Недопустимост на иск за собственост при спор за съществуване на ипотека

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 438
                               гр. София, 29.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20258002100957 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 11 от 05.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение № 659 от 27.12.2024 г. по в. гр. д. № 619/2024 г. на Врачанския окръжен съд, по
касационната жалба на М. В. Г. и М. Ч. Г..
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 151/26.07.2024 г. по гр. д. №
1444/2023 г. на Районен съд - Мездра, с което са отхвърлени предявените от касаторите
срещу Б. И. Б. и Д. М. Д. искове, квалифицирани по чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответницата Д. М. Д.– длъжник по изп. д. № 761/2016 г. по описа на ЧСИ И.
Ц., рег. № * в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Враца, с взискател Б. И. Б., не е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** по
кадастралната карта на [населено място], съставляващ апартамент, описан в документите за
собственост като втори етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна
двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 117,70 кв. м., заедно с избено
помещение, разположено в западната част на сградата, със застроена площ 14,60 кв. м.,
избено помещение в западната част на сградата със застроена площ 12,60 кв. м. и избено
помещение в югозападната част на сградата, със застроена площ 20,73 кв. м., както и с право
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ *-* по плана на населеното място, върху който
е насочено принудително изпълнение, а е тяхна собственост.

                                            1
В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно като
постановено при нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна
и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се уважат
исковете.
В съдебно заседание касаторите, чрез процесуалните си представители адв. Х. и адв. Д.,
поддържат жалбата. В писмени защити заявяват, че исковете по чл. 440 ГПК са
единственият им способ за защита. При условията на евентуалност посочват, че при
преценка за недопустимост на производството, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане след отстраняване нередовностите на исковата молба.
Ответникът по касация Б. И. Б. счита, че не са налице предпоставки за допускане на
касационно обжалване. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Ответницата по касация Д. М. Д. не взема становище.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с цел преценка
неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата
основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения: ищците са
закупили процесния имот на 05.05.2016 г. от О. и Р. Г., като при придобиването на имота по
отношение на него не са били вписани вещни тежести. Към датата на образуване на
изпълнителното дело и вписването на възбраната те са били собственици на имота.
Петитумът е да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че собствения на
ищците имот, не може да бъде предмет на принудително изпълнение, тъй като същият е
тяхна собственост, а не на длъжника Д. Д..
По касационната жалба.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в полза на взискателя по
изпълнителното дело Б. И. Б. от 26.03.2015 г. /нотариален акт № 200, т. 1, рег. № 772/ за
парично задължение по договор за заем от същата дата. Д. М. Д. е получила в заем сумата за
връщането на която е учредена ипотеката и не е погасила задължението си.
Ипотеката е заличена на 02.11.2015 г. въз основа на неистински документ. Неистинността на
документа е установена с решение № 103/06.07.2017 г. по НАХД № 257/2017 г. на Районен
съд - Мездра, с което ответницата е призната за виновна в това, че на неустановена дата за
времето от 01.06.2015 г. до 02.11.2015 г. чрез неустановено лице е съставила неистински
частен документ: молба-съгласие от името на Б. Б. и го е употребила пред съдия по
вписванията при РС-Мездра на 02.11.2015 г., за да докаже, че е погасено задължението й по
договор за заем – престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. О. и Р. Г. са закупили имота от Д. Д. в
деня на заличаване на ипотеката.
Установява се, че с влязло в сила решение на 21.07.2020 г. по гр. д. № 391/2018 г. на Районен
съд-Мездра е прогласена недействителността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 44
ЗЗД, по иска на Б. Б. срещу Д. Д., О. Г., Р. Г., М. Г. и М. Г., на акта на съгласие за заличаване
на ипотеката, учредена с нотариален акт № 200, т. 1, рег. № 772, н. д. № 92/2015 г. Исковата

                                               2
молба е вписана на 12.10.2017 г. Решението е отбелязано на 24.11.2020 г.
О. Т. Г. и Р. П. Г. са продали на ищеца М. Ч. Г. процесния имот с нотариален акт № 83, том II,
рег. № 1324, н.д. № 137/05.05.2016 г. процесния имот, като продавачите са си запазили
пожизнено правото на ползване върху него. Вписана е законна ипотека в полза на
отчуждителите за обезпечаване на вземането им.
Изпълнителното производство е образувано на 17.08.2016 г. въз основа на издаден на
20.07.2016 г. изпълнителен лист. През 2020 г. е образувано изпълнително производство по
молба на взискателя Б. Б., което е присъединено към образуваното през 2016 г. изпълнително
дело. Възбрана по делото е наложена и вписана на 04.01.2021 г.
Извършено е ново вписване на договорната ипотека по молба на взискателя на 13.09.2021 г.
Въззивният съд е приел, че спорното по делото е дали в конкретния случай ипотеката върху
имота обвързва жалбоподателите, след като веднъж е била заличена въз основа на
неистински документ.
Намерил е за неоснователно позоваването на Тълкувателно решение № 3 от 17.03.2021 г. на
ВКС по т. д. № 3/2018 г., ОСГТК от жалбоподателите, тъй като същото тълкувателно
решение е дало отговор на въпроса за действието на вписана на ипотека след изтичане на 10
годишен срок от първоначалното вписване, без в този десетгодишен срок да се извърши
подновяване, а в конкретния случай ипотеката е учредена на 26.03.2015 г. и десетгодишния
срок по чл. 172, ал. 2 и чл. 22 от Правилника за вписванията не е изтекъл.
С оглед нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на
съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз
основа на влязло в законна сила съдебно решение.
В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение по иск на ипотекарния кредитор е
прогласена нищожността на акта „съгласие“ въз основа на който е заличена ипотеката, тъй
като „съгласието“ е неистински документ, който не изхожда от ипотекарния кредитор,
посочен като автор на документа.
Посочил е, че заличаването на ипотеката на 02.11.2015 г. е било извършено неправилно, тъй
като ипотеката не е била погасена, това е доказано по общия исков ред с влязло в сила
съдебно решение, поради което и заличаването е отменено с обратна сила така, все едно не е
било извършвано.
Отпадането на заличаването с обратна сила на ипотеката въз основа на отбелязването на
24.11.2020 г. на влязлото в сила решение е настъпило в 10 годишния срок от първоначалното
вписване на ипотеката. Този срок не е изтекъл към момента на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, поради което и ипотеката има действие по чл. 173,
ал. 1 ЗЗД спрямо ищците и дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота
въз основа на първоначалното вписаната ипотека.
Обжалваният съдебен акт е недопустим. Съображенията за това са следните:
Според установената съдебна практика процесуалната недопустимост на съдебното решение
се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск
е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са
налице отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, е

                                              3
част от изискванията за редовност на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. за
надлежното предявяване на иска.
Въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на
нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт
по съществото на спора.
В случая е била налице нередовност на исковата молба, с оглед несъответствието между
нейната обстоятелствена част и направеното пред съда искане за отричане правото на
собственост на длъжника, като същевременно е направено и искане за установяване правото
на собственост в полза на ищците.
Изборът на способ на защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице
и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и
възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти.
В настоящата хипотеза е недопустим иск по чл. 440 ГПК, предвид изложените от ищците
твърдения за придобиване на собствеността, с които не се отричат правата на длъжника, а
претенцията им произтича от тях. Липсва правен интерес от предявяването и на
положителен установителен иск, с който да установят, че те, а не длъжника, са носители на
засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск има същия правен ефект,
какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта,
върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника /ТР № 3 от 10.07.2017 г.
на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015 г. на ОСГТК, т. 4/. Освен това евентуално положително
решение по такъв иск не може да послужи като основание за прекратяване на
изпълнителния способ.
В обобщение и с оглед така изложените факти, от които се твърди, че произтича
претендираното право, за ищците не е съществувал правен интерес както от предявяването
на иск по чл. 440 ГПК, така и от предявяването на положителен установителен иск за
установяване на правото им на собственост по отношение на длъжника и взискателя.
Съществувал е такъв интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
несъществуването в полза на ответника Б. И. Б. на ипотечно право по отношение на
собствения им жилищен имот, което да им е противопоставимо.
С предявените искове ищците целят да бъде установено със сила на пресъдено нещо
несъществуването на отричаното от тях ипотечно право, като са обосновали правния си
интерес с насоченото срещу имота им принудително изпълнение.
С оглед на горното е било налице несъответствие между изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба и формулирания петитум, по който се е произнесъл
първоинстанционният съд, респективно въззивният съд, като е потвърдил
първоинстанционното решение.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд не е изпълнил
задължението си да даде указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.
Съдът е бил длъжен да квалифицира правните твърдения на страните, както и да прецени, че
заявеното искане не съответства на изложените обстоятелства. Тези обстоятелства обуславят
наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за това, че


                                           4
не съществува ипотечното право на обезпечения (ипотекарния) кредитор. Именно в тази
връзка са и изложените от касаторите в хода на процеса, както и в касационната жалба
доводи, че ипотечното право е било прекратено със заличаване на вписването на 02.11.2015
г. и е възникнало повторно на 13.09.2021 г., поради което им е непротивопоставимо. При
повторното вписване следва да е спазено изискването към този момент имотът да е
собственост на лицето, което отговаря за обезпечения дълг (арг. чл. 167, ал. 3 ЗЗД).
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане,
при което следва да бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата
молба.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене
на делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 659 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 619/2024
г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след отстраняване
недостатъците на исковата молба.
Решението е окончателно.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           5