Учредяване на ипотека и предпоставки за измама при неизпълнени условия

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                    №8
                           гр. София, 15.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Камелия Ефремова
                            Членове:     Людмила Цолова
                                         Иво Димитров

като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско
дело № 20258002900885 по описа за 2025 година
     Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на „Обединена Българска Банка“
АД, гр. София срещу решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 552/2024 г.
на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №
261307 от 07.09.2018 г. по гр. д. № 5669/2017 г. на Софийски градски съд, І-9
състав, по предявения от К. Н. Г. от гр. София против банката-касатор
евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, е унищожен договор от
01.08.2014 г. за учредяване на ипотека върху застроен урегулиран поземлен
имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 1783, дело № 40/2014
г. на нотариус Борислава Налбантова, рег. № 142 , поради сключването му при
измама.
     В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е
неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с
извода на въззивния съд, че процесната сделка е сключена при измама от
страна на банката. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
поддържаната пред инстанциите по същество теза, че в случая липсва първият
основен елемент от фактическия състав на чл. 29, ал. 1 ЗЗД – умишлено
въвеждане в заблуждение, както и че наличието на умисъл нито е изследвано,

                                      1
нито е доказано по делото. Твърди се, че въззивният съд недопустимо е
заменил изискуемия от закона умисъл за въвеждане в заблуждение с
констатираната от него своеобразна „недобросъвестност“ на банката-
кредитор, изразяваща се в неизпълнение на задължението й за сключване на
споразумение с ищеца-длъжник по договор за кредит и за спиране на
образуваното срещу него изпълнително дело, след като последният е
изпълнил, макар и не изцяло, но „приемливо“, поетите от него задължения.
Касаторът счита, че решаващият състав е смесил два различни правни
института – разваляне на двустранните договори по реда на чл. 87 ЗЗД поради
неизпълнение и унищожаването им по реда на чл. 29, ал. 1 ЗЗД и че
изложените в акта мотиви са вътрешно противоречиви, което е резултат от
нарушаване на правилата на формалната логика. Според него,
квалифицирайки издаденото от банката удостоверение от 16.05.2014 г. като
договор между страните за спиране на изпълнението и предоговаряне на
условията по кредита, съдът не е отчел ясно и еднозначно формулираната в
документа зависимост на изпълнението на задължението на банката за
спиране на изпълнението и предоговаряне на кредита от предварителното
точно (своевременно и в пълен обем) изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя-ищец.
     С определение № 2500 от 08.08.2025 г. по настоящото дело е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част на
основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за елементите от
фактическия състав на измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД, и необходимо ли
е да се установи по делото наличието на първия елемент от този
фактически състав – „умишлено въвеждане в заблуждение“.
     Ответникът по касация – К. Н. Г. от гр. София – не заявява становище по
основателността на касационната жалба.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети
състав, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни
основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема
следното:
     Въззивният съд е счел за установено от съдържанието на издаденото от
„Обединена Българска Банка“ АД удостоверение от 16.05.14 г., че процесната
ипотека е била учредена с очакването на ищеца-длъжник по сключен с

                                     2
банката договор за ипотечен кредит от 29.04.2008 г. да бъде спряно
образуваното изпълнително производство във връзка с този кредит и същият
да бъде предоговорен в интерес и в полза на физическите лица-страни по него.
За доказан е приел и фактът, че всички визирани в удостоверението насрещни
задължения на физическите лица – плащане на първоначална основна вноска
по дълга; учредяване на процесната ипотека; признаване на дълга без
провеждане на производство по чл. 422 ГПК, в резултат на което процесната
заповед за изпълнение е влязла директно в сила – са изпълнени надлежно, като
единственото задължение, което не е изпълнено надлежно, е плащането на
последната разсрочена вноска по споразумението (същата е преведена със
закъснение).
      Съдебният състав е посочил, че възражението на банката срещу
евентуалния иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД се изчерпва именно и
само с наличието на забавено плащане на последната разсрочена вноска по
споразумението. По отношение на възражението, че е останал и непогасен
остатък от тази вноска в размер на 1 400 лв., е счел, че доколкото е заявено
едва във въззивното производство, същото не следва да бъде съобразено, но
дори и да бъде взето предвид, то не може да обоснове различни изводи,
предвид незначителния размер на неизпълнението, преценено и в контекста на
чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
      Според въззивния съд, именно обстоятелството, че въпреки
изпълнението от страна на физическите лица, банката не е изпълнила
ангажимента си да спре изпълнението и да предоговори дълга в тяхна полза,
дава основание да се приеме, че ищецът е бил подведен недобросъвестно от
банката, т. е. че е въведен в заблуждение по смисъла на чл. 29 ЗЗД и в резултат
на това недобросъвестно „поведение“ банката е придобила, изцяло в ущърб на
ищеца, два сериозни имуществени позитива: влязла в сила заповед за
изпълнение, което преклудира правото му да оспори размера на дълга, и
съществено допълнително обезпечение на вземанията си – процесната
ипотека, която се явява втора, заедно с първоначално учредената такава по
самия кредитен договор. Поради това е направил извод, че този правен
резултат, посоченото „поведение“ на банката, попада в обхвата на
дефиницията по чл. 29 ЗЗД и подлежи на анулиране.
     Като косвен аргумент в подкрепа на извода за недобросъвестност на


                                      3
банката по смисъла на чл. 29 ЗЗД решаващият състав е преценил и
обстоятелството, установено от съдържанието на кредитния договор от
29.04.08г. и анекса към същия от 13.02.14 г., сключени с другия длъжник – И.
Павлов, че банката, без знанието и съгласието на ищеца, и изцяло в негов
ущърб, е предоговорила, а впоследствие и осребрила, първоначално
учредената ипотека по самия кредитен договор.
      С оглед на изложеното, въззивният съд е отменил първоинстанцинотото
решение в частта за евентуалния иск с правно основание чл. 29 ЗЗД и е уважил
същия, като е унищожил договора, обективиран в нотариален акт № 49 от
01.08.14г. на нотариус Борислава Налбантова, рег. № 142 за учредяване на
ипотека върху описания в него недвижим имот.
     Решението е неправилно.
      По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване – за
елементите от фактическия състав на измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД,
и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от
този фактически състав – „умишлено въвеждане в заблуждение“, е
формирана богата и непротиворечива практика на касационната инстанция по
реда на чл. 290 ГПК, която е цитирана и обобщена в решение № 511 от
31.07.2024г. по гр. д. № 3851/2023г. на ІV г. о.
      Съгласно тази практика: Елементите от фактическия състав на
измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД, са: сключване на сделка, при която едната
страна по сделката е била в заблуждение относно характера й и/или относно
последиците от нея; заблуждението е предизвикано умишлено от другата
страна; сделката е сключена поради заблуждението; Измамата представлява
умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано
към сключване на определена сделка; Измамата води до унищожаемост на
сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено под
действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са
предизвикали умишлено у волеизявяващия; Заблуждението може да се отнася
до съдържанието на сделката – съществени елементи и модалитети, а може да
е насочено и към мотивиране за сключването на й; Умисълът, като част от
първия елемент от фактическия състав – умишленото въвеждане в
заблуждение, цели мотивиране към сключване на определена, планирана от
измамващия сделка; При умисъла за гражданска измама измамващият съзнава


                                     4
погрешността на представите, които предизвиква, както и че те се считат за
верни у измамения; Въвеждането в заблуждение – материалният компонент от
първия елемент от фактическия състав на измамата, може да се извърши както
чрез действие, така и чрез бездействие (съзнателно премълчаване на факти,
имащи значение за сключването на договора); Вторият елемент от
фактическия състав е невярната представа за действителността у измамения;
За да е налице този елемент, следва да се установи, че умишленото действие
или бездействие, извършено от измамващия или от трето лице, е
предизвикало погрешни представи в съзнанието на заблудения; Погрешната
представа може да се отнася до съществените и/или случайни елементи от
съдържанието на договора (включително и правните последиците от
договора), както и мотивите за него; Третият елемент от фактическия състав
на измамата е сключването на договора от страна на измамения именно под
влияние на създадената у него погрешна представа, т. е. причинна връзка
между заблуждаващото поведение и сключения договор.
      Изводът на въззивния съд, че по отношение на процесния договор от
01.08.2014 г. за учредяване на ипотека, са налице предпоставките на чл. 29
ЗЗД, е в противоречие със закона и практиката на ВКС по приложението му.
      От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
спорната ипотечна сделка е сключена поради умишленото въвеждане на
ищеца К. Н. Г. в заблуждение от страна на „Обединена Българска Банка“ АД
относно последиците от тази сделка, а именно – че ще бъде спряно
образуваното срещу ищеца принудително изпълнение за вземания по договора
за ипотечен кредит от 28.04.2008 г. и за предоговоряне на условията на същия.
     Видно от приетия в първоинстанционното производство документ –
удостоверение изх. № 301-БД-137 от 16.05.2014 г., адресиран до лицето
Николинка Иванова Г.а (съпруга на ищеца К. Г. ), във връзка с нейна молба за
сключване на извънсъдебно споразумение след извършване на доброволна
вноска в размер на 20 000 лв. по договора за ипотечен кредит от 29.04.2008 г.,
„Обединена Българска Банка“ АД е поела задължение да сключи исканото
споразумение за разсрочване на кредитните задължения и да спре
принудителното изпълнение по образуваното изп. д. № 450/2014г. при ЧСИ
Неделчо Митев, рег. № 841, след като бъдат изпълнени няколко конкретно
посочени условия: в срок до 14 часа на 16.05.2014г. да се извърши доброволна


                                      5
вноска в размер на 20 000 лв. за погасяване на част от задълженията по
договора за ипотечен кредит от 29.04.2008г.; в срок до 30.07.2014 г. да се
учреди договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, кв.
Симеоново, ул. „Панорама“ № 37; в срок до 23.05.2014 г. да се направи
признание от ищеца и съпругата му на предявения от банката иск по чл. 415
във вр. с чл. 422 ГПК, по който е образувано дело пред Софийски градски съд;
в срок съответно до 30.06.2014 г., до 30.07.2014 г. и до 30.08.214 г. да се
направят три доброволни вноски от по 3000 лв. В удостоверението е
предвидено изрично, че „след изпълнение на посочените условия“ банката
поема ангажимент да предложи на ищеца и съпругата му дългосрочно
споразумение, както и че „при неизпълнение на което и да е от условията“
банката ще поднови действията по принудителното изпълнение.
      От съдържанието на цитирания документ е видно, че сключването на
процесния договор за ипотека е едно от поставените от банката-кредитор
условия, при кумулативното изпълнение на които ще бъде постигнат целеният
от ищеца резултат – спиране на принудителното изпълнение и предоговаряне
на условията по сключения между него и банката договор за ипотечен кредит.
Изпълнението на поетото от банката обещание за това е изцяло обусловено от
надлежното изпълнение на всички посочени условия.
      В случая, по делото е установено, че е налице частично неизпълнение на
едно от тези условия, а именно – на последното, доколкото част от третата
вноска (в размер на сумата 1400 лв.) не е заплатена изобщо, а другата част е
заплатена не в уговорения срок. Поради това и с оглед съдържащото се в
удостоверението от 16.05.2014 г. изрично предупреждение, банката е отказала
да изпълни поетия към ищеца и съпругата му ангажимент за предоговаряне на
условията на кредита и за спиране на принудителното изпълнение.
Следователно, нереализирането на правното очакване на ищеца от
учредяването на процесната ипотека, е резултат от собственото му
неизпълнение на поставените от банката условия, а не от това, че е бил
„подведен недобросъвестно“ от нея (въведен в заблуждение по смисъла на чл.
29 ЗЗД), както неправилно е приел въззивният съд. Недобросъвестно би било
поведението на банката само ако всички поставени от нея условия са
изпълнени от ищеца изцяло и в срок, но въпреки това тя откаже да сключи
обещаното споразумение и да спре принудителното изпълнение срещу него.


                                     6
      Що се отнася до извършената от решаващия въззивен състав преценка
на допуснатото от ищеца неизпълнение на условията от удостоверението като
„незначително“, същата е напълно ирелевантна при обсъждане
предпоставките на чл. 29 ЗЗД. Такава преценка е дължима само при спор за
разваляне на договорите поради неизпълнение (чл. 87 ЗЗД), какъвто
настоящият спор не е.
     С оглед изложените съображения, изводът, че процесният договор за
учредяване на ипотека е сключен при измама, е неправилен. Поради това,
обжалваният въззивен акт подлежи на отмяна в тази негова част, като
предявеният евентуален иск по чл. 29 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
      При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по
касация следва да заплати на касатора разноски за касационното производство
в размер на сумата 395.95 лв., включваща: юрисконсултско възнаграждение
100 лв. и 295.95 лв. – държавни такси.


Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл.
293, ал. 1 ГПК


                                               РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 552/2024г. на
Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №
261307 от 07.09.2018 г. по гр. д. № 5669/2017 г. на Софийски градски съд, І-9
състав, по предявения от К. Н. Г. от гр. София против „Обединена Българска
Банка“ АД, гр. София евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, е
унищожен договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека върху застроен
урегулиран поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. №
1783, дело № 40/2014 г. на нотариус Борислава Налбантова, рег. № 142 ,
поради сключването му при измама, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
      ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Г. от гр. София против „Обединена
Българска Банка“ АД, гр. София евентуален иск с правно основание чл. 29
ЗЗД за унищожаване на договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека
върху застроен урегулиран поземлен имот, обективиран в нотариален акт №
49, том I, рег. № 1783, дело № 40/2014 г. на нотариус Борислава Налбантова,

                                                     7
рег. № 142, поради сключването му при измама, като неоснователен.
      ОСЪЖДА К. Н. Г. от гр. София, ул. „Симеон Радев“ № 40, вх. В, ет. 1,
ап. 46 да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694059, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89 Б разноски за
касационното производство в размер на сумата 395.95 лв. (триста деветдесет
и пет лева и деветдесет и пет стотинки).


     Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    8