Собственост върху имоти, включени в капитала на държавни търговски дружества

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 323
                               гр. София, 01.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Бонка Дечева
                                 Членове:     Ваня Атанасова
                                              Атанас Кеманов

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20258002100371 по описа за 2025 година

      Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С определение № 407 от 28. 01. 2026 г. по гр. д. № 371/2025 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато
касационно обжалване на решение № 172 от 2. 09. 2024 г. по гр. д. № 188/2024 г. на АС –
Бургас в частта му потвърждаваща решение № 135 от 07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър отрицателен установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Община – Несебър не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено
място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „***“, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от
3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], част от 2915, 70 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на
комбинираната скица на стр. 14 от делото на районния съд.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с
която отрицателният установителен иск е уважен за поземлен имот с идентификатор *** и
площ от 326 кв.м., както и за поземлен имот с идентификатор ***и площ от 11409 кв.м. по
КККР на [населено място], ***, и двата с административен адрес [населено място], ***,
улица „***“.
В подадената от ищеца „Слънчев бряг“ АД касационна жалба срещу въззивното решение в

                                            1
отхвърлителната му част се твърди неправилност на същото поради постановяването му при
необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на
обсъдените, поради необоснованост на фактическия извод за недоказаност на твърдението
на ищеца, че имотите, предмет на отхвърлителната част на въззивното решение, не са част
от имота, описан в представения от ищеца акт за държавна собственост и поради
противоречие на изводите на съда с материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, пар. 42
ПЗР ЗИДЗОС.
С отговор на касационната жалба, подаден от ответната по иска страна Община Несебър, се
излагат съображения за правилност на въззивното решение в отхвърлителната му част и
неоснователност на касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса
относно съотношението между нормите на пар. 7, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на пар. 42 ПЗР
ЗИДЗОС и предпоставките за прилагането им.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Въпросите са обсъждани в практиката на ВКС – в посочените от касатора решение № 10 от
20. 03. 2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 150 от 7. 05. 2012 г. по гр. д.
№ 1052/2011 г. на ВКС, 2 г.о., в други решения на ВКС – решение № 425 от 5. 08. 2003 г. по
гр. д. № 1364/2002 г. на ВКС, 4 г.о, решение № 1176 от 18. 12. 2008 г. по гр. д. № 3270/2007 г.
на ВКС, 3 г.о., решение № 244 от 25. 02. 2010 г. по гр. д. № 99/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение
№ 200 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 5293/2008 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 145 от 2. 12. 2015
г. по гр. д. № 2508/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 51 от 25. 03. 2019 г. по гр. д. №
1895/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 71 от 6. 02. 2025 г. по гр.д. № 1773/2024 г. на ВКС, 1
г.о. и цитирани в тях актове.
Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на
Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991 г. започва с влизането в сила на
ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Разпоредбата на пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА урежда
преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в
собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или
други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от
съответната община. В хипотезите на пар. 7, ал. 1, точка 6 и т. 7 ПЗР ЗМСМА критериите за
определянето на общинската собственост са за какво се ползва имотът, какво е
предназначението му, кой субект го ползва. Когато по предназначение имотът е част от
цялостно мероприятие, преценката се прави с оглед всички имоти, върху които
мероприятието е реализирано или е в процес на реализиране, а не само за конкретния имот.
Разпоредбата на § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА предвижда, че не преминава в собственост на
общините имуществото по алинея 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се
води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.
При наличие на някоя от тези отрицателни предпоставки общината не придобива
собствеността върху съответния имот. Нормата на алинея 2, макар да е приета по късно
(през 1995 г.), действа от влизане в сила на ЗМСМА, тъй като има тълкувателен характер и
доизяснява правилото на алинея 1, действащо от влизане в сила на ЗМСМА. Ако към

                                               2
влизане в сила на ЗМСМА недвижимото имущество е включено в капитала на търговско
дружество, то това имущество вече не е държавна собственост, а е преминало е в
собственост на търговското дружество, в което държавата притежава дялове или акции,
поради което и не може да настъпи трансформация на държавната собственост в общинска
по силата на някой от критериите по § 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА. Преминаването по силата на
закона в собственост на общините на заварените държавни имоти настъпва само при липса
на предвидените в § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА изключения, като преценката за това се прави към
влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г.
Същото разрешение следва да се приложи и в случаите по пар. 42 ПЗР ЗОС (ДВ, бр. 96/1999
г.), според която норма преминават в собственост на общините застроените и незастроените
парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени
планове. И в този случай, когато предвиденото в плана предназначение на имота е част от
цялостно мероприятие, за което са предвидени и други имоти, преценката се прави с оглед
цялото мероприятие и дали същото може да се квалифицира като обществено и
благоустройствено мероприятие на общината и с оглед нормативната уредба (ако такава
съществува), уреждаща характера на собствеността към момента на влизане в сила на § 42
ПЗР ЗИД ЗОС.
Недвижим имот, който при влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г. е включен в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с
държавно имущество, не преминава в собственост на общините на основание пар. 42 ПЗР
ЗИДЗОС. И в хипотезата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС общината придобива правото на
собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова
право, тъй като предвиденото и в тази разпоредба придобивно основание е производно.
Настоящият състав споделя становищата по поставените въпроси, изразени в цитираната
практика на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
За да достигне до извод за неоснователност на отрицателния установителен иск за
собственост на описаните по-горе три имота, въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че с АДС № 2600/18.07.1995 г. е актуван като държавна собственост
имот с площ от 2 150 дка, предоставен за нуждите на КК „Слънчев бряг“ с РМС № 238/20.
11. 1973 г., заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на околната
среда, протокол на комисията по чл. 12 ПП ЗГ от 25. 04. 1973 г., при граници: север - южните
части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път Варна - Бургас до разклона за
[населено място], юг - пътя за [населено място] до входа на северния плаж, изток - плажната
ивица край морето. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление
на „Слънчев бряг“ ЕАД. Като приложени документи са посочени заповед № 3890/14.12.1973
г., РМС № 238/20.11.1973 г., протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. и „скица М
1:10000“. Актът е съставен от надлежен орган, съгласно чл. 78 НДИ /отм./, действала към
съставянето му.

                                             3
От приложените към АДС документи - заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973
г., доклад от 18. 08. 1973 г. на министъра на горите и опазването на природната среда и
протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. е установено, че с протокол от 25. 04.
1973 г. комисията по чл. 12 ПП ЗГ е разгледала искането на ДСО „Балкантурист“ – София за
изключването на 2150, 2 дка от курортните гори на Горско стопанство – Несебър, като
предложените за изключване площи от горския фонд са предвидени по Общия
градоустройствен план на комплекса „Слънчев бряг“, одобрен със заповед № 100800/16. 10.
1970 г. на МСА, за разширение на курортния комплекс за парково устройство и строителство
на нови хотели, ресторанти и атракционни съоръжения. С цитираното РМС от 20. 11. 1973 г.
е разрешено на министъра на горите и опазване на природната среда да изключи от ДГФ
2150 дка гора в района на ГС - Несебър и да я предостави за нуждите на КК „Слънчев бряг“,
а със заповед № 3890/14. 12. 1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда
е разпоредено безвъзмездно изключване от ДГФ на 2150 дка залесена и незалесена горска
площ при граници: на север южните части на ръба на отводнителния канал до пресичането
на същия с новия панорамен път, на запад – по стария път от Варна за Бургас до разклона за
[населено място], на юг – по пътя за [населено място] до входа на северния плаж до
заустването на отводнителния канал и на изток плажовата ивица край морето в м. „А.“,
„Пионерски лагер“, р. ***, Северен плаж – част от ГС – [населено място], която площ е
описана в приложения протокол и скица в М 1:10000. Посочено е, че описаната площ се
предава на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на КК „Слънчев бряг“.
Общият градоустройствен план на курортен комплекс „Слънчев бряг, одобрен със заповед №
100800/16. 10. 1970 г. на министъра на строителството и архитектурата, не е открит от
вещите лица в Община Несебър и в ОА – Бургас - същите са уведомени, че планът не се
съхранява в посочените учреждения.
В досието на акта за държавна собственост има копие на скица-ситуация на терените на КК
„Слънчев бряг“ М 1:10000, която според вещото лице инж. К. по-скоро представлява схема,
отразяваща графично описаните в акта граници на територия от 2150 дка. Според вещото
лице инж. С. тази скица не е издадена по конкретен план, имотът не е описан съобразно
конкретен план, границите на терена не могат да се отразят точно в сега действащата
кадастрална карта. Изложеното предполага грешка от порядъка на около 10 метра при
изработване на цифровия модел, който да се наложи на кадастралната карта, а изследване на
терен с площ от 2150 дка е обемна геодезическа дейност. При тези данни вещите лица са
дали заключение, че не може да се направи извод дали процесните три имота са включени в
имота, описан в АДС.
В периода 1988 г. – 1990 г. в имота с идентификатор ***са изградени атракционни
съоръжения – водна пързалка „***“ (1988 г.) с площ от 1200 кв.м. и басейн (1990 г.) с площ
от 49 кв.м., за които е съставен АДС № 2325/17. 10. 1994 г. и които съоръжения са продадени
на ЕТ ГМК-Райвъл-Георги Карагьозов“, като обособена част от „Слънчев бряг“ АД, с
договор за приватизационна продажба от 05. 07. 1999 г.
С РМС № 1/12.02.1988г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на
туризма и отдиха, считано от 01.03.1988г. са образувани отделни държавни туристически


                                            4
предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг са:
„Балкантурист - Месембрия“ - Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг,
„Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг,
„Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и
други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг. С
решение от 24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана ДФ
„Слънчев бряг”, на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и
чл. 3 от Постановление на Министерски съвет № 35/10.04.1990г., считано от 24.04.1990г.,
която поема активите и пасивите на описаните държавни предприятия. С решение № 83 от
18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от
Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 ПМС № 2/1989 г. е постановено
прекратяване на държавната фирма и поемане на нейните активи и пасиви от 13
новообразувани държавни фирми, а с поредица от решения на комитета по туризъм от 18.
06. 1991 г. и от 22.08.1991 г. тези държавни фирми са преобразувани в еднолични дружества
с ограничена отговорност с държавно имущество и са вписани в ТР („Спорт - Слънчев бряг“
ЕООД, „Туристтур - Слънчев бряг“ ЕООД, „Поморие - Слънчев бряг“ ЕООД, „Сатурн -
Слънчев бряг“ ЕООД, „Бургас - Слънчев бряг“ ЕООД, „Кубан - Слънчев бряг“ ЕООД,
„Гларус - Слънчев бряг“ ЕООД, „Диамант - Слънчев бряг“ ЕООД, „Черно море - Слънчев
бряг“ ЕООД, „Глобус - Слънчев бряг“ ЕООД, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ЕООД, „Хотели -
Слънчев бряг“ ЕООД и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ЕООД). С решение №
51905190/25.08.1992 г. по ф.дело № 5500/1992 г. на БОС в ТР е вписан консорциум под
формата на дружество с ограничена отговорност с фирма „Слънчев бряг” ООД, със
съдружници изброените ООД (впоследствие решението за вписване в търговския регистър
на консорциума е отменено и е постановен отказ за вписването му). С решение от 17. 02.
1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС е вписано в регистъра на търговските дружества
еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Слънчев бряг“
ЕАД, което е образувано чрез сливането на посочените по-горе 13 бр. еднолични дружества
с ограничена отговорност и консорциума под формата на ЕООД, като в решението е
посочено, че новосъздаденото акционерно дружество поема всички активи и пасиви на
сливащите се дружества по баланса им към 30.11.1992 г. В устава на „Слънчев бряг“ ЕАД
също е посочено, че дружеството е еднолично акционерно дружество с държавно
имущество, което е учредено чрез сливането на 13 бр. ЕООД, чийто капитал е изцяло
държавен. Преобразуването на едноличните дружества с ограничена отговорност в ЕАД е
станало на основание РМС № 134 от 28. 12. 1992 г. По протест на окръжния прокурор на
Бургас, с решение № Ф - 234 от 26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. по описа на ВС са отменени
решенията от 17. 02. 1993 г. и от 22. 07. 1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС (първото - за
регистрация на „Слънчев бряг“ ЕАД, а второто - за вписване промяна на вписани
обстоятелства) и е постановен отказ да се впише в регистъра на търговските дружества на
еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг” ЕАД, образувано
чрез сливане на държавни търговски дружества. Решението е постановено по съображения,
че за едно от едноличните дружества с ограничена отговорност, вливащи се в ЕАД


                                             5
(консорциум „Слънчев бряг“ ООД) след подаване на заявлението за регистрация ЕАД и
преди влизане в сила на решението за регистрация на ЕАД, е отменено вписването в
търговския регистър. Постановено е и да се заличат направените по силата на отменените
решения вписвания. С решение № 463/23.09.1996 г. по дело № 216/1996 г. по описа на ВС,
петчленен граждански състав, е оставена без уважение подадената от „Слънчев бряг” ЕАД
молба за преглед по реда на надзора на решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. на
ВС. След отмяната на решенията от 17.02.1993 г. и от 22.07.1993 г. по ф.д.838/1993 г. на БОС
и след поправка на заявлението и отстраняване на нередовностите, констатирани с
отменителното решение на ВС, с решение от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. по описа на
БОС е регистрирано отново държавно търговско дружество „Слънчев бряг” ЕАД. Решението
е постановено по подадено заявление, придружено от заповед № 237 от 30.09.1996 г. на
председателя на Комитета по туризъм при МС, с която е изменено решение № 19 от
16.02.1993 г. на председателя на КТ при МС, въз основа на което е образувано ф.д.838/1993
г. на БОС. В решението на БОС са обсъдени както представените със заявлението
документи, така и наличните по ф.д.838/1993 г. на БОС, и е прието, че са отстранени
констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, заради които е било отменено
вписването в ТР по отмененото решение. Съдът е посочил, че извършените от дружеството
правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това
решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация
съгласно чл.69 ТЗ.
Въз основа на заключението на вещото лице Х. по съдебноикономическата експертиза е
прието за установено, че до вземането на решение за образуването на ДФ „Слънчев бряг“ на
24.04.1990 г. няма други записи за предоставяне и стопанисване на земя, освен свързаните с
РМС № 238 от 20.11.1973 г. на Бюрото на МС и със заповед № 3890 от 14.12.1973 г. на
МГООС, т.е. за предоставянето за нуждите на КК „Слънчев бряг“ на 2 150 дка гора в района
на Горско стопанство- Несебър, изключена от ДГФ. След прекратяването с решение №
83/18.06.1991 г. на председателя на КТ към МС на ДФ „Слънчев бряг“ и създаването на 13-
те новообразувани държавни фирми (ДФ Автотранспорт - Слънчев бряг, ДФ Туристтур -
Слънчев бряг, ДФ Спорт - Слънчев бряг, ДФ Кубан - Слънчев бряг, ДФ Бургас - Слънчев
бряг, ДФ Поморие - Слънчев бряг, ДФ Глобус - Слънчев бряг, ДФ Сатурн - Слънчев бряг,
ДФ Гларус - Слънчев бряг, ДФ Черно море - Слънчев бряг, ДФ Диамант - Слънчев бряг, ДФ
Хотели - Слънчев бряг и ДФ Ресторанти - Слънчев бряг), в балансите на новообразуваните
фирми не е остойностена земя. Според вещото лице и след сливането на преобразуваните в
ЕООД 13 държавни фирми в „Слънчев бряг“ ЕАД, при което акционерното дружество е
поело всички активи и пасиви на 13-те ЕООД с държавно имущество по балансите им към
30.11.1992 г., в балансите на дружествата не е включена земя освен в „Хотели-Слънчев бряг“
ООД, където има отразена земя в обект ВС „Зора“.
От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно ПМС № 201/1993 г., при
преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество, правото на собственост върху земите и другите недвижими имоти, предоставени
на предприятията, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е


                                             6
посочено друго. Съгласно чл.17а ЗППДОП (отм.) предпоставките за придобиване на
собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: собственост на
държавата по отношение на конкретно имущество; предоставяне на имуществото за
стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване на това предприятие в
търговско дружество, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ. в
акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им правото на собственост
преминава в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов
собственик. Съобразени са разясненията, дадени с ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г.
на ОСГК на ВКС, според които заприходяването в баланса на държавното предприятие към
момента на преобразуването или в баланса на преобразуваното търговско дружество не е
сред елементите на правопораждащия фактически състав по чл. 17а ЗППДОП /отм./. За
неоснователно е прието възражението, че „Слънчев бряг“ ЕАД е възникнало като правен
субект на 7. 10. 1996 г. и не е правоприемник на държавните предприятия, на които имотите
са били предоставени за стопанисване и управление, нито на търговските дружества, в които
тези предприятия са били преобразувани. Решението за регистрация на дружеството е
постановено след поправка на предходното заявление за регистрация и отстраняване на
констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, въз основа на документите,
представени с първоначалното заявление и приложени към ф.д.838/1993 г. на БОС, и с оглед
указанията в решението по регистрация, че извършените от дружеството правни действия в
периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се
ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация, съгласно чл.69 ТЗ.
Прието е, че поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***не са собственост на
ищцовото дружество, тъй като не е доказано да са били част от терена, предмет на АДС №
2600/18.07.1995 г., от което следва, че не са били предоставени за стопанисване и управление
на стопанско предприятие – праводател на ищцовото дружество, поради което за тези три
имота отрицателният установителен иск е неоснователен.
Решението е неправилно.
Основателни са оплакванията на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд, че
имотите, предмет на отхвърлителната част на въззивното решение, не са част от имота,
описан в представения от ищеца акт за държавна собственост и не са били предоставени за
стопанисване и управление на стопанско предприятие – праводател на ищцовото дружество,
както и оплакванията за противоречие на изводите на съда с материалния закон – с пар. 7,
ал. 2 ПЗР ЗМСМА и с пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и
заключенията на експертизите се установява, че процесните имоти съставляват част от
терен, който е изключен от ДГФ и е предоставен на Комитета по туризъм, Туристически
комплекс „Балкантурист“ – Слънчев бряг (със статут на стопанско обединение) за нуждите
на к.к. „Слънчев бряг“ - за разширение на курортния комплекс, за парково устройство и
строителство на нови хотели, ресторанти и атракционни съоръжения. През 1988 г. са
образувани отделни държавни предприятия (туристически предприятия) в системата на


                                             7
„Балкантурист“, като активите и пасивите на ТК „Балкантурист“ - Слънчев бряг, сред които
и процесните имоти, са поети от 13 бр. държавни туристически предприятия, с
наименования индивидуализирани по-горе. През 1990 г. тези държавни предприятия са
обединени в ДФ „Слънчев бряг“, вписана 1990 г., която поема активите и пасивите и на
тринадесетте държавни туристически предприятия. През 1991 г., в периода 18. 06. 1991 г. -
22.08.1991 г., държавната фирма е преобразувана чрез разделянето й на 13 новообразувани
държавни фирми, които веднага са преобразувани в еднолични дружества с ограничена
отговорност, вписани в ТР към 17. 09. 1991 г. През 1993 г. тези еднолични дружества с
ограничена отговорност са учредили консорциум „Слънчев бряг“ ЕООД, но вписването на
консорциума в търговския регистър впоследствие е отменено. През 1993 г. тринадесетте
еднолични дружества с ограничена отговорност се преобразуват в „Слънчев бряг“ ЕАД,
което поема всички активи и пасиви и на едноличните търговски дружества.
Тоест, към влизане в сила на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 77/17. 09. 1991 г., в сила от 17. 09. 1991 г.,
процесните три поземлени имота са били включени в капитала на търговско дружество с
едноличен собственик на капитала държавата (EООД), поради което не са били държавна
собственост. Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС изрично пояснява, че не са държавна
собственост имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако
държавата е единствен притежател на вложеното в тях имущество. След като към 17. 09.
1991 г. имотите не са били държавна собственост, то е било невъзможно придобиването им
от общината по никой от критериите по пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА, нито на основание пар. 42
ЗИД ЗОС. И двата придобивни способа са производни и съдържат като елемент от
правопораждащия фактически състав недвижимият имот да е бил държавна собственост.
Следва да се посочи, че доколкото имуществото на всички описани по-горе 13 бр.
еднолични дружества с ограничена отговорност се поема от „Слънчев бряг“ ЕАД, без
значение е обстоятелството в капитала точно на кое от тези тринадесет еднолични търговски
дружества с ограничена отговорност са били включени процесните имоти към 17. 09. 1991 г.
На следващо място, изводът, че към влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г. трите имота са
били предоставени за стопанисване и управление на еднолично търговско дружество с
държавно имущество не се опровергава от факта, че приложеното към досието на акта за
държавна собственост копие от скица-ситуация на терените на к.к. „Слънчев бряг“
(представляваща според експертите по-скоро схема, тъй като е неточна и предполага грешка
от порядъка на около 10 метра при изработване на цифровия модел) не позволява да се
установи дали спорните три имота са били или не са били част от терена, изобразен на
скицата. Това е така, защото предвиждането на имота за нуждите на к.к. „Слънчев бряг“ - за
разширение на курортния комплекс, за парково устройство и строителство на нови хотели,
ресторанти и атракционни съоръжения, както и предоставянето му за стопанисване и
управление на държавно предприятие, чийто правоприемник се явява ищцовото дружество,
е установено от останалите събрани по делото доказателства, коментирани по-горе.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия
и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено


                                              8
решение по същество, с което отрицателният установителен иск бъде уважен и за поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], ***, поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], част от
2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 172 от 2. 09. 2024 г. по гр. д. № 188/2024 г. на АС – Бургас в частта
потвърждаваща решение № 135 от 07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на
Окръжен съд Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Община – Несебър не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на к.к. „Слънчев бряг“, с площ
от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], ***, поземлен имот с идентификатор ***по КККР
на к.к. „Слънчев бряг“, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], част от
2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.502.306 по КККР на к.к. „Слънчев
бряг“, с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на комбинираната скица на
стр. 14 от делото на районния съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Слънчев бряг“ АД против Община –
Несебър, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, че
Община – Несебър не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на к.к.
„Слънчев бряг“, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], ***, поземлен имот с
идентификатор ***по КККР на к.к. „Слънчев бряг“, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено
място], [улица], част от 2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на
к.к. „Слънчев бряг“, с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на
комбинираната скица на страница 14 от делото на районния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            9