Частично признаване на собственост при грешка в кадастралната карта

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                          №8
                                 гр. София, 09.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                   Председател: Бонка Дечева
                                   Членове:     Ваня Атанасова
                                                Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20248002102256 по описа за 2024 година



Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. срещу
решение № 214 от 14. 02. 2024 г. по гр. д. № 1535/2023 г. на ОС – Пловдив, 5 състав, с което
след частична отмяна на решение № 262366 от 17. 10. 2021 г. по гр. д. № 16112/2020 г. на РС
– Пловдив е отхвърлен предявеният от В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. против М. Р.
Ч. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на М. Р. Ч., че ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. са
собственици общо на 1/2 идеална част (В. М. А. - на 5/16 идеални части, на основание
сключен по време на брака й с А. Й. А., с н.а. № 67/17. 02. 1988 г., договор за прехвърляне на
1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и наследяване
на А. Й. А., а С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. - на по 1/16 идеална част всеки от тях, на
основание наследяване на А. Й. А. и сключен от последния през време на брака на договор
за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка) от едноетажна паянтова жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект на
собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място],
 [улица], както и за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативен нотариален акт


                                              1
за собственост № 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г. до размера на
притежаваните от ищците права – общо 1/2 идеална част от сградата. Иска се отмяна на
решението и уважаване на предявения иск.
Подаден е отговор на касационната жалба от ответника по иска М. Р. Ч., чрез адв. С. Б., с
който се изразява становище за правилност на въззивното решение и се иска
потвърждаването му.
Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 4020 от 22. 08. 2025 г.
по гр. д. № 2256/2024 г. на ВКС, 1 г.о., на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради
очевидна неправилност на извода на съда, че предявен установителен иск за право на
собственост върху 1/2 идеална част от сграда не би могъл да се уважи частично - за 1/2
идеална част от обособена в самостоятелно жилище реална част от тази сградата, ако е
установено, че ищците са придобили собствеността върху 1/2 идеална част от обособената в
самостоятелно жилище реална част от цялата сграда, но не и върху останалата реална част
от цялата сграда
По основателността на касационната жалба:
По делото е прието за установено,въз основа на удостоверение № 94-В/10. 04. 1986 г.,
удостоверение № 94-И-07/22. 08. 1988 г. и удостоверение № 94-Е-36/16. 01. 1989 г., и трите
издадени от Благоевски районен народен съвет – Пловдив на основание Закона за
опрощаване на задълженията към държавата, Закона за уреждане правата на лицата, които са
заели или получили държавни дворни места и Указа за ликвидиране на отношенията по
законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети държавни дворни места за
жилища на бездомници, констативен нотариален акт № 29/22. 10. 1986 г., както и от
заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г. от 24. 11. 2023 г.
и скици-приложения № 5 и 6 към него, че на В. А. С. е признато право на строеж върху
помещения с обща квадратура 52, 25 кв.м.
Според експертизата и скица-приложение № 5, както и окомерната скица-приложение № 6
към същата (л. 62 и л. 63 от в. гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС), предмет на констативния
нотариален акт и удостоверението са следните три помещения с обща площ 52 кв.м.,
придобити и ползвани от В. С.: полумасивно жилище № *** по окомерната скица, находящо
се в североизточната част на сградата с идентификатор ***, което не е предмет на иска;
жилище № *** по окомерната скица, между точки 1-2-3-6-1 на скица-приложение № 5,
нанесено като сградата с идентификатор ***по КККР и жилище № *** по окомерната скица,
между точки 3-4-5-6 на скица-приложение № 5, съставляващо западната част от сграда с
идентификатор ***по КККР. Едноетажната еднофамилна паянтова жилищна сграда,
изобразена между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение 5 към заключението на
експертизата включва помещение, нанесено като самостоятелен обект на собственост с
идентификатор ***и помещение, съставляващо западната част от самостоятелен обект на
собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място],
 [улица]. Между двете помещения няма разделителна стена.
С нотариален акт №67/17.02.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка В. А. С. прехвърля на сина си А. Й. А., през време на брака му с ищцата


                                             2
В. М. А., 1/2 идеална част от притежаваните от нея сгради, ведно с 1/2 идеална част от
правото на строеж на сградите, а с нотариален акт № 168/28. 12. 1987 г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка В. А. С. продава на сина си М. Й.
С. другата 1/2 идеална част от притежаваните от нея сгради, ведно с 1/2 идеална част от
правото на строеж на сградите.
В. А. С. (Т. Я. С.) e починала на 19. 03. 2001 г. и е оставила за наследници сина си А. Й. А.,
дъщеря си И. Ю. А., сина си Х. Ю. С. и внуците си С. А. С., И. А. С. и Н. А. Л., по право на
заместване на сина й А. Х. С..
Наследодателят на ищците А. Й. А. починал на 2. 12. 2013 г. и оставил за наследници
съпругата си В. М. А. и децата си С. А. А., М. А. А.-С. и Я. А. А. (ищци).
С констативен нотариален акт № 107/30. 12. 2011 г. М. Р. Ч., Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч.,
наследници на М. Б. Ч., са признати за собственици по наследство и давност на цялата
едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, включително и на
западното помещение от същата (между точките 3-4-5-6 на скица-приложение 5),
представляващо помещение – реална част от жилището между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-
приложение 5 към заключението на експертизата, включващо помещение, нанесено като
самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, и помещение, съставляващо
западната част от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на
[населено място], с адрес [населено място], [улица]. С нотариален акт за покупко-продажба
№ 108/30. 12. 2011 г. Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч. продават на М. Р. Ч. притежаваните от тях
идеални части от сградата и по силата на тази сделка ответникът М. Р. Ч. се легитимира като
собственик на цялата едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ***.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 64/19.02.1998 г. Й. Б.
В. и З. П. В. са признати за собственици на едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от
30.20 кв.м, състояща се от две стаи и антре, построена в северозападната част на дворното
място.
От заключението на вещото лице В. Г. по допуснатата СТЕ, прието в първоинстанционното
производство е установено, че в поземления имот с идентификатор ***са заснети следните
сгради: по южната граница на имота са заснети сгради с идентификатори ***и ***, в
североизточната част от имота – сграда с идентификатор ***. Сграда с идентификатор ***е
заснета още в първия кадастрален план от 1935 г., в следващите кадастрални планове от 1978
г. и 1994 г., както и в кадастралната карта, а сграда с идентификатор ***е съществувала към
1988 г. (видно от техническата експертиза на вещото лице М. по гр. д. № 5356/1986 г. на
ПРС) и е заснета за пръв път в плана от 1994 г.
В приложение № 5 от заключението (л. 84 от делото на ПРС) вещото лице е означило
границите на ползваните части от процесната сграда от трима различни ползватели, както
следва: а/. площта по цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1 от общо 20 кв.м се ползва от ищците, като тя
представлява две помещения, които обхващат цялата сграда с идентификатор ***и
западната част от сграда с идентификатор ***и между които помещения няма преградна
стена, като достъпът до това жилище се осъществява само чрез самостоятелен достъп от
двора; б/. ответникът ползва средното жилище с площ от 22 кв.м, означено по точките 3, 7,


                                              3
8, 9, 4, 3, състоящо се от две помещения, което жилище също е със самостоятелен достъп от
двора. Площта от 19 кв.м по точки 7, 12, 11, 10, 9, 8, 7 се ползва от трето, неучастващо в
спора лице, като достъпът е само чрез самостоятелен вход от двора.
Според заключението на вещото лице Ц. М. по гр. д. № 5356/1986 г. на ПРС, праводателката
на ищците е притежавала сгради на три места с обща площ 52 квадратни метра по
нотариален акт: жилище номер *** в североизточната част на сграда с идентификатор ***по
кадастралната карта и помещения номер *** и номер ***, съответни на сграда с
идентификатор ***и западната част на сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и
окомерната скица на вещото лице. М. Ч. (наследодател на М. Ч.) ползвала жилище номер
*** с две помещения в средната част на сградата по южната граница на имот номер ***,
сега сграда с идентификатор ***. Установеното към 1988 година ползване на сградите в
имот №***съответства точно и на архивните документи в Дирекция „УРОС и ЖП“ на
Община Пловдив относно ползваните части от сградите като отделни жилища, установено
от проверки на място на общински служители и изработени от тях схеми.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Ю. Х. С., Н. Ш.
Я., Ф. Й. Р., М. Й. И.) е прието за установено, че наследодателят на ищците А. Й. А. е
ползвал жилището между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1. В тази част живяла В. А. С. (Т. Я. С.) до
смъртта си през 2001 г. След смъртта й А. живеел в посочената част от имота. В средната
част от сградата, обозначена с цифрите 3, 7, 8, 9, 4, живеели родителите на ответника М. Р.
Ч., а през последните 15 години М. Р. Ч., а в източната част, обозначена с цифрите 7, 8, 9, 10,
11, 12, 7, живеела друга жена на име Ф., която била допусната там от В. А. С. (Т. Я. С.). М. Р.
Ч. и родителите му никога не са ползвали други жилищни помещения (източното или
западното жилище). Така описаното фактическо положение и ползване е от много години. В
момента никой не ползва частта, в която е живяла В. А. С. (Т. Я. С.).
Според обясненията на ищцата В. А., дадени по реда на чл. 176 ГПК, тя и съпругът й са
имали и са ползвали две стаички със самостоятелен достъп от двора, ответникът е ползвал
две стаи в средната част на сградата със самостоятелен достъп от двора, помещенията в
източната част са ползвани от Ф.. Семейството от раждането на децата (големият син бил
роден 1983 г.) живеели в С., тъй като в П. нямало необходимите удобства, но често идвали. В
стаите на ищците живеела свекърва й В.. През 1988 г. свекърва й В. посочила на синовете си
коя част от имота ще се ползва от всеки от тях, и това е станало около 1988 г.
От преписка по заявление вх. № 01-6979/ 08.01.2021 г., образувана пред СГКК, е видно, че
ищците са подали заявление за изменение на КККР, изразяващо се в премахване на
нанесената в плана граница между сгради с идентификатори ***и ***. Срещу заявлението е
постъпило възражение от ответника, поради което преписката е оставена без движение до
приключване на настоящето производство.
От изисканото гр.д. № 5356 по описа за 1986 г. на Районен съд Пловдив, XІІІ гр.с., е видно,
че същото е образувано по искова молба на С. С. А. против В. А. С. и А. Щ. Е., за делба на
дворно място, находящо се [населено място], [улица], ведно с построените в имота сгради.
Производството по делото е прекратено и исковата молба е върната поради неизпълнение на
указанията на съда.


                                               4
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният положителен
установителен иск за собственост е неоснователен. Установено е по делото, че ищците са
владели жилището, включващо помещението, заснето като обект с ***и западното
помещение от обект с ***., които две помещения нямат разделителна стена помежду си и за
които е налице самостоятелен достъп откъм двора. Не е установено да са ползвали
останалите жилища от сграда с идентификатор ***, включително и жилището на
ответниците в средната част на сградата. Не е установено и ответниците да са владели
жилището, включващо помещението, заснето като обект с ***и западното помещение от
обект с ***, ползвано от ищците. Посочено е, че поради грешка при заснемането, жилището
на ищците е заснето като част от жилището на ответника. Прието е, че правото на
собственост на реална част от имот е нещо различно от правото на собственост на идеални
части от същия имот, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Решението е частично неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на въззивното решение
поради необоснованост на извода на въззивния съд за липса на доказателства, установяващи
придобиването на собствеността от ищците върху 1/2 идеална част от самостоятелен
жилищен обект, включващ помещението, заснето като обект с идентификатор ***и
западното помещение от обект с идентификатор ***., които две помещения нямат
разделителна стена помежду си и за които е налице самостоятелен достъп откъм двора, като
това жилище е обозначено между точките 1,2,3,4, 5 и 6 на скица-приложение № 5 на л. 62 от
делото на ПОС и на скица-приложение № 5 на л. 84 от делото на ПРС.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че ищците са
придобили собствеността върху 1/2 идеална част от жилището на заявеното основание –
договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка, сключен с н.а. № 67/17. 02. 1988 г., между В. А. С. (Т. Я. С.) и сина й А. Й. А.
през време на брака му с В. М. А. и наследяване на А. Й. А., починал 2019 г., при което
ищцата В. М. А. е придобила 5/16 идеални части, на основание сключен по време на брака й
възмезден договор и наследяване на А. Й. А., а С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. - по 1/16
идеална част всеки от тях, на основание наследяване на А. Й. А. и сключен от последния
през време на брака му договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Прехвърлителката по сключения с наследодателя
договор В. А. С. (Т. Я. С.) е придобила собствеността върху жилището по реда на Закона за
опрощаване на задълженията към държавата, Закона за уреждане правата на лицата, които са
заели или получили държавни дворни места и Указа за ликвидиране на отношенията по
законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети държавни дворни места за
жилища на бездомници – на основание признато право на строеж на жилищния обект.
Другата 1/2 идеална част от жилището е била прехвърлена на другия син на Т. Я. С. - М. Й.
С..
Обоснован е изводът на въззивния съд, че ищците и праводателите им винаги са владели
жилището, обозначено между точките 1,2,3,4, 5 и 6 на скица-приложение № 5 на л. 84 от
делото на ПРС и на скица-приложение 5 на л. 62 от в. гр.д. № 1535/2023 г. на ПОС,


                                             5
включващо помещението, заснето като обект с ***и западното помещение от обект с
идентификатор ***., които две помещения нямат разделителна стена помежду си и за които
е налице самостоятелен достъп откъм двора, а ответниците и праводателите им са владели
жилището, обозначено между точките 1,2,3,4, 5 и 6 на скица-приложение № 5 на л. 84 от
делото на ПРС и на скица-приложение 5 на л. 62 от в. гр.д. № 1535/2023 г. на ПОС,
съставляващо средното помещение от обект с идентификатор ***.
Неправилен обаче е изводът, че искът е неоснователен за 1/2 ид.ч. от жилището обозначено
между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение № 5 на л. 84 от делото на ПРС и на скица-
приложение 5 на л. 62 от в. гр.д. № 1535/2023 г. на ПОС, включващо помещението, заснето
като обект с ***и западното помещение от обект с идентификатор ***., които две
помещения нямат разделителна стена помежду си и за които е налице самостоятелен достъп
откъм двора, тъй като не е доказано ищците да са собственици на 1/2 идеална част от
останалите две жилища, включени в обект с идентификатор ***, а именно: жилището между
точките 3-7-8-9-4, собственост на ответниците, и жилището между точките 7-12-11-10.
Процесуалният закон допуска частично уважаване на иск в случай на частична
основателност на исковата претенция.
Като частично неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост е
отхвърлен в частта, с която се иска признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелно жилище, обозначено между
точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение № 5 на л. 62 от в. гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС,
включващо помещението, заснето като обект с идентификатор ***и западното помещение от
обект с идентификатор ***., които две помещения нямат разделителна стена помежду си и
за които е налице самостоятелен достъп откъм двора. Тъй като не се налага извършване на
нови или повтаряне на извършени съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на
чл. 293 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с
което предявеният иск бъде уважен за описания жилищен обект.
Следва да се посочи, че при графичното отразяване на обекта в кадастралната карта е
допусната грешка, изразяваща се в заснемане на реална част от жилището като обект с
идентификатор ***, а на останалата реална част от жилището – като помещение в западната
част от обект с идентификатор ***. Въз основа на настоящото решение тази грешка би могла
да се коригира, като самостоятелното жилище на ищците, обозначено между точките 1-2-3-4-
5-6 на скица-приложение № 5 на л. 62 от в. гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС, включващо
помещението, заснето като обект с идентификатор ***и западното помещение от обект с
идентификатор ***., които две помещения нямат разделителна стена помежду си и за които
е налице единствен самостоятелен достъп откъм двора, се нанесе като самостоятелен
жилищен обект и се премахне нанесената в кадастралната карта разделителната стена между
двете помещения на жилището. В този смисъл са указанията, дадени с ТР № 8 от 23. 02.
2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точки 4 и 5, с които е разяснено, че иск за
собственост на реална част от имот, която неправилно е заснета като част от съседен имот
или изобщо не е заснета като самостоятелен имот е допустим, дори да не е проведена


                                           6
административна процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената КККР или
иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Ако се констатира
наличието на такава, това следва да се съобрази при произнасянето на съда, въпреки че
претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от имота на ответника,
като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота
В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, касаторът и ответник по иска М. Р. Ч. ще следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците половината от разноските, направени при
разглеждане на делото пред всички инстанции, възлизащи общо на 4849, 19 лв. (в
първоинстанционното производство – 59, 19 лв. държавна такса и 440 лв. възнаграждение за
вещо лице, във въззивното производство – 1300 лв. за адвокатско възнаграждения, а при
повторното разглеждане и 350 лв. възнаграждение за вещо лице, в касационното
производство – 1360 лв. адвокатско възнаграждение в предходното касационно
производство, а в настоящото – 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 140 лв. платени
държавни такси) – тоест, сумата 2424, 60 лв., равняваща се на 1239, 57 евро, а на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. И. В. сумата 306, 75 евро (600
лв.) адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално
представителство на ищците пред районния съд, съобразно изхода на делото.
Ищците също следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на
ответника половината от разноските, направени при разглеждане на делото пред всички
инстанции, възлизащи общо на 430 лв. (25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 55 лв.
държавни такси платени в предходното касационно производство и 350 лв. възнаграждение
за вещо лице, платено при повторното разглеждане на делото от окръжния съд) – тоест,
сумата 215 лв. (109, 92 евро), а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъдат осъдени да
заплатят на адвокат С. З. Б. по 600 лв. разноски за безплатно процесуално представителство
на ответника пред всички инстанции (районен съд, окръжен съд – първоначално и повторно
разглеждане, ВКС – предходно и настоящо касационно производство) в размер общо на 3000
лв. (по 600 лв. за всяко разглеждане на делото пред съответната инстанция), възлизащи на
1533, 74 евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 214 от 14. 02. 2024 г. по гр. д. № 1535/2023 г. на ОС – Пловдив, 5
състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 262366 от 17. 10. 2021 г. по гр.
д. № 16112/2020 г. на РС – Пловдив е отхвърлен предявеният от В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-
С. и Я. А. А. против М. Р. Ч. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено по отношение на М. Р. Ч., че ищците В. М. А., С. А. А., М.
А. Х.-С. и Я. А. А. са собственици общо на 1/2 идеална част (В. М. А. - на 5/16 идеални
части, на основание сключен по време на брака й с А. Й. А. договор за прехвърляне на 1/2
идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и наследяване на
А. Й. А., а С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. - на по 1/16 идеална част всеки от тях, на


                                             7
основание наследяване на А. Й. А. и сключен от последния през време на брака му с В. М.
А. договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка) от жилищен обект, обозначен между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-
приложение № 5 на л. 62 от в. гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС, включващ помещението, заснето
като обект с ***и западното помещение от обект с идентификатор ***., които две
помещения нямат разделителна стена помежду си и за които е налице единствен
самостоятелен достъп откъм двора, в частта, с която претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК, за
отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 107, том IV, рег. № 4904, дело №
679 от 30.12.2011 г. до размера на притежаваните от ищците права – общо 1/2 идеална част е
отхвърлена за индивидуализирания по-горе жилищен обект, както и в частта за разноските,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Ч., че В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С.
и Я. А. А. са собственици общо на 1/2 идеална част (В. М. А. - на 5/16 идеални части, на
основание сключен по време на брака й с А. Й. А. договор за прехвърляне на 1/2 идеална
част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и наследяване на А. Й. А.,
а С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. - на по 1/16 идеална част всеки от тях, на основание
наследяване на А. Й. А. и сключен от последния през време на брака му с В. М. А. договор
за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка) от жилищен обект, обозначен между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение №
5 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г. от 24. 11.
2023 г. (на л. 62 от в. гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС), подписана от настоящия съдебен състав
като неразделна част от решението, който жилищен обект включва помещението, заснето
като обект с идентификатор ***по КККР и западното помещение от обект с идентификатор
***по КККР на [населено място], които две помещения нямат разделителна стена помежду
си и за които е налице единствен самостоятелен достъп откъм двора.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост №
107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г. до размера на притежаваните от ищците
права – общо 1/2 идеална част от индивидуализирания по-горе жилищен обект, обозначен
между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение № 5 към заключението на
съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г. от 24. 11. 2023 г. (на л. 62 от в.
гр. д. № 1535/2023 г. на ПОС), подписана от настоящия съдебен състав като неразделна част
от решението, който жилищен обект включва помещението, заснето като обект с
идентификатор ***по КККР и западното помещение от обект с идентификатор ***по КККР
на [населено място]
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214 от 14. 02. 2024 г. по гр. д. № 1535/2023 г. на ОС – Пловдив,
5 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Р. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-
С. и Я. А. А. сумата 1239, 57 евро (равняващи се на 2424, 60 лв.) част от разноските,
направени при разглеждане на делото пред всички инстанции, а на основание чл. 38, ал. 2
ЗА – да заплати на адв. Л. И. В. сумата 306, 75 евро (равняващи се на 600 лв.) адвокатско
възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищците


                                             8
пред районния съд, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплатят на М. Р. Ч. сумата 109, 92 евро (равняващи се на 215 лв.) част от разноските,
направени при разглеждане на делото пред всички инстанции, а на основание чл. 38, ал. 2
ЗА – да заплатят на адвокат С. З. Б. сумата 1533, 74 евро (равняващи се на 3000 лв.)
възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответника
пред всички инстанции.                               Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            9