Отмяна на оправдателна присъда за данъчни и осигурителни престъпления поради липса на мотиви

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 247
                          гр. София, 29.05.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Христина Михова
                            Членове:     Красимир Шекерджиев
                                         Деница Вълкова

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора А. В. Г.
като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200271 по описа за 2026 година
      Производството е образувано по касационен протест на прокурор при
Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивно решение № 7 от
7.02.2026г. по ВНОХД № 20254000600152 по описа за 2025 г. на Апелативен
съд – Велико Търново.
    С протеста се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК – неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с фактическите и правни
изводи на въззивния съд, че подсъдимият С. Д. не е извършил деянията,
предмет на обвинението за продължавана престъпна дейност по чл.255б, ал.3,
вр. ал.1, т.1-3, вр. чл.26 от НК (укриване на задължителни осигурителни
вноски в особено големи размери) и чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 от НК
 (укриване на данъчни задължения в големи размери). В касационния протест
се излагат подробни доводи за наличие на заявените касационни основания,
като се акцентира върху превратен анализ на събрания доказателствен
материал в нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение
на съда, въз основа на което направеният извод относно обективната истина по
случая се счита за погрешен. Изтъкват се разнопосочни изводи на съда
относно релевантната фактология и се заявява нарушение на изискването за
обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, както и липса
на мотиви поради пренебрегване на обвинителни доказателствени материали
за сметка на защитни такива без да са изложени съображения за това.


                                     1
  Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от въззивния съд.
       Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура
поддържа касационния протест поради наличие на аргументираните в него
касационни основания. Предлага ВКС да отмени протестираното въззивно
решение и да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.
    В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият С. Д. и защитникът му –
адвокат Стефан Петров се явяват лично и оспорват касационния протест. В
лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и
моли ВКС да остави в сила въззивното решение.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
    С присъда № 12 от 17.03.2025 г. по НОХД № 20244100200674 по описа за
2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена във второ по ред
първоинстанционно производство след отменително въззивно решение по
ВНОХД № 211/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, подсъдимият С.
А. Д. е признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението за две
продължавани престъпления, както следва:
      За НЕВИНЕН в това, че в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г., в гр.
Велико Търново, в качеството на пълномощник на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК
104696927, при условията на продължавано престъпление, да е укрил за
търговското дружество задължителни осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване (ДОО), Универсален пенсионен фонд (УПФ) и за
здравно осигуряване (ЗО) в особено големи размери – 26 574,78 лв., като:
     обявил в декларации образец 1, подадени от името на търговеца, пред ТД
     на НАП Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н – 8 от
     29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
     съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
     при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от
     Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от
     01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г. (по-нататък
     Наредбата), осигурителен доход в по-нисък размер от действителния за
     поименно посочените в присъдата осигурени лица;
     не подал декларации образец 1 от името на търговското дружество пред
     ТД на НАП – Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от
     Наредбата, за поименно посочените в присъдата наети лица, подлежащи
     на задължително ДОО и задължително ЗО и
      потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от
     името на търговското дружество пред ТД на НАП – Велико Търново, по
     реда на чл. 2 от Наредбата относно осигурителния доход от отработените
     дни от посочените в присъдата осигурени лица, въз основа на който са
     подлежали на задължително ДОО и задължително ЗО, поради което го
     оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 255б, ал. 3,
     вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
     За НЕВИНЕН в това, че в периода от 01.05.2015 г. до 24.02.2016 г., в гр.

                                      2
Велико Търново, в качеството на пълномощник на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК
104696927, при условията на продължавано престъпление да е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери
7984,70 лв. - данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, за
търговското дружество като:
      - не подал декларации образец 1 от името на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК
10469692, пред ТД на НАП – Велико Търново, дължими за подаване по реда
на чл. 2 от посочената Наредба, за поименно посочени в присъдата лица,
намиращи се в трудови правоотношения с търговското дружество и
     - потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от
името на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП – Велико
Търново, по реда на чл. 2 от Наредбата като декларирал, че осигурителният
облагаем доход за посочените в присъдата лица е в по-нисък размер от
действително установения, поради което го оправдал по обвинението да е
извършил престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2, във вр. с чл. 26 от НК.
            По въззивен протест на прокурора е било образувано ВНОХД №
20254000600152 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, по
което е постановено въззивното решение, предмет на настоящата първа по ред
касационна      проверка,    с     което    оправдателната          присъда  на
първоинстанционния съд е била потвърдена изцяло.
         Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок и по отношение на съдебен
акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК.
      По същество касационният протест е основателен по изложените в него
съображения за липса на мотиви и непроведено обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото. Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила от кръга на абсолютните, изразяващо се
от една страна в неяснота в мотивите на атакуваното въззивно решение
относно действителния размер на трудовото възнаграждение на осигурените
лица, който е основнорелевантен за правилното решаване на делото, от друга
- в игнориране на съществени противоречия в доказателствените материали и
от трета – в липса на отговор на главните доводи на прокурора, всяко от които
обуславя самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2
НПК - липса на мотиви. В тази насока, касационният съд съобрази
следното:
       За да приеме, че подсъдимият не е укрил задължителни осигурителни
вноски и не е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения,
въззивният съд се е съгласил с установеното в мотивите на
първоинстанционната присъда, че размерът на уговореното месечно трудово
възнаграждение за времето на командироването за работа във ФРГ за всяко от
наетите лица е бил 1000 евро вместо поддържания от обвинението - 1200 евро
т.е. с 200 евро повече от осчетоводения, съответно декларирания пред
данъчните органи размер за всеки работник. Спрямо така установения от съда
размер правилно са изчислявани осигурителният доход и дължимият данък
върху доходите на наетите физически лица (с.7 и с.13 от въззивното решение).

                                      3
Същевременно съдът сам е поставил под съмнение този фактически извод,
възприемайки безкритично заключението на основната съдебно-счетоводна
експертиза от ДП и направените с нея изчисления на дължимите
осигурителни вноски и дължимия данък върху доходите на командированите
работници, направени въз основа на трудово възнаграждение в размер на 1200
евро, каквато е обвинителната теза (с.14 и с.15 от въззивното решение), без да
се разграничи от посочената база (1200 евро), възприета от вещото лице Д.М..
Още повече, че при изслушването в хода на въззивното следствие, вещото
лице е потвърдило липсата на осчетоводени разходи за командироване в
размерите, посочени в приложените разходно-касови ордери (РКО) и е
разяснило, че когато на служителите се начисляват едновременно трудово
възнаграждение и командировъчни суми, те трябва да се отчитат ежемесечно,
защото са текущ разход за търговеца - работодател. С липсата на
своевременно счетоводно отчитане на документираните в РКО дневни пари за
командировки вещото лице е аргументирало пред съда заявлението си, че
поддържа заключението, ерго трудово възнаграждение в размер на 1200 евро,
което впоследствие е възприето в мотивите на протестираното решение като
част от доказателствената съвкупност, върху която са изградени фактическите
изводи в протестираното решение.
       За разлика от последователната обвинителна теза, че работниците са
получавали фиксирано (чисто) трудово възнаграждение от 1200 евро, от които
800 евро по банков път и 400 евро в брой, съдът не е формирал ясен и
еднозначен извод относно структурата и основанията за изплатените суми на
работниците. В мотивите на въззивното решение е прието, че трудовото
възнаграждение е изплащано само по банков път и било 1000 евро преди
удръжките, като отделно в брой са изплащани командировъчни по 35 евро за
всеки отработен ден. Едновременно съдът е посочил, че работниците са
получавали около 1200 евро, като в тази сума се включвали освен трудовото
възнаграждение по банков път и сумите в брой, които били между 200 и 400
евро. Тези констатации са вътрешно несъвместими както фактически, така и
математически, тъй като при възприетите от съда 35 евро
дневни/командировъчни (с.18 от въззивното решение) общият доход би
надхвърлил значително 1200 евро месечно. В тази насока доводът в
касационния протест, че при средно 22 работни дни в месеца, само сумата за
дневни командировъчни пари на един работник би била над 700 евро, а не
между 200 и 400, колкото са приели съдилищата.
      Неяснотата относно действителния размер на трудовото възнаграждение
се засилва от липсата на убедителен отговор на довода във въззивния протест
за игнорирани многобройни преки гласни доказателства, че месечното
трудово възнаграждение на всеки работник е било 1200 евро, от които по 800
евро те получавали по банков път и по 400 евро в брой, като в тази сума не
били включени командировъчни или други плащания извън трудовото
възнаграждение. Тези фактически данни, според прокурора, са изводими от
категоричните показания на свидетелите А.А., А.А., В.Д., Г.К., Д.Д., Я.Д.,
И.Д., М.С., К.Я., Н.К., Г.У., Л.Л., О.П. и С.И. от ДП, приобщени към
доказателствената съвкупност на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК

                                      4
като последица от проведеното при второто разглеждане на делото от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК.
Макар въззивната инстанция да е посочила коректно заявленията на
свидетелите в коментираната насока, а именно, че размерът на трудовото им
възнаграждение е бил 1200 евро и че в него не са били включени
данъчнонеоблагаеми командировъчни добавки, както твърди подсъдимият в
прочетените на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК от въззивния съд
  обяснения, в мотивите на атакувания въззивен акт не се съдържа
задоволителен отговор на възражението във въззивния протест срещу
незачитането им при извеждане на релевантните фактически изводи. Вместо
това въззивният съд е приел, че „на всички работници били изплащани пътни,
дневни и квартирни“, както и че „на всички работници били давани
полагащите им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина дневни в
размер на по 35 евро дневно, плащани ежемесечно като обща сума“ (с.8 от
протестираното решение). Като се остави настрана, че приложима към
инкриминирания период е била Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, съответно, че няма нормативен акт с наименование
като посоченото в цитираните мотиви - Наредбата за командировките в
чужбина, както правилно се отбелязва в касационния протест, по - важно е, че
обясненията на подсъдимия, показанията на посочените свидетели и
съдържанието на РКО и командировъчните им заповеди относно признатите
им от работодателя парични вземания не са анализирани поотделно и
съвкупно с оглед изясняване на въпроса допуснал ли е подсъдимият
съзнателни и съществени нарушения при отчитането на служебните
командировки, както и изпълнил ли е стриктно задълженията си като
представител на командироващия орган съобразно установения нормативен
ред или умишлено е извършил последващо привидно документиране с
престъпна цел, както твърди прокурорът. Липсата на ясен отговор на този
въпрос, както и на поддържания и пред ВКС довод, че справките за
задграничните пътувания на свидетелите Т.Д. и Г.У., с които прокурорът
аргументира обвинителната теза, че в периода от 01.08.2015 г. до 18.12.2015 г.
за първия свидетел и от месец август до месец декември същата година за
втория свидетел, подсъдимият изобщо не е начислявал и не е плащал
осигуровки, само са споменати в мотивите. Не е направен анализ на
изводимата от тях информация (с.23 и с.24 от въззивното решение) и по-
конкретно как тя се съотнася към показанията на свидетелите, за които се
отнася, което самостоятелно обуславя нарушение на изискването по чл.339,
ал.2 от НПК за мотивиране на въззивния съдебен акт и касационно основание
по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Същевременно противоречията в показанията на
свидетелите са толкова съществени, че са налагали по – задълбочено
обсъждане за преодоляването им, каквото също липсва. Излагане на
допълнителни съображения за игнориране на обвинителните гласни
доказателства е необходимо и в контекста на необсъденото разяснение на
вещото лице Д.М. пред апелативния съд, че за някои от лицата изобщо липсват
изплатени суми с РКО за командировъчни разходи, което влиза в сериозно
противоречие с възприетата от въззивния съд защитна теза, че на ръка срещу


                                      5
РКО са плащани само необлагаеми командировъчни пари за дневни разходи
(вж.л.43 от въззивното дело), но не и недекларирани части от трудово
възнаграждение. При проверката кои от противоречивите показания са
достоверни въззивният съд не е коментирал и данните от показанията на
свидетеля Диан Николов, на когото подсъдимият директно заявил като
причина за разликата между посоченото в трудовите договори
възнаграждение от 540 лв. и действително получаваното „заради данъците“
(л.123, т.5 от ДП). Въпросните показания са приобщени чрез прочитането им
поради даденото от подсъдимия съгласие в проведената диференцирана
процедура по чл.371,т.1 от НПК при второто разглеждане на делото от ОС-
Велико Търново. Въззивният съд не е изяснил по категоричен начин и друг
значим за съдбата на обвинението въпрос – дали плащането на
командировъчни дневни разходи е ставало ежемесечно за всеки работник,
което по - скоро би подкрепило защитната теза, че всяко плащане „на ръка“ е
за удовлетворяване на вземането на работниците за командировъчни разходи
т.е. не е част от трудовото им възнаграждение или обратно - че сумите са
платени след прекратяване на трудовия договор с РКО с оглед привидно
документиране на плащания, в каквато насока също се констатират
съществени противоречия в гласните доказателства особено предвид данните,
че някои от приложените РКО са подписвани от съответните работници едва
след завръщането им в България, при това при категорични твърдения от
тяхна страна, че не са получили фактически сумите, за които са се подписали,
което противоречи на обясненията на подсъдимия, че всеки от работниците е
получил сумите, за които се е подписал в РКО и че те нямат връзка с
уговореното трудово възнаграждение. Изясняването на тези въпроси е важно,
за да се отговори на довода, поддържан и в касационния протест, че РКО са
създадени впоследствие, за да оправдаят укритите от подсъдимия данъчни и
осигурителни задължения, за което сочи потвърденият и в обясненията на
подсъдимия факт, че РКО са подписани само от част от работниците.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от ВКС,
тъй като настоящата касационна проверка е първа по ред, при която е
недопустимо упражняване на въззивни правомощия с оглед преодоляване на
дефицитите в аналитичната доказателствена дейност на апелативния съд (арг.
от чл.354, ал.5 от НПК). Впрочем допуснатото нарушение на чл.339, ал.2 от
НПК е резултат от повърхностния доказателствен анализ в мотивите на
първоинстанционната присъда, на който въззивният съд безрезервно се е
доверил въпреки явното му несъответствие с процесуалните изисквания за
мотивиране на съдебните актове при очевидни противоречия в
доказателствените материали относно основния факт от предмета на
доказване по чл.102 от НПК, а именно какъв е бил действителният размер на
трудовото възнаграждение на всяко от наетите лица и по-специално - съвпада
ли той с осчетоводения и декларирания пред данъчните органи. Както първата
инстанция по реда на чл.305, ал.3 от НПК, така и въззивният съд съобразно
изискването в чл.339, ал.2 от НПК, не са дали ясен и убедителен отговор на
основния въпрос на държавното обвинение - защо не се доверяват на
източниците на преки обвинителни доказателства относно размера на


                                     6
трудовото възнаграждение (1200 евро) и начина на плащането му и по -
конкретно на показанията на изброените свидетели. Съдилищата по фактите,
каквито са предходните инстанции, имат суверенно право да вземат решения
по вътрешно убеждение, което не е произволно, а основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководят от закона (чл.14 от НПК). В процесния казус, убедителността на
преценката за достоверност на показанията на едните свидетели
(установяващи размер на трудовото възнаграждение 1000 евро, колкото е
декларираният) спрямо останалите свидетели (установяващи по-висок размер
– 1200 евро) предпоставя най-малко анализ в сравнителен план на двете групи
свидетелски показания относно вътрешна логичност и последователност,
устойчивост на показанията във времето, съответствие с останалия
доказателствен материал, непосредственост на възприятието, наличие или
липса на заинтересованост, както и житейска правдоподобност. За да е
резонно и процесуално приемливо гласуваното от предходните съдебни
инстанции доверие на показанията на свидетелите, които са заявили, че или не
са наясно какви плащания са формирали крайния размер на трудовото
възнаграждение (например свидетелите Л.С. – л.89-91, т.6 от ДП и М.К. –
л.128-131, т.6 от ДП; ) или че получаваните от тях евро в брой („на ръка“)
представлявали командировъчни, съответно необлагаем доход за съответния
работник (например свидетелите А.Л. - л.44-46, т.4 от ДП; Г.К. – л.122-124, т.4
от ДП; Д.С. – л.11-15, т.5 от ДП; Е.С. – л.138-141, т.5 от ДП; К.К. – л.11-14, т.6
от ДП; Д.И. – л.90-92, т.5 от ДП и показания на същия свидетел пред
апелативния съд – л.42 от въззивното дело), въззивният съд е следвало да
подходи по - критично, както към тях, така и към свидетелските показания, на
които се е позовал прокурорът във въззивния протест, като съпостави
изнесената от свидетелите информация с експертните заключения и с
приложените писмени доказателства ( трудовите договори, заповедите за
командировка в чужбина и РКО), относими към основанието, размерите и
времето на плащанията на всяко от наетите лица. Такъв доказателствен подход
видно от мотивите на атакуваното въззивно решение липсва, поради което
правилно прокурорът възразява срещу начина на формиране на вътрешното
убеждение в нарушение на чл.14 от НПК – без обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
        Подминати без коментар са противоречията между обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства. Същият е заявил пред съда, че всеки
работник се е подписал върху „командировъчното, за квартирите и за другите
пари, които са за храна“ (вж. обясненията му на л.555, т.2 от НОХД №
245/2021 г. на ОС – Велико Търново, прочетени на основание чл.279, ал.1, т.4
от НПК – л.44 от въззивното дело). Съгласно приложените заповеди за
командироване на наетите лица, за времето на командировката в чужбина,
работодателят е бил длъжен да плати само дневни пари на стойност 35 евро на
ден. Изрично е отбелязано във всяка заповед, че няма да им бъдат изплатени
суми за квартирни и          пътни разходи (л.25,43,77 и 101, т.4 от ДП;
л.36,37,85,105, 106, 136, 168 и 183, т.5 от ДП, л.48,64,87,103 и 126, т.6 от ДП,
л.9,33,52 и 96, т.7 от ДП и др). При това положение, независимо от


                                        7
установеното осигуряване от подсъдимия на квартири и транспорт за престоя
на всеки работник в Германия, изложените в касационния протест подробни
съображения за неоправдан безкритичен подход на апелативния съд към
защитната позиция за т.нар. „командировъчни пари“, не могат да бъдат
отклонени априорно като несъстоятелни преди въпросните противоречия да
бъдат отстранени по установения процесуален ред при новото разглеждане на
делото от въззивния съд, при което ясно следва да се аргументира връзката
между лимитираното със заповедите за командироване дължимо плащане
само за дневните пари (без транспортни и квартирни разходи) и конкретните
плащания по приложените РКО, както и спрямо колко от всички наети лица и
в какъв конкретен размер са били осъществени такива плащания. В тази
връзка е важно да се отбележи, че по-голямата част от свидетелите, между
които А.А. (л.1-6, т.4 от ДП), А.А. (л.26-29, т.4 от ДП), В.Д. (л.50-54, т.4 от
ДП), Г.У. (л.82-84, т.4 от ДП), Г.Г. (л.103-108, т.4 от ДП), Д.Д. (л.39-43, т.5 от
ДП), Д.Н. (л.121-125, т.5 от ДП), И.Д. (л.184-186, т.5 от ДП), К.Н. (л.19-26, т.6
от ДП), К.Я.(л.51-52, т.6 от ДП),К.С. (л.65-69, т.6 от ДП), Л.Л. (л.74-77, т.6 от
ДП), М.С. (л.104-106, т.6 от ДП), Н.П. (л.11-13, т.7 от ДП), Н.К. (л.35-40, т.7 от
ДП), О.П. (л.59-62, т.7 от ДП), П.К. (л.98-106, т.7 от ДП), С.И.(л.37-40,т.8 от
ДП), Т.Д. (л.86-88, т.8 от ДП)и Ц.Г. (л.148-151, т.8 от ДП) потвърждават, че са
договорили с подсъдимия месечно трудово възнаграждение в размер на 1200
евро, от което 800 по банков път и 400 евро в брой. Нещо повече. Свидетелите
А.А. и П.К. твърдят, че трудовите възнаграждения на всички работници били
договорени по този начин без командировъчните да са включени в тази сума.
Отделен е въпросът, че още при подписването на трудовите договори се
наблюдава некоректност при фиксиране - 540 лв за всеки работник, което е в
много по - нисък размер дори от поддържания от защитата от 1000 евро.
Извън вниманието на съда е останала не само взаимната корелация на
информацията от посочената значително по - многобройна група свидетели и
липсата на твърдения за заинтересованост или мотив за лъжесвидетелстване
по друга причина, но и подкрепата им от писмените материали и
заключенията на вещите лица. Например показанията на свидетелите А.А. и
В.Д., че освен 1200 евро трудово възнаграждение, двамата не са получавали
дневни или други командировъчни пари, се потвърждава от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (л.519-520, т.2 от НОХД №245/2021 г. на
ОС-Велико Търново). Показанията на свидетеля К.Н., че изрично претендирал
плащане на командировъчни отделно от договореното трудово
възнаграждение от 1200 евро, което подсъдимият отказал, се потвърждава от
липсата на РКО или друг платежен документ, удостоверяващ обратното, а
именно - свидетелят да е получил в брой командировъчни пари. Че свидетелят
не е получил никакви парични суми за командироването се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.526, т.2 от НОХД
№245/2021 г. на ОС-Велико Търново).
    Заключението на графологичната експертиза, във връзка с оплакването на
прокурора за неавтентичност на част от представените пред данъчните органи
документи, относими към трудовата заетост на работниците и по-конкретно,
че подсъдимият се е подписвал в тях от името на други лица, също е


                                        8
пренебрегнато от предходните съдебни инстанции като източник на
информация, относима към преценката за достоверността на свидетелските
показания (л.53-115, т.10 от ДП). Според експертното изследване свидетелят
Г.У. - бригадир на колектива, работил за изграждането на немската клиника,
действително е подписал РКО, удостоверяващ, че е получил командировъчни
дневни пари, за които свидетелят сочи, че са отделни от трудовото
възнаграждение от 1200 евро (л.83, т.10 от ДП и л.82-83, т.4 от ДП).
Заключението на графологичната експертиза потвърждава и заявлението на
свидетеля Т.Д., че е подписал РКО за получени командировъчни за дневни
пари. Този свидетел обаче категорично отрича да е получил фактически
посочената в него сума от 4060 евро (7940,67 лв.). При разпита свидетелят е
разяснил причината да подпише РКО с настояването на подсъдимия, който му
обяснил, че подписването на документа с невярно съдържание от страна на Д.
е необходимо, за да може подсъдимият да оправдае направените квартирни
разходи, което е пореден показател за невярно документиране предвид, че
както заповедта за командироване, така и приложеният РКО отразяват
задължения на работодателя и плащане само за дневните разходи.
Следователно каквото и плащане да удостоверява подписаният от свидетеля
Т.Д. РКО, то е било извън договореното и получено от последния трудово
възнаграждение от 1200 евро месечно, който размер поддържа обвинението. В
тази връзка, основателен е доводът в касационния протест, че дори да се
кредитират показанията на свидетелите в подкрепа на защитната теза, че
сумата от 400 евро месечно са били командировъчни, а не укрита от данъчната
служба част от трудовото възнаграждение и да се изключат тези суми от
обвинението, остава солидна група свидетели, които непротиворечиво и
взаимно подкрепящо твърдят, че основното им месечно възнаграждение е
било 1200 евро, което е с 200 евро повече от декларирания размер на
трудовото възнаграждение. Ако техните показания са достоверни, ерго
източник на информация за престъпно посегателство, свързано със
законосъобразното формиране на приходната част на съответния държавен
бюджет от постъпления от данъци и задължителни осигуровки, би следвало да
се обмисли съставомерно ли е поведението на подсъдимия по основните
състави на престъпленията, предмет на обвинението, доколкото е възможно
въпреки констатираните противоречия в показанията на свидетелите, всеки от
тях да дава правдиви показания предвид индивидуалния характер на всяко
трудово правоотношение.
     Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение от категорията
на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, което предпоставя
претендираното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
относно атакуваното по касационен ред въззивно решение и неговата отмяна
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Резултатът от настоящето производство изключва обсъждане на възраженията
в касационния протест за неправилно приложение на материалния закон. Те
следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото от
въззивната инстанция.
   Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2

                                      9
от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение




                               РЕШИ:


       ОТМЕНЯ въззивно решение № 7 от 7.02.2026г. по ВНОХД №
20254000600152 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
  Решението е окончателно.



                                        Председател: _______________________

                                           Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                   10