Едностранно прекратяване на трудов договор от работник и последваща заповед

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 50
                                гр. София, 28.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Борис Илиев
                                  Членове:     Ерик Василев
                                               Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело №
20258002101918 по описа за 2025 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Д. В., чрез адвокат К. М. от АК-София, срещу
решение № 7071/19.12.2024г. по в.гр.д. № 6604/2024 г. на Софийски градски съд, с което се
отменя решение № 20072255 от 20.12.2022 г. по гр.д.№ 45589/2020г. на Софийски районен
съд, 164 състав и са отхвърлени предявените искове на М. Д. В. срещу „Ебикуити България“
ЕООД, с предишно наименование “Медия Пат България“ ЕООД, да се признае за незаконно
и отмени уволнението й със Заповед № 002/10.07.2020 г., на основание чл.326, ал.1 КТ, да се
поправят вписаните в трудовата книжка дата и основание за прекратяване на трудовия
договор на такива по чл.327, ал.1, т.3 КТ, считано от 02.07.2020г., както и за обезщетение в
размер на 15 557 лева за оставане без работа поради прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.326 КТ; за сумата 2592,75 лева, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 КТ; и за сумата 3000 лева като обезщетение
на неимуществените вреди, причинени от несвоевременно издаване на документи при
прекратяване на трудовия договор и вписването на невярно обстоятелство за прекратяване
на трудовото правоотношение в трудовата книжка. С решението е присъдено обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ, за неспазен срок на предизвестие в полза на работодателя в размер на
2562,01 лева и е потвърдено в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетение за

                                             1
сумата 15 557 лева поради незаконното уволнение, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и за
сумата от 3000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КТ.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса
„Изявлението на работника за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е
достигнало до работодателя, поражда ли действие, ако не е осъществен посочения в
изявлението фактически състав на чл.327, ал.1, т.3 КТ?“
Отговор на поставения материалноправен въпрос се дава в практиката на Върховния
касационен съд в решение № 203/30.05.2011 г. по гр.д.№ 832/2010 г., ІІІ г.о. , решение №
87/11.05.2012 г. по гр.д.№ 219/2011 г., ІV г.о. и решение № 59/16.06.2020 г. по гр.д.№
3418/2019 г., ІІІ г.о., с които се приема, че при наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има
това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Когато страната по трудовия договор
разполага с потестативно право да прекрати трудовото правоотношение едностранно и
независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен
ефект - трудовото правоотношение се прекратява, а признаването му за незаконно и
възстановяването му са предмет на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една
от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при
липсващо субективно право, поради което не поражда правно действие, а издадената от
работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. Така в решение № 59/16.06.2020 г.
по гр.д.№ 3418/2019 г., ІІІ г.о. е посочено, че при неоснователно прекратяване с едностранно
изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само
обезщетение, но не може да преценява дали основанието, послужило на работника или
служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и
повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право и
съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено от работодателя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че
касационната жалба е процесуално недопустима в частта, в която е постановено решение по
предявените искове на основание чл.344 ал.1 т.4 КТ, чл.220, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.226, ал.1,
т.1 и 2 КТ, тъй като въззивно решение в тези части не подлежи на обжалване. Преценката на
съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3
ГПК се извършва с оглед предмета на делото и цената на иска към датата на завеждане на
исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на
първото заседание за разглеждане на делото (чл.70, ал.1 ГПК). Според чл.280, ал.3, т.3 ГПК,
не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дело по трудови спорове, с
изключение на решенията по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В
случая, ищецът е предявил иск, на основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, да се поправят вписаните в
трудовата книжка дата и основание за прекратяване на трудовия договор, а претенциите за

                                              2
обезщетение по чл.220, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.226, ал.1, т.1 и 2 КТ са съответно 2562,01 лева,
2592,75 лева и 3000 лева. След като цената на исковете е под установения минимален праг за
достъп до касация, а решението е изключено от касационен контрол, подадената касационна
жалба е частично недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази част.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа
жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК я намира
за основателна поради следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е постъпила на
работа при ответника от 15.01.2018 г. на длъжност „Специалист маркетинг и реклама“, а на
02.07.2020г. е подала заявление да бъде прекратено трудово й правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.3 КТ, което е получено от работодателя на същата дата. Правилно по арг.от
чл.335, ал.2, т.3 КТ, съдът е приел, че волята на работника следва да бъде зачетена, поради
което моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е достигане на изявлението
му до работодателя. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че
основанието за прекратяване на трудовия договор без предизвестие от работника или
служителя на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ предполага виновно поведение на работодателя,
което в случая липсва и поради това единственото възможно основание за едностранно
прекратяване на правоотношението от работника е по чл.326 КТ - с писмено предизвестие.
Съдът се е мотивирал с липсата на доказателства за фактическия състав на чл.327, ал.1, т.3
КТ, като е достигнал до извод, че издадената Заповед № 2/10.07.2020 г. за прекратяване на
трудовия договор, на основание чл.326 КТ, е законосъобразна; на работодателя се дължи
обезщетение за неспазен срок на предизвестието, а исковете за отмяна на заповедта за
уволнение и за поправка на вписаните данни в трудовата книжка, както и претенциите за
обезщетение на ищцата са неоснователни.
Предвид отговора на материалноправния въпрос и изложените мотиви за приложението на
чл.327, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.335, ал.2, т.3 КТ, настоящият състав на ВКС приема, че
издадената Заповед № 002/10.07.2020 г., на основание чл.326, ал.1 КТ, за прекратяване на
трудовото правоотношение от служителя, е незаконна. Работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор на ищцата, въз основа на полученото уведомление от
02.07.2020г., но по своя инициатива е изменил поисканото от служителя основание за
прекратяването, с което незаконосъобразно е упражнил предоставеното му потестативно
право. Трудовото правоотношение се счита прекратено от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора и не зависи от това дали
правоотношението е законно прекратено или не /решение № 203/30.05.2011г. по гр.д.№
832/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./ От данните по делото не се установява да е налице фактическият
състав на чл.327, ал.1, т.3 КТ, а ищцата да е изпълнявала трудови функции, различни от тези
по длъжностната характеристика, които са й били възложени, поради което в полза на
работодателя се дължи обезщетение за неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложените съображения, предявеният иск на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да се
признае за незаконно уволнението на М. Д. В. със Заповед № 002/10.07.2020 г., на основание
чл.326 КТ, е основателен, поради което издадената от работодателя заповед за уволнение

                                              3
подлежи на отмяна, а на служителя се дължи обезщетение за времето, през което е останал
без работа. При предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, доказателствената
тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение е на ищеца по делото /ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013
г. на ОСГК/. В писмо от 09.05.2022г. на НОИ ТП-София град до ищцата се посочва, че от
31.07.2020г. до 20.11.2020г. М. Д. В. е получавала парично обезщетение за безработица, т.е.
през същия период служителят е останал без работа поради незаконното уволнение. Други
данни по делото липсват, поради което съдът приема, на основание чл.162 ГПК, че за
периода от 02.07.2020г. до 10.11.2020г. на ищцата се дължи обезщетение в размер на 11
179,68 лева, а претенцията до пълния предявен размер от 15 557 лева е недоказана.
От М. Д. В. и „Ебикуити България“ ЕООД, с предишно наименование “Медия Пат
България“ ЕООД, са поискани разноски по делото, които се дължат съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част на исковете: по уважените искове на основание чл.344,
ал.1, т.1 и 3 КТ на ищцата се дължи сумата 1178,71 лева, а на ответника - 412,49 лева за един
адвокат в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, като при
постановяване на решението, присъдените парични задължения съдът превалутира от левове
в евро, според изискванията на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ. С оглед изхода на спора, във
въззивното производство не се дължат разноски на ищцата над 1414,45 лева и на ответника
над 1448,11 лева, а пред първата инстанция над сумата от 515,80 лева на ищцата и над
376,23 лева за ответника.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение


                                     О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Д. В., чрез адвокат К. М. от АК-
София, срещу решение № 7071/19.12.2024г. по в.гр.д.№ 6604/2024 г. на Софийски градски
съд в частта, в която се е произнесъл по предявените за съвместно разглеждане искове на
основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, чл.220, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.226, ал.1, т.1 и 2 КТ, като
процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ решение № 7071 от 19.12.2024г. по в.гр.д.№ 6604/2024г. на Софийски градски съд
в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, както и в
частта за разноските на „Ебикуити България“ ЕООД, пред първа инстанция над 515,80 лева
на ищцата и над 376,23 лева за ответника; във въззивното производство над 1414,45 лева за
ищцата и над 1448,11 лева на ответника, като вместо това:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. Д. В. със Заповед № 002/10.07.2020 г. на
управителя на “Медия Пат България“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА „Ебикуити България“ ЕООД, с предишно наименование “Медия Пат България“
ЕООД, да заплати на М. Д. В. обезщетение, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1
КТ, за периода от 02.07.2020г. до 10.11.2020г., в размер на 5716,08 (пет хиляди седемстотин
и шестнадесет евро, осем евроцента) евро, както и сторените разноски в касационното


                                             4
производство в размер на 602,66 (шестстотин и две евро, шестдесет и шест евроцента) евро.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7071/19.12.2024г. по в.гр.д.№ 6604/2024г. на Софийски градски
съд в останалата обжалвана част до пълния предявен размер на иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ.
ОСЪЖДА М. Д. В. да заплати на „Ебикуити България“ ЕООД, чрез адвокат Г. К., сторените
разноски в касационното производство в размер на 210,90 (двеста и десет евро, деветдесет
евроцента) евро.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния
касационен съд в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, а в
останалата част е окончателно.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           5