ВКС потвърди първоначалния общ режим на изтърпяване на наказанието при споразумение

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                          № 195
                                  гр. София, 16.04.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                    Председател: Биляна Чочева
                                    Членове:     Теодора Стамболова
                                                 Пламен Дацов

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора И. Бл. Симов
като разгледа докладваното от Биляна Чочева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20258002200637 по описа за 2025 година
         Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и 2 от НПК и е образувано по искане на и. ф. Главен прокурор на Република България
за възобновяване на НОХД № 779/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е било одобрено
споразумение от 29.05.2025 г. за решаване на делото в досъдебното производство по
отношение на Д. Д. М. - в частта относно режима за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода в размер на 2 години за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4
от НК.
          В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС от прокурора от ВКП, се
изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
определението за одобряване на споразумението в частта относно определения
първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (който е
следвало да е строг, а не общ) и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав-
 в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК .
        В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като служебно назначеният му защитник –
адв. Г. Ц. В. подкрепя направеното искане от и. ф. Главния прокурор и моли да бъде
уважено.,


                                                1
       Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните, както
и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
       Искането е допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано
от влизане в сила на споразумението – 29.05.2025 г. Същото е подадено и от компетентен
орган, какъвто е бил и.ф. Главен прокурор Б. Сарафов към 19.06.2025 г.. Разгледано по
същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО.
        От материалите по делото е видно, че НОХД № 779/2025 г. по описа на Варненския
окръжен съд е образувано въз основа на внесено от прокурора споразумение (постигнато от
него и защитника на обвиняемия) за решаване на наказателното производство по ДП №
579/2025 г. на трето РУ на ОД – МВР – Варна. С протоколно определение от с. з. на
29.05.2025 г. Варненският окръжен съд е одобрил споразумението, съобразно което
обвиняемият Д. Д. М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а,
ал. 1, пр. 4 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК се е съгласил да му бъде наложено
наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и
глоба в размер на 5000 лв., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК да бъде приспаднато
времето, през което е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение, считано от
24.04.2025 г. Обвиняемият се е съгласил и да заплати направените по делото разноски в
размер на 890, 56 лв.
        Същият ден е проведено отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НК, като
прокурорът е направил искане за произнасяне по веществените доказателства, както и
прилагане на чл. 68 от НК – да се постанови отделно изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от 1 година и 4 месеца, наложено на М. по предходно осъждане, което е уважено.
С определението си от 25.09.2025 г. (с рег. № 600/30.05.2025 г.) Варненският окръжен съд е
привел в изпълнение наложеното на М. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и
4 месеца по НОХД № 1605/2024 г. (в сила от 04.01.2025 г.) и е постановил да се изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.


                 В искането за възобновяване се твърди, че Варненският окръжен съд
незаконосъобразно е постановил наказанието от 2 години лишаване от свобода по НОХД №
779/2025 г. да бъде изтърпяно при общ режим. Сторил е това в нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като деянието по това дело е било извършено в изпитателния срок
на отложеното наказание по НОХД № 1605/2024 г. (1 година и 4 месеца) и след като сборът
от двете наказания надвишава 2 години, то наказанието по НОХД № 779/2025 г. е следвало
да се изтърпява при първоначален строг режим. Изтъкнати са и съображения за
невъзможност за прилагане на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото данните за извършените
престъпления и личността на М. са го очертават като лице с висока степен на обществена
опасност. Според прокурора съдът е следвало да упражни правомощията си по чл. 382, ал.
5, вр. ал. 7 от НПК, като предложи промяна в споразумението и ако тя не бъде приета, да
откаже одобряването му. Поради непредприемането на тези мерки е допуснал и съществено

                                             2
нарушение на процесуалните правила.
      ВКС не възприема изложената в искането позиция.
         На първо място и преди всичко следва да се припомни, че споразумението е особена
процесуална формула за решаване на делото и действието й се обуславя от постигането на
валидно съгласие за съществените елементи, присъщи на една присъда, сред които са
размера на наказанието и начина на изтърпяването му. Към момента на одобряването на
въпросното споразумение въобще не е имало основание за обсъждане на нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и още по-малко необходимост от намеса на съда при определяне на
първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 778/2025 г., за
което страните са постигнали съгласие да е общ. Тогава все още не е било постановено
определението с рег. № 600 от 30.05.2025 г., в което е констатирано, че престъплението по
това дело е било извършено в изпитателния срок по предходно осъждане и респ. не е било
„постановено“ отложеното наказание да се изтърпи отделно, а оттук и да се преценява дали
срокът на двете наказания надвишава 2 години. Отделно от това, макар в съдебният акт за
одобряване на споразумението изрично да не е посочена хипотезата по чл. 57, ал. 3 от
ЗИНЗС (допускаща възможност за определяне на общ режим и в случаите по чл. 57, ал. 1, т.
2 – вкл. б. „в“ от ЗИНЗС, на която се позовава и.ф. Главния прокурор в искането си), то
приложението й не е изключено. В този аспект е очевидно, че страните са договаряли в
рамките на закона и съдът не е имал основание да намери, че постигнатото съгласие му
противоречи, за да се иска от него да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5, вр. ал. 7 от
НПК. Последващата промяна в позицията на прокуратурата само за режима, заявена в
искането за възобновяване и представляваща по естеството си оттегляне на даденото вече
съгласие по споразумението по този въпрос, въобще не е основание за ревизия на съдебния
акт за одобряването му, което е сторено без да са допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон. Следва още да се припомни, че споразумението е един цялостен акт,
демонстриращ съгласие на двете отделни страни в производството (обвинение и защита),
като дори и в определени случаи да е налице допуснато нарушение, то би довело до
цялостната, а не частична отмяна, тъй като не е известно дали при променените условия,
вкл. относно режима, би се стигнало въобще до споразумение.
      Извън това, следва да се посочи,, че в искането за възобновяване се претендира
твърдяното нарушение да бъде отстранено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК,
което обаче е допустимо, когато съдът е пропуснал да направи това с присъдата, респ. със
споразумението, какъвто не е настоящия случай.


      Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение




                                        РЕШИ:

                                             3
      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и. ф. Главен прокурор на Република
България за възобновяване на НОХД № 779/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е било
одобрено споразумение от 29.05.2025 г. за решаване на делото в досъдебното производство
по отношение на Д. Д. М. в частта относно определения общ режим за изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от
НК.
      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           4