Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък от ПТП

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 117
                               гр. София, 20.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Албена Бонева
                                 Членове:     Боян Цонев
                                              Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело №
20258002101099 по описа за 2025 година
Производство по чл. 290 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на ищците Д. Х. Б., В. А. Б. и Д. Т. Ц., подадена
чрез процесуалния им пълномощник адв. Е. Б., и по касационна жалба на ответника ЗАД
„Д.: ж. и з.“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. И. Ц., срещу решение
№ 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен
съд (САС), с което е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение №
901004/23.08.2021 г. по гр. дело № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС),
постановено по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на А. В. Б..
С определение № 3550/07.07.2025 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на
въззивното решение е допуснато в частта, с която искът на Д. Ц. е отхвърлен за разликата
над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; както и в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати застрахователни обезщетения в следните
размери: на ищеца Х. В. Б. – разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 50 000 лв. и на
ищците М. В. Б. и Ю. С. Ъ. – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000
лв., ведно със законните лихви върху тях, считано от 26.08.2019 г. до окончателното
плащане. Подаването на касационните жалби поставя във висящност и разноските по делото

                                            1
– чл. 81 от ГПК.
В касационните жалби на ищцата Ц. и на ответното застрахователно дружество се излагат
оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на съответната обжалвана от
тях (съответно – отхвърлителна, респ. – осъдителна) част от въззивното решение, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост при определянето размерите на процесните застрахователни обезщетения
за неимуществените вреди, претърпени от ищците от смъртта на А. Б.. Изложеното в
жалбата на ищцата Ц. се поддържа в откритото съдебно заседание чрез пълномощника й
адв. Б..
Ответното ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД и привлеченото от него трето лице-помагач ЗАД „Б. В. ин.
груп“ не са подали отговори на касационната жалба на Д. Ц., като не заявяват становище по
нея и в откритото съдебно заседнеие, в което не изпращат представители.
Ищците Х. и М. Б. и Ю. Ъ., чрез общия си пълномощник адв. Б. оспорват касационната
жалба на ответното дружество, като в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание
от тяхно име се излагат съображения за неоснователност на същата.
С посоченото по-горе определение № 3550/07.07.2025 г., касационното обжалване е
допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по тълкуването и
приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени
по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт
смърт на роднина или близък на ищеца.
По така поставения въпрос, предвид разясненията, дадени в т. 11 и раздел ІІ от мотивите към
нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и в мотивите към ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС, както и предвид основаната на тях трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от
ГПК, настоящият съдебен състав приема, че при определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие загубата на роднина или
близък, съдът следва да извърши комплексна преценка на всички конкретни, установени по
делото обстоятелства, от които се гради заключение за интензитета и продължителността на
страданието ищеца и произтичащите от това последици за него. Такива са например
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възприети ли са от ищеца съпътстващите
физически болки и други страдания на починалото лице, съответно тяхната сила, интензитет
и продължителност на болковия синдром, те как са се отразили върху психиката и емоциите
на ищеца. Без съмнение, от значение за тази преценка са конкретните чувства на ищеца към
момента на деликта и в периода след това, предвид и конкретната родствена или фактическа
връзка между него и починалия, и възрастта на всеки от тях, като от съществено значение са
конкретните факти, сочещи на реалната степен на близост между тях, на интензитета,
продължителността и развитието във времето на емоционалните им взаимоотношения.
Конкретните отношения с починалия следва да се преценяват за всеки ищец към момента на
настъпването на увреждащото събитие, както и насоката на тяхното развитие за времето
преди него, като се съобразява дали и доколко тези отношения са имали еднозначен и траен
характер, а също и каква е била преспективата за тяхното бъдещо развитие. Поради това, от

                                            2
съществено значение за размера на обезщетението е и преценката на конкретните
установени обстоятелства за наличие или липса, респ. – за степента на промяна в начина на
живот на ищеца, свързана с неговото ежедневие, здравословно състояние, трудова дейност,
социализация и изобщо цялостното отражение на загубата на близкия човек върху живота
му. В случаите, когато съгласно ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък човек се присъжда по
изключение – на лице, извън посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.
лица, при определяне размера на обезщетението съдът следва да прецени и в каква степен
болката и страданието на ищеца от смъртта на неговия роднина или близък надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите и обичайни за съответната родствена или
фактическа връзка неимуществени вреди. Като допълнителен критерий при определяне
размера на обезщетението следва да се отчетат икономическите условия и стандартът на
живот в страната към периода на увреждането, ориентир за което са и нивата на
застрахователните лимити към този период, както и съдебната практика в сходни хипотези.
Обезщетението се определя глобално – за всички неимуществени вреди, претърпени от
ищеца вследствие загубата на неговия родственик или близък човек, като за да се приложи
правилно общественият критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички обстоятелства, релевантни
за размера на претенцията, като извърши комплексна и цялостна оценка на тяхното
отражение върху неимуществената сфера на ищеца.
В случая апелативният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за
определяне размерите на процесните и в касационното производство обезщетения: От
представената по делото присъда и приетите заключения на комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза съдът е установил, че А. Б. е загинал на 07.06.2018
г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), като смъртта му е причинена по
непредпазливост от застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил.
Смъртта се дължи на дихателна недостатъчност вследствие на тежка масивна мастна
емболия на белите дробове и травматично-хеморатичен шок; мастната емболия е причинена
от счупване на множество кости и размачкване на подкожна мастна тъкан и други меки
тъкани, като всички установени травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП – блъскане на А. Б. като пешеходец от товарния автомобил с
последващо притискане на пострадалия в задната част на спрял микробус. От показанията
на свидетелите Е. М., Л. Й., Й. В. и Д. П., въззивният съд е приел за установени следните
обстоятелства: Семейство Б. са добро и сплотено семейство, в което липсвали кавги и
неразбирателства. Към датата на процесното ПТП родителите на починалия, неговият брат –
ищецът Х. Б. и едната му баба – ищцата М. Б. живеели в едно домакинство, а другата баба
на А. – ищцата Ю. Ъ. живеела в същото [населено място], но в друга къща. Към този момент
А. Б. живеел в [населено място] на семейни начала с приятелката си – ищцата Д. Ц., които
планирали сватба. След инцидента семейството на А. станало много тъжно, като на
погребението му същите били съсипани. След погребението майката и бабите на А. редовно
били виждани от свидетелите разплакани и често посещавали гроба му. Всички негови

                                            3
близки страдали много, затворили се в себе си и тежко понасяли трагедията. Починалият и
неговият брат Х. били много близки. А. много помагал на брат си Х., който по-трудно се
справял в учебния процес, бил важна подкрепа и добър пример за него. Х. много тежко
понесъл смъртта на брат си, изолирал се от мъка и се разболял от високо кръвно. Преди
смъртта си А. помагал на бабите си, които разчитали на него. Бабата Ю. е болна жена, която
от рано останала без съпруг, като А. и Х. ходели всяка година да й добиват дърва в близката
гора, помагали й при подготовката за зимнината. А. отделял голямо внимание на бабите си,
били много близки, като след смъртта му те се изолирали и не желаели да контактуват с
никого. Към момента на инцидента А. живеел около две години под наем с неговата
приятелка Д. в [населено място]. Преди това Д. отишла при А. в А., след което се върнали в
България, за да може тя да завърши образованието си. Двамата с А. имали ясни планове за
бъдещето си, планували сватба, както и това да си закупят собствено жилище в [населено
място]. След инцидента, при всяко прибиране в [населено място] Д. посещава семейството
на А., което тя всячески подкрепя в тъгата им, въпреки че и на нея й било много тежко.
Според всички свидетели, ищците приели много тежко смъртта на А., били непрежалими в
мъката си, към момента на разпита близките му не са превъзмогнали загубата и
продължават да изпитват душевни страдания.
  При така приетите за установени релевантни обстоятелства, при определяне размерите на
обезщетенията на ищците Д. Ц., Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ., въззивният съд е разрешил поставения
по делото правен въпрос в противоречие с цитираната по-горе практика (включително
задължителна такава) на ВКС и неправилно е определил размерите на тези обезщетения.
Апелативният съд не е извършил необходимата комплексна преценка на установените по
делото конкретни обстоятелства, съставляващи критерии за присъждане на справедливо
обезщетение, а в мотивите си относно размера на всяко от обезщетенията само накратко е
възпроизвел отново част от най-съществените от релевантните факти и е добавил други,
които преди това не е приел за установени от свидетелските показания по делото. При
формиране на крайните си изводи за определяне размера на всяко от тези обезщетения,
въззивният съд напълно формално е използвал един и същи израз: „Като съобрази силната
емоционална връзка между …(съотвения ищец)… и починалия, отношенията на обич и
привързаност между тях, начинът, по който смъртта му се е отразила, младата възраст на
починалия – 23 г., интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания и техния необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на вредите – средата на 2018 г., нормативен максимум
на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди при причиняване на неимуществени вреди, както и съдебната практика по аналогични
случаи, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди
възлиза на … лв.“. При така изложените бланкетни съображения по всеки от исковете,
основателни са оплакванията и в двете касационни жалби, че въззивният съд не е съобразил
дори конкретни допълнителни икономически критерии, които са общоизвестни, като
нормативно установения размер на нивото на застрахователния лимит по чл. 492, т. 1 от КЗ,
който към релевантната в случая дата 07.06.2018 г., е 10 млн. лв., нито е съобразил конкретни


                                             4
средностатистически икономически показатели за покупателната способност и стандарта на
живот по официални за страната данни за 2018 г., като: годишния общ доход средно на лице
– 6 013 лв., годишния общ разход средно на лице – 5 772 лв., минималната месечна работна
заплата – 510 лв., средната годишна инфлация – 2.8 %.
 Основателни са и оплакванията в касационната жалба на ищцата Ц., че при определяне
размера на нейното обезщетение апелативният съд не е взел предвид всички установени по
делото релевантни факти, а тези които е обсъдил не е оценил в достатъчна степен. Съдът е
отчел младата възраст на загиналия, но не е взел предвид, че към датата на смъртта му и
ищцата Ц. е била на почти същата възраст – 22-годишна. Не е оценил в необходимата
степен, че въпреки крехката възраст и на двамата, тяхната емоционална връзка е имала
трайно положително развитие в един сравнително продължителен период от време – те са се
познавали от деца и са израснали заедно; станали са гаджета още в 7-ми клас, когато са
учили в Благоевград; след като завършили училище и А. е отишъл да работи в А., Д. –
тогава студентка в Медицинския университет в [населено място], неколкократно е ходила
при него, като през една от летните ваканции също си е намерила работа в А., само за да са
заедно; А. също се е завърнал в България, за да са заедно с Д. и за да може тя да завърши
обучението си и да работи по специалността си, на което А. много държал. Въззивният съд
не е съобразил обстоятелството, че към момента на трагичната смърт на А., те двамата с Д.
не само са живеели заедно вече в продължение на около две години и половина и са
планирали сватба, а и бракът им е бил непосредствено предстоящ – те вече са правели
покупки за сватбеното тържество. За изключително голямата мъка, преживяна от ищцата Ц.,
сочат не само отчетените от съда обстоятелства, че се е наложило тя да посещава психолог и
дълго време да приема лекарства, а и внезапността и трагичността на смъртта на бъдещия й
съпруг, която изведнъж е прекратила техния съвместен живот и прекрасната очертаваща се
перспектива за неговото щастливо бъдещо развитие. Показателни в тази насока са и
необсъдените от въззивния съд обстоятелства, че след смъртта на А., Д. е прекратила стажа
си в медицинска лаборатория и дълго време е останала в [населено място], а след като е
завършила образованието си, категорично е отказала да се върне в [населено място] и да
работи в същата лаборатория, като едва следа като нейна близка й е намерила работа и я е
насърчила, ищцата Ц. е започнала работа в болница в Благоевград, където е заживяла сама.
Всички тези обстоятелства сочат, че внезапната смърт на приятеля й и неин бъдещ съпруг,
коренно е променила начина на живот на ищцата Д. Ц., като в самото начало на нейния
житейски път тя е изживяла изключително трагично събитие, изразяващо се в загубата на
нейния най-близък човек. Показателни в тази насока са и думите на самата ищца, споделени
със свидетелката Й.: „Аз живея заради мама, защото не искам и тя да изпита това, което
изпитват леля Д. и чичо В. (родителите на А.)“. Предвид всичко изложено, основателно е и
основното оплакване на ищцата Ц., че определеното й от въззивния съд обезщетение в
размер 50 000 лв. е значително занижено. Съобразявайки всички релевантни по делото
обстоятелства, сочещи на изключително високия интензитет на страданието на ищцата Ц. от
внезапната смърт на любимия й, която е оставила трагичен отпечатък в съзнанието й в една
много млада възраст и за цял живот, настоящият съдебен състав намира, че справедливото


                                            5
по размер обезщетение за тази ищца възлиза на сумата 90 000 лв., до който размер следва да
се уважи искът й.
Основателно е и основното касационно оплакване на ответното дружество, че присъдените
от въззивния съд обезщетения на ищците Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ., са значително завишени.
Съобразявайки задължителните указания по чл. 294, ал. 1 от ГПК, дадени от предходния
касационен състав, както и необжалваната от ответника и влязла в сила част от
първоинстанционното решение по делото, апелативният съд правилно е приел, че със силата
на пресъдено нещо по делото е установено, че е била налице особено близка и трайна
житейска връзка (по смисъла на приетото в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС) между всеки един от тези трима ищци и загиналия А. Б.. Неправилно обаче, в
противоречие с разясненията, дадени по-горе при отговора на въпроса както и в мотивите
към същото тълкувателно решение (съгласно което, обезщетение в такива случаи се
присъжда само по изключение), въззивният съд не е извършил преценка, в каква степен с
оглед конкретните обстоятелства по делото, неимуществените вреди, търпени от всеки от
тези трима ищци от смъртта на А. Б., надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите и обичайни за съответната родствена връзка (братя, респ. – баба-внук) болки и
страдания в подобни случаи, което от своя страна обуславя степента на изключителност на
установената по делото особено близка и трайна житейска връзка между загиналия и тези
трима ищци, респ. – обуславя и справедливия размер на дължимото се на всеки от тримата
обезщетение. В тази връзка съдът не е отчел, че в продължение на повече от две години и
половина преди смъртта си А. Б. не е живял в едно домакинство с никого от тези трима
ищци, както и че несъмнено тежката загуба на техния внук, респ. – брат, от друга страна
обаче не е довела до коренна и трайна промяна в начина на живот и за перспективата за
бъдещата съдба на никой от тях тримата. Двете възрастни жени (М. Б. – 68-годишна и Ю. Ъ.
– 66-годишна към релевантния момент) са загубили подкрепата на единия от двамата си
пълнолетни внуци, в отглеждането на които те са вземали дейно участие, и страданията им
са значителни по интензитет и продължителност, за което сочат и обстоятелствата по делото
– след смъртта на А., те са се изолирали и не желаели да контактуват с никого, свидетелите
са ги виждали разплакани и често да посещават гроба му; ищцата М. Б. накичила цялата
къща с предмети и снимки на А.. Така търпените болки и страдания и техният външен израз,
обаче не сочат на голяма по степен изключителност – те не надхвърлят значително по
интензитет и продължителност, обичайните за българския бит в подобни случаи болки и
страдания, изпитвани от възрастна жена, изгубила свой внук, загинал в младежка възраст
при ПТП. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
справедливото по размер обезщетение за всяка от ищците М. Б. и Ю. Ъ., възлиза на сумата
от по 5 000 лв. за всяка една от тях. Установената по делото особена близост и трайна
емоционална връзка между загиналия А. Б. и ищеца Х. Б. в значително по-голяма степен
надхвърля по интензитет нормалните и обичайни в съвременното българско общество
отношения между двама братя. Също в много млада възраст – 21-годишен, Х. Б. е загубил в
лицето на своя по-голям брат досегашния си пример за подражание, когото е следвал
навсякъде и във всичко. И за този ищец обаче, внезапната и трагична смърт на А. Б. не е


                                            6
довела до коренна промяна в начина му на живот и в преспективата за бъдещото му
развитие, както това се е случило с живота на ищцата Д. Ц. например. По горните
съображения настоящият съдебен състав намира, че искът на Х. Б. е основателен до размера
от 15 000 лв., на която сума възлиза справедливото по размер обезщетение за претърпените
от него процесни неимуществени вреди, предвид установените по делото обстоятелства.
В заключение, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като
неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която искът на Д. Ц. е отхвърлен за
разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 90 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; както и в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати застрахователни обезщетения в следните
размери: на ищеца Х. Б. – разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 50 000 лв., и на ищците
М. Б. и Ю. Ъ. – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., ведно със
законните лихви върху тези разлики, считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане.
Вместо тези отменени части на въззивното решение, настоящата инстанция следва да
постанови осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата Ц. и горната дължима
разлика от 40 000 лв., ведно с посочената законна лихва върху нея; както и да отхвърли
исковете на Х. и М. Б. и Ю. Ъ. за горните разлики, ведно с посочените законни лихви върху
тях. Въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в
останалата допусната до касационно обжалване част, с която искът на Д. Ц. е отхвърлен за
разликата над сумата 90 000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв., ведно с
посочената законна лихва върху нея; както и ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца Х. Б. разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 15 000 лв., ведно с посочената законна
лихва върху нея.
Относно разноските по делото:
С определение № 5125/26.11.2019 г. на първоинстанционния съд ищците са освободени, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащането на такси и разноски по делото, респ. –
ищците не са направили разноски по делото, с изключение на такива за внесени държавни
такси за разглеждането на касационната им жалба при предходното разглеждане на делото от
касационната инстанция, съобразно изричните указания на съда. Предвид изхода на делото,
постановен с настоящото касационно решение, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК,
право на тези разноски има само ищцата Д. Ц. – за заплатената от нея държавна такса от 1
000 лв., но съразмерно с уважената част от иска й, а именно – в размер от 800 лв., която
сума ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
Адв. Е. Б. е осъществила безплатно адвокатска защита на ищците пред трите съдебни
инстанции по делото, което двукратно е разглеждано от въззивната и касационната
инстанция, като процесуалният пълномощник на ищците претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С потвърденото от въззивния
съд първоинстанционно решение такова адвокатско възнаграждение й е присъдено в общ
размер от 11 916 лв. за защитата на шестимата ищци. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и чл. 81 от ГПК, това възнаграждение следва да бъде увеличено
съразмерно на уважената част от иска на Д. Ц. и следва да бъде намалено съразмерно на


                                             7
отхвърлените части от исковете на Х. и М. Б. и Ю. Ъ., в резултат на което то възлиза на
сумата 8 866.07 лв. за първата инстанция. С обжалваното въззивно решение на адв. Б. е
присъдено възнаграждение в размер 1 000 лв. – само за защитата на ищеца Х. Б.,
осъществена при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция. Това адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено съразмерно на отхвърлената част от иска на Х. Б.,
в резултат на което то възлиза на сумата 666.67 лв. за втората въззивна инстанция. Предвид
значителната фактическа и правна сложност на производството, вида и размерите на
исковите претенции, и вида и обема на положения от адв. Б. труд по защитата на шестимата
ищци, съдът й определя възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (каквото не й е присъждано
досега по делото) в размери, както следва: за първото въззивно производство – 7 000 лв. и за
всяко от двете касационни производства – от по 8 000 лв. В тази връзка съдът съобразява и
решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне
размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери,
определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата. Така определеното адвокатско
възнаграждение в общ размер от 23 000 лв., съразмерно на уважената част от предявените
по делото искове, предмет на всяка от тези три инстанции, възлиза на сумата 18 351.06 лв.
Следователно, за производството пред всички съдебни инстанции адв. Б. има право на
възнаграждение в общ размер от 27 883.80 лв., от което (както вече беше посочено) с
обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение вече й е
присъдено възнаграждение в общ размер от 12 916 лв., респ. – с настоящото решение
ответникът следва да бъде осъден да й заплати разликата от 14 967.80 лв.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение шестимата ищци са осъдени
да заплатят на ответното дружество разноски в общ размер от 647.54 лв., включително
такива за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, размерът на
тези разноски следва да бъде увеличен съразмерно на отхвърлените с настоящото решение
части от исковете на Х. и М. Б. и Ю. Ъ., и следва да бъде намален съразмерно на уважената
част от иска на Д. Ц., в резултат на което разноските за първата инстанция възлизат на
сумата 774.23 лв. Ответникът е направил разноски за внесени държавни такси за въззивното
и двете касационни производства, в общ размер от 9 660 лв. В тези производства ответното
дружество е било представлявано от юрисконсулт, като предвид значителната фактическа и
правна сложност на делото, материалния интерес по него и вида и обема на положения от
юрисконсулта труд по защитата на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 и чл. 81 от ГПК, чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 2 от НЗПП, съдът определя за всяка от тези инстанции разноски
за юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от по 675 лв., или – общо 2 025
лв. Общият размер от 11 685 лв. на всички тези разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното и касационните производства, редуциран
съразмерно на отхвърлената част от предявените по делото искове, предмет на всяка от тези
инстанции, възлиза на сумата 2 581.57 лв. Следователно, общият размер на всички дължими
от ищците на ответника разноски за всички съдебни инстанции по делото възлиза на сумата
3 355.80 лв., от която (както вече беше посочено) с първоинстанционно решение,


                                             8
потвърдено с обжалваното въззивно решение, на ответното дружество вече са присъдени
разноски в размер 647.54 лв., респ. – с настоящото решение ищците следва да бъдат осъдени
да му заплатят разликата от 2 708.26 лв.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение ответникът е осъден да
заплати в полза на бюджета – по сметка на БОС, държавни такси и разноски в общ размер от
17 128.08 лв. Същите, съгласно чл. 78, ал. 6, във вр. с ал. 1 и ал. 3 и чл. 81 от ГПК следва да
бъдат увеличени съразмерно на уважената с настоящото решение част от иска на Д. Ц. и
следва да бъдат намалени съразмерно на отхвърлените части от исковете на Х. и М. Б. и Ю.
Ъ., в резултат на което държавната такса и разноските за първата инстанция възлизат общо
на сумата 13 728.08 лв. Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено и в
частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, ответникът е осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета – по сметка на БОС,
държавна такса и разноски над общия им дължим размер от 13 728.08 лв. Също на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
дължимите и невнесени държавни такси за въззивното и касационните производства по
делото, съразмерно на уважената с настоящото решение част от иска на Д. Ц., а именно: по
сметка на САС – сумата 800 лв. и по сметка на ВКС – сумата 811.59 лв.
Предвид подмяната на националната валута считано от 01.01.2026 г., всички парични суми,
присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират и закръглят съгласно чл.чл.
11-13 от ЗВЕРБ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на
Софийския апелативен съд, в частта, с която предявеният от Д. Т. Ц. срещу ЗАД „Д.: ж. и
зд.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 50
000 лв. до сумата 90 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
28.06.2018 г. до окончателното плащане; в частта, с която ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД е осъдено, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати застрахователни обезщетения в следните размери:
на Х. В. Б. – разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 50 000 лв. и на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. –
разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., ведно със законните лихви
върху тези разлики, считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане; както и в частта, с
която ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД е осъдено, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза
на бюджета – по сметка на Благоевградския окръжен съд, държавна такса и разноски за
първоинстанционното производство по делото над общия им дължим размер от 13 728.08
лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД да заплати на Д. Т. Ц.
още и сумата 20 451.68 евро (превалутирани 40 000 лв.) – горната разлика над сумата 25
564.59 евро (превалутирани 50 000 лв.) до сумата 46 016.27 евро (превалутирани 90 000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нея


                                               9
от смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2018 г. до
окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. В. Б. срещу ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата 7 669.38 евро (превалутирани 15 000 лв.) до сумата
25 564.59 евро (превалутирани 50 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика,
считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Б. и Ю. С. Ъ. срещу ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликите над сумите от по 2 556.46 евро (превалутирани 5
000 лв.) до сумите от по 15 338.76 евро (превалутирани 30 000 лв.), ведно със законните
лихви върху тези разлики, считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024
г. на Софийския апелативен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част, с
която предявеният от Д. Т. Ц. срещу ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 90 000 лв. до предявения му размер от 100
000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 28.06.2018 г. до
окончателното плащане; и ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД е осъдено да заплати на Х. В. Б., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 15 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД да заплати на Д.
Т. Ц. и сумата 409.03 евро (превалутирани 800 лв.), представляваща разноски за
производството при първото разглеждане на делото от касационната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и чл. 81 от ГПК, ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД да
заплати на адвокат Е. Б. С.-К. още и сумата 7 652.91 евро (превалутирани 14 967.80 лв.),
представляваща част от дължимото й се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска защита на ищците в производството пред всички съдебни инстанции по делото, а
именно – разликата над вече присъденото й възнаграждение в общ размер от 6 603.85 евро
(превалутирани 12 916 лв.) с въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно
решение, до общия дължим размер от 14 256.76 евро (превалутирани 27 883.80 лв.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, Д. Т. Ц., Х. В. Б., М. В. Б., Ю.
С. Ъ., Д. Х. Б. и В. А. Б. да заплатят на ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД още и сумата 1 384.71 евро
(превалутирани 2 708.26 лв.), представляваща част от дължимите му се разноски за
производството пред всички съдебни инстанции по делото, а именно – разликата над вече
присъдените му разноски в общ размер от 331.08 евро (превалутирани 647.54 лв.) с
първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното решение, до общия дължим размер
от 1 715.79 евро (превалутирани 3 355.80 лв.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД да заплати дължимите и
невнесени държавни такси по делото, както следва: по сметка на Софийския апелативен съд
– сумата 409.03 евро (превалутирани 800 лв.) и по сметка на Върховния касационен съд –
сумата 414.96 евро (превалутирани 811.59 лв.).
Решението е постановено при участието на третото лице ЗАД „Б. В. ин. груп“, привлечено
по делото като помагач на ответника ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД.


                                             10
Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     11