ВКС потвърди условна присъда за палеж на автомобили със значителни вреди

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 203
                           гр. София, 21.04.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мая Цонева
                             Членове:     Невена Грозева
                                          Бонка Янкова

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора Ивайло Симов
като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200200 по описа за 2026 година
       Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по
касационна жалба на защитника на подс. Х. П. Х. – адв. М. срещу решение №
124/25.08.2025 г. постановена по внохд № 223/24 г. на Апелативен съд- Велико
Търново.
       В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и
т. 2 от НПК и е направено искане в рамките на установените факти, ВКС да
оправдае подс. Х. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното
възражение в жалбата се отнася до неправилен и незадълбочен анализ на
събраните доказателства, довели до погрешно установяване на релевантните
факти и грешната им правна оценка , която до голяма степен била пренесена
от мотивите на първия съд, в които се съдържали изявления, компрометиращи
изискванията за справедлив процес. Обвинението срещу подс. Х. се гради на
показанията на свидетелите К. Г. и С. Х. от досъдебното производство, които
не са били поддържани от тях в хода на съдебното следствие и пред двете
въззивни инстанции, с твърдение че са дадени под натиск и въпреки това
неоснователно съдилищата са ги кредитирали. Съдът е следвало да изключи
от доказателствената съвкупност показанията на св. Г. от досъдебното
производство, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, тъй като за нея се
отнасяли ограниченията в чл. 119 от НПК, поради това, че е била във
фактическо съжителстване с подсъдимия и не е била предупредена за

                                      1
възможността да откаже да свидетелства. Съдът е игнорирал показанията на
св. С. Х. и заключенията на назначените две видеотехнически и физико-
химични експертизи, които категорично изключват вината на подс. Х..
Неоснователно въззивният съд е кредитирал показанията на оперативните
работници от РУ- Троян, които са противоречиви и не доказват авторството
на деянието. Твърди се също така, че изготвените мотиви са формални,
съдържат преразказ на фактическата обстановка и не съдържат задълбочен
анализ на доказателствата. Направените от съда изводи за вината на подс. Х.
изводи почиват на неизяснени фактически обстоятелства, поради което
решението следвало да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Неправилното приложение на материалния закон е пряка последица от
допуснатите нарушения в анализ на доказателствата, които не позволяват
несъмнен извод за доказаност на авторството на деянието.
      В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. Х. – адв. М.
поддържа касационната жалба с развитите в нея оплаквания.
      Подс. Х. в последната си дума моли наказанието му да бъде намалено.
      Частните обвинители М. Б. и Д. В. се явиха пред ВКС лично и с
повереника си адв. А., който е депозирал писмено изложение. В пледоарията
си настоява за оставяне в сила на въззивния акт, тъй като въззивният съд е
изпълнил указанията на ВКС, а депозираната пред настоящия съдебен състав
касационна жалба е буквално същата като предходната и в нея не се посочват
никакви конкретни нарушение на въззивния съд. Повереникът претендира
направените разноски в настоящото производство
      Прокурорът от ВКП предлага жалбата да бъде оставена без уважение,
тъй като въззивният съд е положил всички възможни усилия за изясняване на
обективната истина и е установил авторството на деянието в лицето на подс.
Х.. Приложил е правилно закона и е определил справедливо наказание.
      ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали
в касационната жалба и материалите по делото, в пределите на
предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери
следното :
      Касационната жалба е процесуално допустима , тъй като изхожда от
процесуално легитимна страна и е подадена в законовия срок. Разгледана по
същество e неоснователна.
      С присъда № 8 от 18.07.22 г. постановена по нохд № 412/21 г. Ловешкият
окръжен съд е признал подс. Х. П. Х. за виновен в това, че на 14.01.2020 г. в
/населено място, улица/ запалил л. а. /марка, рег. номер/, собственост на Н. Д.
Д. и л. а. /марка, рег. номер/, собственост на Д. Г. - имущество на значителна
стойност 13 920 лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху
други имоти със значителна стойност паркирани в близост – 5 броя леки
автомобили на обща стойност 23 680 лв. и от деянието са последвали
значителни вреди на обща стойност 20 753 лв. , поради което на основание чл.
330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, вр. т. 2 вр. ал. 1 от НК е бил осъден на три години
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК, съдът е отложил
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години.

                                       2
      Подс. Х. е осъден да заплати на собствениците на запалените
автомобили М. Б. и Д. В. обезщетение за претърпените имуществени вреди,
както и направените по делото разноски.
      В Апелативен съд- Велико Търново по жалба на подс. Х. е образувано
производство по внохд № 288/22 г., по което с решение № 33 от 5.03.2024 г.
въззивният съд е изменил присъдата.
      Решението е обжалвано пред ВКС по жалба на подсъдимия. С решение
№ 405 от 10.07. 2024 г постановено по н. д. № 463/24 г. ВКС, второ
наказателно отделение отменил въззивното решение и върнал делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
      След връщане на делото е образувано внохд № 223/ 24 г., по което с
решение № 124 от 25.08.2025 г. присъдата на ОС- Ловеч е изменена както
следва :
      - подс. Х. е оправдан за размера на общата стойност на автомобилите,
върху които е имало опасност пожарът да се разпростре за разликата от 20 860
лв. до 23 860 лв.;
      -отхвърлени са предявените граждански искове от М. Б. за разликата от
6 226 лв. до 7 5680 лв. и от Д. В. от 7 020 до 7 420 лв;
      - намален е размера на дължимата държавна такса ;
      -подс. Х. е осъден да заплати сумата от по 4 500 лв. представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение на Д. В. и М. Б., както и направените
от АС- Велико Търново разноски в размер на 2 660 лв.
      Потвърдил присъдата в останалата й част.
      По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
      Настоящото касационно производство е второ по ред.
      При запознаване с документа, с който е инициирана настоящата
касационна проверка, ВКС установи, че той е идентичен по съдържание с
касационната жалба, по която е образувано първото касационно производство
пред ВКС по н. д. № 463/24 г. и съдържа същите касационни оплаквания и
доводи, изготвени, посредством техническия способ „paste- coppy“, като от
нея е отпаднало оплакването за незаконен състав. На развитите съображения в
касационната жалба първият състав на ВКС е дал подробни, ясни и
изчерпателни отговори, които са задължителни както за страните, така също и
за настоящия касационен състав, с оглед на това, че фактите по делото са
останали непроменени. В съдебния акт, с който е проверено първото въззивно
решение, касационната инстанция е приела като основателни част от доводите
в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, като го
отменила, върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с
конкретни указания. След връщане на делото, Апелативният съд е провел
въззивно съдебно следствие и е допуснал повторен разпит на св. К. Г. и св. С.
Х.; назначил е повторна Пожаротехническа експертиза и повторна
Видеотехническа експертиза; изискал е от Окръжна Прокуратура -Ловеч
информация за това дали е налице постановление за частично прекратяване на

                                     3
наказателното производство срещу С. Х.; приел е към доказателствата трудов
договор на подс. Х..
      Срещу така събраните допълнителни писмени и гласни доказателства,
тяхната проверка и доказателствен анализ, в настоящата касационна жалба
касаторът не е развил съображения, игнорирайки извършената процесуална
дейност от съда и от друга страна вменявайки задължение на касационния съд
служебно да провери поддържаните касационни оплаквания. ВКС
осъществява контрол в пределите на заявените оплаквания, в рамките на
установените факти, без да има задължение да следи служебно за допуснати
съществени процесуални нарушения, с изключение на абсолютни. В случая,
лисата на конкретни доводи срещу съдопроизводствената дейност на втория
въззивен състав, може да ангажира ВКС само във връзка с това дали при
новото разглеждане на делото, решаващия по същество съд е изпълнил
дадените от ВКС указания в решението по н. д. № 463/24 г.
      След направеното уточнение за идентичност между двете касационни
жалби и използвания от защитата подход за сезиране на върховната
инстанция, преценен като недопустим, ВКС може да направи обобщаващото
становище, че въззивната инстанция е сторила всичко необходимо за
разкриване на обективната истина по делото, провела е законосъобразно
съдебно следствие и е изпълнила в пълен обем дадените указания, без да
допусне нови процесуални нарушения, които да дадат повод за отмяната на
постановения въззивен акт.
      Оплакванията за допуснати нарушения в оценката на доказателствените
материали не намират основания в материалите по делото. Въззивният съд е
направил свой нов прецизен прочит на доказателствата, съобразявайки се със
забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК по отношение на показанията на
полицейските служители от РУ- Троян, участвали в полицейската акция, пред
които подс. Х. е направил извънпроцесуални самопризнания. Обсъдил е
внимателно процесуалната издържаност на депозираните в хода на
досъдебното производство показания на св. Г., дадени по реда на чл. 223 от
НПК пред съдия. Законосъобразното е ценил същите, поради това, че не е
установено да й е оказан полицейски натиск за депозирането им и е изложил
верни съображения защо за нея се отнася разпоредбата на чл. 119 от НПК,
всички те, в съответствие със становището на ВКС застъпено в отменителното
решение. Въззивният съд е преодолял противоречието във фактическата
обстановка по делото имаща отношение към главния факт на доказване и
неговата субективна съставомерност, касаещи причините за разразилия се
пожар върху л. а. /марка/, собственост на св. Д. Г..
      Съдът е изяснил процесуалният статус на св. С. Х. чрез изисканото
постановление за частично прекратяване на наказателното производство.
Обсъдил е противоречията в неговите показания в хода на цялото наказателно
производство, отказвайки да цени като годно доказателствено средство
обясненията от ДП, които първата инстанция е приобщила чрез процесуалната
техника на чл. 279, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. С доверие е ценил
информацията от проведената очна ставка на досъдебното производство
между него и подс. Х., поради това, че на нея са присъствали защитниците им.

                                     4
Ценени са показанията му касаещи проведената преди деянието среща с
подсъдимия, тъй като в тази част кореспондират със заключението на
видеотехническата експертиза, с показанията на св. Г. и справка от мобилния
оператор.
      Централно място в жалбата заема оплакването на адв. М. срещу
незаконосъобразното използване на показанията на св. Г. от досъдебното
производство, дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им от съда по чл. 281 , ал. 1 от
НПК. На това възражение при първото касационно производство ВКС е дал
изчерпателни и ясни отговори в решението си от л. 6 – до л. 7, което
освобождава настоящия съдебен състав от задължението да ги обсъжда
отново. Това, което следва да бъде обсъдено е дали след проведения от
въззивния съд повторен разпит на св. К. Г. са настъпили нови обстоятелства,
които да налагат различната доказателствена интерпретация на показанията й
и дали те са били оценени от съда съобразно действителното им значение.
Контролираната въззивна инстанция е отделила подчертано внимание на
коментирания доказателствен източник от л. 17 до л. 21 в решението си,
приемайки последните й показания /за това, че е била с подс. Х. в хотелската
стая цялата нощ, че не са излизали от там, че пред нея подсъдимият не е
споменавал нищо за носената запалителна течност и за палеж на коли/, като
недостоверни и тенденциозни, като е изложила законосъобразни мотиви за
това, констатирайки противоречието им с резултатите от назначените
допълнителни експертизи.
      Произволно е твърдението в касационната жалба, че за установяване
авторството на инкриминираното деяние въззивният съд е ползвал
недопустими доказателствени източници какавито са показанията на
полицейските служители от РУ- Троян – свидетелите Л. З., И. Б., П. Б. и Р. П. в
частта, в която те са възпроизвели извънпроцесуалните признания на подс. Х.
и св. Г. от момента, в който срещу Х. е било отправено подозрение, че е
извършител на палежа. Апелативният съд е съобразил указанията на ВКС,
закона, съдебната практика, решение на ЕСПЧ Д. М. срещу България и
закономерно ги е изключил от доказателствената съвкупност, като е отказал
да ги цени в тази им част като доказателствено средство в процеса. При
изграждане на вътрешното си убеждение по фактите, законосъобразно
съдебният състав е ценил информацията, пресъздаваща личните възприятия
на посочения кръг свидетели, касаеща извършения от тях преглед на
наличните видеокамери за наблюдение в района на пожара, както и в частта, в
която са заявили, че не са оказвали физическо или психическо насилие над св.
Г..
      На следващо място, не намира опора в материалите по делото
поддържаното оплакване за игнориране на резултатите от назначените
експертизи по делото. Въззивният съд е обсъдил назначената от него
видеотехническа експертиза, която е изследвала иззетите видеозаписи от
камери за наблюдение и е приел за установено, че автомобилът на подс. Х.
/марка, рег. номер/ е преминал засечен от камера /марка/ на 14.01.2020 г. в
00.50.57 ч., след което е засечен от камера 1 в 00.53.04 ч., след което камерите

                                       5
заснемащи мястото на извършване на деянието са установили автомобил с
белезите на /марка/ в 00.57.41 ч. и 00.59.11 ч., когато е излята течността върху
автомобил /марка/, собственост на св. Д.. Изводите за времето, мястото и
механизма на извършване на деянието, посоката на разпространение на
пожара и причините за разрастването му извън л. а. /марка/ са били направени
и въз основа на заключението на назначената от въззивния съд Допълнителна
пожаротехническа експертиза. Експертното становище, с което са изяснени
въпросите относно причините, поради които, след като целта на подс. Х. е
била запалването на л. а. /марка/, пожарът се е разгорял и е запалил първо
паркирания до него л. а. /марка/ е възприето от съда, тъй като почива на
специалните знанията и професионален опит на участвалите в изготвянето му
експерти.
      Не е налице твърдяното в жалбата незадоволително качество на
въззивния съдебен акт. Второто въззивно решение не съдържа преразказ на
доказателствения материал, а ясни и юридически издържани съображения по
установените факти и тяхната правна оценка, като са дадени отговори на
възражения на страните. Чрез него страните и касационната инстанция имат
възможност да проследят правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда, както и какви са били съображенията за
потвърждаване на осъдителната присъда срещу подс. Х., поради което
атакуваният съдебен акт отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК
стандарт.
      В касационната жалба се прави оплакване за това, подс. Х. е бил лишен
от изискването за провеждане на справедлив процес. Липсата на конкретика
по наведения довод, препятства осъществяването на пълноценна касационна
проверка по този въпрос. Въпреки това, следва да бъде направено уточнение,
че съдържанието на атакувания съдебен акт не дава повод за споделяне на
оплакването за допуснато от съда нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ. В решението
на Апелативния съд не се сдържат несъвместими с правото изводи или
становища, нарушаващи презумпцията за невиновност на подсъдимия. При
осъществяване на съдопроизводствената дейност от въззивния съд не се
констатира дистанциране от изискванията за обективност и непредубеденост,
нито пък съдебния акт съдържа недопустими предположения или внушения,
поради което твърдението не намира основания в материалите по делото.
      Изложените до тук съображения, налагат извода, че въззивният съдебен
състав, като втора инстанция по фактите е изпълнил всички свои задължения,
разписани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при осъществяване на
дейността по събиране и оценка на доказателствения материал не е допуснал
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не са налице
основания за отмяна на съдебния и за връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
      По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
      В жалбата материалната незаконосъобразност на съдебния акт се
поддържа без конкретни съображения, а като последица от неправилната
аналитична дейност на съда, в резултат от която е прието, че подс. Х. е автор


                                       6
на престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Направеното искане за
неговото оправдаване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК не намира
основание в закона, с оглед на приетите за установени факти, които сочат
персоналната идентификация на извършителя на престъплението в лицето на
подс. Х. и които разкриват наличието на всички обективни и субективни
признаци от състава на вмененото му вина престъпление. Изпълнени са
критериите за наличие на квалифициращите обстоятелства на престъплението
за опасност пожарът да се разпростре върху други имоти и за значителност на
вредните последици,
      Изводът на съда за доказаност на авторството на деянието почива на
обективен прочит на всички допустими и относими към предмета на
доказване доказателства и доказателствени средства, а не на избрана част от
тях. Той не е резултат от тяхното превратно или едностранчиво тълкуване,
поради което касационната инстанция няма основания да се намеси – като
изменени или отмени атакувания съдебен акт, или да оправдае подс. Х. по
предявеното му обвинение въз основа на приетите факти.
      Пред ВКС а. А. -повереник на частните обвинителни и граждански
ищци Д. В. и М. Б. - претендира присъждане направените от доверители му
разноски в размер на по 1500 лв. за всяка от тях, за което са приложени 2 броя
пълномощни от 11.12.2025 г. С оглед изхода на делото, те следва да бъдат
присъдени в тежест на подс. Х.. В случая следва да бъде съобразено
действието на Закона за приемане на еврото в Република България, съгласно
който от 1.01.2026 г. в съответствие с чл. 2 от Регламент ЕС № 974/98 на
Съвета от 3.05.1998 г. официалната валута в България е еврото. Съгласно
закона, плащанията в лева следва да бъдат превалутирани по официалния курс
на евро към лев 1,95583 лв., поради което подс. Х. следва да бъде осъден да
заплати общо 1 533 евро или по 766 евро на всяка от гражданските ищци.
      Поради изложените съображения, ВКС отхвърли жалбата на адв. М.
като неоснователна и остави в сила атакувания с нея въззивен съдебен акт, с
оглед на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,
      ВКС, трето наказателно отделение


                                 РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 25.08.2025 г. постановено по
внохд № 223/24 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново.

     ОСЪЖДА подс. Х. П. Х. да заплати направените от частните
обвинители и граждански ищци Д. Б. В. и М. Х. Б. разноски пред ВКС за
възнаграждение на повереник в размер на по 766 евро за всяка от тях или
общо в размер 1 533 евро.

     Решението е окончателно.

                                      7
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




8