Отказ за отмяна на влязло в сила решение по имотен спор

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 30
                                гр. София, 19.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                   Председател: Камелия Маринова
                                   Членове:     Веселка Марева
                                                Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20258002102492 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Т. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 88/12.07.2019 г. по
гр. д. № 15/2017 г. на Районен съд – Пирдоп, потвърдено с решение № 218/08.07.2020 г. по
гр. д. № 605/2019 г. на Софийски окръжен съд. С решението, чиято отмяна се иска, са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявени
от Т. Г. Е. /починал на 28.01.2017 год. и заместен от наследниците му по закон Ц. П. Е., Г. Т.
Е. и Д. Т. Г./ срещу Т. И. Е., Г. Н. Е. и Д. Н. В., за признаване правото на собственост на
ищците върху части от имоти, погрешно заснети като част от собствените на ответниците
съседни имоти с идентификатори № *** и № *** по КККР на [населено място], вместо като
част от имот с идентификатор № *** /собственост на ищците/, съответно за предаване
владението от ответника Т. И. Е. на 44 кв. м. от имот с идентификатор № *** и за предаване
владението от ответниците Г. Н. Е. и Д. Н. В. на 17 кв. м. от имот с идентификатор № ***.
В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението молителката се е снабдила с
доказателство от съществено значение за изхода на делото, което й е станало известно след
приключване на производството пред съда, а именно: становище на ДНСК от 06.02.2025 г.
Посочва се също така, че това доказателство би довело до други изводи относно предмета на
спорното материално право. Становището съдържа данни за действителната квадратура на
имотите по кадастралната карта и площта им в действителните граници. Приетата
техническа експертиза не съответства на действителното фактическо положение, установено

                                              1
с писменото доказателство. В съдебно заседание молителката поддържа молбата за отмяна,
като изразява становище за нейната основателност.
Ответниците по молбата не изразяват становище.
С определение № 4593/14.10.2025 г. на мястото на починалата ответница по молбата за
отмяна Ц. П. Е. са конституирани наследниците й по закон: Д. Т. Г. и Г. Т. Е.. Д. Т. Г. има
качеството на молител в настоящото производство. Г. Т. Е. участва в същото като ответник.
Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в
срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение №
4109/17.09.2025 г. тя е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в
молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед
заявеното основание за отмяна, приема следното:
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е
била оспорена от ищците. Във въззивното производство, образувано по жалба на Ц. Е., Г. Е.
и Д. Г., по искане на жалбоподателите е събрана нова съдебно-техническа експертиза.
Според нейното заключение при сравнение на квадратурите, отчетени от изработения
цифров модел и съответстващите им по действащата кадастрална карта, е констатирано
минимално разминаване в площта на имотите, което е в допустимите граници за определяне
на площ. За да отговори на въпроса каква е действителната им квадратура по КККР и
площта на имотите в действителни граници, вещото лице е извършило геодезическо
заснемане, като е осъществена съпоставка на получените контури от заснемането и
съответстващите им от кадастралната карта. След обсъждане на доказателствата и като е
съобразил титула за собственост на страните: влязло в сила решение № 268 от 21.09.1973
год. на РС - Пирдоп за извършване на делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./, съдът е
констатирал, че собственият на ищците имот с идентификатор *** е с площ по документ за
собственост 401 кв. м., по кадастрална карта – 411 кв. м., а по геодезическо заснемане – 412
кв. м. Съобразил е, че правата на ответниците по решението за делба от 1973 година не се
оспорват. С оглед на това, доколкото действителното положение на имотните граници
съответства на отразеното в кадастралната карта и освен това, площта на процесния имот в
действителност е дори по-голяма от отразената по документа за собственост, въззивният съд
е достигнал до извода за неоснователност на иска.
В представеното с молбата писмено доказателство: становище на ДНСК от 06.02.2025 г.,
издадено по повод постановление от 06.01.2025 г. по преписка № 1727/2024 г. на РП – Елин
Пелин, се съдържат данни за регулационния статут на УПИ * /собственост на Т. Г. Е./ и УПИ
* /собственост на Г. Н. Е. и Д. Н. В./, като е посочено, че е променена границата между
същите. Новата регулационна линия следва стена на двуетажна паянтова масивна сграда,
построена в УПИ * след 1972 г. и заснета в плана от 1987 г. Отразено е, че през 2002 г. е
постъпило искане от собствениците на имотите за промяна на регулационната линия между
тях и връщане на регулационната линия по плана от 1972 г., по който план е извършена
делбата между страните през 1973 г. Със заповед от 2003 г. е изменена регулационната
линия, като одобреното изменение не следва регулационната линия от 1972 г., а е съобразено

                                             2
с изпълнената сграда в УПИ *, за която липсват данни за законност.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново
обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при
решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това основание за отмяна е
налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае
решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се
е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при
упражняване на процесуалните         права. Ако страната е знаела за съществуването на
документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите
задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е
положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след
приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да
бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящата хипотеза е налице
именно такова поведение на молителката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа
за издирване и представяне на документа. В констатациите и на двете експертизи, както и в
представените писмени доказателства, се съдържат данни за съществуването на
постройката, описана в писмото на ДНСК. Молителката е разполагала с възможността да
постави допълнителна задача на изслушаната във въззивното производство експертиза.
С оглед на изложеното по-горе, новите обстоятелства, респективно новите писмени
доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно –
представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за
правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая,
обстоятелствата, установени с представеното писмено доказателство, нямат значението на
доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението,
чиято отмяна се иска. Фактът, че сградата в собствения на ответниците имот е незаконно
построена, не може да обуслови заключение за основателност на претенцията за предаване
на владението на процесните реални части. Следва да се изтъкне, че дори и да съществува
съмнение за достоверността на експертизата, това не съставлява основание за отмяна. Само
установена по предвидения в ГПК ред неистинност на експертно заключение, може да
съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство следователно не би могло да
послужи при ново разглеждане на спора в поддържания от молителката смисъл, с оглед на
което следва да се приеме, че не обосновава наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1
ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ
гражданско отделение

                      Р    Е     Ш     И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Т. Г. молба за отмяна вх. № 260019/06.03.2025 г.

                                            3
на влязло в сила решение № 88/12.07.2019 г. по гр. д. № 15/2017 г. на Районен съд – Пирдоп,
потвърдено с решение № 218/08.07.2020 г. по гр. д. № 605/2019 г. на Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.




                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            4