Искът за нищожност на делба не прекъсва придобивната давност

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 334
                                гр. София, 04.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20248002103305 по описа за 2024 година


Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по :
- касационна жалба на В. М. А./починала в хода на касационното производство и заместена
от сина си В. А./ и В. Д. А. срещу решение №260606/ 12.04.2023г., постановено по в.гр.д.
№10686/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение №107771 от
14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частите, с
които е отхвърлен искът за делба на следните имоти : магазин на партерния етаж от
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в
[населено място], Район „Т.“, [улица], с лице към [улица], със застроена площ от 37кв.м, при
съседи : магазинно помещение в същата сграда, вътрешен партерен апартамент, калкан на
съседната сграда, [улица], заедно с мазе под магазина, ведно с 8.66 % ид.ч. от общите части
на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел *** от
кв.***по плана на [населено място], м „***“, цялото с площ от 350 кв.м , който по
кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл.
София, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
съгласно схема № 15-523186-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър -
град София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на
имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния


                                             1
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта : 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж - имоти с идентификатори ***., ***., под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. ; апартамент на партерния етаж от
четириетажната масивна жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в
[населено място], Район „Т.“, [улица], със застроена площ от 74.90кв.м, състоящ се от две
стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно антре, с изложение към вътрешния двор на
сградата, при съседи : стълбище, вход към вътрешния двор, вътрешен двор: калкан на
съседната сграда, магазини в същата сграда, заедно с мазе, както и 10.90 % ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел
*** от кв.***по плана на [населено място], м.“***“, цялото с площ от 350кв.м., който по
кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл.
София, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
съгласно схема № 15-523183-24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър -
град София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на
имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния
обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1,ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори ***, ***, под обекта - няма, над обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., като е допуснато извършването на
съдебна делба на тези имоти между следните съделители и при части : 1/3ид.ч. за Р. А.,
гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия ; по 1/6ид.ч. за В. Д. А.,[ЕГН], В.
М. А., [ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В., [ЕГН] ;
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от тях част е
неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и
постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск за
делба на тези два имота бъде отхвърлен като неоснователен/в с.з. процесуалният
представител на касаторите е посочил, че не поддържа оплакванията относно
недопустимостта на въззивното решение в обжалваната от тях част/.
 В срок е постъпил отговор на касационната жалба от А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А., в който
се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
- касационна жалба на Е. П. С., чрез процесуалния си представител адв.К. К., срещу решение
№260606/12.04.2023г., постановено по в.гр.д.№10686/2020г. на Софийски градски съд в
частта, в която е отменено решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело
№37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
апартамент, заемащ целия втори/първи надпартерен етаж от четириетажната масивна
жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“,
[улица], състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ
от 144.30кв.м., заедно с мазе, ведно с 22% ид.части от общите части на сградата и от
дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел *** от кв.***по плана на
[населено място], м.“***“, цялото с площ от 350кв.м., който по кадастралната карта и
кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София, одобрени със


                                              2
Заповед ЖРД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на AГKK, съгласно схема №
15-523173- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота:
[населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта: самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори ***, ***, ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***., като е допуснато извършването на съдебна делба на този имот между
следните съделители и при части : 1/3ид.ч. за Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане]
в Република Чехия ; по 1/6ид.ч. за В. Д. А.,[ЕГН], В. М. А., [ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В.,
[ЕГН].
В предвидения от процесуалния закон срок не е постъпил отговор на подадената от Е. С.
касационна жалба.
С определение №3759/21.07.2025г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното
решение по касационната жалба на А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А., чрез процесуалните им
представители адв.Г. Г. и адв.Н. С., срещу решение №260606/12.04.2023г., постановено по
в.гр.д.№10686/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение
№107771 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в
в частта, с която е отхвърлен искът за делба на тавански апартамент №***, находящ се в
[населено място], [улица], № ***, ет. *** със застроена площ от 243 кв.м., заемащ целия
последен етаж на жилищната сграда, представляващ мезонет на две нива: първо ниво -
дневна-зимна градина, библиотечен кът, кухненски бокс, тоалетна и килер; второ ниво - три
спални, две бани, мокро помещение е вестибюл, при съседи: от север - [улица], от юг - двор,
от изток - калкан, от запад - калкан, от долу - апартамент № ***, заемащ целия четвърти
етаж, собственост на К. Л. С., ведно с 3/100 идеални части от общите части на сградата и
толкова от мястото, в което е построена сградата, представляващо УПИ ***, в квартал ***,
местност *** част, целия с площ от 350 кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните
регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523178-
24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с адрес на имота: [населено място],
район „Т.“, [улица], № ***, ет. ***, ап. ***, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, с посочена в документа площ - няма данни,
Ниво 1: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
имот с идентификатор ***, над обекта - няма, Ниво 2: при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма, прилежащи части -
няма данни.
След постановяване на определението на съда по реда на чл.288 от ГПК, делото е било
върнато на въззивния за провеждане на процедура по отстраняване на явна фактическа
грешка в решението, тъй като в мотивите е прието, че част от процесните имоти са
съсобствени между Р. А./наследник по завещание на първоначалния ищец С. А./, В. Д. А., В.


                                               3
М. А., Е. П. С. и С. П. В., но не е постановен диспозитив, с който да се отхвърлят исковете
на останалите наследници по закон на С. А. - А. А., Г. А., И. А. и К. А..
С решение №260346 от 29.08.2025г., СГС е допуснал поправка на явна фактическа грешка в
диспозитива на решението, като е отхвърлил иска за делба на А. А., Г. А., И. А. и К.
А..Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
При постановяване на своето решение въззивният съд е приел за установено следното от
фактическа страна :
С представения по делото нотариален акт за продажба, том IX, № 51, peг.№1775, дело
№1745 от 11.09.1928г. общият наследодател на страните В. А. Р. закупува полугевгирена
къща с дворно място с общо пространство 350кв.м. в [населено място], [улица].Актът е
вписан под №75, т.IX на същата дата, видно от представената записка за вписване от III
нотариус при Софийски областен съд.
С акт №2720/15/02/50г. на основание ЗОЕГПНС е одържавена част от процесния недвижим
имот.
Със Заповед №РД-57-114/13.06.1992г. на кмета на СГО, на основание чл.1 от ЗВСОНИ и
чл.88, ал.4 от НДИ, по искане на В. В. Т. от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти са отписани и предадени на наследниците на В. А. Р. два апартамента/на
партера и на третия етаж/, портиерско помещение на тавана и два магазина със съответните
идеални части, находящи се в [населено място], [улица].
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 001356/07.04.2011г.,
издадено от СО, район „Триадица“, общият наследодател на страните В. А. Р. е починал на
17.01.1961г. и е оставил наследници по закон С. В. А., Д. В. А. и В. В. Т..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №77/18.01.2019г. издадено
от СО, район „Триадице“, ищецът С. В. А. е починал на 08.06.2015г. и е оставил наследници
по закон- съпруга А. А. и деца Р. А., Г. А., И. А. и К. А..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №457/28.03.2013г. издадено
от СО, район „Триадица“, ответникът Д. В. А. е починал на 14.03.2013г. и е оставил законни
наследници- син В. Д. А. и съпруга В. М. А..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №2/13.11.2013г., издадено
от СО, район „Триадица“, ответникът В. В. Т. е починала на 11.05.2011г. и е оставила
наследници по закон- дъщери Е. П. С. и С. П. В..
С представения по делото протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.
№823/1993г., между Д. В. А.- лично, В. В. Т. чрез пълномощник и дъщеря Е. С., и С. В. А.
чрез пълномощник адв.Д. Ц., е сключена съдебна спогодба за поделяне на процесните
недвижими имоти, по силата на която Д. В. А. получава магазина и апартамента на
партерния етаж на сградата, В. В. Т. получава апартаментите на втория, четвъртия и
таванския етаж, а С. А. за уравняване на дела си- парична сума.
С представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №118, том L., дело
№ 16663/93г. от 30.06.1993г. В. В. Т. е дарила на дъщеря си Е. П. С. тавански апартамент на
последния тавански етаж на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, килер и антре с обща
площ 53 кв.м. и 6.12/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място.


                                             4
С представения по делото нотариален акт №117, том L., дело № 16662/93г. от 30.06.1993г. В.
В. Т. е дарила на дъщеря си Е. П. С. апартамент, находящ се на четвъртия етаж /трети
надпартерен етаж/, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения с
обща площ 144.30 кв.м., заедно с мазе и с 22.96/100 идеални части от общите части на
сградата и дворното място.
С представения по делото нотариален акт №163, том LLLLXXXIX, дело №47143 от
20.12.1997г. Е. П. С. е дарила на дъщеря си К. Л. С. апартамент, находящ се на четвъртия
етаж /трети надпартерен етаж/, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни
помещения с обща площ 144.30 кв.м., заедно с мазе и с 22.96/100 идеални части от общите
части на сградата и дворното място.
С представеното по делото решение от 13.06.2002г. по гр.д.№7351/2001г. на СРС,
потвърдено с решение от 03.05.2005г. по гр.д.№1/2005г. на СГС, потвърдено с решение
№630/28.05.2007г. по гр.д.№917/2005г. на III-то г.о. на ВКС, спогодбата по посочения по-
горе протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., между Д. В.
А.- лично, В. В. Т. чрез пълномощник и дъщеря Е. С., и С. В. А. чрез пълномощник адв.Д.
Ц., е прогласена за нищожна поради неучастието на един от съсобствениците- С. В. А..Със
същото решение е прогласена и нищожността на извършеното на 30.06.1993г. с нот.акт
№118, том L., нот.дело №16663/1993г. дарение на тавански апартамент с площ от 53кв.м.,
находящ се в [населено място], [улица], местност „***“, парцел ***, кв.***по плана на
[населено място] от В. В. Т. на Е. П. С..От представените по делото доказателства не се
установява точната дата на подаване на исковата молба, но предвид номера на делото това е
станало не по-рано от 01.01.2001г. и не по-късно от 13.06.2001г.
По делото е представено съморъчно завещание на С. В. А., с което същият е завещал на своя
син- конституираният като ищец по настоящото дело Р. А., по 1/3 идеална част от всеки един
от самостоятелните обекти, предмет на настоящата делба, а именно: 1/3 идеална част от
четириетажната сграда, 1/3 идеална част от дворното място, 1/3 идеална част от апартамента
на партерния етаж, 1/3 идеална част от магазина на партерния етаж, 1/3 идеална част от
апартамента на втория етаж, 1/3 идеална част от апартамента на четвъртия етаж и 1/3
идеална част от таванския апартамент.
От показанията на свидетеля П. А. се установява, че след сключването на обявената
впоследствие за нищожна спогодба през 1993г., Д. В. А. владеел апартамента и магазина на
партерния етаж на сградата.Първоначално магазините били два, но впоследствие обединени
в един магазин за спортни стоки.Магазинът бил отдаден под наем, а Д. В. А. предприел
преустройството му чрез събаряне на стената, разделяща двата първоначални
магазина.Никое друго лице нямало достъп до тези обекти, а апартаментът също бил отдаден
под наем и в него били извършени ремонтни дейности.От 1993г. до смъртта си през 2013г.
Д. А. владял и двата обекта и плащал данъци за тях, ремонтирал апартамента около 2000г.,
като пригодил баня, тоалетна, нова мебелировка.Апартаментът на втория етаж /първи
надпартерен етаж/ не бил одържавяван през 1950г. и реституиран през 1992г. по силата на
ЗВСОНИ.
От показанията на свидетелката В. А. се установява, че Д. В. А. не е живял в апартамента на

                                             5
партерния етаж, но редовно посещавал имота и го стопанисвал.
От показанията на свидетелката Р. К.- Т. се установява, че на първият надпартарен етаж
живеела С. В., както и нейната майка В. от 1969 година до смъртта и през 2011 година.Не
знае някой да е оспорвал правата им.С. правила основен ремонт през 2016г. и заплащала
консумативите за имота.На трети надпартерен етаж Е. и Л. С..Свидетелката била родена и
живяла в сградата до 1991 година, а след това я посещавала много често, тъй като там
живеели родители и.В началото нямало четвърти надпартерен етаж, а третия надпартерен
етаж след реституцията В. и нейните дъщери С. и Е. давали под наем на фирма.Таванът бил
надстроен от Е. и Л. С. след закупуване на право на надстрояване от родителите на
свидетелката през 1994- 1995 година.Изградени били противоземетръсни колони, с които
укрепили кооперацията за тяхна сметка, външно и вътрешно саниране на цялата
кооперация.От момента на изграждането на мезонетния апартамент само Е. С. и нейния
съпруг Л. С. живеели в него. Никой не бил предявявал претенции. Партерният етаж до 1989-
1990 година бил на Софжилфонд и там живеела възрастна дама, настанена от Софжилфонд.
След реституцията бил отдаван на фирми под наем, но свидетелката не знае кой е бил
наемодател.Никога не е виждала С. А. или неговите деца/наследници.
От показанията на свидетеля Б. П. се установява, че познава всички живущи в процесната
сграда, самият той живее през един вход от раждането си.Преди 1989 година Е. С., С. В.,
баща им П. и майка им В. Т. живеели на първия надпартерен етаж.След 1990 година били
реституирани горните етажи- трети, четвърти, направен бил мезонет отгоре.С. живеела в
чужбина, но и ползвала първия етаж над партера, а Е. и Л. С. живеели на последния етаж, на
тавана.На третия етаж над партера няма преки впечатления кой живее.Мезонетният
апартамент бил уникален по своята конструкция, построен от Л. С. с негови работници през
1994-1995 година.След изграждането на мезонета в него живеели само Е. и Л.. За магазина
за спортни стоки на партера се плащал наем на Е. и Л., но принадлежал на техни
наследодатели. Не познава С. В., А., Г., Р., И. и К. А..
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че Р. А., В. Д. А.,
В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. са съсобственици на процесните имоти по силата на
наследствено правоприемство, при квоти 1/3 идеални части за Р. А. и по 1/6 идеална част за
останалите сънаследници.Тези обстоятелства не се и оспорват от страните.При това
положение следва да бъдат разгледани своевременно направените възражения за
придобиване на имотите от част от съсобствениците /сънаследниците/ въз основа на изтекла
в тяхна полза придобивна давност.
Принципно, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той е
владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. За да превърне държането във владение,
съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е
започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои /т.е.- превърнал е
държането във владение/, като тези действия следва да са доведени до знанието на другия
съсобственик /в този смисъл ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС/.За да послужи


                                            6
като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
Прието е още, че в тежест на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. е да
установят с позволените от закона доказателствени средства, че те или техните праводатели
/наследодатели/ В. В. Т. и Д. В. А., са извършили ясни и недвусмислени действия, чрез които
са превърнали държането на идеалните части на съсобственика си С. В. А. във владение в
своя полза, които действия да са доведени до знанието на последния и съответно- това
владението да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период
повече от 10 години.
Според въззивния съд по делото не се установява да са извършвани действия по
преобръщане на държането във владение преди датата на сключване на горепосочената
съдебна спогодба - 20.05.1993г., по отношение на апартамента, заемащ целия втори /първи
надпартерен/ етаж, който не е бил отчуждаван от наследодателя на страните.Действително,
видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, този имот е бил ползван за
жилище от семейството на В. Т., но не се установява намерение за владение на целия имот
като собствен, касателно идеалните части на съсобственика С. А..Извършването на ремонти,
поддръжката на имота и заплащането на данъци и консумативи ползва всички
съсобственици, включително тези които не ползват фактически имота.Следователно първото
действие с характер на преобръщане на държането във владение е въпросната спогодба от
20.05.1993г. и тази дата следва да се счита за начална по отношение на срока на давностното
владение.
Не са споделени изводите на първоинстанционния съд, че през целия период на течене на
давностния срок е било фактически невъзможно да се доведат до знанието на съсобственика
С. А. действията на останалите съсобственици В. Т. и Д. А., с които последните са
превърнали държането на идеалните му части във владение в своя полза.Действително по
делото се установява, че С. А. е бил с постоянно местожителство в САЩ и липсват данни за
известен на ответниците негов адрес. През 2001г. обаче същият е предявил иск по чл.75, ал.2
от ЗН за прогласяване нищожността на делбата по горепосочената съдебна спогодба и е
посочил в исковата молба постоянен и съдебен адрес, т.е от този момент е неприложимо
посоченото в ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС изключение и съсобствениците
са могли да доведат до знанието му извършените от тях действия по преобръщане на
държането във владение.
Въззивният съд е приел, че принципно давността се прекъсва с предявяване на
ревандикационен иск, установителен иск за правото на собственост или иск за делба.В
случая обаче е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване
нищожността на делба по съдебна спогодба, поради неучастие в същата на един от
сънаследниците. Целта на този иск е възстановяване на съсобствеността, респективно-
установяване правото на съсобственост на ищеца относно наследствените имоти и в този
смисъл значението му е същото като на иск за делба.Ето защо с предявяването на иска с
правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на спогодбата по
протокол, вписан под №18438 от 20.05.1993г. на СРС по гр.д.№823/1993г., по който е


                                             7
образувано гр.д.№7351/2001г. на СРС и впоследствие постановено влязлото в сила на
28.05.2007г. решение от 13.06.2002г., с което искът е уважен, е прекъсната течащата в полза
на наследодателите на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В.- В. Т. и Д. А.
придобивна давност, започнала да тече на 20.05.1993г.По време на процеса по гр.д.
№7351/2001г. на СРС давност не е текла на основание чл.84 ЗС, вр.чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.Нова
10-годишна давност е започнала да тече от 29.05.2007г. и отново е прекъсната с предявяване
на иска за делба по настоящото дело на 01.09.2011г. Предвид гореизложеното възражението
на ответниците В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В. за придобиване правото на собственост
върху магазин на партерния етаж със застроена площ от 37 кв.м, апартамент на партерния
етаж със застроена площ от 74.90 кв.м. и апартамент, заемащ целия втори /първи
надпартерен/ етаж от четириетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица],
заедно с прилежащите им мазета и съответни идеални части от общите части на сградата и
от дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел *** от кв.***по плана
на [населено място], м.“***“, цялото с площ от 350кв.м. въз основа на изтекла в полза на тях
и на праводателите им В. Т. и Д. А. придобивна давност, е неоснователно.Поради това тези
имоти следва да се допуснат до делба при квоти 1/3 идеални части за Р. А. и по 1/6 идеална
част за В. Д. А., В. М. А., Е. П. С. и С. П. В..
С постановеното определение №3759/21.07.2025г. ВКС е допуснато касационно обжалване
на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения от ответниците по
делото първи въпрос, който преформулиран от касационната инстанция е със следното
съдържание : искът по чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството прекъсва ли придобивната
давност, започнала да тече въз основа съдебна спогодба.
Според решение №374 от 15.06.2010г. на ВКС по гр.д.№4354/2008г., IVг.о., осъществената
без участие на съсобственик делба е нищожна. Прекъсването на придобивната давност за
вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му
форми.Същото следва да се приеме и за ония искове, например исковете за делба, с които
страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени
лица, както това става с решението по допускането на делбата.В този смисъл искът за
прогласяване нищожността на съдебната делба като резултат цели да постигне
възстановяването на съсобствеността, поради което с предявяването му, придобивната
давност по отношение на имотите, предмет на атакуваната съдебна делба, се прекъсва.
 Посоченото решение е изолирано и след неговото постановяване е формирана константна
практика на ВКС, в която се приема, , че давността се прекъсва само с предявяване на
установителен, ревандикационен или иск за делба срещу владелеца, а последният се позове
на придобивна давност.Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната.Тъй като
докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД във вр. с чл.
84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да
тече, а спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на
решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето
значение/В същия смисъл решение №705 от 29.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1744/2009г., I г.о.,
решение № 401 от 12.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 216 от


                                              8
28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о., ГК и др./.
Настоящият състав споделя практиката по втората група решения на ВКС.Ако ищецът се
ограничи да предяви само иск за нищожност, унищожаване или разваляне на акта, на който
владелецът е основал владението си, без да включи в предмета на делото въпросът за
принадлежността на правото на собственост или ограниченото вещно право, течението на
придобивната давност не се прекъсва.При уважаване на иска ще бъде заличено с обратна
сила юридическото основание на владелеца, което означава, че същият не би могъл да
придобие вещта въз основа на кратката придобивна давност, но ако продължи да я владее
след приключване на процеса ще може да се позове на изтекла в негова полза дълга
придобивна давност

По основателността на подадените касационни жалби :

Не е спорно по делото, че с договор за покупко-продажба по нотариален акт, том IX, № 51,
peг.№1775, дело №1745 от 11.09.1928г. общият наследодател на страните В. А. Р. закупува
полугевгирена къща с дворно място с общо пространство 350кв.м. в [населено място],
[улица].
С акт №2720/15/02/50г. на основание ЗОЕГПНС е одържавена част от закупения имот.
Одържавеният имот е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ, като със заповед №РД-57-
114/13.06.1992г. на кмета на СГО, по искане на В. В. Т. от актовите книги за държавни и
общински недвижими имоти са отписани и предадени на наследниците на В. А. Р. два
апартамента/на партера и на третия етаж/, портиерско помещение на тавана и два магазина
със съответните идеални части, находящи се в [населено място], [улица].
    С исковата молба е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че
В. А. Р. е починал на 17.01.1961г. и е оставил за наследници по закон три деца - С. А., В. Т. и
Д. А..
Д. А. е починал на 14.03.2013г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В. М. А. и
сина си В. Д. А., които са били конституирани като страни в процеса с определение от
31.07.2013г./първата е починала в хода на касационното производство и е била заместена от
своя син В. А./.
По делото е установено, че ответницата В. Т. е починала на 11.05.2011г., която дата
предхожда подаване на исковата молба.Първоинстанционният съд е съобразил, че валидно
процесуално правоотношение с този ответник не може да възникне, но с оглед естеството на
производството за делба, в което съдът следи служебно за правилното конституиране на
страните, е дал указания за насочване на иска към нейните наследници.Въз основа на молба
от С. А. съдът е конституирал като ответници Е. П. С. и С. П. В..
С молба от 20.01.2019г. е представено удостоверение за наследници, от което се установява,
че ищецът С. А. е починал на 08.06.2016г. и е оставил за наследници по закон съпруга и
четири деца – А. А., Г. А., Р. А., И. А. и К. А..Представено е саморъчно завещание, обявено
от български нотариус след легализиран превод, с което през 2013г. С. А. завещава на сина
си Р. А. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от дворното място и всички възстановени имоти.Въз


                                               9
основа на това завещание въззивният съд е приел, че като страна в процеса следва да
участва единствено Р.А..С влязло в законна сила решение исковете за делба на останалите
наследници на С. А. са били отхвърлени като неоснователни.
Установява се, че през 1993г. в СРС е образувано гр.д.№823/1993г. за делба на
възстановените имоти, по което наследниците на В. Р. са сключили спогодба, одобрена от
съда, по силата на която - Д. А. получава в дял : магазин с площ от 37кв.м., ведно с мазе под
него, който се намира на партерния етаж ; апартамент на партера с площ от 74.9кв.м., заедно
с мазе ; В. Т. получава в дял : апартамент на целия втори етаж/първи над партер/ с площ от
144.3кв.м., заедно с мазе ; апартамент на целия четвърти етаж/трети над партер/ с площ от
144.3кв.м., заедно с мазе ; тавански апартамент с площ от 53кв.м. ; С. А. не получава дял в
натура от възстановените имота, а сума за уравнение на дела му.
През 2001г. е образувано гр.д.№7351/2001г. по описа на СРС, което е било с предмет
предявения от С. А. срещу останалите сънаследници иск за прогласяване нищожността на
съдебната делба.Искът е изцяло уважен с влязло в законна сила решение на ВКС от
28.05.2007г.
Пред първоинстанционния и въззивния съд е бил проведен разпита на четирима
свидетели.От показанията на св.П. А., която е съпруга на ответника В. А. и снаха на
първоначалния ответник Д. А. се установява, че помещенията на партерния етаж/магазин и
апартамент/ са били ползвани от нейния свекър, който ги е отдавал под наем.Ищецът С. А.,
който от години е живеел в САЩ, е идвал на гости при своя брат Д. и е общувал с него.Била
е свидетел на разговори, които са били водени между С., Д. и тяхната сестра.Други лица не
са присъствали на тези разговори.Тримата не са споделяли какво са обсъждали помежду
си.Има спомен, че първото идване на А. е било през 1990-1991г., когато той е отседнал в
апартамента, който неговата сестра е обитавала.Свидетелката сочи, че през 2008г., С. е
дошъл в България със своя син, като е бил изгонен от своята сестра.Нейното семейство го е
приютило в техния апартамент, а след това са отишли в [населено място], за да се види със
своя брат и неговата съпруга.По делото е изслушана свидетелката В. А., която дава сведения
на съда, че след смъртта на нейния дядо Д. през 2013г., нейните родители стопанисват
помещенията на партерния етаж. Преди да почине той се е грижил за тези помещения.Пред
въззивния съд е изслушана св.Т., която заявява, че в апартамента на първия надпартерен
етаж е живеела първоначалната ответница В./от 1969г. до смъртта си през 2011г./, а след това
нейната дъщеря С..В останалата част показанията й касаят жилището на третия надпартерен
етаж и мезонета на последните два етажа.Разпитан и е свидетеля П., който посочва как се
ползват отделните помещения, но изрично заявява, че няма никаква представа за
отношенията между С., Д. и В./стр.189/.
От изложеното по-горе се установява, че на наследниците на общия наследодател В. Р. е
било възстановено по реда на ЗВСОНИ правото на собственост върху магазин и апартамент
на партерния етаж, както и апартамент, заемащ целия втори/първи надпартерен/ етаж от
четириетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица]. На основание чл.5,
ал.1 от ЗН С. В. А., Д. В. А. и В. В. Т. са придобили по 1/3 ид.ч. от възстановените
имоти.Поради безспорно установената съсобственост върху посочените имоти касационната


                                             10
инстанция следва да се произнесе по направеното в срока за отговор възражение за
придобивна давност от Д. А. и наследниците на В. Т..Първият е навел довод, че е придобил
по давност идеалните части на останалите двама съсобственика от помещенията на
партерния етаж, а последните, че в полза на техния наследодател е изтекла предвидената от
закона 10г. давност върху жилището на първия надпартерен етаж.
Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се
даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено.След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 от ЗС.Тогава, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение.
Както бе посочено по-горе през 1993г. наследниците на В. Р. са сключили съдебна спогодба,
с която са разпределили притежаваните от тях съсобствени имоти, като в изключителен дял
на Д. А. са поставени магазин с площ от 37кв.м. и апартамент с площ от 74.9кв.м., които се
намират на партерния етаж, ведно с принадлежащите към тях две избени помещения, а В. Т.
е придобила собствеността върху всички останали имоти, в т.ч. и на апартамент на целия
втори етаж/първи над партер/ с площ от 144.3кв.м. С. А. е получил сума за уравнение на
дела.Към датата на сключване на спогодбата съделителите Д. А. и В. Т. са упражнявали
фактическа власт върху имотите, които са им възложени в изключителен дял.Д. А. е отдавал
под наем помещенията на партерния етаж, а Т. е живеела апартамента на първия
надпартерен етаж от 1969г.Спогодбата не е произвела прехвърлителното си действие, тъй
като е нищожна поради неучастието на С. А., но въз основа на нея останалите двама
сънаследници са започнали да владеят за себе си чуждите идеални части и са могли да ги
придобият въз основа на 10г. давност.Давността не е била прекъсната с предявяване на иск
за прогласяване нищожността на договора за спогодба от С. А., тъй като същият не е бил
съединен с иск за собственост или делба на съсобствените имоти.От дата на сключване на
спогодбата до предявяване на исковата молба в съда е изминал период от 18г., поради което
следва да се приеме, че направените възражения за придобивна давност са основателни.
От изложеното по-горе се установява, че помещенията на партерния етаж и жилището на
първия надпартерен етаж не са съсобствени между наследника на първоначалния ищец С. А.
и наследниците на Д. А. и В. Т., поради което предявеният иск за делба на тези имоти е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния
съд и е допусната делба на тези имоти е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
постановено касационно решение, с което искът за делба бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на касатора В. А. следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в


                                           11
общ размер на 2101.57евро, а на Е. С. сумата от 2 344.78евро.Без уважение следва да се
остави искането на последната за присъждане на сумата от 3067.75евро, представляваща
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по жалбата на насрещната
страна, тъй като същата не е направила искане в месечен срок за допълване на
определението, постановено по реда на чл.288 от ГПК, с което не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана от ищците.
С влязло в законна сила решение на въззивния съд е било обезсилено решението на СРС в
частта, с която е допусната делба между Р. А., В. А., В. А., Е. С. и С. В. на апартамент,
заемащ целия четвърти/трети надпартерен/ етаж, като делото е върнато на
първоинстанционния съд със задължителния указания за конституирането като съделител на
лицето К. Л. С..Предвид горното делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по
иска за делба на посочения имот.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №260606/12.04.2023г., постановено по в.гр.д.№10686/2020г. на Софийски
градски съд в частта, с която е отменено решение №107771 от 14.01.2020г., постановено по
гр.дело №37482/2011г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в частите, с които е отхвърлен искът за
делба на следните имоти : магазин и апартамент на партерния етаж, както и апартамент,
заемащ целия втори/първи надпартерен/ етаж, представляващи част от четириетажна
масивна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в [населено място], Район
„Т.“, [улица], като е допуснато извършването на съдебна делба на тези имоти между
следните съделители и при части : 1/3ид.ч. за Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане]
в Република Чехия ; по 1/6ид.ч. за В. Д. А.,[ЕГН], В. М. А., [ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В.,
[ЕГН], като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия срещу
В. Д. А.,[ЕГН], Е. П. С., [ЕГН] и С. П. В., [ЕГН], за делба на следните недвижими имоти :
- магазин на партерния етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в
дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“, [улица], с лице към [улица],
със застроена площ от 37кв.м, при съседи : магазинно помещение в същата сграда, вътрешен
партерен апартамент, калкан на съседната сграда, [улица], заедно с мазе под магазина, ведно
с 8.66 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо парцел *** от кв.***по плана на [населено място], м „***“, цялото с
площ от 350 кв.м , който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено
място], общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523186-24.10.2017г., от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър - град София, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица], ет.***,
с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта : 1,
при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - имоти с идентификатори


                                              12
***., ***., под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
;
- апартамент на партерния етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, построена в
дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“, [улица], със застроена площ от
74.90кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна, вестибюл и входно антре, с изложение
към вътрешния двор на сградата, при съседи : стълбище, вход към вътрешния двор,
вътрешен двор: калкан на съседната сграда, магазини в същата сграда, заедно с мазе, както и
10.90 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо парцел *** от кв.***по плана на [населено място], м.“***“, цялото с площ от
350кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],
общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, съгласно схема № 15-523183-24.10.2017г., от Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.201.1.5, с адрес на имота: [населено място], район „Т.“, [улица],
ет.***, с предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта:
1,ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с
идентификатори ***, ***, под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***. ;
-апартамент, заемащ целия втори/първи надпартерен етаж от четириетажната масивна
жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], Район „Т.“,
[улица], състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения на обща площ
от 144.30кв.м., заедно с мазе, ведно с 22% ид.части от общите части на сградата и от
дворното място в което е построена сградата, съставляващо парцел *** от кв.***по плана на
[населено място], м.“***“, цялото с площ от 350кв.м., който по кадастралната карта и
кадастралните регистри на [населено място], общ.Столична, обл. София, одобрени със
Заповед ЖРД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителен Директор на AГKK, съгласно схема №
15-523173- 24.10.2017г., от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър - град София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота:
[населено място], район „Т.“, [улица], ет.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж -няма, под обекта - няма, над обекта: самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори ***, ***, ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия да заплати на В.
Д. А.,[ЕГН] сумата от 2101.57евро, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. А., гражданин на САЩ, [дата на раждане] в Република Чехия да заплати на Е.
П. С., [ЕГН] сумата от 2 344.78евро, представляваща направените по делото разноски.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на следващите се процесуални
действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.



                                            13
     Председател: _______________________

        Членове:

               1. _______________________

               2. _______________________




14