Отмяна на оправдателни присъди за организирана престъпна група поради процесуални грешки

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 325
                               гр. София, 08.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Мая Цонева
                                 Членове:     Красимира Медарова
                                              Невена Грозева

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора Петя Маринова
като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200381 по описа за 2026 година
     Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура София
срещу въззивно решение № 247/08.07.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 6 с.,
постановено по в.н.о.х.д. № 1491/2024 г. В касационният протест се релевират касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се прави искане за отмяна на решението на
САС, поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон чрез неправилно оправдаване на подсъдимите и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът се позовава на
неправилната проверка и оценка на доказателствената съвкупност, която е довела до
неверни фактически изводи в отклонение от принципите, закрепени в чл. 12,13 ,14 и чл.
107, ал.5 от НПК, като са неглижирани доказателствата в подкрепа на обвинението, които са
налични по делото.
В касационният протест на прокурора се изразява несъгласие с изводите на САС, че
познанството на подсъдимите Д. и Т. е било единствено поради това, че са съграждани и във
връзка с работата им, както и че съпричастността им към разпространение на наркотични
вещества е била само по слухове от лица от криминалния контингент. В противовес на тази
теза се позовава на доказателствата по делото за конкретни сделки, установени с решението
на САС на стр. 8, като за ръководната позиция на подсъдимия Д. в организираната престъпна
група се посочва възможността му да контролира достъпа на други разпространители до

                                            1
конкретни места, както и да им налага глоби, които те да заплащат. Посочва се, че изводи за
ръководството на престъпното сдружение, създадено за разпространение на наркотични
вещества, могат да се правят и от особеностите на самото разпространение, в случаите
когато същото е мащабно и регулярно, и обхваща определена територия, върху която се
налага контрол чрез заплахи и глоби, каквито доказателства има по настоящото дело. В
подкрепа на застъпената теза прокурорът се позовава на показанията на свидетелите С. М.
/за информираността му, че подсъдимият Я. зарежда марихуана от /"В. Б."/, както е известен
подсъдимият В. Т./; на приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелката З.
Г., че лицето, с което съжителства на съпружески начала, И. Т. разпространява кокаин, който
тя лично е закупувала от подсъдимия Д. Д. и впоследствие е бил разпространяван от нея на
свидетелите З. Б. и С. С., които свидетелстват в кореспонденция с нейните показания.
Позовава се и на показанията на свидетел с тайна самоличност № /номер/, който в
качеството си на разпространител на наркотични вещества е присъствал на срещи между
братята Д. и лице с прякор „М.“, на което са предоставяли голямо количество амфетамин,
като подсъдимият Д. Д. е имал властта да му налага глоба в размер на 200 лв. на ден при
забавяне на продажбата, както и че след влизането му в затвора е бил заместван в тази му
дейност от неговия брат Е. Д.. В показанията на същия свидетел е посочено и лице с прякор
С. "М.", който е бил снабдяван от двамата братя с амфетамин. Свидетелите И. Т. и
съпругата му потвърждават, че последната е била предупреждавана от братята Д. да не
свидетелства срещу тях, а в показанията на свидетеля Т. се сочи, че ръководител на
организираната престъпна група е бил подсъдимият Д. Д., който лично го е заплашвал във
връзка с намерението му да свидетелства по настоящото дело, които доказателства не са
били анализирани от въззивния съд.
В протеста се сочат и други гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението,
които не са обсъдени във въззивното решение – обяснения на свидетеля Х. Я., дадени в
качеството му на обвиняем по делото, че регулярно е получавал марихуана от подсъдимия Т.
с цел нейното разпространение; показания на свидетеля М. У. за това, че наркотичните
вещества са получавани от подсъдимия Д., както и на свидетелите А. А. и С. М., които
взаимно си кореспондират, за предоставянето на наркотични вещества от подсъдимия Т.,
като и заявеното от свидетеля Г. Г., че подсъдимия Т. го е снабдявал с амфетамини винаги
когато му се е обаждал за това. В протеста се посочват и показанията на свидетел с тайна
самоличност № /номер/ и на свидетеля И. М., които съответстват в съдържателен план
относно снабдяване от страна на подсъдимия Д. на различни лица с наркотични вещества. В
същата посока се оценява и съдържанието на събраните по делото веществени
доказателствени средства и заключенията на назначените по делото експертизи.
Като съществен процесуален пропуск се оценява и отказът на съда за повторен разпит на
свидетеля с тайна самоличност № /номер/ и за провеждане на очни ставки, както и в цялост
неправилният анализ и оценка на доказателствата, което е довело до нарушаване
процесуалните права на прокуратурата в процеса.
     В подкрепа на обвинението по чл. 339, ал.1 от НК се посочва, че помещението, в което


                                             2
са намерени боеприпасите се е ползвало от семейството на подсъдимия Д., съпругата му го е
отключила със секретен ключ, както и че същите са били старателно укрити, като достъпът
до там е бил ограничен и контролиран.
Срещу касационния протест, на осн. чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение
от упълномощения защитник на подсъдимия Т., с което се изразява становище за
неоснователността на протеста и за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и
законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. В писменото становище се посочва, че съдът е изпълнил задължението си по
чл.13 от НПК и е допуснал до разпит като свидетели подсъдимите, по отношение, на които
наказателното производство е приключило със споразумение, както и в решението подробно
е обсъдил показанията на цитираните в протеста свидетели, като е посочил, че въз основа на
тях не може да бъде направен извод за виновност на подсъдимите по обвинението по чл.321
от НК, а се съдържат данни само за конкретни прояви, свързани с наркотични вещества.
Показанията на свидетел с тайна самоличност № /номер/ и приложените по делото
веществени доказателствени средства събрани чрез използване на специални разузнавателни
средства също подробно са анализирани от САС, с което не е допуснато твърдяното в
протеста процесуално нарушение.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховна касационна
прокуратура поддържа касационния протест и моли същият да бъде уважен, като се отмени
въззивното решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение
на материалния закон, и делото да се върне за ново разглеждане от апелативния съд. Намира,
че решението на САС е постановено при липса на мотиви, което е самостоятелно основание
за неговата отмяна, поради игнориране на съществена част от доказателствената съвкупност,
която не е била подложена на оценка и анализ, като съдът е коментирал и е възприел
безкритично само част от доказателствените източници. А именно показанията на
свидетелите, допуснати до разпит пред въззивния съд, по отношение на които
наказателното производство е било прекратено със споразумение, без да направи цялостен
доказателствен прочит на всички събрани доказателства и да ги оцени по обективен начин.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. се представлява от
упълномощения му защитник адв. Т., който намира касационният протест за неоснователен и
моли да не бъде уважаван поради липса на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК.
Защитникът поддържа тезата за недоказаност на предявеното обвинение в съответствие с
изискуемия доказателствен стандарт, съгласно националното право и поставеният в
практиката на ЕСПЧ, като счита, че същите са останали неудовлетворени за подзащитния му.
Посочва, че САС е провел въззивно съдебно следствие с разпит на свидетели, след което е
подложил на задълбочен анализ цялостната доказателствена съвкупност и правилно е
намерил тезата на обвинението за недоказана, поради което въззивното решение следва да
бъде оставено в сила.
Подсъдимият Д. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди въззивното решение и
да се остави без уважение касационният протест.


                                            3
Подсъдимият Т. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв. В., който
оспорва протеста на прокурора от САП, като се позовава на депозираното от него писмено
възражение и на съдържащите се в същото аргументи. Намира, че въззивният съдебен акт е
подробно прецизно и детайлно мотивиран, включително и с приложимата задължителна
съдебна практика на касационната инстанция, поради което моли да бъде оставен в сила.
Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърдят първоинстанционният
и въззивен съдебни актове.
     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди
касационния протест на прокурора от САП и като съобрази доводите на страните от съдебно
заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
С присъда № 143/13.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 4194/2023 г. по описа на
Софийски Градски съд, НО, 30-ти състав подсъдимият Д. И. Д. е бил признат за невиновен
по обвинението по чл. 321, ал. 3, т.1 от НК относно това, че в периода от началото на 2017 г.
до 11.10.2019 г. на територията на област /област/ е ръководил заедно с Е. И. Д. организирана
престъпна група /ОПГ/ с 9 участника, подробно индивидуализирани в присъдата, създадена
с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК и по чл. 354в
от НК, както и по обвинението по чл. 339, ал.1 от НК за това, че на 11.10.2019 г. в /населено
място/, /улица, номер/ е държал в прилежащо помещение към ап. 43 боеприпаси /подробно
описани в присъдата/ без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.
304 от НПК е оправдан по същите обвинения.
Със същата присъда подсъдимият В. И. Т. е бил признат за невиновен по обвинението по чл.
321, ал. 3, т.2 от НК относно това, че в периода от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г. на
територията на област /област/ е участвал в организирана престъпна група /ОПГ /, създадена
с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК и по чл. 354в
от НК заедно с 9 участника, подробно индивидуализирани в присъдата, ръководена от Е. И.
Д. и Д. И. Д. поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по същото обвинение.
С въззивно решение № 247/08.07.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1491/2024 г. по описа
на Софийски апелативен съд, 6-ти наказателен състав присъдата на СГС е била потвърдена
изцяло.
Касационният протест на прокурора е подаден в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от
активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.
346, т.2 от НПК, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява частично
основателен в частта срещу потвърждаването на първоинстанционната присъда за
оправдаването на подсъдимите Д. и Т. по обвинението по чл. 321 от НК за всеки един от тях.
Наведените в протеста касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано
оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката на материалния закон може да
се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите
по същество относно правно значимите факти. Релевираните доводи в подкрепа на това


                                             4
оплакване касаят непълна и превратна оценка на доказателствената съвкупност от
въззивната инстанция, което е довело до пороци при формиране на вътрешното й убеждение
по релевантните за обвинението факти, както и липса на мотиви, поради игнориране на по-
голямата част от доказателствените източници, които подкрепят обвинението по чл. 321 от
НК.
Възражението от протеста срещу доказателствената дейност на въззивния съд е
основателно. В хода на въззивната проверка на първоинстанционното решение апелативният
съд е провел въззивно съдебно следствие с разпит на свидетели, в каквото качество е
допуснал подсъдимите по делото, за които наказателното производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, а именно със споразумение по реда на гл. 29 от НПК.
 При провеждането на разпита на свидетелката Н. И. пред САС е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 281, ал.2. вр.чл.118, ал.1, т.1 от НПК за приобщаване на обясненията на
същото лице, дадени в качеството на обвиняема по делото, по отношение на която
наказателното производство е приключило със споразумение. Въззивният съд неправилно е
отказал да приложи разпоредбата на чл. 281, ал.2. вр.чл. 118, ал.1, т.1 от НПК за
приобщаване на обясненията й по делото, дадени в друго процесуално качество, като се е
позовал на изявленията на същата свидетелка в съдебно заседание пред САС, че желае да се
ползва от правото по чл. 121 от НПК да откаже да свидетелства, тъй като с отговорите си би
уличила себе си и нейни близки/ свидетеля С., наказателното производство по отношение на
когото е приключило със споразумение/ в извършване на престъпление.
При разпита на свидетеля С., извършен при условията на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК същият е
отказал да отговаря на въпроси, свързани с обвинението, за което е признат за виновен, като
се е позовал на правото си да не дава показания по въпроси, които биха го уличили в
извършване на престъпление и съдът е уважил тази негова позиция, независимо от
наличието на споразумение, с което същият се е признал за виновен относно същите факти.
Разпоредбата на чл. 121 от НПК в принципен план създава изключение от задълженията на
свидетеля да съобщи всички факти и обстоятелства, които са му известни по делото и да
отговаря на свързаните с тях въпроси, като му предоставя правна възможност да откаже да
свидетелства когато са налице предпоставките на тази законова хипотеза. Това право не
може да бъде отнето ако свидетелят се позове на чл. 121 от НПК за пръв път в съдебното
производство, при положение, че е давал показания на досъдебната фаза. В този случай той
следва да се заличи като свидетел и респективно показанията му пред разследващите органи
не могат да бъдат приобщавани и губят доказателствената си стойност.
В конкретният случай двамата свидетели, които са допуснати до разпит пред САС са
сключили споразумение с прокуратурата, като са се признали за виновни по предявените им
обвинения и сключените споразумения имат силата на влязла в сила присъда и са
задължителни за всички органи, съгл. чл. 413, ал.1 от НПК. При това положение тези лица
не могат да се позовават на разпоредбата на чл. 121 от НПК при разпита им като свидетели
по същото дело за обстоятелства, които са установени със сключеното споразумение и по
които същите са се признали за виновни./ В този смисъл Р № 198 / 07.01.2018 г. по н. д. №

                                             5
616/2018 г., ІІІ Н. О. на ВКС/.
С отказът на САС да приобщи обясненията на свидетелката Н. И. по делото, депозирани в
качеството й на обвиняема, са нарушени процесуалните права на прокуратурата за събиране
на доказателства в полза на обвинението, което по естеството си съставлява съществен
процесуален пропуск, тъй като в неприобщените гласни доказателствени средства се
съдържат обстоятелства от значение за обвинението по чл. 321 от НК за двамата подсъдими.
Защитата на свидетеля, която чл. 121 от НПК му предоставя не може да бъде активирана и в
случаите, в които свидетелят отказва да отговори на въпроси, които не касаят личното му
поведение или това на лицата, включени в текста на разпоредбата, които се ползват от
същата закрила, а се отнасят до друго лице, което не попада в тази категория. В настоящият
случай свидетелят Т. е отказал свидетелства пред САС и да отговаря на въпроси за
поведението на подсъдимия Д., пряко свързано с обвинението по чл. 321 от НК, което сочи
на неприложимост на тази разпоредба, тъй като отказът му да свидетелства се дължи на
нежелание да отговаря на зададените му от съда и страните въпроси, а не на опасност от
самоуличаване или уличаване на негови близки в престъпление. Свидетелят Т. е отказал да
отговаря на въпроси за участието на двамата подсъдими в процесните деяния, след като
пред СГС е дал подробни обяснения за същите обстоятелства. Отказът на Т. да даде
отговори на поставените му въпроси не е бил мотивиран с разпоредбата на чл. 121 от НПК,
които предпоставки в случая са неотносими. При това положение са били налице
процесуалните предпоставки на чл.281, ал.2, вр. чл.118, ал.1, т.1 от НПК за приобщаване на
обясненията на свидетеля, депозирани в качеството му на подсъдим /по н.о.х.д. № 477/21г.
по описа на СпНС/и включването им в общата доказателствена съвкупност, с оглед
относимостта на същите към обвинението по чл. 321 от НК. С неприобщаването на
обясненията на свидетеля Т., дадени в качеството му на подсъдим пред градския съд,
свързани с обвинението на подсъдимия Д., са игнорирани данните по делото, че същият
свидетел и неговата съпруга К. Т., също свидетел по делото, са поискали да им бъде
осигурена защита срещу подсъдимия Д., поради отправени заплахи срещу тях, ако
свидетелстват срещу него, което искане първоинстанционният съд е уважил, които са от
значение при оценката за обективност на депозираните от свидетелите противоречиви
показания след надлежното им приобщаване.
Аналогично отказът на свидетеля С. да отговаря на въпроси свързани с обвинението по
съображения за самоуличаване в престъпление, за което е признат за виновен с окончателен
съдебен акт е несъвместимо със задължението му като свидетел, за когото изключението по
чл. 121 от НПК не е било налично.
Основателно е и възражението в протеста за фрагментарна оценка на доказателствената
съвкупност, чрез ограничителен подход на подлежащите на установяване обстоятелства от
значение за обвинението по чл. 321 от НК само до доказателствата пряко свързани с двамата
подсъдими, при изключване на останалите доказателства от значение за вида и дейността на
организираното престъпно формирование, което е предмет на предявеното спрямо тях
обвинение.

                                            6
Неправилно при очертаване на т.н. от решаващите съдилища „главен факт на доказване“ са
изключени всички доказателства по делото, които имат отношение към дейността на
останалите участници в процесната група и тази на ръководителя й Е. Д., които са сключили
споразумения и наказателното производство спрямо тях е прекратено. Обвинението по
чл.321 от НК за двамата подсъдими е за участие спрямо Т. и ръководене спрямо Д. на същото
ОПГ, което задължително включва във фактическия му състав доказване наличието на
инкриминираната престъпна структура, за да се преценява дали е доказателствено обезпечен
обвинителният довод, че подсъдимите са имали съответна роля в нея, включително и по
снабдяването и разпространението на наркотични вещества, каквато е инкриминираната цел
на създаденото престъпно сдружение. Несъвместимо като процесуален подход с
предписанията на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал.2 от НПК за обективен и комплексен
анализ на доказателствената съвкупност е изключването като ирелевантни за доказаността
на обвинението по чл.321 от НК всички събрани по делото доказателства за доставка и
разпространение на наркотични вещества от двамата подсъдими.
В теоретичен план са известни постановките, че предпоставка за членуването в този вид
престъпни сдружения не е познанството на лицата както помежду си, така и с ръководителя
на групата, при условие, че дейността им обективно и субективно е свързана с нейните цели
и предмет на дейност. Тази характеристика на престъпното сдружение предполага
комплексен доказателствен подход при установяването на релевантните за обвинението на
дейците факти, който е несъвместим с предварително заличаване на свидетели, на
основание, че показанията им не са пряко свързани с подсъдимите. Тази преценка /за
свързаност или не на доказателства по делото с обвинението на двамата подсъдими/ следва
да бъде извършена на базата на анализ и оценка на цялостната доказателствена съвкупност,
а не на съдържанието на изолирани доказателства, без да бъдат съпоставяни с останалите
доказателствени факти от значение за личния принос на подсъдимите в инкриминираната
организирана престъпна дейност.
Този доказателствен подход не е несъвместим с практиката на Съда на ЕС по въпросите за
споразумението, в частност с решение по дело С-377/18 на Съда на Европейския съюз,
постановено по отправено преюдициално запитване, което определя и задължителност на
съдържащото се в него тълкуване за националните ни правораздавателни органи. В
цитираното решение е възприето тълкуването, че се допуска в споразумение, което подлежи
на одобряване от националния съд, да бъде посочено участието и на други обвиняеми,
които да бъдат индивидуализирани освен сключилият споразумението.При условие, че това
е необходимо за определянето на отговорността на сключилото споразумението лице и че в
същото споразумение ясно е указано, че срещу въпросните други лица се води отделно
наказателно производство и че вината им не е установена в съответствие със закона. Това
означава, че обвинението за останалите неспоразумели се подсъдими за съвместната
престъпна дейност със сключилите споразумение лица, които са действали при условията на
необходимо съучастие помежду си, подлежи на самостоятелно доказване и то е в контекста
на общата им престъпна дейност, поради което на доказване подлежи и връзката между тях.


                                            7
Основателно е възражението от касационния протест за липса на цялостна оценка на
показанията на посочените в протеста свидетели, които от една страна са оценени като
обективни и съдът в решението е посочил, че им дава кредит на доверие и от друга, напълно
ги е игнорирал при формирането на изводите си по фактите, които е основал
преимуществено на депозираните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие
показания на разпитаните като свидетели подсъдими по делото, по отношение на които
наказателното производство е приключило със споразумение. В решението липсва надлежна
съпоставка между кореспондиращите си доказателствени източници в подкрепа на
обвинението, които съдът е приел за достоверни, както и не са изложени убедителни
аргументи относно извода на САС за недоказаност на предявените обвинения по чл. 321 от
НК в контекста на кредитираните обвинителни доказателства, които съответстват помежду
си и в които се съдържат конкретни факти за съпричастността на двамата подсъдими към
процесната организирана престъпна структура.
ВКС намери, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и при приложението на
разпоредбата на чл. 118, ал.2 от НПК в частта относно заличаването на полицейските
служители като свидетели по делото, като е възприел становището на СГС за недопустимост
на свидетелското им качество по съображения, че са извършвали оперативна беседа с лица
по делото. Възприетото тълкуване разширява по недопустим начин въведеното законово
ограничение, като от една страна се приема, че показанията на полицейски служители, които
са извършвали беседи с обвиняемите са изцяло недопустими, а не само по отношение на
обстоятелствата, за които е проведена беседата, и от друга – че това ограничение засяга
изобщо лицата, които са провеждали оперативни беседи, независимо от качеството на
събеседваните в наказателното производство.
Разпоредбата на чл. 118, ал.2 от НПК е получила еднозначно тълкуване в практиката на ВКС
/решения по НД 352/2025 г. 1 НО; НД 25/2018 г. 2 НО; НД 808/2018 г. 2 НО НД 956/2016 г. 2
НО; НД 1011/2017 г. 3 НО; Р 207 от 7.05.2025 г. на ВКС по НД № 167/2025 г. 3 НО; Р 192 от
28.04.2025 г. на ВКС по НД 864/2024 г., 1 НО; Р 130 от 14.03.2025 г. на ВКС по НД 836/2024
г, 3 НО и др.)., в която последователно се застъпва позицията, че лицата, които са провели
оперативни беседи не могат да свидетелстват за обстоятелствата, които са им станали
известни по време на провеждането на беседите, с оглед нарушението на правата на тези
лица в процеса, в случаите когато бъдат привлечени като обвиняеми/ Решение на ЕСПЧ по
дело Д.М с/у България/. За останалите обстоятелства от значение по делото, които тези лица
лично са възприели, не е налице процесуална пречка да свидетелстват и разпитът им е
допустим.
На последно място не може да бъде споделена и оценката за недопустимост на
производните доказателства, събрани при разпитите на част от свидетелите по делото, които
решаващите съдилища са изключили от доказателствената съвкупност като недопустим
доказателствен източник. Цитираните гласни доказателства, които имат производен
характер /свидетелите не възпроизвеждат свои лични възприятия, а пресъздават чужди
възприятия за факти/ и действително не могат да бъдат ползвани като пряк източник на


                                            8
доказателствени факти, е напълно допустимо да послужат за тяхната проверка. В теорията и
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че производните доказателства могат да
бъдат ползвани в три хипотези – за разкриване на първични доказателства, за проверка на
първичните доказателства, т.н. контролни факти и за замяна на първични по характер
доказателства, но само в случаите, при които първичните доказателства са недостъпни, което
е несъвместимо с дадената от контролираните съдилища оценка на събраните по делото
доказателства с производен характер и изключването им от доказателствената съвкупност.
Процесуално невярно е и становището на въззивния съд, че при липсата на преки
доказателства за авторството на подсъдимите същите следва да бъдат оправдани, тъй като в
теорията и съдебната практика е трайно застъпено разбирането, че обвинението е допустимо
да се доказва не само с преки доказателства, а и с такива от косвен характер, когато сочат на
еднозначен и несъмнен извод за виновността на дейците и това не означава, че се касае за
предположения при доказаността на обвинението.
С оглед изложените съображения относно пороците в доказателствената дейност на
въззивния съд в частта относно обвинението по чл.321 от НК за подсъдимите Д. и Т., се
наложи извода, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, поради това, че фактическите и свързаните с тях правни изводи
на САС са изградени върху ненадлежна /непълна и превратно оценена/ доказателствена
основа, което сочи на необходимост от нов въззивен прочит на доказателствата, свързани с
това обвинение, в това число и относно тяхната допустимост, в която връзка касационният
протест следва да бъде уважен в тази му част.
Констатираното процесуално нарушение налага упражняване на правомощията на ВКС по
чл.354, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на протестираното въззивно решение в частта, с която е
потвърдена присъдата на СГС относно оправдаването на подсъдимия Д. по обвинението по
чл. 321, ал.3,т.1 от НК и за подсъдимия Т. по предявеното му обвинение по чл. 321, ал.3, т.2
от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в тази му
част.
По протеста на прокурора по обвинението на подсъдимия Д. за престъпление по чл. 339,
ал.1 от НК:
Не се констатира твърдяната от прокурора неправилна оценка на доказателствата от
значение за това обвинение, които да налагат извод за неговата доказаност. Единствените
съображения, които се съдържат в протеста са отнесени до обстоятелството, че
помещението, в което са намерени процесните боеприпаси е отключено от свидетелката Н.,
/с която подсъдимият е живял на съпружески начала, и с която се намират във фактическа
раздяла и не живеят съвместно от около 1 година/ със секретен ключ, което сочело на
ограничен и контролиран достъп до същото. Както и че боеприпасите били „старателно
укрити“.
Съгласно фактите по делото не е установено претърсваното помещение, от което са иззети
инкриминираните боеприпаси да е прилежащо към жилището на свидетелката, същото се е


                                              9
намирало на етажната площадка на блока. Установено е, че то е било във владение на
свидетелката Н., която е държала и ключа за същото и е предоставила достъп до него на
разследващите органи. Към процесната дата подсъдимият не е обитавал жилището на
свидетелката Н. и не е ползвал помещението, в което е извършено претърсването. Не са
открити дактилоскопни следи, които да сочат на авторството му в тяхното държане или
други вещи, негова собственост, които да са се намирали в помещението или да сочат на
свързаност с подсъдимия с процесните боеприпаси като оръжия или др. вещи.
Секретният ключ за помещението е бил държан от свидетелката Н., не са събрани
доказателства подсъдимият също да е имал достъп до помещението през инкриминирания
период, както и такива, че боеприпасите са били в негово държане и са оставени в
помещението именно от него.
При липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на това обвинение/ налице са
недостатъчни косвени доказателства, които да наложат несъмнен еднозначен извод, че
подсъдимият е държал процесните боеприпаси без надлежно разрешение правилно
решаващите съдилища са оправдали подсъдимия Д. за неправомерно държане на
боеприпаси, като основанието за оправдаването му е поради недоказаност на обвинението
по чл. 339, ал.1 от НК.
С оглед горното не е налице нарушение на материалния закон по отношение оправдаването
на подсъдимия Д. за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, поради което въззивното
решение в тази му част следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения за частичната основателност на касационния протест,
въззивното решение на САС следва да се отмени в частта, с която се потвърждава присъдата
на СГС относно оправдаването на подсъдимите Д. Д. и В. Т. по обвиненията по чл. 321 от
НК, а в останалата оправдателна част спрямо обвинението по чл. 339, ал.1 от НК за
подсъдимия Д. и разпореждането с веществените доказателства следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т. 1 и т.5 от НПК, Върховният касационен съд,
Трето наказателно отделение


                                        РЕШИ:


      ОТМЕНЯ въззивно решение № 247/08.07.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 6
с., постановено по в.н.о.х.д. № 1491/2024 г. в частта, с която е потвърдена присъда №
143/13.09.2024 г. по н.о.х.д. № 4194/2023 г. на СГС, с която подсъдимият Д. Д. е признат за
невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 321, ал.3, т.1 от НК и с която подсъдимият В.
Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.321, ал.3, т.2 от НК.
     ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на
съдебното заседание.


                                            10
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата оправдателна част спрямо подсъдимия
Д. Д. за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК и разпореждането с веществените
доказателства, с която е потвърдена присъдата на СГС в тази й част.
Решението не подлежи на обжалване.


                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                        11