Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пълнолетен син при катастрофа

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                    №7
                           гр. София, 15.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:


                             Председател: Костадинка Недкова
                             Членове:     Николай Марков
                                          Красимир Машев

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело
№ 20258002900606 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


     Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД срещу решение
№ 291/04.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 289/2024 г. по описа на
Апелативен съд-Варна, I с-в, в частта, в която е уважен предявеният от З. М.
В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените ù
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на настъпило на 18.12.2018 г. застрахователно събитие (смъртта на
нейния син А. М. А. при ПТП), ведно със законната лихва върху главното
парично притезание от 10.08.2022 г. до окончателното му заплащане. Като
необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е
отхвърлен за разликата над присъденото застрахователно обезщетение в


                                      1
размер на 50000 лв. до сумата от 65000 лв., а първоинстанционното решение
като необжалвано над сумата от 65000 лв. до пълния му предявен размер от
150000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗК „Лев Инс”
АД срещу третото лице-негов помагач Агенция „Пътна инфраструктура”
обратен иск.
     Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е
необосновано – макар и от събраните по делото доказателства да се
изяснявало, че ищцата не е изградила емоционална връзка със своя починал
при настъпване на процесното ПТП син (през целия му живот тя се е
дистанцирала от него, като го е изоставила в най-ранна детска възраст, а
грижите за детето са поети от друго семейство), въззивният съд е достигнал до
фактическия извод, че въпреки липсата на нормална, пълноценна връзка със
сина си, били доказани положени усилия на ищцата да възстанови
отношенията си с него в по-зряла възраст. Счита, че при определяне на
размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за
справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е взел
предвид в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените
неимуществени вреди, като не се е съобразил с тълкувателните разяснения,
дадени в ППВС № 4/1968 г., вследствие на което е определил прекомерно
висок размер на заместващото обезщетение. Твърди, че приетото за
установено съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на загиналия (пътник на задната седалка на процесния лек
автомобил без правилно поставен предпазен колан) – при принос от 1/3, не
съответства на неговото действително казуално участие в единния, цялостен
съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в обективната
действителност (неговият принос се ранявал на 90%).
      В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея
оспорва основателността , като поддържа правно становище, че въззивният
съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е
достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че
законосъобразно – в съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е определен размерът на
застрахователното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди вследствие на настъпилата при процесното ПТП кончина на нейния син.
Признава, че чрез своето противоправно поведение (пътник на задна дясна

                                     2
седалка без поставен предпазен колан) е допринесъл в единния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност
за причиняване на невъзстановимия вредоносен резултат, но развива правни
доводи, че този принос правилно е определен от въззивния съд – в
съотношение 1/3 (за загиналия пътник) към 2/3 (за застрахования делинквент).
     Третото лице-помагач на касатора – Агенция „Пътна инфраструктура”,
не е подало писмен отговор на касационната жалба, не се явява негов
процесуален представител в о. с. з. и не взима правно становище по нея.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и
заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2
ГПК приема следното:
     За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че
всички правопораждащи предявеното материално право юридически факти са
установени в процеса на доказване, като спорът пред въззивната инстанция се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата притежава активна
материална легитимация в настоящото исково производство; дали загиналият
при процесното ПТП неин син е допринесъл чрез своето противоправно
поведение за настъпване на вредоносния резултат, респ. какъв е неговият
принос в този казуален процес, както и дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на заместващото обезщетение.
Апелативният съд е изяснил, че следва да се съобразят както критериите за
справедливост, предписани в нормата на чл. 52 ЗЗД, така и задължителната
практика, а именно тълкувателните разяснения, дадени по т. 2 на ППВС №
4/1968 г., относно понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД – то не
е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства: начинът на извършване на деликта, характерът
на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредените лица, възрастта на пострадалия, социалното му
положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност. При прилагане на тези критерии в процесния
случай въззивният съд се е ръководил изключително от установените по
делото отношения между ищцата и нейния загинал син. Взел е предвид


                                     3
обстоятелството, че по гр. д. № 95/2003г. и гр. д. № 649/2005 г., двете по описа
на РС-Попово, А. е бил настанен по реда на ЗЗакД при своята баба, а след
нейната смърт през 2005 г. - в семейството на своя по-голям брат О. М. А.
      От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства (чрез разпит на допуснатите свидетели) и фактическите изводи, до
които е достигнала приетата СПЕ, апелативният съд е обосновал правното
съждение, че въпреки липсата на нормална, пълноценна връзка със сина си
след неговото раждане и отсъствието на загриженост и подкрепа, са налице
усилия от страна на ищцата да възстанови отношенията си с А. в по-зрялата
му възраст. За това свидетелства посещението на А. в Германия, общуването с
новото семейство на майка му, както и реакцията на траур и скръб, които
внезапната му загуба са предизвикали у нея. Съобразено е и обстоятелството,
че тази реакция е отзвучала в рамките на нормалното за това време, без да
остави негативни последици в здравословното и психическото състояние на
ищцата и без да повлияе негативно върху социалното ù функциониране. При
така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд
е приел, че в процеса на доказване е установено, че ищцата притежава активна
материална легитимация да получи застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди вследствие кончината на нейния син,
изразяващи се в изживени емоционални болки и страдания.
      Въззивният съд е изяснил, че при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетения следва да се вземе предвид икономическата
конюнктура в страната към момента на произшествието, размера на
минималната работна заплата за 2018 г., лимитите на застрахователно
покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите (10420000 лв.), макар и те да са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, както и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото, поради което сумата в размер на 75000 лв. била
съобразена както с реално претърпените болки и страдания на ищцата, така и
с практиката на касационната инстанция.
      Апелативният съд е счел за основателно своевременно наведеното от
застрахователя материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия,


                                       4
изразяващо се в неизползването на предпазен колан. Приел е, че от събраните
по делото доказателства се установява, че пострадалият Адем е пътувал на
задната седалка без поставен предпазен колан, с което е допуснато свободното
движение на тялото в купето вследствие на двата последователни челни удара
с товарната композиция и причиняването на тежката инерционна черепно-
мозъчна травма, която се явява водеща при настъпването на леталния изход. С
ограничаване на свободното движение на тялото напред и назад и рязкото
отвеждане/привеждане на главата при двата удара с другото МПС при
носенето на обезопасителен колан би се минимализирала или избегнала
тежката инерционна травма. Установено е и, че автомобилът, в който пътник е
бил загиналият, е бил снабден с предпазни колани на всичките пет седалки,
като задните лява и дясна седалки са били снабдени с по един триточков
инерционен диагонално-поясен колан за задържане на пътника към седалката.
Липсват данни по делото коланите на задните седалки да са задействани при
ПТП. При така приетите за установени факти апелативният съд е достигнал до
фактическия извод, че поведението на пострадалия, изразяващо се в
неизползване на предпазния колан, е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като е счел, че казуалният му принос възлиза
на 1/3. Следователно, дължимото от застрахователя обезщетение е намалено с
25000 лв., като предявеният осъдителен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие
кончината на нейния син при настъпването на процесното ПТП е уважен за
сумата от 50000 лв. Приел е, че законната лихва върху това застрахователно
обезщетение е дължима от момента на предявяване на застрахователната
претенция – на 10.08.2022 г.
     С определение № 1560/22.05.2025 по т. д. № 606/2025 г. на ВКС, IІ т. о. е
допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Варна при
специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по
материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на
справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да
бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди
при предявен пряк иск срещу застраховател?”.
     Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната
практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това

                                      5
понятие (по смисъла на чл. 52 ЗЗД) не е абстрактно, а то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
      Следователно, при определяне на размера на застрахователното
обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на
пълнолетен син, е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от неговата майка психически
страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – края на 2018 г., както и нормативно определеният
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната
редакция на тази правна норма).
      Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
     Обосновано – въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, въззивният съд е приел за установени следните
правнорелевантни факти: 1) по гр. д. № 95/2003 г. и гр. д. № 649/2005 г., двете
по описа на РС-Попово, загиналият А. е бил настанен по реда на ЗЗакД при
своята баба, а след нейната смърт през 2005 г. - в семейството на своя по-
голям брат О. М. А.; 2) въпреки липсата на нормална, пълноценна връзка със
сина си след неговото раждане и отсъствието на загриженост и подкрепа се
наблюдавали усилия от ищцата да възстанови отношенията си с А. в по-


                                      6
зрялата му възраст - той е посетил своята майка в Германия, общувал с
нейното ново семейство; 3) внезапната смърт на А. предизвикала у нея
реакцията на траур и скръб, която обаче е отзвучала в рамките на нормалното
за това време, без да остави негативни последици в здравословното и
психическото състояние на ищцата и без да повлияе негативно върху
социалното ù функциониране.
      При преценка на така приетите за изяснени по делото правнорелевантни
факти законосъобразно въззивният съд е достигал до правния извод, че в
процеса на доказване е установена активната материална легитимации на
ищцата. С ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е
пояснено, че съгласно тълкувателните разяснения, дадени в ППВС №
4/25.V.1961 г., правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. От събраните по делото доказателство
се установява, че макар и да не е участвала при физическото и духовното
съзряване на загиналия син, в последните години от неговия живот майка
му е опитала да изгради близка емоционална връзка, вкл. при посещението му
при нея в Германия, където загиналият е общувал с нейното семейство.
Внезапната смърт на А. предизвикала у нея реакция на траур и скръб. В този
смисъл, съобразно уредения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост ищцата
следва да получи обезщетение за претърпените от нея неблагоприятни
емоционални изживявания, за изпитаната скръб и мъка след загубата на
нейния син.
      При определяне на заместващото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди обаче следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близкия родственик (син на 26 навършени
години) не е била непрежалима за неговата майка, която след първоначално
изпитана скръб и реакция на траур от внезапната кончина на сина            е
възстановила своя емоционален мир, като загубата на нейното дете не е
оставило негативни последици в здравословното и психическото състояние
и не е повлияло негативно върху социалното ù функциониране. Установява се,
че тя не е участвала в неговото отглеждане и възпитание, като не е изградила
нормална, пълноценна духовна връзка с него, в периода на неговото съзряване
като личност не е проявявала загриженост и подкрепа, а едва в по-зрялата му

                                     7
възраст се наблюдавали усилия от нея да възстанови отношенията си с А., вкл.
и при неговото посещение в Германия, където е общувал с нея и новото
семейство. Следователно, не е доказан висок интензитет на болки и
страдания, като тези правнорелевантни факти не са съобразени в достатъчна
степен от въззивния съд, поради което в тази част неговото решение се явява
неправилно – поради нарушение на материалния закон (арг. чл. 52 ЗЗД).
      При така приетите за изяснени в процеса на доказване правнозначими
обстоятелства касационният съд приема, че застрахователното обезщетение на
ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на нейния син, е в размер на 15000 лв. Наистина, законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – до 10,420 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица. Следователно, по този начин
той е целял застрахователното обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. То представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени
блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – края на 2018 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за
заплащане на застрахователно обезщетение при смъртта на пълнолетен син,
към когото ищцата не е изпитвала изключително силна привързаност, не е
изградила силна духовна връзка, макар и в по-зряла възраст да е направила
опит да се изградят естествени отношения между син и майка, като в един
сравнително кратък период от време е успяла да превъзмогне естествена
скръб и мъка към починалия син, е в размер на сумата от 15000 лв.
     С оглед на обстоятелството че ответницата по касационната жалба не е
оспорила правното съждение на въззивния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия         син
(пътник без поставен колан), а напротив – признава, че при неизпълнение на
своите законоустановени правни задължения той е допринесъл в единния,


                                     8
цялостния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в
природата за настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат – неговата
кончина, касационната инстанция следва да се произнесе само по релевирания
в касационната жалба правен довод за необоснованост на въззивното решение
в частта, в която апелативният съд е достигнал до фактическия извод, че
казуалният принос на загиналия син на ищцата за настъпване на процесното
застрахователно събитие в съотношение 1/3 (за загиналия пътник) към 2/3 (за
застрахования делинквент).
     При определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия
следва да се установи тяхното обективно, казуално участие за настъпване на
вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен противоправното
поведение на всеки един от тях е естествена, закономерна, присъща
предпоставка за настъпване на вредите (при необходимата пряка причинно-
следствена връзка). При тази преценка следва да се вземе предвид както
тежестта на допуснатите от тях нарушения на предписаните правила, така и
тяхната казуална връзка с вредоносните последици.
       Между страните не са спорни фактите, свързани с механизма
(динамиката) на процесното ПТП – то е настъпило на 18.12.2018 г. на път 1-2,
в посока гр. Шумен-гр. Разград, в непосредствена близост до кръстовището с
п ъ т III-2005, водещ към с. Самуил, при което водачът на седлови влекач
„Мерцедес Актрос” с прикачено към него полуремарке е загубил контрол
върху превозното средство, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в
опасната зона на движещия се срещу него по посока гр. Разград-гр. Шумен л.
а. „Мазда”. Ударът между двете МПС е настъпил в средната пътна лента – той
е бил челен за лекия автомобил и дясностраничен за товарната
автокомпозиция, в задната част на резервоара за гориво и задното дясно
колело на автовлекача. Вследствие на сблъсъка лекият автомобил е бил
отблъснат назад спрямо първоначалната си посока на движение, а товарната
композиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това
движение непосредствено след първия удар последвал втори, отново челен по
отношение на автомобила и дясностраничен - в зоната на дясната странична
мантинела, разположена между десния опорен крик и предното дясно колело
на полуремаркето за товарната композиция. При това ПТП загиналият А. М.
А., пътник на задна седалка, получил множество травматични увреждания.
Пътувал е без поставен предпазен колан, поради което вследствие на двата

                                     9
челни последователни удара между двете МПС тялото му се е движело
свободно в купето – причинена му е тежката инерционна черепно-мозъчна
травма, която се явява водеща при настъпването на леталния изход. С
ограничаване на свободното движение на тялото напред/назад и рязкото
отвеждане/привеждане на главата при двата удара с другото МПС при
носенето на обезопасителен колан би се минимализирала или избегнала
тежката инерционна травма.
      Следователно, установена е причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на загиналия син на ищцата и настъпването на
невъзстановимия вредоносен резултат. Но основната причина за
осъществяване на произшествието представляват противоправните действия
на водача на товарния автомобил, който поради избраната несъобразена
скорост на движение не е контролирал непрекъснато МПС, вследствие на
което е навлязъл в лентата за насрещно движение – в опасната зона на
движещия се срещу него лек автомобил, в който пътник е бил загиналият, като
са последвали два челни удара между насрещно движещите се автомобили.
      При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с
казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, и касационната
инстанция достига до правния извод, че пострадалият чрез своето
противоправно поведение (пътник без поставен предпазен колан) е
допринесла в съвкупния съпричинителен процес с 1/3 за настъпване на
противоправния резултат, поради което определеното застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
следва да бъде намалено с 1/3 (5000 лв.), което възлиза на сумата от 10000 лв.
(15000 лв. - 5000). Следователно, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен
над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 50000 лв., като той бъде
отхвърлен в тази част.
      При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и
в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Г. Т. от АК-Разград е
определено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред ОС-Разград над сумата от 1500 лв. до


                                      10
присъдения размер от 3550 лв., в частта, в която ЗД „Лев Инс” АД е осъдено
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в
полза на бюджета на ОС-Разград държавна такса над сумата от 400 лв. до
присъдения размер от 2000 лв. и съдебни разноски над сумата от 23,68 лв. до
присъдения размер от 132,60 лв., както и в частта, в която на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Г. Т. от АК-Разград е определено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АС-
Варна над сумата от 600 лв. до присъдената сума от 2000 лв. В полза на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК над определения размер от 2926,67
лв. трябва да се присъди допълнително сумата от 1170,66 лв. – съдебни
разноски пред ОС-Разград, както и допълнително сумата от 1384,62 лв. –
съдебни разноски пред АС-Варна, над присъдените от 2000 лв. В полза на
касатора следва да бе присъдена сумата от 3704 лв., представляваща сбора от
заплатените държавни такси (за допускане на въззивното решение до
касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба) и
уговореното адвокатско възнаграждение.
     При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на
правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 ,
настоящият съдебен състав счита, че сумата от 600 лв. - адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция,
съответства както на действителната правна и фактическа сложност на делото,
така и на съотношението между уважената и отхвърлената част от
касационната жалба.
     Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение

                                  РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 291/04.11.2024 г., постановено по в. т. д. №
289/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, I с-в, в частта, в която е
уважен предявеният от З. М. В. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
над 10000 лв. до присъдения размер от 50000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените ù неимуществени вреди,

                                      11
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на
18.12.2018 г. застрахователно събитие (смъртта на нейния син А. М. А. при
ПТП), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
10.08.2022 г. до окончателното му заплащане, в частта, в която е потвърдено
решението на ОС-Разград, с което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв.
М. Г. Т. от АК-Разград е определено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред ОС-Разград
над сумата от 1500 лв. до присъдения размер от 3550 лв.; в частта, в която на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Г. Т. от АК-Разград е определено
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред АС-Варна над сумата от 600 лв. до присъдената сума
от 2000 лв., както и в частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза
на ОС-гр. Разград държавна такса над сумата от 400 лв. до присъдения размер
от 2000 лв. и съдебни разноски над сумата от 23,68 лв. до присъдения размер
от 132,60 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
      ОТХВЪРЛЯ предявения от З. М. В., ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на настъпило на 18.12.2018 г. застрахователно събитие (смъртта на
нейния син А. М. А. при ПТП), над сумата от 10000 лв. до присъдения размер
от 50000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
10.08.2022 г. до окончателното му заплащане.
      ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която е уважен предявеният
от З. М. В. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на настъпило на 18.12.2018 г. застрахователно събитие
(смъртта на нейния син А. М. А. при ПТП), до сумата от 10000 лв., ведно със
законната лихва върху главното парично притезание от 10.08.2022 г. до
окончателното му заплащане.
    ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. М. В. да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД допълнително сумата от 1170,66 лв. (над присъдения размер


                                       12
от 2926,67 лв.) - съдебни разноски пред ОС-Разград, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК допълнително сумата от 1384,62 лв. (над
присъдените от 2000 лв.) – съдебни разноски пред АС-Варна, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 3704 лв. – съдебни разноски пред ВКС.
      ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати
на адв. М. Г. Т. от АК-Разград, с адрес гр. Разград, ул. „Иван Вазов” № 7, ет. 1,
офис 3 сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на З. М. В. пред Върховния
касационен съд.
    РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” – трето лице-помагач на ЗК „Лев Инс” АД
     РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                            Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                       13