Осъждане за неверни сведения с цел получаване на европейски субсидии

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 171
                              гр. София, 27.03.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Биляна Чочева
                                Членове:     Пламен Дацов
                                             Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002201068 по описа за 2025 година
      Касационното производство е инициирано по жалба от адв. Д. Д. – защитник на
подсъдимата Й. Д. Р. срещу Решение №83/15.10.2025 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас, постановенo по ВНОХД№186/2025 год.
      С жалбата са релевирани всички касационни основания визирани в чл. 348, ал. 1 от
НПК, като се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимата, а в
условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на апелативния съд или да бъде намален размерът на наложеното наказание.
       В хода на съдебното производство пред Върховния касационен съд(ВКС)
подсъдимата Р. се явява лично и с упълномощения защитник – адв. Д.. В пледоарията си
последният поддържа заявените с жалбата касационни основания и преповтаря изложените
в нея доводи.
      Прокурорът от ВКП е на мнение, че никое от претендираните касационни основания
не е осъществено. Смята, че вътрешното убеждение на съда е правилно формирано от
процесуална гледна точка, както и че не се наблюдават грешки или пропуски в
доказателствената дейност на контролирания съд. Според прокурора материалният закон е
приложен правилно и не са налице основания наказанието на подсъдимата да бъде
определено по правилата на чл.55 НК. Пледира постановяване на акт в този смисъл.


                                          1
       В последната си дума, Й. Р. моли да бъде оправдана.
      Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания
съдебен акт, установи следното:
        С Присъда рег. № 1/08.01.2025 год. по НОХД№305/2024 год., Окръжен съд –
Сливен е признал подсъдимата Й. Д. Р. за виновна в това, че на 20.04.2021 г., в гр. С., като
управител на дружеството „Б.-Г.“ ЕООД е представила неверни сведения, за да бъдат
получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз в общ размер на 84
035.17 лева – престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, поради което
й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено по реда на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал. 1 НК за
срок от 3 години.
      На основание чл.55, ал.3 НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото
наказание „глоба“.
       Със същата присъда подсъдимата Р. е осъдена да заплати разноските по делото.
      Така постановената присъда е била изцяло обжалвана от подсъдимата и нейния
защитник, както и протестирана от прокуратурата, в частта за наложеното наказание.
Изложените във въззивния протест аргументи били насочени срещу реда по който било
определено наказанието на подсъдимата, което го правело и явно несправедливо.
       С Решение рег. №83/15.10.2025 г. по ВНОХД №186/2025 год. по описа на Апелативен
съд – Бургас първоинстанционната присъда била изменена, като наказанието „лишаване от
свобода“ било увеличено на 1 година, а също така била наложена и кумулативно
предвидената санкция „глоба“, определена в размер на 2000 лв.
       В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.
      Това решение на Бургаския апелативен съд е предмет на настоящата касационна
проверка.
       Върховният касационен съд, първо ще се занимае с наведените оплаквания за
наличието на съществени процесуални нарушения, тъй като единствено при правилно
установени факти може да бъде извършена преценка относно приложението на материалния
закон, както и за справедливостта на наложеното наказание.
       В атакуваното решение е изцяло е възприета установената от първата инстанция
фактическа обстановка. Този съд неведнъж е отбелязвал, че такъв подход не е укорим, стига
да е извършен самостоятелен доказателствен анализ, от който с положителност може да бъде
изведено, че контролираната инстанция е осъществила цялостна проверка на фактическата и
юридическата обоснованост на постановената присъдата. Видно от мотивите на атакувания
акт това е сторено.
      Основен упрек защитата отправя към извършената от апелативния съд
доказателствена дейност. По-конкретно се акцентира върху порок в процеса на формиране


                                               2
на вътрешното му убеждение, касателно оценката на доказателствата. Изтъква се също така,
че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания
на защитата за назначаването на две експертизи, като това нарушение не е било отстранено
от втората инстанция и по този начин то било пренесено във въззивния съдебен акт, както и
че изводите за състоянието на градината към инкриминирания момент – 20.04.2021 г. са
доказателствено необезпечени.
       ВКС не приема тези възражения за основателни, тъй като те не кореспондират с
материалите по делото. Контролираният съд е споделил изложената от първата инстанция
фактическа обстановка, в което, както вече бе отбелязано няма нищо нередно, тъй като
проверяваната инстанция е извършила собствен анализ на доказателствената съвкупност,
спазвайки установените процесуални стандарти. Подробно въззивният съд се е занимал с
констатираните противоречия в гласните доказателствени средства, извлечени при разпита
на двамата свидетели К. и Я.. В хода на съдебното следствие пред Сливенския окръжен съд
и двамата са заявили, че нямат спомен относно някои от обстоятелствата, за които са дали
сведения на досъдебното производство и които имат отношение към предмета на доказване.
Това е наложило приобщаване на тези им показания(от досъдебното производство), като за
целта е използвана техниката на чл.281, ал.4 НПК. Този подход би бил проблемен в случай,
че осъдителната присъда се основаваше само и единствено на тези показания. Видно от
цялостната доказателствена дейност на апелативния съд, това не е така. Коментирани са
противоречията в показанията на двамата свидетели и е даден обоснован отговор, защо при
изграждане на вътрешното си убеждение апелативният съд се е доверил на информацията
споделена от св.К., както и защо е ценил част от показанията на св.Я. като недостоверни,
изхождайки от наличието на противоречие между изложеното от Я. на досъдебното
производство и това пред първоинстанционния съд. Несъответствието е преодоляно чрез
прочитане на показанията по вече споменатия процесуален способ, а съдът е аргументирал
верността на изложеното от този свидетел при разпита на ДП не само с обстоятелството, че
показанията са дадени във време по-близко до инкриминирания момент, но и защото те
кореспондират с другите доказателства и доказателствени средства приобщени по делото.
Освен това противоречията касаят единствено факта на извършената проверка от св.К., за
която има достатъчно други доказателства по делото. Те (противоречията) не се отнасят до
състоянието на прасковената градина, какъвто упрек е отправен с жалбата. Ето защо,
твърдяното от защитата наличие на неразрешени несъответствия при оценката на гласните
доказателствени средства, което от своя страна е довело до кредитиране на взаимно
изключващи се доказателствени източници, не е налице.
      Не се споделя и оплакването, че не се доказва по несъмнен начин недопустимото за
подпомагане състояние на градината към датата на поддаване на заявлението от
подсъдимата и заключението на съда за това обстоятелство е достигнато след превратно
тълкуване. Въззивната инстанция е взела предвид всички налични доказателства по делото
по този въпрос и след обоснован и съобразен с данните по делото анализ е достигнал до
правилни постановки. Тези изводи почиват на разказа на св.Я., които дават сведения за


                                           3
възникналия пожар и по-специално за последиците от него върху насажденията и
изграденото капково напояване в имотите. Съдът е спазил всички необходими процесуални
стандарти при изграждане на своето вътрешно убеждение като твърде обстоятелствено е
коментирал и въпросните гласни доказателствени средства. Така например е взел предвид
това, че сведенията дадени от този свидетел, който споделя, че след пожара, възникнал на
18.07.2020 г. не са предприети каквито и да било действия за отстраняване на причинените
щети. Казаното от него съдът е съобразил, че кореспондира и с останалия приобщен по
делото доказателствен материал и логично апелативният съд е дал вяра на тази част от
неговите показания. Поради това доказателственият извод за състоянието на имотите към
инкриминирания момент – 20.04.2021 г. не е плод на механичното пренасяне на безспорно
установените факти за състоянието на имотите към момента на извършената от св. К.
проверка, а е резултат от цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, водещ
до този единствено възможен извод.
       Наред с това, не може да се приеме за основателно и оплакването, че като не са
допуснати поисканите от защитата експертизи – аграрна и икономическа, втората инстанция
е оставила допуснатото от Сливенския окръжен съд съществено процесуално нарушение
неотстранено. ВКС изцяло се солидаризира с изводите на двете предходни инстанции по
този въпрос. Без съмнение е, че поисканата икономическа експертиза не може да ограничи
правото на защита на подсъдимата, тъй като целта е била, с назначаването на същата да
бъдат изяснявани обстоятелства стоящи вън от предмета на доказване. Що се касае до
аграрната експертиза, посредством която е трябвало да бъде установено реалното състояние
на площите, за които са били поискани субсидиите към момента на подаване на заявлението
за подпомагане, въззивният съд мотивирано е отказал назначаването й. И тук ВКС не съзря
претендираното съществено процесуално нарушение даващо повод за отмяна на касирания
акт. Това е така, защото с нея се търси проверка на обстоятелства, които вече са били
изяснени посредством други валидни доказателствени средства, приобщени по надлежния
процесуален ред. В този смисъл, искане което цели преповтаряне на доказателства, а не
проверка на неизяснени по категоричен начин обстоятелства, правилно е било отхвърлено,
тъй като не би спомогнало за изясняване предмета на доказване. Подходът на
контролирания съд не е лишил подсъдимата от възможността да доказва тезата си, нито това
се е отразило на пълноценното изясняване на значимите за делото обстоятелства и
разкриване на обективната истина.
      По-нататък, твърдението, че е отказано назначаването на геодезическа експертиза е
произволно. Видно от материалите по делото, техническа експертиза е била назначена, а
изготвилият я експерт е инженер със специалност геодезия. Изготвеното по нея заключение
съвсем резонно е кредитирано с доверие от въззивната инстанция, позовавайки се на
обоснованите и логични изводи, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Вещото лице ясно е заявило, че местата на които са направени
въпросните снимки попадат в границите на парцелите стопанисвани от дружеството. Нещо
повече, за добиване на точните координати са използвани метаданните от файловете на


                                            4
изображенията. Такива данни за координати се запазват в метаданните, във всички случаи,
когато устройството с което са заснети изображенията разполага с GPS. Ето защо, не е от
съществено значение несъответствието на астрономическия час от GPS устройството, с този
от изображенията. Казаното обуславя, изложените съображения за „подкопана“ връзка на
приобщените по делото изображения с датата и мястото на извършената проверка от св.К.,
за неоснователни. Последното ВКС го коментира за пълнота, въпреки, че възражението е по
обосноваността.
       Важно е да се подчертае, че никъде в подаденото заявление за подпомагане (стр. 58 и
сл. по НОХД 305/24 г. на ОС – Сливен) подсъдимата не е искала получаването на конкретна
парична сума. Такива факти не са инкриминирани и с обвинителния акт, нито подсъдимата е
била призната за виновна по тях. С присъдата на ОС – Сливен Р. е била призната за виновна
в това, че с подаденото заявление е представила неверни сведения относно ползването на
два земеделски имота с обща площ от 38,37 хектара през земеделската 2020/2021 г., за да
бъдат получени за тях средства в общ размер на 84 035.17 лева от фондовете на Европейския
съюз. Затова не е вярно твърдението на жалбоподателя, с което се навежда подсъдимата да е
била осъдена за искането на конкретна парична сума, още по-малко тя да е била с характер
на санкция и в размер на 93 790 лв.
       Несподелимо е и възражението, че липсват данни за дължимата субсидия изплащана
чрез ДФЗ – Разплащателна агенция и по този начин едва ли не съдът е изградил своите
изводи за това обстоятелство върху несъществуващи доказателства, което представлявало
съществено процесуално нарушение. Видно от писмо с изх. № 07-1400/9309 от 25.01.2023 г.
от ДФЗ (стр. 43 и сл. от ДП том I), в табличен вид са представени дължими сумите по всяка
една от програмите. В таблицата тази колона е именувана „искана сума“, но всъщност в нея
цифрово са посочени средствата, които дружеството би получило, в случай че заявените
площи отговаряха на условията за подпомагане. Това е така, тъй като безспорно е
установено, че в заявлението за подпомагане никъде не е посочена конкретна сума, която да
е искана. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че средствата оторизирани за всеки
един кандидат по програмите за подпомагане се изчисляват автоматично от софтуер
(ИСАК).
      Ето защо, верен е изводът на инстанциите по същество, че представяйки неверните
сведения в заявлението за подпомагане, Р. е целяла да бъдат получени европейски средства в
размер на 84 035.17 лева. При изчисляване на тази сума не е взета предвид дължимата
субсидия по „Подмярка 13.1/НР 1“, тъй като тя е оставена извън рамката на обвинението,
видно от стр. 9 на обвинителния акт.
      Изложеното дотук води до извода, че апелативният съд е ценил доказателствата
самостоятелно и в тяхната съвкупност, подлагайки ги на задълбочен анализ. Пътят по който
е формирал вътрешното си убеждение е ясно проследим и отговаря на установените
процесуални стандарти, следователно не са налице претендираните съществени
процесуални нарушения, даващи повод за отмяна на атакувания съдебен акт.
      По отношение на оплакванията за нарушение на материалния закон.

                                            5
       Прави впечатление, че при аргументиране на заявените от жалбоподателя
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК е допуснато тяхното смесване,
като са изложени съображения за доказателствена необезпеченост на формираните
изводи, при опита да се приведат доводи за неправилно приложение на материалния
закон. На практика се е стигнало до там, че касационното основание по чл.348, ал.1, т.1
НПК да бъде защитено с аргумента, че при правилно установяване на фактите, което
според жалбоподателя не е сторено, съдът би достигнал до извод за несъставомерност
на инкриминираното деяние. По този начин е атакувано формираното вътрешно
убеждение.
      Това е особено валидно по отношение на изложените възражения за липса на
осъществено престъпление от обективна страна. Изтъкнатите от жалбоподателя
съображения в тази насока, представляват личен прочит на доказателствата по делото,
породен от несъгласието му с установените факти от инстанциите по същество.
Настоящият съд нееднократно е отбелязвал, че необосноваността не представлява
касационно основание и поради това тези възражения, както вече бе посочено, няма да
бъдат обсъждани от касационната инстанция, при разглеждане на делото на този етап.
        Следва да се отбележи, че оплакванията поместени в тази част от жалбата,
които са годни да бъдат подведени под касационното основание визирано в чл. 348, ал.
1, т. 2 НПК, бяха коментирани от този състав в частта от решението посветена на това
касационно основание.
      Въз основа на процедурно вярно изведена фактология, правилно е приложен
материалният закон с признаването на подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.248а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК.
      Няма съмнение, че подсъдимата, с подаденото от нея заявление на 20.04.2021 г.
поред ОСЗ – Сливен е осъществила от обективна страна състава на престъплението за
което е обвинена. Инстанциите по същество правилно са отчели формалния характер
на престъплението и обстоятелството, че то е довършено в момента на подаване на
заявлението, с което се представят неверните сведения. Ето защо не се споделя от ВКС
аргументът, с който защитата се домогва да докаже лисата на субективна страна на
престъплението поради факта, че подсъдимата не е представила фактури за
реализирана продукция. Законосъобразен е и изводът на проверявания съд, че той би
имал отношение, единствено ако се касаеше до повдигнато обвинение за престъпление
по чл.248а, ал. 5 НК.
      На следващо място контролираният съд правилно е оценил фактите по делото,
като е счел, че в своята съвкупност те доказват знанието на Р. за състоянието на
площите към инкриминирания момент, както и специалната цел с която подсъдимата
е действала. Предложената в жалбата интерпретация, че заявяването на площите през
предходни години, за което дружество е получило европейски средства, както и че
системата е приела заявлението и за валидно, с основание въззивният съд не е


                                          6
възприел като такава изключваща наличието на пряк умисъл и специална цел.
      Съдът в рамките на своите правомощия е съобразил, че получените средства за
календарната 2020 г., са следствие от липсата на проверка на място след възникване на
пожара, отколкото свидетелство за допустимото състояние на имотите, а извършената
проверка от системата (ИСАК), преди заявлението да бъде прието, касае преди всичко
очертаването на имотите, не и тяхното реално състояние.
       По тези съображения, в пределите на установените и доказани фактически
положения материалният закон е приложен правилно и точно. Налице са всички
съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл.248а,
ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, като изводът, че подсъдимата е действала виновно при пряк
умисъл като форма на вината, с визираната в разпоредбата специална цел, е
законосъобразен.
      С жалбата се претендира и наличието на касационното основание за явна
несправедливост на наложеното наказание. Единственият заявен довод в негова подкрепа е,
че така определеното наказание не съответствало на ниската обществена опасност на
деянието и на дееца.
       Деянието предмет на обвинението по нищо не разкрива обществената му опасност да
е занижена в степен, която съществено да го откроява от други престъпни прояви
осъществяващи състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3 НК. Не се наблюдава и
твърдяната занижена обществена опасност на дееца. Напротив, подсъдимата е
кандидатствала по същите програми и през предходната година, за да получи управляваното
от нея дружество средства принадлежащи на ЕС. Въпреки възникналия пожар и
причинените увреждания по овощните насаждения и поливната система още през
предходната стопанска година, подсъдимата не е заявила тези нововъзникнали
обстоятелства, като дори е получила средства за тях. Това й поведение сочи на проявена от
нея упоритост, неправомерно да получава европейски средства и не може да се възприеме
като аргумент в подкрепа на защитните твърдения за занижената обществена опасност на Р..
Затова определяйки наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.54 НК, отмерено в
неговия минимум от 1 година, въззивният съд е действал законосъобразно. Наред с това на
подсъдимата е наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“, отново в
минимално предвидения размер от 2 000 лева. Така наложените санкции са в състояние в
най-пълна степен да постигнали предвидените в чл. 36 НК цели и съответстват на
конкретната обществената опасност на деянието и на дееца. При определяне на наказанието
правилно е отчетена липсата на отегчаващи обстоятелства и правилно са ценени
установените смекчаващи такива, които нито са многобройни, нито пък някое от тях може да
бъде счетено за изключително и поради това да обуслови приложението на чл.55, ал.1 НК.
       С оглед на изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен
в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна или изменение.
      Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ


                                           7
наказателно отделение,


                                 РЕШИ:
      ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. №83/15.10.2025 г. на Апелативен съд – Бургас,
постановено по ВНОХД №186/2025 година.
      Решението е окончателно.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      8