Валидност на нотариално завещание, подписано с пръстов отпечатък

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ

                                    № 333
                            гр. София, 03.06.2026 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Дияна Ценева
                              Членове:     Теодора Гроздева
                                           Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско
дело № 20248002103534 по описа за 2024 година


Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. С. К.-П. и Г. П. П., чрез адв. Г., срещу
решение № 709 от 14.06.2024г., постановено по в. гр. дело № 2616/2022г. на
Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261 779 от
27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 13949/2020 г. на Софийски градски съд, с
което е прогласено за нищожно по предявен от Т. С. Л. /заместен в хода на
съдебното производство по реда на чл. 227 от ГПК от неговата низходяща Й.
Г./ против В. С. К. - П. и Г. П. П. иск с правно основание чл.42, б. „б“, пр.1 във
вр. с чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството нотариално завещание № 5, том I,
рег. № 8324, д. № 34/2017 г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в
регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд
СРС, с което Н. П. К. е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество
на В. С. К. - П. и Г. П. П. поради неспазена форма на нотариалното завещание.
Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност
на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на


                                        1
материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно
обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора
поддържа подадената касационна жалба.
В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.
С определението по чл. 288 ГПК № 2980 от 10.06.2025 г. касационно
обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса :
Приложима ли е разпоредбата на чл.24, ал.3 от Закона за наследството, когато
нотариалното завещание е подписано от завещателя чрез полагане на пръстов
отпечатък по реда на чл. 579, ал.2 ГПК?
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване :
След допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 511 от 9.09.2025 г. по гр. д.
№ 1896/2023 г. на ВКС, второ г.о., е даден отговор на правния въпрос. Според
посоченото решение , при съставяне на нотариалното завещание нотариусът
се ръководи и от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК. Относно начина на
полагане на подпис от завещателя, с решение № 719/25.07.2000 г. по гр. д. №
1436/1999 г. на ВКС, ІІ г. о. е изяснено, че при липсата на специална
разпоредба за нотариалните актове за завещание досежно начина на полагане
на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, се прилага общата
разпоредба на чл. 475 от ГПК отм. /сега чл. 579 от ГПК/, отнасяща се за
нотариалните актове; че при хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим
подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния
му палец, а при хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗН изявлението на завещателя
замества неговия подпис. Т. е. завещанието не е недействително поради
неуказване на причината поради която не е положен подпис, а е поставен
отпечатък, защото законът не прави разлика в значението на ръкописния
подпис и подписа чрез отпечатък от десен палец или друг пръст, ако такъв
няма, и само в последния случай следва да се посочи причината, поради която
отпечатъкът не е от указания десен палец. Подписите се полагат съгласно
общите разпоредби, а чл. 24, ал. 3 ЗН се пирлага само при липса на подпис,
като изявлението на завещателя в този случай замества подписа.
Отговор на поставения въпрос е даден и в решение № 293 от 15.05.2026 г. по
гр. д. № 559/2025 г. на ВКС, II г. о., според което по смисъла на чл. 24, ал. 2 от

                                        2
Закона за наследството завещанието се явява подписано от завещателя както
когато е положен ръкописен подпис, така и когато е положен отпечатък от
пръст на ръка. Поставянето на отпечатък от десния палец на завещателя
презумира наличието на пречка за изписване на ръкописен подпис, проявена
като неграмотност или недъгавост. Само когато завещанието е подписано с
отпечатък от друг пръст на ръка, на основание чл. 579, ал. 2 ГПК вр. чл. 189,
ал. 1, изр. 2 ГПК нотариусът трябва да отбележи кой е този пръст и каква е
причината, поради която отпечатъкът не е от палеца на дясната ръка.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството не е приложима в
случаите, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов
отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 от действащия ГПК (а при
действието на отменения ГПК – по реда на чл. 475, ал. 2 вр. чл. 151 ГПК
(отм.)).
В заключение съгласно формираната практика на ВКС, която изцяло се
споделя от настоящия състав, разпоредбата на чл.24, ал.3 от Закона за
наследството е неприложима, когато нотариалното завещание е подписано от
завещателя чрез полагане на пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал.2 ГПК.
По касационната жалба :
Производството по делото е образувано по предявен от Т. С. Л. /починал в
хода на производството и заместен в процеса от наследника си по закон Й. Г./
против В. С. К. - П. и Г. П. П. иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2 ЗН за
нищожност на нотариално завещание, с което Н. П. К. е завещала цялото си
недвижимо и движимо имущество на В. С. К.– П. и Г. П. П.. В условията на
евентуалност е предявен иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на
завещанието като направено от лице, което не е било способно да завещава.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което главният
иск е уважен, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му.
Прието е за установено от въззивния съд, че на 13.07.2017 г. нотариус Стилиян
Тютюнджиев е съставил нотариално завещание, с което Н. П. К. е завещала
цялото си недвижимо и движимо имущество на В. С. К. – П. и Г. П. П..Вместо
подпис на завещателя е положен пръстов отпечатък. Направено е отбелязване,
че след изпълнение на процедурата по прочитане на завещанието, молителят е
поставил отпечатък от палеца на дясната си ръка поради старост и немощ.
Съдът е посочил, че към датата на съставяне на нотариалното завещание
завещателката е била с навършени 99 години, като е представен нотариален

                                      3
акт за покупко- продажба на недвижим имот от 2012 г., в който завещателката
К. като купувач е положила своя подпис и саморъчно е изписала трите си
имена.
Въз основа заключението на вещото лице - психиатър д-р Л. К., в което са
обсъдени приложените по делото писмени доказателства, датиращи един
месец преди съставянето на процесното завещание, е прието за установено, че
завещателката е била приета по спешност с придружители на 06.06.2017 г. в
Клиниката по неврохирургия при ВМА - гр. София, където е престояла до
09.06.2017 г. Статусът при приемането за лечение и при изписването е отразен
в медицинската документация, където е констатирано, че не са установени
сетивен или двигателен неврологичен дефицит; не се установяват
патологични рефлекси, координацията е ненарушена. Съдът е посочил, че
вещото лице е основало заключението си за способността на Н. К. да разбира
свойството и значението на извършеното от нея завещание и за отсъствието на
манипулативност или зависимост от необходима подкрепа с психологическо
изследване от 30.06.2017 г. с консултант в Център по психология и
психотерапия. Съдът е отбелязал, че посоченото психологическо изследване
не е представено по делото.
При приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил
извод за основателност иска.
Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 24 ЗН регламентира формата на
нотариалното завещание, което се извършва от нотариуса в присъствието на
двама свидетели, като при съставянето му нотариусът се ръководи от
разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 ГПК, установяващи императивните
изисквания за формата на нотариалния акт . Въззивният съд е изложил
мотиви, че ЗН1 уреждайки предпоставките за нищожност на нотариалното
завещание, не препраща към други разпоредби на ГПК, като чл. 579, ал. 2
ГПК, приложима само при извършването на нотариалните актове, която
разпоредба препраща към чл. 189, ал.2 ГПК, предвиждаща, че частен
документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на
десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът
на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи
причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
Съдът е приел, че завещателката Н. К. е грамотно и пълнолетно физическо
лице, което е участвало в други нотариални производства и не е полагала

                                     4
отпечатък от десния си палец. Епикризата от ВМА, предхождаща по време с
един месец съставянето на нотариалното завещание, не установява сетивен и
двигателен неврологичен дефицит, а координацията на К. при изписването не
е нарушена, т.е.отсъства недъгавост. Отразеното в нотариалното завещание, че
„молителката постави отпечатък на палеца на дясната си ръка, поради старост
и немощ“ е личната оценка на нотариуса, която не се подкрепя от
приложените по делото документи за здравословното състояние на
завещателката. Старостта и липсата на мощ при посоченото в епикризата от
ВМА не са равнозначни на недъгавост по смисъла чл. 579 от ГПК и не са
обстоятелства, обосноваващи необходимостта вместо саморъчен подпис да се
положи отпечатък от палец на дясната ръка.
Прието е също, че не е спазена процедурата по чл. 24, ал. 3 от Закона за
наследството, защото от съдържанието на нотариалното завещание не се
установява завещателката да е посочила причината, поради която не може да
положи подпис и това изявление да е материализирано в писмения текст на
нотариалното завещание преди неговото прочитане.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване
за неприложимост на разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗН, когато нотариалното
завещание е подписано от завещателя чрез полагане на пръстов отпечатък по
реда на чл. 579, ал.2 ГПК, то неправилни са изводите на въззивния съд, че не е
спазена процедурата по чл. 24, ал. 3 ЗН - не е посочена от завещателя на
причината, поради която не може да положи подпис. Следователно
завещанието не е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал.3 ЗН.
При направения извод, че при съставяне на завещанието не е нарушена
разпоредбата на чл. 24, ал.3 ЗН, се дължи произнасяне по въведения в
исковата молба довод за нищожност на завещанието - че е положен пръстов
отпечатък, без наличие на основания за това, тъй като завещателката е била
грамотна и в добро физическо състояние.
Предвид приетото в решение № 511 от 9.09.2025г. по гр. д. № 1896/2023 г. на
ВКС, второ г.о., че при липсата на специална разпоредба за нотариалните
актове за завещание досежно начина на полагане на подпис от завещателя при
неграмотност или недъгавост, се прилага общата разпоредба на чл. 475 от ГПК
отм. /сега чл. 579 от ГПК/, отнасяща се за нотариалните актове, както и с оглед
разрешението, дадено в решение № 293 от 15.05.2026 г. по гр. д. № 559/2025 г.
на ВКС, II г. о., че при установена недъгавост по смисъла на закона при

                                      5
съставяне на завещанието, полагането на отпечатък от десния палец в
документа не съставлява отказ от подписването му, а е равностойно на
поставянето на параф и изписване на имената на завещателя, с което е
удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2, изр. трето ЗН за подписване на
завещанието от завещателя съобразно разпоредбите на чл. 579, ал. 2, хипотеза
втора ГПК вр. чл. 189, ал. 1, изр. първо ГПК, то неоснователни са доводите на
ответниците /сега касатори/, че при положен пръстов отпечатък не следва да
се извършава преценка дали са били налице предпоставките за това.
Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на
изводите на въззивния съд, че не е била налице недъгавост по смисъла на чл.
579, ал. 2 ГПК. При въведени изрично доводи във въззивната жалба за
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че не са били налице
медицински причини завещателката да не може да положи подпис на
документа, които изводи са направени въз основа на заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, както и че приложената медицинска
документация от ВМА е за извършен неврохирургичен преглед, а
неврохирургията не изследва ортопедични състояния, въззивният съд е
потвърдил първоинстанционното решение, също приемайки, че е липсвала
медицинска причина завещателката да не положи подпис върху завещанието,
с което се е произнесъл в противоречие с приетото в т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд не е съобразил, че съдебно- медицинската експертиза не е
изготвена от вещо лице, компетентно в съответната област на медицината,
което да може да даде отговори на въпроса дали за завещателката са били
налице медицински причини, препятстващи възможността й да подпише
завещанието. Вземайки предвид приложената по делото справка от НЗОК, в
която се съдържат данни за извършван преглед на завещателката, защото е
страдала от полиартроза, както и че по делото е изслушвана само съдебно-
психиатрична експертиза, вещото лице по която е направило уточнение в
открито съдебно заседание, че не може да даде заключение за неврологичния
статус на лицето, тъй като не са налични медицински документи, въззивният
съд е следвало да назначи съдебно– медицинска експертиза с вещо лице –
ортопед, което да даде заключение относно възможността на завещателката да
се подпише, което не е сторено.
Предвид изложеното въззивното решение е неправилно като постановено в

                                     6
противоречие с процесуалните правила, в резултат на което направените
изводи са необосновани - отменителни основания по чл. 293, ал.2 ГПК.
След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се
налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да назначи съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице –ортопед, което, след като се запознае с
представената по делото медицинска документация, както и със справката от
НЗОК, да даде заключение дали към датата на съставяне на завещанието са
били налице медицински причини завещателката да не може да положи
подпис, след което да се произнесе по главния иск, а ако го счете за
неоснователен, то да разгледа евентуалния иск.
Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по
тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата
на чл. 294, ал.2 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ,
Гражданска колегия, първо отделение
                               Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 709 от 14.06.2024г., постановено по възз. гр.
дело № 2616/2022г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                    Председател: _______________________
                                         Членове:
                                                1._______________________
                                                2._______________________




                                     7