Отказ за възобновяване на дело поради липса на ново разследване

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 179
                          гр. София, 06.04.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Петя Шишкова
                            Членове:     Весислава Иванова
                                         Пламен Дацов

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200215 по описа за 2026 година
Производството пред ВКС е по реда на чл.420, ал.1, пр.1 вр. чл.422, ал.1, т.3
НПК и е образувано по искане на окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура – Русе за възобновяване на НОХД№1415/2025 година по описа на
Районен съд – Русе, като по този начин се отмени постановеното Определение
№434/21.11.2025 год. по горецитираното дело, с което е било одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, а Д.
И. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.3
вр. ал.1 НК. Мотивите към процесното искане на окръжния прокурор са
свързани с това, че към момента на извършване на деянието по цитираното
дело осъденият П. е бил правоспособен водач на МПС, а не както е било
известно по делото, че е точно обратното. Това, според искането, е ново
обстоятелство и не е било известно на Районен съд – Русе, тъй като е
установено едва впоследствие във връзка с привеждане в изпълнение на
наказанието. Последното от своя страна, според мотивите на окръжния
прокурор, е рефлектирало и върху незаконосъобразното неналагане на
кумулативно предвиденото наказание по чл.325, ал.3 вр. ал.1 НК – „лишаване
от право да управлява МПС“, което е било видно и от приложението на чл.54,
ал.1 НК, а не чл.55, ал.3 НК.
      В съдебно заседание представителят на ВКП предлага искането да бъде
уважено, като мотивите му подкрепят изложеното в искането на окръжния

                                     1
прокурор.
     Осъденият Д. П. не се явява, а неговият процесуален представител
адв.М. моли искането да бъде оставено без уважение, тъй като посоченото от
прокуратурата не е новооткрито обстоятелство, а общодостъпно такова.

     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличието на основания за
възобновяване, намери следното:

     Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в
законния   шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по
отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от
НПК.

     То е процесуално допустимо, но неоснователно по следните
съображения:

      Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни доводите,
поддържани в извънредната процедура по реда на Глава тридесет и трета от
НПК.
      Решаващ за изхода на делото е правният въпрос относно обхвата и
съдържанието на понятието „разследване“, визирано в чл.422, ал.1, т.3 НПК.
      Установеното по делото обстоятелство, че към момента на
постановяване на съдебния акт осъденият Д. И. П. е притежавал валидна
правоспособност за управление на моторно превозно средство, не е
релевантно за целите на възобновяването, тъй като същото не е разкрито чрез
„разследване“ по смисъла на закона. Видно от приложените материали и
самото искане, с което е сезиран съдът, данните са получени в резултат на
служебна кореспонденция в хода на изпълнителното производство.
      Действията по привеждане на влезлите в сила съдебни актове в
изпълнение, регламентирани в чл.416 НПК, по своето правно естество не
представляват разследване. Съгласно императивната норма на чл.37, ал.1 от
Указ №883/74 год. за прилагане на Закона за нормативните актове, легалните
термини в рамките на един нормативен акт следва да се тълкуват и прилагат в
един и същ смисъл. Ето защо, понятието „разследване“ по чл.422, ал.1, т.3
НПК е тъждествено с процесуалната дейност, уредена в Глава седемнадесета
от НПК.
      Дори при възприемане на по-широко, благоприятно за държавното
обвинение тълкуване – изведено от фундаменталните принципи на
непосредственост и разкриване на обективната истина(чл.13 и чл.14 НПК) –
под „разследване“ следва да се разбира единствено съвкупността от
процесуално-следствените действия по образуване на наказателното
производство, събиране и проверка на доказателствена материя в досъдебната

                                     2
и съдебната фаза, насочени към изясняване на авторството на деянието и
вината. В този обхват могат да попаднат и проверките по чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ,
доколкото техния предмет е установяване на престъпно обстоятелство.
      Напротив, в производството по изпълнение на наказанието не се
осъществява доказателствена дейност по смисъла на процесуалния закон, не
се прилагат способи за доказване и не се изясняват обстоятелства, относими
към наказателната отговорност. Обменът на информация между
Прокуратурата и органите на МВР относно изпълнението на влязъл в сила
съдебен акт представлява чисто административна дейност, която не притежава
белезите на наказателно-процесуално разследване.
      Принципът на правната сигурност и стабилността на влезлите в сила
актове изисква стриктно спазване на законовите предпоставки за тяхната
ревизия. Извънредният способ за възобновяване не може да бъде задействан
при липса на проведено разследване, което по несъмнен начин да е разкрило
нови, неизвестни на съда факти.
      В светлината на гореизложените съображения, Върховният касационен
съд намира, че стабилността на влязлото в сила съдебно решение(Res judicata)
е основополагащ стожер на правовата държава. Неговото разклащане чрез
извънредни способи е допустимо единствено при стриктно спазване на
законоустановения стандарт за „новооткрити обстоятелства“, дефиниран в
чл.422, ал.1, т.3 НПК.
      В случая централният правен аргумент се корени в разграничението
между административната акцесорност на изпълнителното производство и
същинското процесуално разследване.
      Информационният обмен между институциите в хода на привеждане на
съдебния акт в изпълнение не притежава белезите на cognition(познавателен
процес) относно вината или съставомерността на деянието. Този обмен е
насочен към реализация на държавната наказателна претенция, а не към
ревизия на обективната истина.
      Следователно, при липсата на проведено разследване в неговия тесен
или широк смисъл, искането за възобновяване се явява неоснователно.
Прилагането на извънредния способ извън тези рамки би съставлявало
недопустимо заобикаляне на закона(in fraudem legis) и би накърнило
принципа на правната сигурност. В наказателния процес законът трябва да се
прилага така, както е написан(Lex ita scripta est), като се изключва
разширителното тълкуване на основанията за отмяна на влезли в сила съдебни
актове, почиващо на факти, извлечени извън надлежния доказателствен ред.
      На следващо място, макар при служебната проверка на искането и след
анализ на доводите, настоящият състав да констатира наличието на порок,
субсумиращ се под хипотезата на чл.422, ал.1 ,т.5 НПК – а именно нарушение
на материалния закон – същият е процесуално възпрепятстван да се произнесе
по същество.
      Принципът на законност и стремежът към постановяване на материално
справедлив акт не могат да дерогират императивните норми, регулиращи

                                      3
активната процесуална легитимация в производството по възобновяване на
наказателни дела. Извънредният характер на този способ за контрол върху
влезли в сила съдебни актове изисква стриктно придържане към
законоустановените процесуални рамки, които са гаранция за стабилността на
правния ред и силата на присъдено нещо.
      В конкретния казус, легитимацията за иницииране на производството по
чл.422, ал.1, т.5 НПК е предоставена по силата на чл.420, ал.1 НПК
изключително на Главния прокурор. Институционалната компетентност на
Окръжния прокурор е ограничена до хипотезите по т.3 на същата алинея, при
стриктно спазване на изискването за липса на предходна касационна проверка.
      Констатираното от съда несъответствие между соченото в искането
основание(т.3) и действителното правно положение(т.5) не може да бъде
санирано чрез служебно „преквалифициране“ на искането от страна на ВКС.
Подобен подход би представлявал недопустимо изземване на функции и
подмяна на волята на субекта, оправомощен от закона да сезира съда. Тъй като
настоящият състав не е редовно сезиран от надлежния орган, разписан в
разпоредбата на чл.420, ал.1 НПК, евентуално произнасяне по съществото на
материалноправното нарушение би било нищожно и в разрез с
фундаменталните начала на процеса.

     Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България,
второ наказателно отделение,

                                РЕШИ:
     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжния прокурор при
Окръжна прокуратура – Русе за възобновяване на НОХД№1415/2025 година
по описа на Районен съд – Русе, на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК.
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.



                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     4