Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 14 Януари 2026

Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди на майка при загинал син

Решение №3/2026 · Върховен касационен съд · 14 Януари 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майка съди застраховател за обезщетение за душевни болки и страдания след смъртта на сина си при катастрофа. Долните инстанции ѝ присъждат 120 000 лв., като отхвърлят иска над тази сума до 180 000 лв. Върховният касационен съд намира първоначалния размер за несправедливо занижен предвид мъчителната смърт и силната емоционална връзка, и увеличава общото обезщетение на 160 000 лв., като осъжда застрахователя да доплати разликата в евро.

Какво приема съдът

Справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД изисква цялостна преценка на конкретните обстоятелства (включително мъчителния начин на настъпване на смъртта и изключителната близост между близките) и съобразяване с присъжданите суми при сходни случаи към момента на увреждането.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неимуществени вредиобезщетение при смъртзастраховка Гражданска отговорностпътнотранспортно произшествиесправедлив размер

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   №3
                          гр. София, 14.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Росица Божилова
                            Членове:     Анна Ненова
                                         Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско
дело № 20258002900644 по описа за 2025 година
      Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      С Определение № 2043/02.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване
на Решение № 201/30.10.2024 г. по в.гр.д. № 370/2024 г. на АС–Бургас, с което
е потвърдено Решение № 193/24.06.2024 г. по гр.д. № 326/2021 г. на ОС-
Сливен в частта му за отхвърляне на предявения от С. Д. С. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 120 000 лв. до 180 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Стоян Т. С.,
настъпила на 10.09.2020 г. в причинна връзка с пътно-транспортно
произшествие.
      Касаторът С. моли за отмяна на обжалваното решение на основанията
по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда оплакване, че въззивният съд е процедирал като
контролно-отменителна инстанция и не е изложил доводи по въведените с
жалбата възражения, нито собствени фактически и правни изводи. Това
според касатора е довело до нарушаване на материалния закон, изискващ
обезщетението за претърпените от деликта вреди да е справедливо и
съобразено с обстоятелствата по случая – починалият е син на касатора,
смъртта е настъпила неочаквано (касае се за млад и здрав човек) и мъчително
(чрез овъгляване), отношенията между двамата са били емоционално
задълбочени, основани на постоянна и взаимна подкрепа, след смъртта на
сина физическото и психическото здраве на майката се е влошило, а активният
й социален и професионален живот е бил преустановен. Касаторът допълва,
че размерът на присъденото обезщетение явно се отклонява обезщетенията,
определяни за сходни случаи, и не е съобразен с минималните
застрахователни лимити. При изложените доводи касаторът счита, че са
доказани предпоставките за уважаване на предявения иск в отхвърлената му

                                     1
част, и моли за решение в този смисъл.
      Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД намира въззивното решение за правилно, мотивирано и
съобразено с релевантната съдебна практика, а тази, посочена от касатора,
счита за постановена при различна фактология и поради това – неотносима
при определяне на обичайния справедлив размер на процесното обезщетение.
Допълва, че присъдената сума отчита обстоятелствата по делото,
включително това, че починалият е имал свое семейство и собствено
домакинство, а страданията на преживялата му майка не са й причинили
патологично разстройство на здравето. Заявява също, че застрахователните
лимити за процесната застраховка не могат да бъдат самостоятелен критерий
при определяне на дължимото обезщетение. Моли за оставяне в сила на
въззивното решение.
      Помагачът на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД не подава отговор.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни
основания, приема следното:
      С. С. е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й, настъпила в причинна връзка с реализирано на 10.09.2020 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г.
до погасяването.
      Първоинстанционният съд е намерил за установени елементите от
фактическия състав на деликта (деянието, авторството, противоправността и
вината – чрез присъда) и елементите на отговорността на застрахователя
(съществуващо към датата на събитието правоотношение с предмет
застраховане на гражданската отговорност на делинквента за вреди от пътно-
транспортно произшествие), приел е за доказано наличието на изключително
близки и интензивни отношения между С. и сина й (39-годишен към момента
на смъртта) и е счел, че е справедливо ищецът да бъде обезщетен за
неимуществените си вреди със сумата от 120 000 лв. Последната е присъдена
в цялост без отчитане на допринасяне от починалия, ведно със законната
лихва от приетата за доказана дата на уведомяване на застрахователя от
делинквента – 17.09.2020 г.
      Въззивният съд, сезиран с жалба от ищеца срещу отхвърлителната част
на решението, е споделил извода, че справедливото обезщетение е в размер от
120 000 лв., като в тази част е препратил към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и е допълнил, че са
установени всички релевантни обстоятелства, вкл. близката родствена връзка,
възрастта на ищеца и на починалия, социалният статус и икономическите
условия в страната през 2020 г. В резултат обжалваното първоинстанционно
решение е потвърдено.
      В касационното производство спорът е относно справедливия размер на
дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, като касационното обжалване е
допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с критериите за
определянето му.
      По поставения въпрос настоящият състав счита следното:

                                     2
      Според дадените в Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.
разяснения понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а следва да бъде изпълнено със съдържание след преценка на
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, каквито при претенция за
обезщетение на неимуществени вреди от смърт са възрастта и общественото
положение на пострадалия, отношенията между него и увреденото лице,
момента и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от
увреденото лице морални страдания. Обществено-икономическите условия в
страната служат като ориентир за общественото разбиране за справедливост
по време на проявление на неимуществените вреди и също имат значение за
справедливия размер на обезщетението (Решение № 263/10.09.2025 г. по к.т.д.
№ 1466/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). Принципът на справедливостта налага
еднакво третиране на сходните случаи, поради което следва да се съобразява и
съдебната практика, постановена във връзка с близки хипотези на вреди от
непозволено увреждане (Решение № 1/10.01.2024 г. по т.д. № 2447/2022 г. на
ВКС, ТК, І отд.).
      По съществото на касационната жалба:
      С въззивната жалба са наведени оплаквания срещу размера на
присъденото обезщетение, като са изложени конкретни аргументи в полза на
по-големия претендиран от въззивника размер, свързани основно с
отличаващата се от традиционните отношения „родител-дете“ връзка и
произтичащите от това извънредни страдания, а също и с личността на
починалия.
      Въззивният съд формално е изброил критериите, според които трябва да
бъде определено справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, и на основание чл.
272 ГПК е препратил към вече установените факти, касаещи някои от тези
критерии: възраст и семейно положение на починалия (починалият е бил на 39
години и отдавна семеен), характер на отношенията между ищеца и
починалия (майката и синът са имали интензивна връзка – починалият се е
грижил за домакинството на майка си, извеждал я на разходки), последици от
претърпяната от ищеца загуба (след смъртта на сина си С. се затворила
емоционално и преустановила професионалните си ангажименти). Не е
направен обаче анализ на размерите на обезщетенията, присъждани за сходни
случаи, нито е извършена съвкупна оценка на въздействието на проявилите се
в процесния случай общи и специфични факти, в резултат от което не е
определен справедлив размер на обезщетението.
      Както е посочено в Решение № 263/10.09.2025 г. по к.т.д. № 1466/2024 г.
на ВКС, ТК, ІІ отд., обичайно размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди от смърт, настъпила през 2020 г., варира от 130 000 лв. до 170 000 лв. в
зависимост от спецификите на всеки отделен случай. В процесната хипотеза
се установява превес на фактите, налагащи завишаване на обезщетението над
долната граница. Така например, свидетелските показания безспорно сочат, че
връзката между С. и сина й е била особено близка, с интензитет, надхвърлящ
традиционния – починалият не само е полагал физическа и емоционална
грижа за своята майка, но тази грижа, въпреки ангажимента на сина към
собствения му дом и семейство, е била почти ежедневна, а освен това двамата
са споделяли голяма част от свободното си време и празниците (разхождали се
в планината, майката е гостувала на сина си не спорадично, а всеки почивен и
празничен ден); непосредствено след смъртта на сина си майката е изживяла
силен шок (на погребението не е могла да разпознае дори близката си

                                      3
приятелка), а в дългосрочен план тъгата й е довела до откъсване от
обичайните й занимания, трайна промяна в професионалния живот,
посещения при психолог и прием на лекарства. Наред с това следва да се
оценят и специфичните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на
пострадалия (според данните за извършения в хода на досъдебното
производство оглед) – в резултат от произшествието управляваният от него
автомобил се е възпламенил, а трупът на починалия е открит с тежки
изгаряния и овъглявания. Представата на преживелия близък за мъчителния
характер на смъртта на родственика му е източник на допълнителни морални
страдания.
      Същевременно са налице факти, налагащи обезщетението да се
определи под най-високите размери, присъждани за вреди от смърт (вкл. и
посочените от касатора) – починалият, макар и син на ищеца, не е бил в
детска, а в зряла възраст, водел е самостоятелен живот, отделéн от родителя
си, а последният не е зависел от него за ежедневни и животоподдържащи
грижи; не се установява при условията на пълно доказване причинна връзка
между здравословния стомашен проблем на ищеца, за който сочат
свидетелите, и преживените заради смъртта душевни страдания.
      При отчитане на превеса на правоувеличаващите факти, но и наличието
на правонамаляващи такива, и при съобразяване на горепосочените
приблизителни граници на присъжданите обезщетения за сходни случаи
настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди на ищеца е в размер от 160 000 лв. Това налага отмяна на въззивното
решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до 160
000 лв., и присъждане на тази разлика. На основание чл. 3 и 4 от Закона за
въвеждане на еврото в Република България присъждането й следва да се
извърши в официалната валута на страната – евро. При спазване на условията
на чл. 12 и чл. 13 от същия закон евровата равностойност на сумата от 40 000
лв. се определя на 20 451,68 евро.
      По разноските:
      С оглед уважената част от иска в полза на процесуалния представител на
ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди възнаграждение
за всяка от трите инстанции в размер от 1 227,10 евро с ДДС или общо 3
681,30 евро с ДДС.
      На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на
държавата държавна такса за уважената част от иска за всяка от трите
инстанции допълнително 818,07 евро за първа инстанция и по 409,03 евро за
въззивната и касационната инстанция или общо 1 636,13 евро.
      С оглед допълнително уважената част от иска на ответника не се дължат
присъдените разноски за юрисконсулт в първоинстанционното производство
над сумата от 60 лв. и във въззивното производство над сумата от 100 лв. За
касационната инстанция ответникът не претендира разноски.
      Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо
търговско отделение,

                                РЕШИ:
     ОТМЕНЯ Решение № 201/30.10.2024 г. по в.гр.д. № 370/2024 г. на АС–
Бургас, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 193/24.06.2024 г. по

                                     4
гр.д. № 326/2021 г. на ОС-Сливен за отхвърляне на предявения от С. Д. С.
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 120 000 лв. до 160
000 лв., както и В ЧАСТТА относно присъдените на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски за
юрисконсулт в първоинстанционното производство над сумата от 60 лв. и във
въззивното производство над сумата от 100 лв., и ПОСТАНОВЯВА:
      ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, на
основание чл. 432 КЗ сумата от 20 451,68 евро (допълнително към вече
присъдената сума от 120 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й Стоян Т. С., настъпила на 10.09.2020 г. в причинна връзка с
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 17.09.2020 г.
до погасяването.
      ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която искът по чл.
432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 120 000 лв.
      ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на
държавата допълнително държавна такса за трите инстанции в размер от 1
636,13 евро, а на основание чл. 38а, ал. 2 ЗАдв. – да заплати на адв. П. К. –
САК, допълнително адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер
от 3 681,30 евро с ДДС.
      По     делото    е    привлечено     като   помагач     на   ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.

     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     5


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.