Неплатена такса не е основание за прекратяване на въззивно дело

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 175
                             гр. София, 31.03.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                               Председател: Ружена Керанова
                               Членове:     Валя Рушанова
                                            Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора Р. Т. С.
като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело
частен характер № 20268003200153 по описа за 2026 година
      Производството е по чл.346, т.4 от НПК.
      Образувано е по касационна жалба от частния тъжител И. Х. Х. срещу
определение № 7/07.01.2026 г. на Бургаски окръжен съд по внчхд № 1652/2025 г., с
което е оставена без разглеждане въззивна жалба срещу присъда № 140/02.10.2025 г.,
постановена по нчхд № 1804/2024 г. на РС – Бургас и производството по делото е
прекратено.
      В жалбата се твърди, че констатираният от съда пропуск да се внесе дължимата
държавна такса е технически и допуснат, поради недоразумение с упълномощения
повереник, до когото не е имало уведомление с вписано указание в тази насока. Въз
основа на това и поради вече внесената такса, се иска отмяна на атакуваното
определение.
      В касационното съдебно заседание жалбоподателят – частен тъжител И. Х. и
повереникът му не се явяват, както и подсъдимата Г. Г. и защитниците й, които са
редовно уведомени не ангажират становища по жалбата.
      Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, поради неотстранената в предоставения срок нередовност на
въззивната жалба, сочещо че прекратяването на производството е правилно.


                                         1
      Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в
производството и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, прие
следното:
      Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт –
определение на окръжен съд, постановено за пръв път във въззивното производство, с
което се прегражда пътя на наказателното такова. Преценката й по същество сочи, че
същата е основателна.
       Прекратеното с атакуваното определение въззивно производство пред ОС –
Бургас е било образувано по жалба на частния тъжител И. Х. Х. чрез повереника му –
адв. Е. Д., срещу присъда № 140/02.10.2025 г., постановена по нчхд № 1804/2024 г. на
РС – Бургас. Със същата подсъдимата Г. С. Г. е оправдана по обвинение за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, а тъжителят Х. е осъден да й заплати сторените в
производството разноски.
       С определение от 10.12.2025 г. ОС – Бургас е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.01.26 г. без да е допуснал извършването на съдебно
следствие. С оглед констатираната липса на документ за платена държавна такса,
дължима на основание т.12, вр. т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси,
събирани от съдилищата, е указал на частния тъжител внасянето й по сметка на съда в
7-дневен срок. Изрично е посочено предупреждение, че при неизпълнение е възможно
жалбата да се приеме за нередовна, а образуваното въз основа на нея производство –
да се прекрати.
      Указанието на съда е съобщено единствено на тъжителя, като е вписано в
приложеното по делото съобщение за насроченото съдебно заседание.
Упълномощеният повереник – адв. Д., посочена в тъжбата и като съдебен адресат на
съобщенията до тъжителя, е уведомена на 11.12.25 г. за насроченото съдебно заседание
чрез призовка, несъдържаща уведомление за указанието на съда за да се внесе такса.
На 18.12.25 г. от адв. Д. е депозирано допълнение към въззивната жалба, което не е
придружено с доказателство за платена такса, поради което и след справка в
счетоводството на съда с атакуваното определение от 07.01.26 г. съдът е оставил без
разглеждане въззивната жалба и е прекратил съдебното производство по делото. На
същия ден е депозирана молба от повереника, с която е приложена квитанция за
внесена държавна такса в дължимия размер от 3,07 евро, като е уточнено, че
несвоевременното й внасяне се дължи на недоразумение.
      При така проследената фактология по делото касационният съдебен състав
счете за неправилно връщането на депозираната въззивна жалба, приета за нередовна
въз основа на неспазеното изискване за заплащане на държавна такса. Последното
действително е предвидено като условие с подобен характер на основание чл.81, ал.1

                                         2
от НПК, но само за разглеждането на тъжбата пред първата инстанция, поради което и
на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК е налице възможността за връщането й, когато не
отговаря на условията по чл.81 НПК. Относно редовността на въззивната жалба, обаче
приложими са правилата на чл.320, ал.1-5 от НПК, сред които подобно изискване не е
налице и поради това неизпълнението му не е основание по чл.323 от НПК за връщане
на жалбата като нередовна. Различен извод не би могъл да се направи въз основа на
цитираното от съда решение на ВКС (Р 141/07.10.19 г. по н.д. № 63/19 г. на ВКС, ІІІ
НО), тъй като разгледаният конкретен случай касае прекратяване на въззивното
производство след като е била върната от първата инстанция депозирана тъжба на
пострадалия, поради изначално невнесена държавна такса.
       Дължимостта на обсъжданата такса е несъмнена съобразно посоченото от
окръжния съд законово основание и цитираната Тарифа, но нейното внасяне би могло
да се гарантира с произнасянето с крайния акт по същество и възлагането й в тежест
на страната според изхода на делото. Отделно от това в процесния случай не без
основание се настоява от жалбоподателя, че неизпълнението на съдебното указание
(което не е и особено затруднително при стойността на таксата и изначалното ползване
на адвокатска помощ в производството), очевидно се дължи на технически пропуск,
който не би могъл да има за последица невъзможността да се осъществи съдебен
контрол върху атакуваната първоинстанционна присъда. Този извод в решаваща
степен произтича от обстоятелството, че указанията на съда са били коректно
съобщени единствено на частния тъжител (невярно е приетото от съда, че указанията
са били съобщени и на повереника), който още в депозираната частна тъжба изрично е
посочил за свой съдебен адрес за получаване на съдебни книжа, съобщения и
призовки този на упълномощения адвокат. Непредприетите своевременни действия от
последния не се дължат на укоримо бездействие (обратното е видно от депозираното
на 18.12.25 г. пространно допълнение към въззивната жалба), а на липсата на
своевременно съобщаване на съдебното разпореждане, за което сочи и незабавно
извършеното впоследствие плащане на таксата. Поради това атакуваното
прекратително определение следва да се отмени, като делото се върне за
разглеждането на въззивната жалба от същия съдебен състав с дължимото обсъждане
на доводите в нея.
     Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК,
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение


                                    РЕШИ:
      ОТМЕНЯ определение № 7/07.01.2026 г. на Бургаски окръжен съд по внчхд №
1652/2025 г., с което е оставена без разглеждане въззивна жалба срещу присъда №
140/02.10.2025 г. по нчхд № 1804/2024 г. на РС – Бургас и производството по делото е

                                         3
прекратено.
      ВРЪЩА делото на ОС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия.
     Решението е окончателно.


                                       Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                 1. _______________________

                                                 2. _______________________




                                   4