Отказ за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка в решение на ВКС

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 145
                           гр. София, 08.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                             Председател: Емилия Василева
                             Членове:     Анна Баева
                                          Зорница Хайдукова

като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело
№ 20238002901390 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


       Производството е образувано по молба вх. № 19769 от 28.10.2025 г.,
подадена от „Грийн енерджи България“ ЕООД чрез                процесуален
представител адв. С. С. за тълкуване на решение № 218 от 25.07.2025 г. по т.
дело № 1390/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 251 ГПК,
евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на
основание чл. 247 ГПК.
      В молбата се излагат съображения, че е необходимо тълкуване на
посоченото решение, тъй като същото пораждало неясноти, които са от
значение за допустимостта на предявения иск по т. дело № 2506/2024 г. на
СГС, ТО, 9 състав, образувано по предявен на 18.12.2024 г. от частния
правоприемник на „Грийн енерджи България“ ЕООД /кипърското дружество
Ленеридж холдинге лимитед/ иск за присъждане на законната лихва за забава
върху главницата 400 000 евро, която е предмет на настоящото касационно
дело. Молителят – касатор твърди, че този иск бил предявен с цел прекъсване
 на течащата погасителна давност за вземанията за лихви и поради факта, че


                                      1
първоинстанционното решение на СГС по т. дело № 2295/2021 г. в
съответствие с формулирания в исковата молба петитум не съдържа
отхвърлителен диспозитив за законната лихва за забава върху главницата от
400 000 евро, считано от 20.11.2018 г. Поддържа, че настоящият касационен
състав се е произнесъл по по-широк предмет на делото, включващ и горната
лихвена претенция, тъй като независимо, че в допълнителната искова молба
по първоинстанционното т. дело № 2295/2021 г. по описа на СГС, ТО, 5
състав, подадена на 05.04.2022 г., ищецът „Грийн енерджи България“ ЕООД е
формулирал искане за изменение на исковата му молба чрез включването в
предмета на делото и на вземане за законната лихва за забава върху
главницата от 400 000 евро, считано от 20.11.2018 г., СГС не е включил
горната лихвена претенция в предмета на делото с нарочно определение, а
напротив, в постановения от него отхвърлителен диспозитив не е включена
претенция за законна лихва. Молителят – касатор излага доводи, че неяснотата
в решението на ВКС произтича и от това, че от една страна съставът на ВКС
приема, че „акцесорният иск е предявен в размер 144 948,74 лв., поради което
ответникът следва да бъде осьден да заплати на ищеца посочената сума“, а от
друга страна приема, че търсената главница следва да бъде присъдена „заедно
със законната лихва, считано от 19.11.2021 г. до окончателното плащане“.
       В представен в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК отговор ответникът „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД чрез процесуален представител адвокат К. Т. оспорва
молбата за тълкуване на решението и поддържа становище, че не са налице
предпоставките за тълкуване на решението, тъй като същото ясно и несьмнено
изразява волята на съда, поради което при неговото изпълнение няма да
възникне никакво затруднение. Излага становище, че съдилищата са се
произнесли недопустимо по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 07.03.2017
г. до 19.11.2018 г., предвид направеното изменение на иска с допълнителната
искова молба. Поддържа също, че не са налице и предпоставките на чл. 247
ГПК за поправка на допусната в касационното решение очевидна фактическа
грешка поради това, че волята на съда ясно и подробно е изразена в мотивите
на съдебното решение и същата е намерила отражение и в неговия
диспозитив, т. е. липсва противоречие между формираната в мотивите воля
на съда и тази, която е отразена в диспозитива на решението.
     Ответникът „Солар Енерджи Съпорт“ ООД чрез процесуален
представител адвокат С. Стефчов е подал отговор, в който изразява

                                     2
становище, че решението на ВКС е нищожно като постановено в
противоречие с установения в страната правен ред и при постановяването на
което съдът е излязъл извън предмета на правния спор, с който е сезиран, като
е присъдил суми, които не са претендирани от ищеца.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след като обсъди доводите и исканията на страните, намира
следното:
       С решение № 218 от 25.07.2025 г. по т. дело № 1390/2023 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение е отменено решение № 301 от 16.05.2023 г. по т. дело №
255/2023 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с
което е потвърдено решение № 1410 от 09.12.2022 г. по т. по дело № 2295/2021
г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав и вместо това ответникът „Солар
Енерджи Съпорт“ ООД е осъден да заплати на „Грийн енержи България“
ЕООД следните суми: 1/ на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ сумата 400 000 евро -
част от допълнителна парична вноска съгласно решение на общото събрание
на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 12.01.2012 г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2021 г. до окончателното
плащане; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 144 948,74 лв. - обезщетение
за забава върху сумата 400 000 евро /левова равностойност 782 332 лв./ за
периода от 11.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 18.11.2021 г. вкл.;
3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 114 297,52 лв.– направени от ищеца
разноски за всички съдебни производства.
      Молбата за тълкуване на касационното решение е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно
установената практика на ВКС, включително и по чл. 290 ГПК, постановеното
от съда решение подлежи на тълкуване само ако е неясно, съдържа
противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. Нуждата от
тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в
случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в
постановеното решение, която би могла да породи спорове по изпълнението
му. Решение № 218 от 25.07.2025 г. по т. дело № 1390/2023 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение не е неясно и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда е
ясно изразена, както в диспозитива на съдебния акт, така и в неговите мотиви.
За производството по чл. 251 ГПК е без значение обстоятелството, че след


                                        3
образуване на касационното производство частният правоприемник на
„Грийн енерджи България“ ЕООД /кипърското дружество Ленеридж холдинге
лимитед/ е предявил иск за присъждане на законната лихва за забава върху
главницата 400 000 евро, която е предмет на настоящото касационно дело.
        За периода от 07.03.2017 г. до датата на исковата молба – 19.11.2021 г., е
предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 144 948,74 лв. С
допълнителната искова молба и впоследствие искът не е оттеглен частично, не
е направен частичен отказ от него, нито е заявено в какъв размер се прави
изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав е
възприел волята на ищеца, заявена в допълнителната искова молба, като
включване в предмета на делото на законната лихва върху претендираната
главница и за периода след исковата молба до окончателното плащане,
предвид липсата на посочен краен момент. Искането за законна лихва върху
претендираната главница след предявяване на исковата молба не представлява
самостоятелен иск, не е необходимо да се индивидуализира по начина,
характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, размерът на тази лихва не следва да
бъде уточняван, искането може да бъде направено и след подаване на исковата
молба и по него съдът не дължи постановяване на нарочен отхвърлителен
диспозитив, когато е отхвърлен искът за главницата. При отмяна на
решението, с което е отхвърлен искът за главницата, и съответното му
уважаване, следва да бъде присъдена и законната лихва от исковата молба до
окончателното плащане, която е законова последица от предявяването на иска
за главното вземане. В посочения смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 7/16.08.2022 г. по гр. д. № 1556/2020 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 265/08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на ВКС, ГК, III
г. о., решение № 125/27.06.2017 г. по т. д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др. Волята на касационната инстанция е ясно изразена и съответства на
константната практика на ВКС.
     Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в касационното
решение е неоснователна. Поправка на очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Формираната от съда воля следва от мотивите на
съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. В
настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и

                                        4
диспозитива на решение № 218 от 25.07.2025 г. по т. дело № 1390/2023 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, поради което молбата следва да се остави без
уважение.
     На основание чл. 251, ал. 5 ГПК и чл. 247, ал. 4 ГПК настоящото
решение не подлежи на обжалване.
     Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ отделение



                                РЕШИ:

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 19769 от 28.10.2025 г.,
подадена от „Грийн енерджи България“ ЕООД за тълкуване на решение № 218
от 25.07.2025 г. по т. дело № 1390/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение.
     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                        Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                    5