Неуважена молба за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови писмени доказателства

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 25
                           гр. София, 28.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Камелия Ефремова
                             Членове:     Людмила Цолова
                                          Иво Димитров

при участието на секретаря Александра К. Ковачева
като разгледа докладВ.ото от Иво Димитров Касационно търговско дело №
20248002901321 по описа за 2024 година
     Производството е по Глава двадесет и четвърта от ГПК.
       ОбразуВ.о е по молба вх. № 265841/07.03.2024 г. по регистратурата на
Софийски градски съд, подадена от К. В. З., роден на 21.12.1939 г. в
Амстердам, Холандия, постоянно пребиваващ в Република България с адрес
гр. Шумен, ул. „Марица“ № 7, съдебен адрес гр. София, п.к. 1415, ул.
„Маестро Г. Атанасов“ № 81, адв. И. Г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1,
т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № 1011 от 27.07.2010 г., постановено от
Апелативен съд – София /САС/ по в.гр.д. № 773 по описа на съда за 2010 г.
      Твърди се, че с влязлото в сила, като недопуснато до касационно
обжалВ.е въззивно решение, отмяната на което се иска, е отменено
първоинстанционно такова от 28.06.2010 г., постановено от Софийски градски
съд /СГС/ по гр.д. № 2977 по описа на съда за 2008 г., с което са уважени
исковете на молителя срещу ответника по молбата „УниКредит Булбанк“ АД
за заплащане на сумата 192500 щатски долара /щ.д./ на осноВ.ие чл. 425 вр. с
чл. 420 ТЗ, както и сумата 89692.17 щ.д. – обезщетение за забава на осноВ.ие
чл. 86 от ЗЗД, и същите искове са отхвърлени.

                                      1
      Молителят излага, че за да постанови решението си въззивният САС е
приел следното: че върху процесната сметка в ответната банка е имало запор,
той е вдигнат с определение от 12.10.2000 г. по в.н.ч.д. 1584/2000 г. на СГС,
приложено по делото; че по делото е налице постановление на ВКП от
20.10.2000 г. за налагане на ефективен запор по реда на чл. 185 НПК /отм./ с
адресат ответната банка; че е открит неправилен банков влог и процесните
пари са внесени по сметка на ищеца; че този договор е сключен при
насрещните волеизявления на банката и на вложителя – СДВР; че
волеизявлението на СДВР било: „… че с влога може да се разпореждат само
органите на прокуратурата или съда“ и от тази клауза възникнало задължение
за банката да извърши плащане, което според молителя не е вярно, а
действително вписаното в писмото на СДВР от 21.08.1998 г., с което са
депозирани парите е записано: „… движенията по сметката са допустими
единствено и само с прокурорско разпореждане или съдебно такова“; че съдът
с определение от 12.10.2000 г. е постановил сумите да се преведат, което
според молителя също не е вярно – определението няма никакъв
разпоредителен диспозитив – там само се определя сумите да бъдат преведени
някъде, което не е диспозитив, който да поражда задължения за банката; че
действието на договора е до момента, в който се закрие цялата сметка.
      Сочи се, че САС е разсъждавал, че независимо, че банката е адресат на
постановлението на ВКП, но това постановление не е връчено на банката и то
не е породило действие и не е възникнало задължение за банката да откаже
извършВ.ето на превода. Молителят сочи, че самото постановление от
20.10.2000 г. на прокурор Е. Т. е по делото и то е постановено само и
единствено във връзка с /това/ определението от 12.10.2000 г. да не може да
породи правни последици – то е и поводът, и причината за битуването на това
постановление.
      Излага се, че САС е приел: че е наложен запор от СРС, ефективен, върху
процесната сметка на 23.10.2000 г. и този запор е без правен ефект; че
ответникът твърди, че процесната сума е преведена на холандска банка, като
за доказателство за превода се сочи мемориален ордер с дата 20.10.2000 г. №
61/000/35278, представен от банката, в който е записано основание –
„преведени в полза на ABN AMRO BANK 1 798 900 USD съгласно
определение на СГС от 12.10.2000 г. и писмо от 19.10.2000 г.“, и са упоменати


                                      2
сума от 1 598 900 USD и сума от 200 000 USD. Молителят сочи, че при
представянето на този документ, същият е придружен и със суифт съобщение,
което е преведено и е по делото, и е доказателство, че двете суми /200 000
USD на З. и 1 958 900 USD от сметката на Митница Летище София/ са
„напуснали“, „преведени“ /по мотиви на съда/ в един и същ ден и в едно и
също време, и на едно и също осноВ.ие с един и същ акт.
      Излага се още, че ордерът е факт по делото и той е основание съдът да
приеме, че е извършен превод на парите, посочени в него правомерно и че
това се е случило точно на 20.10.2000 г., и този превод не е бил в нарушение
на никакви ограничения. Според молителя той няма значение за спора, но така
или иначе този ордер е залегнал в решаващите мотиви на САС, като изрично
на няколко места съдът сочи, че банката е изпълнила някакво, според него,
съда, задължение на 20.10.2000 г., но ако беше извършила превода на
23.10.2000 г., то поведението й нямаше да е правомерно. Твърди се от
молителя, че преди постановяВ.е на решението никой по никакъв повод не се е
позовавал на този ордер и да твърди, че се е случило парите да бъдат
преведени точно на този ден и по реквизитите на този ордер, но безрезервно,
безапелационно съдът е отхвърлил исковете, постановил е диспозитива за
това, че банката на 20.10.2000 г. е превела някъде сумата от 1 798 900 USD и
обосновава този си фактически и правен извод, позовавайки се на
мемориалния ордер № 61/20.10.2000 г.
      Молителят излага още, че е твърдял по делото, че превод на въпросната
сума не може да се е случил на 20.10.2000 г. правомерно, тъй като банката
може да прави всичко с парите, но не може правомерно да се е разпоредила с
тях, да се е освободила от задължението по неправилния влог, тъй като винаги
е имало запори, в това число и на дата 20.10.2000 г. е наложена забрана за
операции по сметката от прокуратурата.
      Излага също, че със заявление до Директора на Митниците вх. № 35-32-
578943/04.10.2023 г. поискал информация от митницата къде се намират
парите, иззети по следствено дело 654/1998 г. на Първа районна следствена
служба София – преведените по тяхна сметка 1 598 900 USD. С писмо до
молителя изх. № на митницата 52-592436/16.10.2023 г. му отговорили, че
парите по сметка на митницата в размер на 1 598 900 USD на дата 23.10.2000 г.
са изчезнали от сметката и тази сума съответства на задържаната на летище


                                     3
София на 17.08.1998 г. По-нататък в писмото от митницата до молителя имало
извадки от решението на САС по в.гр.д. № 2632/2009 г., като се сочело, че от
неоспорения мемориален ордер № 61 се установява, че на 20.10.2000 г. от
страна на банката е извършен превод на сумата от 200 000 USD.
     Според молителя този отговор бил диктуван на длъжностното лице,
което му отговорило от името на митниците, от заинтересовани лица, което
наложило да отправи към Агенция „Митници“ заявление с вх. №
32643/5//23.11.2023 г., с което напомнил, че от патримониума на митницата е
изчезнала сума от около 1 600 000 USD и според изявленията на митницата,
нямало разпореждане с тези пари от нейна страна. Поискал от митниците да го
уведомят за кореспонденцията си с банката, тъй като в отговора си до него
сочели за такава, както и дали знаят за изчезването на парите и за евентуален
трансфер в чужбина дали има разрешение от Министерство на финансите по
правилата на Наредба № 3 за плащанията.
     В отговор на заявлението му от 23.11.2023 г., на 07.12.2023 г., молителят
получил отговор от Централно митническо управление рег. № 32-
659790/05.12.2023 г., в който се сочело, че на 23.10.2000 г. сметката на
митницата е задължена със сумата 1 598 900 USD, без за това да е давано
разпореждане от длъжностни лица в митницата и че това е станало по искане
на холандска банка, и че митницата не била получавала официално
определение на съда, и не била страна в производството.
     Твърди се, че в плика с това писмо били поставени копия на
следните документи:
      1. Писмо от ВКП до Министерство на финансите № 7361/2001.III. от
09.07.2001 г. с вх. № на Министерство на финансите 11-02-0016/11.07.2001 г. В
същото било посочено, че с постановление на ВКП от 20.10.2000 г. на
осноВ.ие чл. 185 НПК е постановено да се спрат финансовите операции,
свързани с паричен превод и разпореждане по посочените сметки, както и че
във ВКП има информация, че постановлението на ВКП от 20.10.2000 г. не е
изпълнено от „Булбанк“ АД. Поискано е да се извърши проверка и да се даде
информация какво е състоянието по посочените сметки на МФ и Митница
Летище София, и дали са давани разпореждания с наличните суми. Според
молителя посоченото в писмото, че „постановлението не е изпълнено от
„Булбанк“ АД“, означава, че постановлението е било връчено и то е


                                      4
следвало да породи ефекта си /с него се забраняват всякакви операции по
тези сметки и това постановление е по делото/, и че желаната забрана е
нарушена, т.е. след като са получили постановлението в банката, тя се е
разпоредила, превела някъде парите. Сочи се, че това, че го е сторила
след постановлението, е ново обстоятелство по делото.
     2. В плика бил сложен и лист с първа страница на писмо от Агенция
Митници ЦМУ до Началника на Митница Летище София с регистрационен
индекс ЦМУ 04-01-0315/24.07.2001 г., с вх. № на Митница Летище София 66-
01-0462/24.07.2001 г. В това писмо на ЦМУ се искало въз основа на писмото
на ВКП писмена информация, която да е придружена с банкови документи
относно банковите извлечения по сметките, движения по банковата сметка на
Митница Летище София, извлеченията, в това число и от 23.10.2000 г., като е
поискано копията да са ясни и четливи, и заверени с вярно с оригинала,
подпис и печат, като е поискана информация за налагането на запор върху
банковите сметки, за вдигането на наложения запор, за спирането на
финансовите операции, свързани с паричен превод и разпореждане с
банковите средства. Писмото било на бланка на Министерство на финансите.
Имало резолюция, като последната е от 26.07.2001 г. и е адресирана до Д.,
тогава главен счетоводител на Митницата.
      3. В плика бил поставен и документ с изх. № на Митница Аерогара
София 66-01-0462/06.08.2001 г., и който документ е с адресат Директора на
Агенция „Митници“. Молителят излага, че по т. 4 на този лист е записано
ясно: „за наредения от „Булбанк“ АД, клон „Калоян“ превод в полза на
холандската банка разбрахме на 24.10.2000 г. при получаВ.ето на банковия
парагон за 23.10.2000 г., датата на превода…“ Молителят сочи, че това
обстоятелство по т. 4 е ново за делото. То означавало, че на датата, посочена
в мемориален ордер № 61/20.10.2000 г. на Булбанк, не е извършеван никакъв
трансфер на пари на 20.10.2000 г. Ако е вършено нещо, то е станало на
23.10.2000 г. или след тази дата /както молителят твърдял многократно по
делото – ако банката била превела някъде парите, защо нейните
представители щели да искат да се вдигат запори през декември 2000 г., а и да
се искат изпълнителни листове срещу З. през 2001 г./ Според молителя
банката не е сочила, че е извършвала превод на парите, а съдът сам се е сетил,
че сумата от 1 798 900 USD /ако въобще е тръгвала за някъде/, то това е
станало на 20.10.2000 г. Отново според молителя самият ордер е някаква

                                      5
счетоводна еквилибристика, но само в самата банка. Агенция Митници
удостоверява, че в банковия парагон, който са получили на дата 24.10.2000 г. за
инициираните, наредените трансакции за 23.10.2000 г. нещо се е случило, но
там би трябвало да е посочено наредител, основание, по чие разпореждане,
бенефициент /адресат/, сума, курс /ако е валутен/.
        С оглед изложеното молителят твърди, че със сочените по-горе
документи е налице ново обстоятелство по делото – това ново обстоятелство
е, че на 20.10.2000 г., както е по решаващите мотиви на САС, не са
трансферирани никакви пари към Холандия /Нидерландия/. Ако тези
доказателства били в делото /обстоятелствата, за които те свидетелстват/, САС
нямало да постанови отменителното си решение. Така както е постановено и
влязло в сила, то е неправилно, защото при обсъждането му това
обстоятелство и доказателствата за него не са му били известни. Излага се, че
молителят не е бил адресат на писмото на прокуратурата и не е знаел за него
нито като факт, нито като съдържание. Същото носи регистрационен номер,
номер на адресата и ясно посочени обстоятелства – че освен запорите върху
процесните сметки в Булбанк АД, е наложен и такъв ефективен с
постановлението на прокурор Е. Т. и че тази забрана на осноВ.ие чл. 185 НПК
/отм./ е нарушена от Булбанк. Другото обстоятелство, според молителя е, че
парите по сметката на Митница Летище София на дата 23.10.2000 г. са били
налични по нея, което означава, че ако това обстоятелство е било известно на
съда, той нямало да постанови диспозитив, с който да отмени решението на
СГС. Изводите на съда, че парите са били трансферирани някъде на 20.10.2000
г., са неправилни и необосновани.
     Сочи се, че молителят не е имал нито повод, нито причина, нито
възможност да се запознае с представените документи, тъй като те са във
връзка с парите по сметки на митниците. Връзката им със сумата - предмет на
делото на молителя се обосновава като се твърди, че в ордера на Булбанк са
посочени и двете суми, а в суифта, който е посочено да е от 24.10.2000 г. за
сумите е изписана общо сумата от 1 798 000 USD, което означава, че не може
парите на Митницата да са „изчезнали“ от сметката на 23.10.2000 г., а пък
парите на молителя да са изчезнали на 20.10.2000 г.
      Твърди се, че е спазен срокът по чл. 305 за искане за отмяна, коректно и
ясно са посочени новите обстоятелства, доказателствата, които ги обосновават


                                      6
и начинът, по който са станали известни на молителя, посочена е и причината,
поради което същият не е знаел за тези обстоятелства. Доказателствата, които
се сочат в подкрепа на тях, навеждат на извод, че информацията не е била
публично достъпна, молителят не е бил нито адресат, нито заинтересовано
лице в кореспонденцията между ВКП, Министерство на финансите и
митниците, и по никакъв повод не е уведомява за фактите, които излага в
молбата си.
     Поддържа се, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 вр.
предл. 2 от ГПК, иска се отмяна на осноВ.ие чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на
влязлото в сила въззивно решение и връщането на делото на друг състав на
въззивния съд с указания.
     В открито съдебно заседание молителят поддържа молбата си,
претендира разноски. От същия са депозирани подробни писмени бележки.
     Насрещната страна по молбата „УниКредит Булбанк“ АД, чрез
процесуален представител адв. Х. Х. от САК в отговор на молбата за отмяна
намира същата за нередовна, на следващо място – за недопустима, а по
същество - за неоснователна по подробно изложени в отговора на молбата, в
открито съдебно заседание и в подробни писмени бележки съображения,
претендира разноски.
     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и
становищата на страните, приема следното:
     Молбата за отмяна е допустима, в какъвто смисъл от страна на съдебния
състав са изложени подробни съображения в постановеното по делото
определение № 3049 от 21.11.2024 г.
     По същество същата е неоснователна, поради следното:
     Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени
фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на
закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Отмяната на
основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена срещу такава неправилност на
решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се
разкрие истината по време на висящността на делото. Такива са случаите в
които решението е постановено при непълнота на доказателствата - на
фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като

                                       7
решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на
съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й
права. Новите обстоятелства /факти от действителността, които имат за
спорното правоотношение качеството на юридически или доказателствени
такива/, на които се основава молбата за отмяна, освен да са нови – да не са
били включени във фактическия материал по делото при неговата висящност,
следва и да са от съществено значение за делото, т.е. да могат да доведат до
промяна на съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид.
      Освен изложеното, според задължителната и постоянната, обилна и
еднопосочна практика на върховната съдебна инстанция /т. 4 от ППВС №
2/1977 г., както и, но не само, решение № 180 от 04.03.2009 г. по гр.д. №
4179/2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 37/29.01.2010 г. по гр.д. №
2384/2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 498 от 15.06.2010 г. по гр.д. №
1703/2009 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и много други/, в случаите по чл. 301, ал. 1,
т. 1 от ГПК за да е годен да обоснове отмяна на влязлото в сила решение,
новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство
по делото, а не да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на
доказателства, вкл. на свидетелски показания или заключения на вещи лица.
      В случая молителят основава твърденията си за наличието на
основанието за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1,
т. 1 от ГПК, на копия от три документа, които според него били поставени в
плика с получения от него на 07.12.2023 г., отговор от ЦМУ рег. № 32-
659790/05.12.2023 г. - писмо от ВКП до Министерство на финансите №
7361/2001.III. от 09.07.2001 г. с вх. № на Министерство на финансите 11-02-
0016/11.07.2011 г., лист с първа страница на писмо от Агенция Митници ЦМУ
до Началника на Митница Летище София с регистрационен индекс ЦМУ 04-
01-0315/24.07.2001 г., с вх. № на Митница Летище София 66-01-
0462/24.07.2001 г. и документ с изх. № на Митница Аерогара София 66-01-
0462/06.08.2001 г. с адресат Директора на Агенция „Митници“.
     На първо място следва да се посочи, че в представения с молбата
отговор от ЦМУ рег. № 32-659790/05.12.2023 г. няма описани каквито и да
било приложения към същия, нито пък в съдържанието на самия отговор
може да се открие каквато и да било връзка със съдържанието на
документите, за които се твърди, че били поставени/сложени в същия плик,


                                       8
съответно – няма и логично обяснение защо кореспондентът на молителя би
поставял или слагал каквото и да било в плика, без да го опише и/или да
реферира към него в съдържанието на отговора си до него.
     На следващо място – по отношение на поставените/сложените, според
молителя, в плика с отговора до него от 05.12.2023 г. три документа, за които
молителят претендира, че са новооткрити писмени доказателства,
установяващи нови обстоятелства от съществено значение за делото:
      Първият документ - писмо от ВКП до Министерство на финансите /МФ/
№ 7361/2001.III. от 09.07.2001 г. с вх. № на МФ 11-02-0016/11.07.2011 г., който
единствен има посочен издател и съдържа подпис като част от същественото
съдържание на документа, установяващ с формална доказателствена сила
авторството на обективираното в документа изявление /чл. 180 ГПК/, няма
претендираното от молителя значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.
1 от ГПК.
     В нито един момент в производството, приключило с влязлото в сила
решение, отмяната на което се иска, не се е спорило, че прокурорското
постановление на прокурор Е. Т. от 20.10.2000 г., не е изпълнено от ответната
банка – единственото обстоятелство, безспорно обективирано в сега
представеното писмо на ВКП до МФ /съвсем отделен е въпросът дали
възпроизведеното в документа изявление за знание на прокурора е вярно или
не, установяВ.ето на което обстоятелство пък е изцяло извън възможния
предмет на настоящото производство/, нито пък банката в някакъв момент в
приключилите производства между страните, някога въобще е твърдяла, че е
изпълнила същото постановление.
      Решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция мотиви на
съда към влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, са базирани в
относимата им към съдържанието на новопредставеното писмо част, изцяло и
само на приемането от съда, че ищецът, върху когото пада доказателствената
тежест да установи това, не е доказал по делото, че същото постановление е
връчено на ответната банка и то – преди извършването на превода на
процесната сума в полза на холандската банка, за да има значение това
постановление за отговорността на банката към молителя. /Точните мотиви на
съда в относимата им част, са: „По наказателното дело СГС с определение от
12.10.2000 г. е постановил иззетите 200 000 щ.д. да се преведат на „Ей Би Ен


                                      9
Амро Банк“ АД. На 19.10.2000 г. Амро Банк е поискала превеждане на сумата
от 200 000 щ.д. и на 20.10.2000 ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е превел
сумата, съгласно определение на СГС и писмо от 19.10.2000 г., видно от
мемориален ордер, приложен по делото и неоспорен от ищеца. С
постановление от 20.10.2000 г. на ВКП е разпоредено да не се извършват
плащания от сметката. По делото няма данни това постановление да е
връчено на банката. На 20.10.2000 г. СРС е наложил запор върху сметката на
ищеца върху сумата от 200 000 щ.д., този запор е наложен на 23.10.2000 г. и с
определение на СГС от 15.12.2000 г. този запор е отменен. … С влязло в сила
определение от 12.10.2000 г. съдът е постановил сумите по сметката да се
преведат на Амро Банк и ответникът по делото „Уникредит Булбанк“ АД е
изпълнил договорното си задължение и разпореждането на съда на 20.10.2000
г. … Не се установява по делото, че постановлението на ВКП от същата
дата на превода – 20.10.2000 г. е връчено на банката, за да породи правно
действие. Предоставеното по делото копие от постановлението на ВКП е
без входящ номер на банката. Това обстоятелство – че е връчено на
банката и то преди извършВ.ето на превода е в полза на ищеца и той е
следвало да го установи по категоричен начин /пълно и главно доказВ.е/.
Тъй като прокурорското постановление не е връчено на банката, то не е
породило действие и за банката не е възникнало задължение да откаже
извършВ.ето на превода, съгласно договора за специален влог.
Наложеният запор от СРС върху специалния банков влог е съобщен на
банката едва на 23.10.2000 г. и е без правен ефект, тъй като парите по сметката
вече са били преведени на Амро Банк.“
      Не може да бъде споделено твърдението на молителя, че посоченото в
писмото, че „постановлението не е изпълнено от „Булбанк“ АД“, означавало,
че постановлението е било връчено и то е следвало да породи ефект /с него се
забраняват всякакви операции по тези сметки и това постановление е по
делото/, и че желаната забрана е нарушена, т.е. след като са получили
постановлението в банката, тя се е разпоредила, превела някъде парите, а това
че го е сторила след постановлението, е ново обстоятелство по делото.
     Писмото няма такова съдържание и нищо от иначе ясното му
съдържание не може да насочи към такъв извод, а още по-малко да го
потвърди, доколкото писмото не съдържа никаква информация относно
решаващите за изхода на делото обстоятелства - дали посоченото прокурорско

                                      10
постановление е връчено на ответната банка и ако да - кога – преди или след
приетия от съда като извършен от банката на 20.10.2000 г., превод на
процесната сума. Твърденията на молителя, че съдържащото се в писмото
изявление, че постановлението не е изпълнено, сочело по необходимост на
това, че същото е било връчено на банката и то – преди извършването на
процесния паричен превод, не могат да бъдат споделени.
      Показателен в изложената насока е и фактът, че на л. 24 от приложеното
по настоящото дело, търговско дело № 963 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за
2012 г. /предходно производство между същите страни по отмяна на същото
влязло в сила решение/, е налична молба от настоящия молител до ВКП с
входящ номер на същата прокуратура от 14.06.2012 г. и с искане молителят да
бъде снабден с документ, удостоверяващ кога постановлението на прокурор Е.
Т. от 20.10.2000 г. е връчено на адресатите, вкл. на „Булбанк“ АД – София,
клон „Калоян“ с посочване, че исканият документ му е необходим за
представяне пред ВКС. Т.е. налице са данни за направен опит от страна на
молителя за установяване на обстоятелствата относно връчването /и времето
на това връчвне/ на постановлението от 20.10.2000 г. на ответната банка, но
същият е предприет след приключВ.е на редовното инстанционно
производство с решението, отмяната на което се иска, докато в същото
производство такова доказване не е проведено /обективирано,
документирано/, което и е дало основание на въззивния съд да се произнесе в
посочения по-горе смисъл.
     Непосредствено по-горе изложеното е дало осноВ.ие на касационния
състав по посоченото, предходно дело с предмет отмяна на същото влязло в
сила решение да приеме, че не може да бъде споделено и становището на
молителя, че едва след постановяване на решението от въззивния съд, в което
е прието, че липсват данни постановлението на ВКП от 20.10.2000г. да е
достигнало до банката - ответник, като негов адресат, за ищеца е възникнал
правен интерес да сочи и събира доказателства относно факта на връчването
на постановлението на банката. Съставът на ВКС е посочил, че в
производството по отмяна на влязло в сила решение страната не може да се
позовава на своето незнание за кои факти носи тежестта на доказване /в
случая – за факта на достигане на прокурорското постановление до банката/.
Прието е в предходното производство по отмяна на същото влязло в сила
решение и това, че страната не представя сочено от нея писмено

                                     11
доказателство, а прави искане да се задължи прокуратурата да представи
удостоверение, справка или копие от входящите и изходящите регистри, в
които е отразено кога на ответника е връчено процесното постановление.
Липсват данни или доказателства това доказателство да съществува, като в
производството по отмяна съдът не може да извършва действия по събиране
на доказателства, каквито правомощия има само инстанцията по съществото
на спора. Съставът на ВКС излага и че съгласно тълкуването, дадено в т. 4 от
Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на ВС, приложимо и при
действието на новия ГПК, новият писмен документ трябва сам по себе си да
представлява доказателство по делото, а не да доказва, че би могло да има
такова – все съображения, приложими и в настоящото производство.
     При изложеното настоящият състав приема, че така новопредставеното
писмо на ВКП до МФ не установява нови обстоятелства по делото, които да са
от съществено значение за същото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
      Вторият и третият от представените от молителя документи, са
документи, съответно - и представляват писмени доказателства по см. на чл.
303, ал. 1, т. 1 от ГПК само в широк смисъл – като материални обекти от
хартия, върху които е възпроизведен писмен текст и съставляват всъщност
ксероксни копия на части от документи, несъдържащи нито посочване на
съставител/издател, нито подпис на такъв. Същите не са надлежни писмени
доказателства в общоприетия в съдопроизводството и визиран в разпоредбата
на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /тесен/ смисъл, нито установяват обективираните в
тях обстоятелства, доколкото не са оригинали, а ксероксни копия на части от
документи /макар да съдържат заверка за вярност с оригинала от страна на
представляващия молителя адвокат, самият молител излага в молбата си, чрез
същия си процесуален представител, че в плика с полученото от него писмо
били поставени именно копия на документи, а не оригинални такива – стр. 9
от молбата, края на първи абзац/, в тях не е посочен издател и не са подписани.
Последните две обстоятелства – липсата на посочен издател и на подпис на
издателя – препятства признаването на тези неподписани копия на части от
документи, на установеното в процесуалния закон доказателствено значение
на подписани частни такива по чл. 180 ГПК. Съобразно посочената
разпоредба частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са


                                      12
направени от тези лица – т.нар. формална доказателствена сила на частния
документ /според доктрината и практиката неподписан документ въобще не
може да бъде официален документ – наличието на подпис, като част от
формата е абсолютно изискВ.е за официалните документи и без него
официален документ няма – С. О. „Доказването в гражданския процес“,
„Сиела Норма“ АД, София, 2012 г., стр. 81, в същия смисъл Радулов П.,
„Доказателствена сила на документа в гражданския процес“, УИ „Св.
Климент Охридски“, 1993 г., стр. 52/.
      В изложения смисъл и доколкото същите документи нямат посочен
издател, нито пък носят подпис на такъв, то не може нито да се провери, нито
да се установи по категоричен начин авторството на обективираните в тях
изявления. Следователно сами по себе си тези документи като писмени
доказателства не биха се отразили на изхода на спора между страните, решен
от съда на основата на доказателствата, събрани в хода на редовното исково
производство, в какъвто смисъл и съобразно цитираната по-горе практика
/ППВС № 2/1977 г. и основаната на нея/, следва да се приеме за недоказано
твърдението, че се явяват от съществено значение за изхода по спора, което е и
самостоятелен аргумент да им се откаже претендираното от молителя
значение на документи, годни да обосноват исканата отмяна на влязлото в
сила решение /срв. в изложения смисъл пр. и решение № 74 от 13.03.2025 г. по
т.д. № 1657/2024 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./
     Освен изложеното, процесните две копия на части от документи не
съдържат и никаква информация относно спорните в приключилото с
влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, парични средства по
сметката на молителя – съдържащите се в тях данни, дори и да им се признае
доказателствена стойност, са изцяло относими не към депозираните по сметка
на молителя парични средства, а към други такива – на митницата и по нейни
сметки, което е допълнителен аргумент да им бъде отказано качеството на
нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява
претендираната от молителя, неразривна връзка между собствените му,
процесни парични средства, и тези по сметка на митниците в размер на 1 598
900 щ.д., за които се твърди, че са преведени именно едновременно и с една
обща операция от ответната банка по сметка на холандската такава. Мотивите
на съда във влязлото в сила решение в относимата им част, както това се
излага и от молителя, са основани на описания от съда мемориален ордер от

                                     13
20.10.2000 г. и са буквално следните: „Неоснователно е възражението на
ищеца, че банката не е доказала, че банковият превод на 200 000 щ.д. е
извършен на 20.10.2000 г. Мемориалният ордер с дата 20.10.2000 г. не е
оспорен от ищеца и не е ангажирана ССчЕ за проверка на истинността му.
Това е банков счетоводен документ, съставен съгласно правилата, съдържа
всички реквизити, поради което съдът приема, че документът е достоверен.
Постановлението на ВКП от 20.10.2000 г., запорът, наложен от СРС на
23.10.2000 г. и искането на Амро Банк през 2001 г. да се издаде изпълнителен
лист, не оборват доказателствената стойност на мемориалния ордер, както се
поддържа от ищеца в представените в настоящото производство писмени
бележки. От тези доказателства не може да се направи извод, че банката не е
извършила превода.“
     От една страна, възраженията на молителя срещу доказателствената
стойност на посочения мемориален ордер, които са изложени в настоящата му
молба, е следвало да бъдат релевирани от него във висящото, редовно,
инстанционно, исково производство, приключило с влязлото в сила решение,
отмяната на което се иска, и не са годен предмет на преценка в настоящото
такова с предмет евентуалната му отмяна.
     От друга страна, видно е от съдържанието на поредицата от документи,
на които молителят основава новото си, настоящо искане, включително
новопредставените, че: В посочения от съда в решението му мемориален
ордер № 61/20.10.2000 г. сумата по сметка на молителя -200 000 щ.д. и
банковата сметка - № ********** съвпадат с тези, посочени в
постановлението на прокурор Е. Т. от 20.10.2000 г. /сметка на молителя и
наличности по същата в новопредставените документи, вкл. писмото от ВКП
до МФ не са посочени/.
      Относно сметките на митниците и наличностите по тях /които според
молителя са предмет на новопредставените документи, включително писмото
на ВКП до МФ/: сумите от по 1 598 900 щ.д. в мемориалния ордер, в
диспозитива на прокурорското постановление от 20.10.2000 г. и в
новопредставеното писмо от ВКП до МФ съвпадат, но номерата на
съответните банкови сметки на митниците, посочени в мемориалния
ордер - № **********, в диспозитива на прокурорското постановление от
20.10.2000 г. - № 1822********** и в новопредставеното писмо от ВКП до


                                     14
МФ - № 1822510042415 /липсата на една нула може да бъде отдадена на
техническа грешка, поради което може да се приеме, че само така последно
посочените два номера съвпадат/, и в първото от новопредставените копия
от документи – първа страница от писмо от ЦМУ до Началника на ТМУ
Аерогара-София, съответно – сметка № **********, трансформирана в №
**********, се     различават /във второто новопредставено копие от
неподписан документ, номера на сметки не са посочени/. Това е друг
самостоятелен аргумент на новопредставените документи да бъде отречено
качеството им, претендирано от молителя и на което същият основава молбата
си.


     Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

                                 РЕШИ:

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. З., роден на 21.12.1939 г. в
Амстердам, Холандия, постоянно пребиваващ в Република България с адрес
гр. Шумен, ул. „Марица“ № 7, съдебен адрес гр. София, п.к. 1415, ул.
„Маестро Г. Атанасов“ № 81 - адв. И. Г., САК, за отмяна, на основание чл. 303,
ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № 1011 от 27.12.2010 г.,
постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 773 по описа на съда за
2010 г.
      ОСЪЖДА К. В. З., роден на 21.12.1939 г. в Амстердам, Холандия,
постоянно пребиваващ в Република България с адрес гр. Шумен, ул. „Марица“
№ 7, съдебен адрес гр. София, п.к. 1415, ул. „Маестро Г. Атанасов“ № 81 - адв.
И. Г., САК да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536 сумата
9203.25 евро /равностойността на 18000 лв./ адвокатско възнаграждение за
защита в производството.


     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                              Членове:


                                     15
     1. _______________________

     2. _______________________




16