на съдебното
дирене. Определеният размер на обезщетенията от 130 000.00 лева
представлявал 342 минимални работни заплати за страната за 2015 година
(380 лева МРЗ от 01.07.2015 година) и 173 средномесечни заплати при 749.74
лева средно месечна работна заплата за страната за месец ноември на 2015
година. Обезщетението от 20 000.00 лева било 52 минимални заплати за
страната и 26 средномесечни заплати за месец ноември 2015 година.
Определените обезщетения били съответни на жизнения на стандарт на
страната към правнорелевантния момент. Така определените обезщетения
били съответни на жизнения стандарт в страната към правнорелевантния
момент.
         Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че с касационна си жалба
с вх. № 3073/13.02.2023 година В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. обжалват
решението на Софийския апелативен съд само в частта, му с която
предявените от тях искове са отхвърлени до посочените от тях размери.
Същевременно насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД гр. София не е оспорвала въззивното решение в частта му, с
която дружеството е осъдено да заплати на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. сумите
от по 130 000.00 лева за първия и втория и от 20 000.00 лева за третата, като
дружеството не е подавало касационна жалба срещу решението. От това
следва, че решението на Софийския апелативен съд в частта му, с която
предявените от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно

                                      8
акционерно дружество Армеец“ АД гр. София иск са уважени до сумите от по
130 000.00 лева за първия и втората и от 20 000.00 лева за третата,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до
окончателното плащане е извън предмета на касационното производство, така
както същият е определен съгласно чл. 284, чл. 288 и чл. 293 от ГПК. Освен
това В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. нямат правен интерес да обжалват решението
в тази му част, тъй като с нея предявените искове са уважени. Предвид на
това, а и тъй като разпоредбите на ГПК не забраняват частичното обжалване
на решенията, в тази му част въззивното решение е влязло в сила по смисъла
на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК и поради това съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от
ГПК е задължително за страните в настоящето производство и за съда, като
съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде
пререшаван. Още повече, че задължението за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е делимо такова и затова решението, за разлика от това
за неделимите задължения, може да влезе в сила само за част от него. С оглед
на това със сила на присъдено нещо е установено основанието, въз основа на
което „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София дължи
на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. обезщетение за претърпени от тях, вследствие на
реализирано на 08.11.2015 година пътнотранспортно произшествие,
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното плащане. Спорен е
само въпросът за размера на дължимото се обезщетение за претърпените от В.
П. В., Г. Н. В. и С. С. С. неимуществени вреди и касационният съд следва да се
произнесе само по него. Освен това преразглеждането на решението, в частта
му за основанието на задълженията на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД гр. София за неимуществените вреди и за размера на
същите създава възможност за евентуално влошаване на положението на В. П.
В., Г. Н. В. и С. С. С., без тази част на решението да е допусната касационно
обжалване по жалба на другата страна, което е в противоречие с разпоредбата
на 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК. При частичното обжалване на решението само по
отношение на размера на дължимото се обезщетение положението е сходно с
това при предявен преди това частичен иск и предявена впоследствие
претенция за остатъка до пълния размер на задължението. Решението по
частичния иск се ползва със сила на присъдено нещо за спорното материално

                                       9
право, така както същото е въведено с основанието и петитума на иска,
предмет на производството. С решението си съдът подвежда установените по
делото факти под приложимата правна норма и ги обявява в диспозитива като
правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо, поради което
диспозитивът представлява източник на силата на присъдено нещо. Когато е
уважен частичен иск със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на
същото за заявеното основание и размер. Основанието на иска не е самата
правна норма, а фактите въз основа на които се предявява субективното право.
Затова предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното
материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на
който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право и въз основа на които същото се
претендира. Установените с решението по частичния иск общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено
нещо, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и
петитума на иска, поради което същите не могат да бъдат предмет на повторна
преценка в следващо съдебно производство, образувано на същото основание.
Именно затова, ако е отхвърлен частичния иск не може да се предявява нов
такъв за разликата над първоначално предявения частичен размер до пълния
такъв. Това е още една предпоставка да бъде прието, че със сила на присъдено
нещо е установено обстоятелството, че „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД гр. София дължи на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С.
обезщетение за всички неимуществени вреди, които са претърпени от тях и
които са пряка и непосредствена последица от посоченото по-горе
пътнотранспортно произшествие, доколкото в касационното производство
спорен е само част от размера на претендираното обезщетение, а не самите
обстоятелства по възникване на задължението на дружеството.
          Във връзка с установяване на претърпените от В. П. В., Г. Н. В. и С.
С. С., вследствие на смъртта на П. В. В. по делото са ангажирани показанията
на разпитаните по делото свидетели Д. Н. Т. и Д. С. С.. Първият от тях твърди,
че познава както тримата ищци, така и починалия П. В. В.. Всички живеели в
едно и също село, а с починалия били израснали заедно. Още преди
настъпването на произшествието П. В. В. и С. С. С. били заживели на
съпружески начала, като живели в едно домакинство с родителите му В. П. В.

                                      10
и Г. Н. В.. Отношенията между всичките били много добри, а произшествието
им се било отразило много тежко, особено на родителите на П. В. В.. Майката
Г. Н. В. изпаднала в депресия и в продължение на около година посещавала
лекари. Болката на родителите от загубата на сива им не била отшумяла и към
настоящия момент. Г. Н. В. не била работила около година след
произшествието, а впоследствие е започнала работа. В. П. В. се държал защото
трябвало да се грижи за възрастните си родители. С. С. С. и П. В. В. били
заживели на съпружески начала от 2012 година, като тя била много щастлива,
че живеела в семейството на починалия, тъй като нейните родители били
разделени, а В. П. В. и Г. Н. В. я били приели като тяхна дъщеря. Тя
продължила да живее с тях и след произшествието.
          Вторият от свидетелите твърди, че познава В. П. В., Г. Н. В. и С. С.
С. от около петнадесет години. Били близки приятели, като с П. В.в В. се
познавал от основното училище, после от техникума. След това били
започнали работа и са се виждали всеки ден. П. В. В. бил весел, засмян и
винаги готов да помага. В семейството взаимоотношенията били перфекти, не
се били карали. Помагали са си взаимно. П. В. В. и П. В. В. живеели на
съпружески начала. В началото били живели на квартира известно време, а
след това били решили да живеят при В. П. В. и Г. Н. В., за да пестят пари и да
си купят жилище. Не били имали брак, но живеели като двойка. С. С. С. и П.
В. В. се познавали около 15 години, а от 2013 година били живеели заедно.
Отношенията между тях са били перфектни, не са се карали, навсякъде са
били заедно. След смъртта му С. С. С. била останала да живее при родителите
му около една година, а след това се изнесла на квартира. След смъртта на П.
В. В. на 08.11.2015 година свидетелят бил виждал С. С. С. около десет пъти.
Според него тя имала нова връзка, като след 2016 година я бил виждал много
рядко. След смъртта на П. В. В. свидетелят всеки ден бил в дома му. Всички
били приели смъртта му много тежко, особено майка му и баща му. Майка му
не била излизала около една година от дома си. Не била ходела и на работа.
Баща му бил започнал да работи, за да е сред хора и да се разсейва. Когато ги
бил видял за първи път след катастрофата, те изглеждали в много тежко
състояние. Били са в депресия, постоянно плачели. Те са се били затворили, не
излизали и не се весели както преди. Във времето това било останало за тях.
П. В. В. имал сестра. С. С. С. била приела смъртта на П. В. В. по същия начин,
както и родителите му. Тя не била излизала от вкъщи, била спряла да работи.

                                      11
И сега говорели за него. Почти всяка събота и неделя свидетелят виждал
родителите му. Те му били казвали, че им е много тежко, че им липсва.
Първата година на С. С. С. й е било много тежко, но след това не са се
виждали и не можел да каже как се чувства.
          От това следва, че вследствие на реализираното на 08.11.2015 година
са били причинени неимуществени вреди на В. П. В. и Г. Н. В.. Тези вреди се
изразяват в интензивни негативни преживявания предизвикани от смъртта на
сина им П. В. В., настъпила при посоченото произшествие. Вследствие на
това е била прекъсната съществуващата между тях връзка родители дете,
която обичайно се счита за най-силната такава. В случая по делото няма данни
за това, че връзката на починалия П. В. В. е била разрушена или значително
ограничена, поради влошени отношения помежду им. По делото е установено,
че до момента на произшествието между В. П. В., Г. Н. В. и П. В. В. са
съществували добри и пълноценни отношения, като същите са живеели в едно
домакинство и имали пълноценна връзка помежду си. Тази връзка е била
внезапно прекъсната с настъпилата на 08.11.2013 година смърт на П. В. В.,
която от своя страна е предизвикала силни негативни преживявания в
родителите му В. П. В. и Г. Н. В., които не са отшумели и към настоящия
момент. При това при настъпването на произшествието П. В. В. е бил
навършил 22 години, като няма данни да е страдал от заболявания, които да
предполагат евентуална близка смърт. Затова свързаните със сина им
очаквания на В. П. В. и Г. Н. В. не са били в такава връзка, а са били в съвсем
различна насока. Настъпилата смърт на П. В. В. неочаквано е прекъснала тези
очаквания и е наложила внезапна рязка промяна в начина на живот на В. П. В.
и Г. Н. В.. Пълното възстановяване от така получените негативни
преживявания е невъзможно, като предвид на възрастта си-В. П. В. е роден на
25.03.1971 година, а Г. Н. В. е родена на 06.03.1972 година-те ще търпят
последиците от тях продължителен период от време. С оглед на това сумите от
по 200 000.00 лева справедливо ще обезщетят В. П. В.и Г. Н. В. за
претърпените от тях, поради смъртта на сина им П. В. В., неимуществени
вреди. Този извод не се променя от обстоятелството, че В. П. В. и Г. Н. В. имат
и дъщеря, тъй като този факт не може сам по себе си да доведе до по-ниско
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, без това да следва от
съвкупната преценка на всички обстоятелства. В случая за да определи
размера на обезщетението за претърпените от В. П. В. и Г. Н. В.

                                      12
неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на действащия към
момента на пътнотранспортното произшествие размер на минималната
работна заплата, като с оглед на това е преценявал дали обезщетението води
до неоснователно обогатяване на увредените лица. По този начин въззивният
съд е дал предимство на едно от обстоятелствата, които подлежат на преценка
при определяне на размера на обезщетението. Самият размер на минималната
работна заплата, съотнесен към размера на обезщетението, обаче не може да
бъде единствения критерий за определяне на размера на обезщетението.
Последният трябва да е такъв, че най-пълно да покрива причинените на
увреденото лице неимуществени вреди, какъвто извод обаче може да бъде
направен само след преценката на всички относими към този въпрос
обстоятелства. Що се отнася до С. С. С. то доколкото същата е живяла на
съпружески начала с починалия П. В. В., от около три години преди
произшествието, то същата има право на обезщетение за претърпените от
смъртта на фактическия си съжител неимуществени вреди. С оглед на
съществуващите до този момент добри отношения между С. и починалия,
както и предвид начина, по който същата е преживяла смъртта му, то
претендираната сума от 50 000.00 лева представлява справедливо
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. При това се
предполага, че тя обичайно ще търпи такива и за в бъдеще, независимо от това
дали е създала нова връзка с друг мъж или не. Само по себе си създаването на
такава връзка не означава автоматично преустановяване на негативните
изживявания от смъртта на П. В. В., доколкото законът не установява такава
презумпция, а и свидетелят говори за свои предположения. А не за конкретни
факти. Наличието на последваща връзка може да обоснове единствено по-
нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, но в конкретния
случай това не обосновава по-нисък размер от този заявен с касационната
жалба, а именно 50 000.00 лева.
         Върху така определените обезщетения ще трябва да се присъди
лихва за забава, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година.
         С оглед горното въззивното решение на Софийския апелативен съд
ще трябва да бъде отменено в частта му, с която са отхвърлени предявените
от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД гр. София искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за


                                     13
заплащане на сумите от по 70 000.00 лева (разликата между присъденото
обезщетение от по 130 000.00 лева и дължащото се такова от по 200 000.00
лева) за първия и втората и от 30 000.00 лева (разликата между присъденото
обезщетение от 20 000.00 лева и дължащото се такова от 50 000.00 лева) за
третата, представляващи обезщетение за претърпени от тях вследствие на
смъртта на П. В. В., син на първите двама и фактически съжител на третата,
настъпила на 08.11.2015 година, поради реализирано на същата дата
пътнотранспортно обезщетение, неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до
окончателното заплащане, като се постанови друго, с което исковете бъдат
уважени в тези им части. По силата на чл. 4 и чл. 5 от ЗВЕРБ посочените суми
следва да бъдат трансформирани в евро при което „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД гр. София дължи на В. П. В., Г. Н. В. и С.
С. С. сумите от по 35 790.43 € (разликата между присъденото обезщетение от
по 66 467.95 € и дължащото се такова от по 102 258.38 €) за първия и втората и
от 15 338.76 € (разликата между присъденото обезщетение от 10 225.83 € и
дължащото се такова от 25 564.59 €) за третата. Тъй като по този начин
присъдените обезщетения са такива, каквито са определени от първата
инстанция, т. е. подадените от двете насрещни страни въззивни жалби се
явяват неоснователни, на страните не се дължат разноски за въззивното
производство. Затова въззивното решение следва да бъде отменено и в частта
му, с която В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. са осъдени да заплатят на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София сумите от
1804.86 € (3530.00 лева) разноски пред въззивната и сумата от 134.98 € (264.00
лева) разноски пред въззивната инстанция. С оглед изхода на спора
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София ще трябва да
заплати на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. сумите от по 3221.14 € (6300.00 лева) за
първия и втората и от 1431.62 € (2800.00) лева за третата, представляваща
разноски за касационното производство, а по сметка на ВКС сумата от 5230.52
€ (10 230.00 лева) държавна такса, от които сумата от 34876.78 € (6800.00
лева) държавна такса за пред първата инстанция и сумата от 1753.74 €
(3430.00 лева) държавна такса за производството пред ВКС.
        По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
Четвърто отделение



                                       14
                                 РЕШИ:

         ОТМЕНЯ решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския
апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. №
3363/2021 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от В. П. В. с
ЕГН **********, Г. Н. В. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********,
тримата с постоянен адрес гр. Г., ул. „З. л.“ № , вх. „“, ет. , ап. срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД гр. С.,
ул. „С. К.“ № искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за
заплащане на сумите по 35 790.43 € (разликата между присъденото
обезщетение от по 66 467.95 € и дължащото се такова от по 102 258.38 €) на
първия и втората и от 15 338.76 € (разликата между присъденото обезщетение
от 10 225.83 € и дължащото се такова от 25 564.59 €) на третата,
представляващи обезщетение за претърпени от тях вследствие на смъртта на
П. В. В., син на първите двама и фактически съжител на третата, настъпила на
08.11.2015 година, поради реализирано на същата дата пътнотранспортно
обезщетение, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното
плащане, както и в частта му, с която В. П. В. с ЕГН **********, Г. Н. В. с
ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес гр.
Г., ул. „З. л.“ № , вх. „“, ет. , ап.          са осъдени да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД гр. С.,
ул. „С. К.“ № сумите от 1804.86 € разноски пред въззивната и от 134.98 €
разноски пред въззивната инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
         ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД гр. С., ул. „С. К.“ № , на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и
чл. 86 от ЗЗД да заплати на В. П. В. с ЕГН **********, Г. Н. В. с ЕГН
********** и С. С. С. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес гр. Г., ул.
„З. л.“ № , вх. „“, ет. , ап. сумите от по още по 35 790.43 € (разликата между
присъденото обезщетение от по 66 467.95 € и дължащото се такова от по 102
258.38 €) на първия и втората и от 15 338.76 € (разликата между присъденото
обезщетение от 10 225.83 € и дължащото се такова от 25 564.59 €) на третата,
представляващи обезщетение за претърпени от тях вследствие на смъртта на
П. В. В., син на първите двама и фактически съжител на третата, настъпила на


                                     15
08.11.2015 година, поради реализирано на същата дата пътнотранспортно
обезщетение, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното
заплащане, както и сумите от по 3221.14 € на първия и втората и от 1431.62 €
на третата, представляваща разноски за касационното производство, а по
сметка на ВКС сумата от 5230.52 € (10 230.00 лева) държавна такса, от които
сумата от 34876.78 € (6800.00 лева) държавна такса за пред първата инстанция
и сумата от 1753.74 € (3430.00 лева) държавна такса за производството пред
ВКС.
         РЕШЕНИЕТО постановено при участието на трето лице помагач
на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД гр. С., ул. „С. К.“ № , а именно С. Е. С. от гр. Г., ул. „К.“ № , с
ЕГН **********.
         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      16