Отговорност на шофьор за липса при злоупотреба с горивна карта

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 434
                              гр. София, 29.06.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Емил Томов
                                Членове:     Драгомир Драгнев
                                             Невин Шакирова

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело №
20258002104457 по описа за 2025 година
     Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ф. срещу решение №299 от 24.06.2025г
по в.гр.дело № 149/2025г. на Окръжен съд –Русе , с което е след отмяна на решение №1585
от 22.11.2024г на Русенски районен съд, срещу касатора в качеството му на отчетник при
длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” е уважен иск, предявен от
бившия му работодател „Европа –Транс 2001”ЕООД по чл. 207 ал.1. т.2 КТ за реализиране
на пълна имуществена отговорност за липса в размер на сумата 6726,07лв- стойността на
заредено дизелово гориво с ОМВ карта с рутекс функция №4331 в периода 20-21 ноември
2019г.
         Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд ,че на ответника
като шофьор не е била вменена отчетническа функция във връзка предоставената му за
ползване „горивна карта”, позволяваща зареждане на гориво без касово разплащане, след
като от своя страна е приел за безспорно на каква длъжност е бил назначен ответника по
трудов договор.Изяснено е, че като част от оборудването и документацията на превозното
средство му е предоставена ОМВ карта с рутекс функция,която се използва за зареждане на
гориво от определени бензиностанции в страната и чужбина; че картата е собственост на
ОМВ-България и дава право на ползувателя иМ (клиент на ОМВ) да закупува стоки и
услуги без плащане в наличност във всички обекти партньори на собственика на картата в
страната и чужбина ; че за закупено дизелово гориво с карта № 4331 на пет пъти в периода

                                           1
20-21.11.2019 г. от бензиностанция във Франция ,„ОМВ България“ ООД е фактурирал на
ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46 евро, като поради
неплащане на фактурата, настоящият ищец „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД е осъден с
влязло в сила решение по гр.д. № 1296/2021г. по описа на РС – Велико Търново да заплати
 сумата 6726,07лв.; че по същото дело настоящият ответник Ф. Ф. е бил разпитан като
свидетел , тъй като за периода 20-21.11.2019 г. е изпълнявал курс до Франция като водач на
товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , но безспорно към момента,когато са заредени
количествата гориво по горепосочената фактура от 30.11.2019г, управляваният от него
товарен автомобил се е намирал (паркиран за пренощуване) на 500 км. от мястото ,на което
 е извършено зареждането; че такова значително количество гориво (общо количество от
2345,19 литра) не би могло да бъде заредено в управлявания от ответника товарен
автомобил, към този момент с пълен резервоар,както и че при връщането си в България,
което станало за обичайното време на пътуване без неоправдано забавяне, картата се е
намирала у ответника. Прието е за установено от доказателства по приложеното дело, че по
силата на договор ,сключен през 2009г „ОМВ България ” ООД предало на „ЕВРОПА -
ТРАНС 2001“ ЕООД общо 20 бр. ОМВ карти с рутекс функция,между които и тази с №
4331, в която е бил изписан конкретно регистрационният номер на автомобила, управляван
 от ответника на 20-21.11.2019 г, както и че всички горивни карти са били с един и същ
ПИН – код. Този код не би могъл да се променя от ползувателя след предаване на картите и
промени не са правени, съгласно представено по делото писмо от издателя , като
служителите на издателя и партньорските бензиностанции не са били длъжни да следят
дали с картата се зарежда гориво в автомобила, чиито рег.номер е изписан на пластиката.
        На свой ред и въпреки възраженията на ответника,че от ищеца се твърдят факти за
 механизъм на увреждане, при което се изключва същото да е от липси ,въззивният съд е дал
квалификация на иска по чл.207,ал.1 т.2 КТ, акцентирайки на състоянието на неотчетност на
поверени на ответника активи и като е посочил ,че липсата е юридическо понятие за
щета,което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника.
Позовал се е на твърдението на ищеца за липса на гориво, причинена по вина на ответника
чрез неправомерно ползване на горивната карта при пет зареждания от бензиностанция във
Франция през нощта на 20-21.11.2019г. Предвид ,че като шофьор ответникът Ф. е зареждал
гориво , плащал гориво и др. такси във връзка с извършваните превози,според въззивния
състав той е имал качеството на отчетник - както по отношение на предоставените му от
работодателя средства за безкасово плащане,така и по отношение на закупеното с тях
гориво.След констатация за непълен доклад по делото пред първа инстанция ,въззивният
съд изрично е указал за доказателствената тежест на отчетника при опровергаване на
презумпцията. Във въззивна инстанция са допуснати и събрани доказателства, но не по
всички искания на страните . Като преклудирани са отклонени исканията на ищеца да се
приемат представени писмени отчети на водача Ф. с които да докаже, че именно
посочената в исковата молба горивна карта №4331 на ОМВ-България е била у него по време
на извършения курс с автомобила (първоинсатционният съд е приел това обстоятелство за
безспорно с решението ,отменено от въззивния съд) За неоснователно обаче въззимвният

                                            2
съд приема и възражението,че при изпълнявания курс до Франция на ответника не е била
предадена точно ОМВ карта №4331,а друга. Картата с този номер е издадена за
автомобила,с който ответникът е осъществил превоза и номерът му е бил означен на нея.
Възприето е, че възраженията на ответника са в насоките,разясненси в ППВС №5/1955г, но
са неоснователни. Всички издадени гориви карти са били с един и същ ПИН - код, но
системата на ОМВ не е позволявавала той да бъде променян.Независимо от установеното
посредством събраните гласни доказателства,че някои шофьори оставяли в кабините на
автомобилите картите и кодовете,не се е установило това да е било по нареждане на
работодателя. Обстоятелството къде се е намирал товарният автомобил към момента на
петте зареждания,не изключва вината на ответника за процесните липси, ирелевантно е дали
по това време той е бил в камиона или не,след като е налице възможност за предоставяне
картата на трети лица, на негова /на ответника/ отговорност.
        Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в
нарушение на процесуални правила поради необсъждане на всички доводи ,възражения и
  доказателствата по      отхвърлените възражения на         ответника ,включително по
предпоставките за отчетническа отговорност в негово лице , които ищецът не само не е
доказал , но и сам твърди изключващи тази отговорност факти.Ищецът сам твърди ,че се
касае за злоупотреба ,извършването на която не вменява на ответника ,поради което
 отговорност от него може да търси при предпоставките на чл.207, ал.1 т.1 КТ или ако
твърди умисъл,по чл. 203 ал 2 КТ,каквито твърдени няма. Ищецът не е провел доказване коя
точно горивна карта е предадена на ответника с представения приемо-предавателен
протокол ,за да свързва отговорностите му на отчетник с нея. Освен това, следвало е да се
вземе предвид възможността картата да не е била физически на мястото, където е отчетено
зареждането-ведомствена бензиностанция без свободен достъп. Неглижирани са
възраженията и доказателствата за липса на нужната организация при работодателя,за
липсата на контрол по отношение на картите.Съображение са развити в съдебно заседание
от адв .С. К. Претендират се разноски
           Ответникът по касационната жалба „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД оспорва
 оплакванията и моли съда да я отхвърли.Съображения са изложени от пълномощника
адв.Н. С..Всички възражения на ответника по иска , които са релевантни и не са
хипотетични , са обсъдени от въззивния съд и правилно са отхвърлени,а останалите не
следва да вземат под внимание. Ответникът по иска е фактически отчетник при използване
на горивните карти, което кореспондира с установена практика на ВКС. Представена е
писмена защита в даден от съда срок, претендират се разноски
    С определение №1540 от 26.03.2026г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане
на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,по процесуалноправния въпрос за
 задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по
делото при решаващата си дейност, да изложи мотиви по всички възражения на страните и
да обсъди всички доказателства, относими към правния спор .
           По изведения процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква
последователната съдебна практика, формирана в ППВС№1/1953г, ТР №1/2001г по

                                            3
т.д№1/2000г ОСГК , ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС , реш. №127/2011г по гр.д №1321/2009г
ІV г.о ,реш №212/2012г на ІІ отд на ТК, реш № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о, реш.
№423/2014г по гр.д №2145/2013 ІV г.о , реш. №121/2018г по гр.д №5010/2017г ІІІ г. на
ВКС. и др , споделяна от настоящия съдебен състав.Въззивният съд е длъжен съобразно
изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички
доказателства по делото, всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното
право,възраженията и доводите на страните.Съгласно установената практика на ВКС при
търсена по съдебен ред пълна имуществена отговорност от отчетник на основание чл. 207,
ал.1 т.2 от Кодекса на труда ,негово е и правото да въведе възражения, свързани с причината
за щетата. Те могат да се основават както на факти, които ответникът въвежда за да докаже
в процеса, така и на обвързващо установени за гражданския съд факти,на безспорни между
страните или извънсъдебно признати от работодателя обстоятелства. Въззивният съд следва
да ги обсъди при защитните възражения на ответника. Работодателят е освободен само от
задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да
опровергае фактите, за които съществува презумпция.
           Въззивното решение е в отклонение на установената по въпроса практика на
ВКС.Касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато съществено
процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата в съвкупност и взаимна връзка
по защитни възражения на настоящия жалбоподател .
              В случая е предявен и разгледан иск за реализиране на пълна отчетническа
отговорност по Кодекса на труда, очертан по този начин от обстоятелствата на които е
основан, със съответно на твърденията искане - осъдителен петитум до размера на
липсващото като дължим отчет от материално отговорно лице.При съответно възприета от
въззивния съд правна квалификация на иска по чл. 207, ал.1 т.2 КТ и допълнително
указана от въззивния състав доказателствена тежест за ответника,предприета поради
констатиран пропуск в доклада на първа инстанция, въззивният съд е бил длъжен да обсъди
доказателствата и доводите по фактическите основания които отчетникът е въвел
своевременно в своя защита.В т.14 от ППВС № 5 от 15.XІІ.1955г и трайно установената
практика на ВКС възраженията са систематизирани в няколко насоки: нормален
производствено стопански риск/ чл.204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; неизбежна отбрана
или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/; настъпване на щетата поради изпълнение на
неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен
работодателят/ чл.83, ал.1 ЗЗД/;неизпълнение задълженията на работодателя по трудовия
договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на
имуществото;условия в съответствие с характера на работата /чл.127, ал.1,т.2 КТ/ ;условия
осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника
активи. Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на
увреждане. Работодателят трябва да докаже липсата , както и че привлеченият ответник има
съответното качество , за да отговаря за нея , а отчетникът оборва в хода на съдебния
процес законовата презумпция за виновност с доказване ,че липсата не се дължи на негови
действия или бездействия.


                                            4
          От ответника в случая се търси отговорност за липса на гориво, независимо че
 заприходяване на горивото заредено на пет пъти от безнизостанция във Франция по
описания в исковата молба начин самият ищец е отказал да извърши и не го е осчетоводил с
фактура, тъй като е оспорвал да е получил доставка чрез който и да било свой служител,
като в исковата молба не твърди обратното. Възникнало е обаче задължение за плащане на
заредено гориво за негова сметка .
        Заприходяването на СМЦ е важно условие при търсене на отчетническа отговорност,
включително когато се дължи отчет на разходваните средства ,но отчетническа отговорност
не е изключена при поверяване на средство с функционално предназначение да служи при
 закупуване на консуматив за сметка на предприятието, в случая дизелово гориво, което
шофьорт ще разходва по предназначение при възложения превоз на стоки и товари с
поверения му автомобил. Разходът несъмнено подлежи на отчет, а кога, как и дали той ще
се отрази счетоводно е отделен въпрос. Разходване при отчетност е била и функцията на
 посочената в исковата молба горивна карта за зареждане с гориво, собственост на издателя
ОМБ-България, определил обвързващите за ищцовото предприяте условия за нейното
ползване по начин, довел до възникване на задължение за предприятието за
плащане,независимо от очевидното обстоятелство,че е извършена злоупотреба с този
инстумент. Претендира се стойността на гориво,за което е реализирана облигационна
отговорност по заплащането му на доставчика след съдебен спор,видно от приложеното в
цялост гр.д №1296/2021г на ВТРС.Задължението за плащане на нещо закупено, без да е
получено от купувача, се сочи по настоящия иск като липса с уточнение,че липсата е на
горивото, за което чрез горивната карта предприятието се е оказало задължено към ОМБ
България ,неин издател. В договорните отношения с доставчика рискът посредством картата
да се зарежда гориво по начин, ощетяващ предприятието, се е оказал за настоящия ищец
„Европа- Транс2001” ЕООД. Ищецът е поддържал че отговорността и в този случай е
презумирана от закона (чл.128,т.6 КТ), обемана от отговорността за липса на основание чл.
207, ал.1 т.2 КТ и изразяваща се в допускането от ответника поверената му карта да бъде
използвана за зареждане на гориво извън зареждане на повереното му превозно средство и в
състояние на неотчетност .Поверената горивна карта е материална ценност,защото
използването й е в състояние да създаде финансови задължения,горивото заредено чрез нея е
материална ценност и отчетническа отговорност възниква от естеството на съпътстващата
дейност при ответника, тя е по разходване ,съхранение и отчитане на материални ценности
       Тези обстоятелствени твърдения и доводи правилно са съобразени от въззивния съд
 при съответната квалификация на иска, разгледан на предявеното основание Твърдението
за липса е независимо от факта, сочещ на извършена злоупотреба от неизвестно лице,
ощетила предприятието и както се посочи в отговора на въпроса обстоятелствата свързани с
произхода на щетата ,при релевантното им въвеждане в предмета на спора от ответника,
следва да бъдат решаващо обсъдени ,което въззивният съд не е извършил в пълнота .
        В настоящия случай значителното количеството гориво, остойностено по исковата
претенция , безспорно не е зареждано в поверения на водача и ответник по иска автомобил,
не представлява гориво,разходвано от него по маршрута на осъществения превоз или в


                                           5
отклонение от този маршрут,за което последният да е в положение да го оправдава при
отчета, който е дал след приключване на курса. То е щета за предприятието. Спорно е дали
 причината за тази щета може да се свърже с ответника поради това ,че горивна карта му е
била поверена от управителя на дружеството да я съхранява и ползва по предназначение по
време на курса , съвпадащ по време с процените събития.
          За да се ангажира пълна имуществена отговорност на служител ,назначен на
длъжността „шофьор на тежкотоверан автомобил 12 и повече тона” въз основа на негова
отчетническа отговорност при щета като настъпилата,         предвид посочените по- горе
условия е следвало да се обсъдят възложените дейности и съответните на тях отговорности
на шофьорите, свързани с употребата на издадените „горивни карти”,като въззивният съд
не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани в тази насока доказателства по
делото .
           В длъжносттата характеристика за длъжността ,която ответникът е заемал ,са
разписани отговорности за него да опазва и съхранява принадлежащото към превозното
средство оборудване - екипировка ,гуми, налично гориво и пр. ,както и документите на
превозното средство и тези , свързани с товара и да не ги преотсъпва на други лица при
никакви обстоятелства; да спазва получените чрез вътрешнофирмен инструктаж указания и
заповеди ,касаещи регистрирането на щети по товарите,разхода и зареждането на гориво и
маршрутите ; да ползва предоставените парични средства по предназначение; да отчита
служебните аванси в определен срок. В тези задължения , посочени и в раздел втори на
длъжностната характеристика озаглавен „ материална отговорност”,горивните карти не са
упоменати. Относно горивните/кредитни/ карти /по длъжностна характеристика на
служителя е възложено „да спазва регламентирания вътрешен ред за приемане и предаване
на кредитни карти за зареждане с гориво”(т.32 от длъжностната характеристика). Общо в
допълнение е посочването на отговорността шофьорите–международни превози да пазят
фирмена тайна и да не разпространяват сведения, факти и информация,определена като
такава .
          Поверената горивна карта , при ползването й е в състояние да създаде финансови
задължения, горивото заредено чрез нея е материална ценност, както посочва ищцовата
страна. Липса не се изравява в неналичност на самата карта , както основателно изтъква и
ответната страна. Основанията за търсената отчетническа отговорност в настоящия спор се
съсредоточават върху обезпечеността и отговорностите по отношение на издадена и
предоставената за ползване горивна карта,в тази насока въззивният съд е следвало да обсъди
възраженията на ответника.
         Ищецът действително не е ангажирал преки доказателства за факта, че е предал на
ответника индивидуализирана с вписан рег.номер на влекача горивна карта№4331 при
положение, че на това обстоятелство се крепи и вменяваната в случая отчетническа
отговорност, при изискване за пълно и главно доказване.Изявленията на пълномощниците
на страните в проведеното 07.10.2024г открито съдебно заседание очертават като безспорно,
че петте зареждания през нощта на датите 20/21 ноември са станали далеч, на около 500
км. от мястото на което е бил ответника и без да се оспорва,че това е сторено с използване


                                            6
данните от картата,посочена в исковата молба.Твърденията на ответника са ,че пластиката
през цялото време е била у него, не я е губил и/ или преотстъпвал на никого. В хода на
делото страните градят предположения и версии за извършената злоупотреба въз основа на
неизвестни им и неизяснени факти,тъй като случаят не е сигнализиран от пострадалите
лица,за да бъде разследван от компетентните органи .
          Работодателят не е представил и доказателства за регламентиран от него вътрешен
ред за приемане и предаване на „кредитни карти за зареждане с гориво” С това условие
 относно горивните/кредитни/ карти е обвързал задълженията на ответника по длъжностна
характеристика. Писмено свидетелството в тази насока е единствено представеният по
делото приемо-предавателен протокол /без дата/, подписан от ответника Ф. за получено
стандартно оборудване на влекача и документите, между които 5 бр.карти ,една от които
/т.9/ е описаната като „OMV card” без други означения. След определението на въззивния
съд по доказателствената тежест ответникът е възразил,че не е разписвал документ за
приемане на конкретно сочената в исковата молба горивна карта. Когато е постъпил на
работа през м. май 2019г,му било посочено превозното средство,в него била оставена
горивна карта,като ПИН - кодовете на всички карти,ползвани от шофьорите били
еднакви,както разбрал в последствие. Ищецът е репликирал, че изписване на рег. номер на
влекача /което индивидуализира картата / не се съдържа в приемо-предавателни протокол за
оборудването и документите , с цел да се запази дискретност. Тези съображения са
неубедителни предвид обстоятелството,че се касае за           явни данни,означени върху
картата,които я индивидуализират. Следва да се добави ,че дори след като случая с
процесната злоупотреба ,вече бил известен на управителя, при връщането на ответника в
страната след възложения курс няма доказателства да е съставен ,нито е представен по
делото документ за върната и приета горивна карта с посочена индивидуализация.
        При липсата на пряко доказателство,но предвид наличието на достатъчно косвени ,
индициите оправдават допускането, че след като има издадена една горивна карта за
конкретния автомобил и е вписан неговия регистрационен номер, тъкмо тази карта е била
предадена и приета срещу подпис заедно с други документи за този автомобил по приемо-
предавателния протокол ,т.е била е налична у водача посочената в исковата молба горивна
карта №4331 а не друга , ползвана по време на курса ,извършен с този автомобил. В тази
част изводите на въззивния съд не са изградени в нарушение на съдопроизводствени
правила .
             Решаващо обаче следва да се отчете обстоятелстото, че при създадената в
дружеството организация по използване на горивни карти, длъжносните отговорности сочат
като материално отговорно лице по боравенето с картите управителят Е. И.. Той е лицето в
предприятието, приел на своя отговорност доверителното ползване на платежния
инструмент. В тази насока са и показанията на св.Б. Н., счетоводител на предприятието.
Негово е решението как на практика с връчване на материалния носител ще се споделят и
данните,подлежащи на въвеждане при зареждане на гориво в партньорските на ОМВ-
България бензиностанции. Изслушан от съда, управителят Е. И. твърди ,че лично и по
телефона е съобщавал на шофьорите ПИН кода на картите. В действителност, кодът е бил


                                           7
 един и същ за всички карти, предоставени от ОМВ по договора от 2009г. Не са представени
доказателства за инструктаж,указания и разписани изисквания от ръководството на
предприятието     към шофьорите относно ползването и съхранението на горивните
карти.Извършителят на действията, предприети на 20/21 ноември 2019г на територията на
Р.Франция явно е знаел,че картите за зареждане имат седмични лимити. Пет на брой
 зареждания са извършени в избран интервал от време така ,че извършителят да осъществи
 изчерпване на два застъпващи се седмични лимита по конкретна горивна карта. Изборът и
нивата на тези лимити, евентуално промяната им в рамките на договорните условия с
издателя, както се установява от данните по приложеното в цялост гр.д №1296/2021г на
ВТРС и събраните пред въззивната инстанция доказателства , е в прерогатив и отговорност
на управителя на дружеството, както и отговорността за кръга лица, на които тези
обстоятелства са доведени до знание. Именно управителят на дружеството е служителят,
следил за постъпващите данни при употреба на финансовия инструмент и узнал за
извършената злоупотреба ,но не е предприел сезиране на компетентните местни власти, или
разследващите органи в страната за установяване на извършителите. Същият твърди
 направени постъпки в тази насока, но не са представени доказателства.
             Останал е неизвестен причинителят на щетата, но при така установените и
безспорни по делото обстоятелства, не е неизвестна причината за самата щета. Тази
причина не е от естество да обоснове изключване изобщо на отчетническа отговорност от
длъжностно отговорния , но в случая това не е шофьора Ф.. Превъзлагане на отговорност
,свързана с трудовата му функция не се установява с предоставянето на горивните карти по
начина, установен по делото ,което обяснява и защо отчетническа отговорност за
длъжността шофьор –международни превози не е била разписана в длъжностната му
 характеристика за боравене с горивните карти. Липсвал е също така издаден вътрешен
акт/заповед , правилник , инструкция/, обективиращ ред и правила за предаване и приемане
на тези карти (кореспондиращ със задължението по длъжностна характеристика)
Пластиките са предавани от и на шофьорите без да се обезпечи риска от злоупотреби като
извършената в нощта на 20 срещу 21 ноември на територията на Р.Франция
      От издаване на картите ,предостави на управителя на предприятието през 2009г , към
момента,в който Ф. е постъпил на работа през м. май на 1019г и по време на курса,
осъществен от него през м.ноември 2019г, са съществували установени практики в
предприятието по боравенето с горивните карти. В тази насока липсват други ангажирани
доказателства, освен показанията на свидетелите Д. И. Ф. и Р. И., работили като шофьори в
същото предприятие. Имало е практика горивните карти, заедно с другите документи да се
оставят в автомобилите в охраняема база на предприятието ,като освен издадените от ОМВ
– България горивни карти ,шофьорите са ползвали и други карти със същата функция ,с
означение AS24, като за картите, издадени от ОМВ –България, имало забрана да се ползват
за зареждане в чужбина . Ищецът не коментира последното от тези засвидетелствани
твърдения, но и не твърди при други зареждания с горивната карта Ф. да е извършил
нарушения,да не е давал отчет за заредено и разходвано гориво,или по неговите отчети след
приключване на курсовете, да е имало нарушения.Според твърденията на управителя Е. И.,


                                           8
дадени пред районния съд в същото заседание на 28.10.2024г.,картата се зачислявала на
съответния шофьор еднократно,той             лично     е съобщавал за ПИН-кода на
шофьора,последният преценявал по какъв начин за го запамети.
             Съгласно чл.208 т.2 КТ лицата с отчетнически функции могат да отговарят
солидарно,като ощетеното предприятие решава кого да привлече към отговорност.Следва
обаче да се обоснове съпричастността на конкретното лице за липса на поверено
имущество/или парични средства/ при ясно очертаване на отговорностите ,в зависимост от
 осигурените предпоставки за отчетност в предприятието. Задължение на работодателя по
трудовия договор е да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по
съхранение на имуществото, в съответствие с характера на работата и възможност за
опазване и съхранение на поверените на отчетника активи /чл.127, ал.1,т. 2 КТ/.
               В конкретност за ответника Ф. Ф., макар горивната карта да е актив с
функционалности , предоставен му за опериране и за него могат да възникнат задължения за
отчетност, тези предпоставки не се установяват. Причиненото увреждане не се изразява в
липса на стоково материални ценности, които този ответник е събирал, съхранявал или
разходвал, нито липсват пари подлежащи на отчет от него. При ползване на горивната карта
служител в неговото положение дължи отчет,но не на пари които не е получавал, за разход
на гориво,което не е зареждал и очевидно по трудова функция не е съхранявал, нито е
разходвал с автомобила при осъществения превоз, за да го отчита пред работодателя.
Горивната карта е била у него, но действията на лицата причинили щетата не са повлияни
от наличие или липса на полагана обичайната грижа картата да се опазва и ползва по
предназначение,докато е в държане на шофьор на автомобила. Съпричастност на ответника
към увреждането, предвид неговия механизъм и действията с които е било осъществено ,
може да има единствено при съучастие и умисъл от негова страна, а това не се твърди, не се
предполага, не изглежда и достоверно. Поради това работодателят не е потърсил и
 отговорност по Кодекса на труда от служителя Ф. до момента ,в който на 02.05.2024г е
предявил настоящия иск, мотивиран от неблагоприятно разрешения за него съдебен спор с
доставчика. Извършената злоупотреба с картата, доколкото страните не спорят по какъв
начин е осъществена, не може да се свърже с действията или бездействията на касатора
 ответник , след като не е установено да е използвана пластиката,която е била у него и при
зареждането да са използвани данни, известни само на него.
       Следва да се изтъкне ,че в редица случаи на заявено престъпно посегателство от
неизвестен извършител, фактите предмет на разследването не се възприемт в практиката на
ВКС като причина за липсващи СМЦ или пари предвид поведение на отчетника, най-често
сам в положение на заявител по сигнал за извършена кражба с цел да се прикрият липси.
Отчита се негово поведение, когато е създало предпоставките за престъпни действия на
трети лица и в тези случаи не се допуска отговорността за липси да бъде избегната .
       В случая деянието , причинило щетата изобщо не е разследвано, но предвид данните
за неговите обективни и субективни признаци,за които страните не спорят, произходът на
щетата не може да се свърже с действия или бездействия на конкретно посочения с иска по
чл.207, ал.1 т.2 КТ отчетник. Дори при полагане на дължимата грижа като държател на


                                            9
картата,ответникът Ф. не би могъл да избегне и предотврати злоупотреба като извършената
приедвид кръга лица,имали достъп до средството и така осигурили си възможност да се
облагодетелстват, като причинят вредата. Друга длъжност с отчетнически функции и
отговорности е трябвало да обезпечи мерките срещу злоупотреби като установената.
Организационните пропуски в ищцовото предприятие са съществени до степен да налагат
извода,че отчетническа отговорност за липси спрямо ответника по иска не следва да се
реализира .
       Предвид изложеното , налага се касиране на въззивното решение с неговата отмяна.
Като неоснователен и недоказан, искът с правно основание чл. 207, ал.1 т.2 във вр чл.211 от
Кодекса на труда ,предявен срещу Ф. К. Ф. следва да бъде отхвърлен със законните
последици .
 С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските на ответника по иска за всички
инстанции Заявени своевременно и установени като платени възнаграждения за един
адвокат са разноските за въззивна и касационна инстанция , в общ размер на 3450лева
.,които следва да се присъдят в тежест на ответника ,Присъждането е в еврова
равностойност

     Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.


                                                   Р    Е   Ш      И:


    Отменява решение №299 от 24.06.2025г по в.гр.дело № 149/2025г. на Окръжен съд –
Русе и вместо него постановява :

       Отхвърля иска,предявен от „Европа Транс 2001”ЕООД с[ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място] , [улица] ,вх... ет... , ап.№... срещу Ф. К. Ф. ЕГН [ЕГН] от
 [населено място] , [улица], вх..., ет... за заплащане на сумата 6726,07лева при условията на
пълна имуществена отговорност по чл. 207 ал.1. т.2 за липса на стойността на заредено
дизелово гориво с ОМВ карта с рутекс функция №4331 в периода 20-21 ноември 2019г.,като
неоснователен и недоказан

    Осъжда „Европа –Транс 2001”ЕООД с [ЕИК] да заплати на Ф. К. Ф. с             ЕГН [ЕГН]
сумата 1763,96 евро разноски за всички инстанции
      Решението е окончателно .




                                                   Председател: _______________________

                                                        Членове:



                                             10
     1. _______________________

     2. _______________________




11