Липса на хулигански подбуди при нанасяне на удари в защита на близък

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 314
                             гр. София, 07.07.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                               Председател: Красимир Шекерджиев
                               Членове:     Светла Букова
                                            Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора К. Н.
като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200344 по описа за 2026 година
      Производството е по чл.346, т.2 от НПК.
        Образувано е по касационен протест на окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура – Русе против оправдателната нова въззивна присъда № 30 от 13.11.2025
г., постановена по внохд № 1126/2024 г. от ОС – Русе.
       В протеста и допълнение към него се заявяват касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. На първо място е посочено нарушение в процеса по
формиране волята на съда, тъй като в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107,
ал.5 от НПК бил извършен едностранчив доказателствен анализ, довел до необективна
оценка, като не били изложени убедителни съображения за отхвърляне на
доказателствените източници, опровергаващи защитната теза. Конкретно се изразява
несъгласие с приетото фактическо положение за провокиран от свидетеля И.К.
конфликт и за нанасянето на удари спрямо него от страна на подс. Б. М. с цел да
предпази сина си, което изключвало наличието на хулигански мотиви в деянието му.
Без основание се счита, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите П. и Н.,
които не са били очевидци на същинския конфликт извън процесния търговски обект
за сметка на казаното от преките свидетели И.К., Й.К., М. Н., Г. Н., св. П. и Б. Д..
Последните установявали липсата на каквото и да е физическо съприкосновение с
В.М. и опасност за здравето му, както и непровокирано нападение от страна на подс.

                                         1
Б. М. – първоначално спрямо И.К., а след това и спрямо брат му Й.К.. Поведението на
подс. Б. М. се счита за хулиганско, тъй като е надвишавало по интензитет словесния
конфликт между сина му и свид. И.К., извършено е на публично място, като се
подкрепя и от предходните и последващи действия на лицето, свързани с начина на
паркиране през магазинчето и със завръщането на мястото на инцидента с
демонстративно форсиране двигателя на превозното средство и предизвикателно
потегляне и спиране непосредствено до свидетелите, в който момент било счупено и
едно от стъклата на автомобила. Формираното в нарушение на процесуалните правила
съдийско убеждение било в противоречие с правилото на чл.14 от НПК, поради което
се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
       В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура
поддържа протеста по изложените в него доводи. Акцентира на факта, че към момента
на намеса на подсъдимия с нанасяне на удари спрямо двамата свидетели,
конфликтната ситуация със сина му вече е била приключила и същият не е бил
застрашен. Поради това поведението му, свързано още с начина на пристигане пред
магазина, причиняването на телесни увреждания на лицата и завръщането му след
това, обосновава довод за демонстриране на грубо нарушение на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото. Провокирането му към такова
поведение би могло да е с реплики и жестове, но последното не следва ад е
демонстративно и с противоправен характер. Поради това счита, че неправилно
приетото фактическо положение за защита на сина на подсъдимия е довело до
неправилно приложение на материалния закон.
      Подсъдимият Б. М., редовно призован, не взема лично участие в касационното
производство. Защитникът му заявява становище да се остави в сила атакуваната
присъда, като изразява изричното желание на подсъдимия за произнасянето на ВКС по
същество, независимо от изтеклата понастоящем абсолютна давност за наказателно
преследване. В тази насока се позовава на доводи за неоснователност на протеста,
изложени в депозирана по делото молба с характер на възражение. Счита, че
въззивният съд е обсъдил в пълнота доказателствата по делото и е посочил защо
кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите П. и Н. и защо
не дава вяра на казаното на пострадалите и приятелите им в определени части.
Подкрепа на версията на подсъдимите е открита не само в показанията на
незаинтересованите свидетели, но и от обективни данни каквито са констатираните
телесни увреждания на подс. В. М., удостоверени в писмени доказателства и
съдебномедицинска експертиза, както и с оглед потърсеното именно от подсъдимите
съдействие на спешен телефон. В тази връзка се счита, че атакуваният въззивен
съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със съдебната
практика за отсъствие на хулигански подбуди в деяние, извършено при наличието на

                                        2
мотив да се защити близък в ескалиращ конфликт.
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в
производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347,
ал.1 НПК, прие следното:
       С присъда № 92 от 19.09.2024 г. по нохд № 1362/2023 г. на РС – Русе
подсъдимият Б. Г. М. е признат за виновен за това, че на 09.10.2021 г. в гр. Русе по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на И.Х.К., изразяваща се в
охлузване и кръвонасядане на лицето, кръвонасядане в лява хълбочна област и
охлузвания на дясно коляно и ляв лакът, причинявайки му болка и страдание, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.304 НПК
подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс.
В. Б. М..
      С присъдата подс. Б. Г. М. е признат за виновен и в това, че на същите дата и
място по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Й.Х.К., изразяваща се
в кръвонасядане на лицето, оток и охлузване на главата, охлузване на дясната
подбедрица, одраскване на ляво коляно, причинявайки му болка и страдание, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от четири месеца.
      Така наложените наказания на подс. Б. М. са групирани на осн. чл.25 и чл.23
НК с наказание по нохд № 302/2020 г. на РС – Русе, като е определено общо най-тежко
такова лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е постановено
при първоначален строг режим.
       Със същата присъда подс. В. Б. М. е признат за невиновен и оправдан за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК, изразяващо се в това, че на
09.10.2021 г. в гр. Русе в съучастие като съизвършител с Б. Г. М. по хулигански
подбуди е причинил лека телесна повреда на Ивайло Христов Йорданов.
      Цялостен въззивен контрол върху присъдата е извършен по протест на
прокурора и жалба на подс. Б. М.. С атакуваната понастоящем присъда от 13.11.2025 г.
на ОС – Русе по внохд № 1126/24 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК частично е
отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият Б. М. е изцяло оправдан по
обвинението за престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, като е
отменено и определеното спрямо него по реда на чл.25 и чл.23 НК общо наказание
лишаване от свобода по настоящото и производството по нохд № 302/20 г. на ОС –
Русе. В останалата й част присъдата е потвърдена.


      По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.


                                         3
      Подлежащите на разглеждане на първо място доводи в протеста за допуснати
процесуални нарушения не могат да се счетат за основателни, тъй като извършената
от окръжния съд дейност по правилното изясняване на значимите за предмета на
делото факти сочи за стриктно изпълненото от него изискване по чл.13 НПК за
разкриване на обективната истина. В съответствие с правомощията си за цялостната
проверка на първоинстанционната присъда, той е счел за възможно извеждането на
относимата по делото фактология въз основа на събраните от първата инстанция
доказателства, като е приел за необходимо единствено назначаването и изслушването
на съдебно техническа експертиза по отношение на изискан от системата 112
мултимедииен файл със снемане на хартиен носител на възпроизведеното аудио
съдържание на обаждане от подс. В. М. от процесната дата. За да приеме частично
различна от районния съд фактология, касаеща механизма на причинените леки
телесни увреждания на всеки от братята К., въззивният съд е извършил задълбочено
обсъждане на доказателствения материал, което в съответствие с изискването на
чл.107, ал.5 от НПК е надлежно обективирано в изложените мотиви към присъдата. От
фактическа страна обобщено те касаят приетото словестно пререкание между подс. В.
М. и свид. И.К., започнало в процесния магазин и възприето от свидетелите Н. и П.,
последвало от конфликт извън търговския обект. На това място спрямо подс. В. М.
пръв е нанесъл удар с юмрук свид. И.К., което е провокирало и намесата на подс. Б. М.
(баща на първия) с излизане от паркиран преди това от него автомобил и
последователното нанасяне на удари спрямо И.К. и включилия се в боя свид. Й.К..
Последният също нанесъл удари спрямо Б. М., като го ухапал по китката на лявата
ръка, притиснал го към земята и го стискал за врата. Преустановяването на боя е
настъпило с намесата на свидетелите М. Н. и С. П., след което баща и син се оттеглили
от мястото, потегляйки с автомобила. Прието е също и самостоятелното връщане на
подс. Б. М. пред магазина, където форсирал двигателя на автомобила и маневрирал с
него напред и назад, при което свид. Й.К. счупил с бухалка лявото му странично
огледало.
      За разлика от първата инстанция, въззивният съд се е съгласил с основния
защитен довод и на двамата подсъдими за иницииран от свид. И.К. първоначално
словесен, а след това и физически конфликт с нанесен удар в лицето на В. М., което е
провокирало и намесата на подс. Б. М. с излизане от автомобила и предприето от
негова страна нападение в защита на сина му. За да не възприеме обвинителната теза
за отсъствие на физическо съприкосновение с В. М., съдът аргументирано е отказал да
се довери изцяло по този въпрос на цитираните в протеста свидетелски показания,
отчитайки изолираност и опровергаване на твърденията на двамата братя К., за
разлика от констатираната последователност и логичност в дадените от подсъдимите
обяснения за началото на конфликтната ситуация. Проследявайки детайлно и с
нужната прецизност, съпоставяйки ги всички доказателствени източници, съдът е

                                         4
обсъдил свидетелските показания на лицата, намирали се пред процесния търговски
обект. Изрично е отчел, че в казаното от тях отсъства твърдение за нападение от
страна на В. М., както и негово последващо участие в сбиването, а съобщеното от
свид. Д. относно препятствано потегляне на автомобила е счетено за подкрепящо
твърдението на подсъдимите в тази насока. Показанията на оценените като
безпристрастни свидетели Н. и П. не са преекспонирани и не им е придадено различно
от действителното значение, доколкото същите не са били очевидци на финалната част
на инцидента, но професионално издържано на възприетото от тях начало на
конфликтната ситуация, поставено в магазина, е отдадено нужното внимание и то е
послужило за изводите относно цялостния развой на случилото се и оценката за
надеждност на останалите свидетелски показания. По идентичен начин са отчетени и
производните показания на свидетелите Н. и А., възприели непосредствено след
деянието описанието на случилото се от подсъдимите, с което е осигурена
възможността заедно с останалите коментирани доказателства да се открие подкрепа
на твърденията им за отделни факти, които се вписват логично в цялостната
хронология на случилото се.
      В най-голяма степен опровергаване на твърденията на братята К. за липсата на
нанесен спрямо В. М. удар е открито в обективно установените телесни увреждания на
последния, за което съдът се е позовал на приложеното съдебномедицинско
удостоверение и оценения като компетентно извършен негов експертен анализ,
потвърждаващ възможността за причиняването им именно по посочения от
подсъдимите начин.
      Не на последно място окръжният съд се е позовал и на частта от фактическите
изводи на първата инстанция относно липсата на нанесени удари от страна на подс. В.
М., направени въз основа на утвърдения доказателствен анализ по отношение на
свидетелските показания за обратното на двамата братя К.. Казаното от тях в крайна
сметка е прието за вътрешно противоречиво и опровергано, като изложените в тази
насока съображения (л.8 от мотивите към въззивната присъда) са ясен израз на
вътрешното убеждение на съда, за чието формиране са изложени достатъчно
съображения, неподлежащи на касационен контрол, поради граничността на
направените в тази насока оплаквания с необоснованост, която не е сред касационните
основания.
      В обобщение на изложеното, касационният съдебен състав прие, че възприетите
от окръжния съд по делото фактически изводи не могат да се счетат за резултат от
непълна или превратна оценка на събраните доказателства, поради което са
неоснователни поддържаните доводи за наличието на допуснато нарушение на
процесуалните правила в тази насока.




                                        5
      По доводите за нарушение на закона:
      В депозирания протест правилното приложение на закона е оспорено главно с
доводи за неизрядна процесуална дейност при изясняване на основните фактически
положения, което налага извод за неоснователността и на това оплакване.
      За да счете за несъставомерно поведението на подс. Б. М. като престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, осъществено в реална съвкупност спрямо
всеки от свидетелите И.К. и Й.К., окръжният съд е анализирал цялостната обстановка
и механизъм на причинените на двете лица телесни увреждания, чиято медико-
биологична характеристика е установена да е причинила болка и страдание. В
приетите фактически параметри на случилото се е дадена вярна правна оценка на
действията по нанасяне на удари от подс. Б. М. като реализирани в защита на сина му
и собствена такава. Конфликтът между В. М. и И.К. е започнал по незначителен повод
като словесна разпра в процесния магазин, а продължението му с физически действия,
предприети първо от свидетеля без съмнение е провокирало намесата на Б. М., както и
отреагирането му на включилия се в сбиването свид. Й.К.. Независимо от
обстоятелството доколко е било адекватно на ситуацията поведението му, несъмнено
така установената лична мотивация на същото изключва наличието на изискуемия
съставомерен признак на престъплението „хулигански подбуди“, като такива не биха
могли да се открият и въз основа на обстоятелството, че ударите са били нанесени на
публично място и са станали достояние на други лица. Обратен извод не следва от
начина на паркиране от подсъдимия, както и от последвалото му самостоятелно
завръщане на мястото на инцидента с форсиране двигателя на автомобила и
маневриране с него, а също и от процесуалната му позиция по делото (с изречените от
него заканителни реплики и процесуално поведение, недопустимо отчетени от първата
инстанция в подкрепа на обвинението). Неуместно в протеста, се поставя акцент върху
тези действия на лицето, тъй като на първо място същите не променят фактическия
развой на конфликтната ситуация, при която са причинени телесните увреждания,
нито пък са я създали и поради това по никакъв начин не се отразяват на значимостта
на проявеното първо по време насилие спрямо В. М.. Отделно от това в самата
обвинителна теза хулиганските подбуди на подсъдимия са обосновани не с неговото
предхождащо или последващо поведение, а конкретно с нанасянето на побой и
причинени телесни увреждания на две лица. Поради това именно тази деятелност на
подсъдимия е подлежала на несъмнено изясняване от съда, а установеното й
реализиране при приетата конкретна фактическа ситуация - по време на физическото
съприкосновение със сина му, започнало не със самото му пристигане и паркиране на
мястото на произшествието, а с действия на И.К. и последваща намеса на Й.К., е от
съществено значение за последващата й правна оценка. Изложените от окръжния съд
съображения за липсата на посочената субективна характеристика и на двете
инкриминирани деяния напълно се споделят, изчерпателни са и е безпредметно

                                        6
преповтарянето им.
      В обобщение на казаното правилното приложение на материалния закон не
може да се приеме за осуетено с постановеното оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото обвинение за извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК спрямо което и да е от двете сочени като пострадали лица. Отделен
е въпросът доколко е осъществено друго по-леконаказуемо престъпление, но същият
не е поставен в протеста, а и обсъждането му е безпредметно при липсата на
процесуално легитимирана по делото страна да поиска това, както правилно е
отбелязал и въззивният съд. В този смисъл касационната инстанция не се съгласи със
сочените от прокурора доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията
на съществените, както и за обусловена от това и от погрешна преценка на съда
неправилност в приложението на закона, което налага атакуваната нова присъда да
бъде оставена в сила.
Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд,
първо наказателно отделение


                                    РЕШИ:
       ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 30 от 13.11.2025 г. на Окръжен съд –
Русе, постановена по внохд № 1126/2024 г.
      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


                                              Председател: _______________________

                                                  Членове:

                                                         1. _______________________

                                                         2. _______________________




                                         7