Обезщетение за разходи за поставяне на импланти след лошо дентално лечение

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 461
                               гр. София, 06.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20258002101291 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 445 от 30.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение № 206/28.06.2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен по
подадената от Ж. А. В. касационна жалба. Предмет на обжалване е въззивното решение, в
частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 281/15.06.2023 г. по гр. д. №
3450/2021 г. на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
срещу Е. Й. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през
периода 09.03.2020 г. - средата на м. април 2020 г., в размер на сумата над 3 250 лв. до
пълния претендиран размер от 7 420 лв.
С цитираното определение е оставена без разглеждане подадената от Е. Й. С. касационна
жалба срещу въззивното решение, в частта й, с която е уважен предявения срещу него иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 580 лв., както и в частта, касаеща
отхвърлянето на предявения от него насрещен иск за сумата от 2 185 лв. – претърпяна
имуществена вреда. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по
подадената от Е. Й. С. касационна жалба, в останалата й част, отнасяща се до присъденото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт. Не е допуснато
до касационно обжалване и решение № 301/17.10.2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на
Окръжен съд - Сливен, постановено по реда на чл. 250 ГПК по подадената от Е. Й. С.

                                           1
касационна жалба.
Жалбоподателката Ж. А. В. иска въззивното решение в описаната част да бъде отменено
като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Е. Й. С., чрез процесуалния си представител, в отговора на
касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно
обжалване. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и иска обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата
основания за отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по
процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния
му акт, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, както и тези по чл. 202
ГПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Съобразно нормата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено
средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато
съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими
специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи
дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената
задача.
В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт съдът следва да
обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна
връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз
основа на кои доказателства е формирал тези изводи.
Съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия,
явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от
извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност – чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Именно поради това, когато
съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска
дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите – какви действия са били
предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са
отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в
какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за
добрите медицински практики.
Горното е възприето в трайната съдебна практика, обективирана в                  решение №
267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по
гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г.
на ВКС, четвърто г. о. и други.
Данните по делото са следните:
В обжалваното въззивно решение е прието, че между страните е сключен в устна форма

                                              2
договор за изработка, касаещ извършване от страна на Е. Й. С., като изпълнител, на
дентални медицински услуги. Ответникът не е представил необходимата медицинска
документация: дентален статус на пациента, лечебен план и описание на лечебния процес.
Изложени са съображения, че пропускът да бъде изготвена такава представлява, от една
страна, нарушение на принципа на адекватните очаквания, че специалистът ще предложи и
осъществи лечение, съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, а от друга,
препятства доказването на предмета на договора. В резултат на това и с оглед всички
събрани гласни и писмени доказателствени средства, е направен извод, че договорените
дентални услуги са били коренолечение на зъби 16, 13, 12, 21, 22 и 27 на горната челюст, на
зъби 44, 45, 46 вдясно и на 34, 35, 37 вляво на долната челюст, изпиляване и подготвяне на
15 зъба /описаните и още 3/, изработване и поставяне на две протетични конструкции. В
периода от 11.03.2020 г. до 16.04.2020 г. ответникът е изпълнил следното: провел е лечение
на 15 зъба чрез умъртвяване и запълване на канали, свалил е наличните мостови
конструкции, направил е изпиляване на тези 15 зъба, взел е мярка за протетични
конструкции, като в зъботехническа лаборатория е изработена временна конструкция, както
и три постоянни конструкции от металокерамика, обхващащи общо 20 зъба –13 на горната
челюст и две за долната в двата дъвкателни сектора – съответно по 3 и 4 зъба. Постоянните
конструкции не са поставени на ищцата, тъй като тя е отказала да продължи лечението при
ответника, считано от 16.04.2020 г. Установено е, че по време на проведеното от стоматолога
кореново лечение са настъпили усложнения – перфорации, което представлява грешка на
изпълнението. Те са констатирани към месец юни 2020 год. от друг стоматолог на базата на
личен преглед и поредица панорамни снимки и рентгенографии. След отказа на ищцата на
16.04.2020 г. да продължи лечението си при ответника, от месец юни 2020 г. тя е била
лекувана от друг стоматолог: д-р Н. Ю., която провела лечение на трите перфорирани зъба,
както и започнала прелечение на още 4 зъба. По лекарска препоръка, по-късно: на
29.09.2021 г. се наложило изваждане на 27 зъб, а на 07.10.2021 г. – на 16 зъб, осъществени от
д-р Б. и последващо поставяне на импланти.
От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на
свидетелката Ю. е установено наличието на три перфорации – на зъби 16, 27 и 37, за които е
прието, че били в причинна връзка с проведеното от ответника лошо лечение. Установено е
още, че избраните от ответника щифтове не са били удачни, доколкото са били твърде
големи и са разширили изключително много каналите, което води до болки и влияе върху
здравината. Направено е заключение, че възникналите при ищцата усложнения и
допуснатите механични увреждания при провежданото лечение били индикация за
небрежно извършена работа, без полагане на необходимата грижа и в противоречие с
добрите медицински практики. Кредитирано е експертното заключение, според което
извършеното последващо лечение от д-р Ю. е било необходимо и в резултат от лошо
проведено лечение от страна на ответника. В заключението се съдържа и констатация, че
извършените от д-р Н. А. дейности по провеждането на лечение е било само по себе си
необходимо, с оглед търсенето на решение на проблеми, възникнали вследствие на
лечението, проведено от ответника, но поради липса на лечебен план на последния, не може

                                             3
да се установи еднозначно кое от последващите действия е свързано с прелекуване и кое е
било обект на ново и с различен план и цел, лечение.
С оглед изложеното, са направени решаващи изводи, че са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта – лошо изпълнено ендодонтско лечение с перфорация на три
зъба, некачествено запълване и травматичен периодонтит, чиято противоправност се
изразява в нарушение на нормите на ЗЗ, ЗЛЗ относно добрата медицинска грижа и на
Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, съгласно чл. 5,
т. 4 ЗСОЛЛДМ, в резултат на което са претърпени имуществени и неимуществени вреди от
страна на ищцата. Предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да
установят, че осъществените от него действия са правилни и вредоносният резултат е
настъпил по причини, стоящи извън него (липсва изготвен в съответствие с нормативните
изисквания първоначален лечебен план и доказано предлечебно изясняване на рисковете и
последиците при започване на лечението), е прието, че презумпцията за вина не е оборена.
Констатирано е, че липсват данни ищцата със свои действия да е допринесла за
настъпването или увеличаването на претърпените от нея вреди. Съобразено е, че предвид
характера на работата и индивидуалните особености на пациента, съществува приемлив
риск от възникване на усложнения и дори от механична повреда, като е посочил, че когато
такава се допусне при два или повече зъба при едновременното им лечение, това
представлява тенденция над допустимото и сочи на небрежно извършена работа, без
полагане на необходимата грижа и също противоречи на добрите медицински практики.
Изложени са съображения, че размерът на имуществената вреда е равен на заплатената от
ищцата сума за поправянето на некачественото изпълнение, престирано от ответника спрямо
7 от лекуваните от него зъби. Установено е, че ищцата е заплатила на избраните от нея нови
лекуващи стоматолози общо сумата 3 250 лв. Съобразено е, че впоследствие 16 и 27 зъби
били екстрахирани /извадени/ от друг стоматолог, като е прието, че причината за това е
именно в извършената от ответника перфорация, но ищцата не е представила доказателства
за стойността на тази интервенция. Относно поставянето на импланти на мястото на тези
зъби и металокерамичен мост са направени обуславящи изводи, че не е доказано несъмнено
това да е в пряка причинна връзка с действията на ответника, а не представлява
самостоятелен, нов лечебен план. В обобщение е направено заключения, че претенцията за
имуществени вреди е основателна за сумата от 3 250 лв., като същата е отхвърлена за
разликата до пълния предявен размер от 7 420 лв.
По основателността на касационната жалба.
Дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са относими
към решаващите изводи във въззивното решение, в което е възприето, че липсва пряка
причинна връзка между поставянето на импланти върху зъби 16 и 27, перфорирани от
ответника и впоследствие екстрахирани.
Основателни са оплакванията на жалбоподателката за липса на мотиви в обжалваното
решение защо не се възприема експертното заключение, в частта му относно връзката между
лечението, осъществено от доктор А. и проведеното лошо лечение от ответника.
В заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-медицинска експертиза,


                                            4
изготвена въз основа на рентгенографии от 09.03.2020 г. и 15.04.2020 г., справка за
извършени манипулации при доктор А., е посочено, че загубата на зъби 16 и 27 вследствие
на настъпилата перфорация е довела до необходимостта от тяхното възстановяване. Това
лечение е било необходимо за пациентката. Действително, поставянето на имплант не е
единственото възможно лечение /може да бъде поставена обикновена протеза или мост/, но
в случая избраното лечение е това. Разходите са доказани с представените фактури.
Въззивният съд е направил извод за наличие на причинна връзка между небрежно
извършената от ответника работа и перфорацията на зъбите, но е заключил, че такава липсва
с проведеното последващо лечение, доколкото не е доказано, че същото не е част от нов
лечебен план.
Проведеното лечение при доктор А. е обусловено /предпоставено/ от настъпилата
перфорация, с оглед на което следва да се приеме и съществуването на такава причинна
връзка. Възможността за лечение с поставянето на мост или протеза не означава липса на
такава обусловеност /зависимост/ между деянието и вредата, с оглед на което и не може да
се изведе заключение, че поставянето на импланти е част от нов лечебен план.
Неоснователни са доводите в писмената защита на ответника, че липсва причинна връзка
между неговото поведение и избрания по желание на жалбоподателката лечебен метод. При
съобразяване на установените факти, съдът дължи произнасяне - кои от тези факти,
респективно връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет
на специални /в случая медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да се
изгради извод за причинно - следствена връзка, въз основа на опитните правила и логиката.
Вероятността разходите за друго лечение да са в по-малък размер не може да доведе до
извод, че не е налице обусловеност между лошо проведеното от ответника лечение и
последващото такова. Същото според медицинската експертиза е било необходимо и тъй
като изясняването на това обстоятелство предполага специални знания, в случая следва да
се приеме за установено от експертното заключение.
Налице е противоправно поведение на ответника, изразяващо се в небрежно извършената
работа, която е довела до изваждане на зъби 16 и 27. В обобщение, следва да се приеме, че
съществува и причинна връзка между същото и проведеното последващо лечение, при което
са поставени импланти.
Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме за доказано наличието на всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение
на обезщетението за имуществени вреди.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия,
спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, като вместо него се постанови ново по същество, с
което този иск се уважи за разликата между присъдената сума от 3 250 лв. до пълния
предявен размер от 7 420 лв., възлизаща на сумата 4 170 лв. с равностойност 2 132,09 евро.
С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените от
жалбоподателката разноски, в размер на сумата 1 158,05 евро-разноски в касационното


                                            5
производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
                                       Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 206/28.06.2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд –
Сливен, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 281/15.06.2023 г. по гр. д. № 3450/2021
г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявения от Ж. А. В. срещу Е. Й. С. иск по
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода 09.03.2020 г.
- средата на м. април 2020 г., в размер на сумата над 3 250 лв. до пълния претендиран размер
от 7 420 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Й. С., [дата на раждане] в Гърция, със съдебен адрес: [населено място],
  [улица], ет. 3, кантора 308, адв. И. Л., да заплати на Ж. А. В. с ЕГН [ЕГН], с адрес:
[населено място], [улица], сумата 2 132,09 евро /две хиляди сто тридесет и две евро и девет
евроцента/, представляваща разликата между присъденото й обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално
лечение през периода 09.03.2020 г. - средата на м. април 2020 г., в размер на 3 250 лв. и
пълния претендиран размер от 7 420 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на исковата молба на 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
В останалите ЧАСТИ въззивното решение е влязло в сила.
Осъжда Е. Й. С. [дата на раждане] в Гърция, със съдебен адрес: [населено място], [улица],
ет. 3, кантора 308, адв. И. Л., да заплати на Ж. А. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],
[улица], сумата 1 158,05 евро-разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.


                                                    Председател: _______________________

                                                         Членове:

                                                                 1. _______________________

                                                                 2. _______________________




                                              6