Потвърждаване на осъдителна присъда за документна измама с доставка на дърва за армията

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 44
                          гр. София, 23.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Мая Цонева
                            Членове:     Невена Грозева
                                         Николай Джурковски

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора С. Г. Милева
като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20258002200728 по описа за 2025 година
      Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от
НПК по касационна жалба на подс. Т. Р. Р. чрез защитника му адв. М. Х. срещу
решение № 7 от 28.05.2025 г. постановено по внохд № 65/24 г. по описа на
Военно – Апелативен съд.
      В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по чл.
348, ал. 1 от НПК. Касаторът претендира допуснати съществени процесуални
нарушения при оценката на доказателствения материал, едностранчив и
превратен анализ на събраните доказателства и необсъждане на
съществуващи противоречия в показанията на свидетелите дадени в съдебното
заседание с тези от досъдебното производство. Липсват съображения за
достоверност, надеждност и достатъчност на всяко доказателство, като
неоснователно е кредитирано заключението на лесотехническата оценителна
експертиза при направени възражения относно нейната достоверност.
Отделно от това атакуваният съдебен акт се отклонява от изискванията на
законаq разписани в чл. 305, ал. 3 от НПК, като липсата на отговори на
направените от страните възражения, mрепятства осъществяването на правото
на защита на подсъдимия. Описателният характер на фактологията и
посочването на доказателствата не представлявало изпълнение на
задълженията за извеждане на фактическите изводи, поради което волята на
съда е останала неясна. Именно неустановената по предвидения процесуален

                                     1
ред фактическа обстановка е довела до неправилното приложение на
материалния закон и незаконосъобразния извод, че подс. Р. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл. 212, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК. Съдът неправилно е приел, че недоставеното количество дървен
материал е 54,23 кубически метра, като това се дължало на неуточненото в
договора съотношение при трансформация на дървения материал от
кубически метри в килограми и на заключението на Лесотехническата
оценителна експертиза, в която вещото лице лесовъд е направил оценката „на
око“ и след разглеждане на видеозаписа, а не на реално замерване на
количеството. Защитата поддържа, че количеството на недоставени материали
е 24 кубически метра, равняващо се на четири курса на стойност 1584 лв., а не
54,23 куб. м. както е приел съда. За това настоява, че правилната
квалификация на деянието е по чл. 212, ал. 6 от НК, като се има предвид , че
подс. Р. е възстановил именно тази част от претендираната с гражданския иск
сума. В заключение се настоява ВКС да отмени решението и да постанови
ново, с което да оправдае подс. Р., алтернативно да измени въззивното
решение и преквалифицира деянието по чл. 212, ал. 6 от НК, като на
основание чл. 78а от НК освободи подс. Р. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание -глоба.
      В съдебно заседание подс. И. Г. Я. и защитника му адв. А. не се явяват.
      Подс. И. Й. Й. и защитника му адв. А. не се явяват редовно призовани.
      Подс. Т. Р. Р. също не се яви, не се яви и защитника му адв. Х., от която в
постъпила молба, делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и че поддържат
касационната жалба.
         Гражданският ищец Сухопътни войски втора механизирана бригада
изпраща представител юрк. С., който пледира за оставяне в сила на съдебния
акт, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Съдът е
изпълнил задълженията си и е установил правилно фактическата обстановка,
водеща до единствено възможния извод, че подс. Я. и Р. са извършили
вменените им във вина деяния. Налице са основанията на чл. 45 от ЗЗД за
реализиране на гражданската отговорност на двамата подсъдими, като се
възразява, че с възстановяване на сумата от 1584 лв. подс. Р. е изпълнил
задължението си и е възстановил щетата, тъй като това не е целия й размер,
като следва да се има предвид, че с другия подсъдим, те отговарят солидарно
до пълния размер на щетата. Наложеното наказание намира за справедливо,
поради което решението следва да остане в сила.
            Представителят на ВКП предлага ВКС да остави без уважение
касационната жалба, тъй като не са налице касационните основание посочени
в нея. ВАпС е направил пълна оценка на събраните доказателствени
материали и за това твърденията в жалбата за избирателното им и
непоследователно обсъждане са неоснователни. Изводът на съда относно
количеството недоставена дървесина се основава на вярна преценка и на
използваните три способа за установяването му, поради което дадената правна
оценка на поведението на подс. Р. е по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, а не по чл. 212, ал. 6 от НК, тъй като не е възстановена цялата сума по

                                         2
предявения граждански иск и не е налице маловажен случай. Наказанието е
съобразено с критериите за справедливост и с практиката на ЕСПЧ с оглед
продължителността на воденето наказателно производство.
      ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на
страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и
поискания касационен контрол, намери следното :
     Касационната жалба на адв. Х. е процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
     С Присъда № 3/08.02.2018 г. постановена по нохд № 97/2017 г. по описа
на Военен съд - Сливен, подс. И. Я. е признат за виновен в това, че през
периода 05.10.2016 г. - 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимия Т. Р., чрез
съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на
юридическото лице /наименование/ ЕООД - /населено място/ да получи без
правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лв.,
собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.
Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК. Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че през
периода 05.10.2016 г. - 12.10.2016 г. във военното формирование, като
длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване на в.ф.
/№/ - /населено място/ с цел да набави за юридическото лице /наименование/
ЕООД- /населено място/ имотна облага злоупотребил с властта и служебното
си положение, от което настъпили вредни последици за Сухопътните войски в
размер на 3 579,84 лева и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го
осъдил на две години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема
държавна или обществена длъжност свързана с управление, съхранение,
контрол и отчитане на финансови средства или стоково - материални средства
за срок от две години, като е оправдан по обвинението да е злоупотребил с
властта и служебното си положение по чл. 160, т. 34 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на РБ. Признат е за виновен и в това, че през
периода 10.09.2016 г. - 16.11.2016 г. във в.ф. /№/- /населено място/ като
длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване във
формированието злоупотребил с властта и служебното си положение и не
изпълнил задълженията си по служба, от което настъпили вредни последици
за Сухопътни войски - имуществена щета в размер на 9 225,50 лева и на
основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
     На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимия Я. да
изтърпи едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода. На
основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към наказанието „лишаване от
право да заема държавна или обществена длъжност“, свързана с управление,
съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково -
материални средства за срок от две години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от четири години.


                                        3
      Подс. Т. Р. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. -
19.10.2016 г. в съучастие с подс. Я. чрез съставяне на документи с невярно
съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице
/наименование/ ЕООД - /населено място/ да получи без правно основание
чуждо движимо имущество в размер на 3579,84 лева собственост на
Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е
осъдил на две години лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три
години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК.
      Подс. И. Й. е признат за невинен в това, че през периода 05.10.2016 г. -
19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимите Р. и Я. като помагач, чрез използване
на документи с невярно съдържание да е улеснил подсъдимия Р. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева
собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
      Съдът е признал за невинен подс. Й. и в това през периода 05.10.2016 г. -
12.10.2016 г. в /населено място/ да не е изпълнил задълженията си по служба и
от това да е произлязла вредна последица - щета за Сухопътни войски в
размер на 3579,84 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК.
      Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на Сухопътни
войски сумата 1995,00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 19.10.2016 година до окончателното изплащане
на сумата, а в полза на държавата държавна такса в размер на 79,80 лева върху
уважения размер на гражданския иск. В останалата част претенцията е
отхвърлена като неоснователна. Подсъдимият Я. е осъден да заплати на
Сухопътни войски сумата 9225,50 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.11.2016 година и
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 369,02
лева.
      Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
      Присъда е протестирана от прокурор от ВОП - Сливен, от защитниците
на подсъдимите Я. и Р., както и от представителя на гражданския ищец.
      С Решение № 32/15.08.2018 г. ВАпС по внохд № 38/2018 г. е изменил
присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на ВС - Сливен, като
е преквалифицирал деянията вменени на подсъдимите Я. и Р. като такива по
чл. 212б от НК и потвърдил присъдата в оправдателните й части.
      По жалби на защитниците на подсъдимите Я. и Р. е образувано дело във
ВКС, който с решение № 275/23.01.2019 г. по кнохд № 1059/2018 г. е отменил
изцяло Решение № 32/15.08.2018 г. на ВоАС по внох № 38/18 г. и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
      С Решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019 г.,въззивният съд
 отменил Присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на Военен
съд - Сливен и върнал делото за ново разглеждане на първостепенния съд,

                                      4
като е приел, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения.
      След връщане на делото с решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019
г., Сливенски военен съд изменил присъдата, като решението на ВоАС е било
обжалвано от защитниците на подс. Я. и подс. Р. пред ВКС. С решение №
21/15.04.2020 г. ВКС е отменил изцяло съдебния акт и отново върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
      Делото било върната на досъдебната фаза , като подсъдимите били
отново привлечени от ВОП – Сливен с постановления от 09.06.2022 г. след
което бил внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 43/22 г. по описа на
ВС – Сливен.
      С присъда №6 от 21.06.2024 г. постановена по нохд № 43/22 г. Военен
съд – Сливен е признал подс. бивш м-р И. Г. Я. за виновен в това, че през м.
октомври 2016 г. /населено място/, подбудил и умишлено улеснил през
периода от 5.10.2016 г.. до 19.10.2016 г., подс. гр. лице Т. Р. Р., управител на
фирма /наименование/ ЕООД - /населено място/ като извършител да даде
възможност на фирма /наименование/ ЕООД - /населено място/, да получи без
правно основание чуждо движимо имущество в размер 3579,84 лв.
собственост на Сухопътни войски с намерение да го присвои, поради което и
на основание чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 54 от
НК го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 304 НПК
го признал за невиновен да е извършил деянието в съучастие с подс. бивш
капитан И. Й. Й.- като подбудител и помагач и го оправдал по това обвинение.
На основание чл. 304 НПК признал поде. Я. за невиновен в това, че по същото
време и място - от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в /населено място/, с цел да
набави имотна облага другиму и да причини вреда на Сухопътни войски,
злоупотребил с властта си и служебното си положение по длъжностна
характеристика - т. VI Функционални задължения за мирно време и чл. 160,
т.14 и т. 24 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и от
това произлезли вредни последици - престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, поради което го оправдал по това обвинение.
      Признал подс. Я. за виновен в това, че през периода от 10.09.2016 г. до
16.11.2016 г. във в.ф. /№/ — /населено място/, не изпълнил задълженията си по
служба от длъжностната му характеристика - VI Функционални задължения за
мирно време и чл. 160, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 19 от Устава за войсковата служба
на въоръжените сили на РБ и злоупотребил с властта си и от това произлезли
вредни последици, а именно бил нарушен документооборота във
формированието и неправомерно бил формиран излишък от 10 бр.
неупотребявани автомобилни гуми за УАЗ, поради което и на основание чл.
387, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година „Лишаване от свобода“,
като на основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е причинил вредни
последици, изразяващи се в осуетена възможност на командированите водачи
да изпълняват в пълен обем задълженията си и била нарушена бойната
готовност на командированите на границата военнослужещи и неоснователно
е бил извършен разход на средства в размер на 9225.50 лв., собственост на
Сухопътни войски, представляващи общата сума от разходите, заплатени за


                                         5
командироване на дванадесет военнослужещи като шофьори на автомобил
УА3469 с ДК № /ДК№/ в ГПУ /наименование/ и го оправдал по това
обвинение.
      На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подс. Я. едно общо
наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, изпълнението на
което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
      С присъдата подс. бивш к-н И. Й. Й. е признат за невиновен в това, че
през м. октомври 2016 г. в съучастие с поде. И. Г. Я., подбудили подс. Т. Р. Р.,
управител на фирма /наименование/ ЕООД - /населено място/ и умишлено го
улеснили да даде възможност на фирма /наименование/ ЕООД - /населено
място/ да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер
на 3579,84 лв., собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 212, ал. 2 вр.
ал 1 ,вр. чл. 20, , ал. 3 и ал. 4 от НК,
      Подс. Й. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК
по обвинението, че през периода от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в /населено
място/, с цел д а набави имотна облага другиму и да причини вреда на
Сухопътни войски, не изпълнил задълженията си по служба по т. 1 от Заповед
№ ЗРД-1108/04.10.2016 г. на командира на в.ф. /№/ - /населено място/ и от това
произлезли вредни последици - престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
      С присъда гр.л. Т. Р. Р. е признат за виновен в това, че през периода от
05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в /населено място/, в съучастие с поде. Я. като
подбудител и помагач, чрез съставяне на документи с невярно съдържание,
съзнателно дал възможност на юридическото лице фирма /наименование/
ЕООД - /населено място/ да получи без правно основание чуждо движимо
имущество в размер на 3579,84 лв. собственост на Сухопътни войски, с
намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години лишаване от
свобода, като на основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е
извършил деянието в съучастие с подс. Й. като помагач и подбудител.
      На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години, считано от
датата на влизането на присъдата в сила.
      Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на „Сухопътни
войски“ сумата от 1 995,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят в полза на
държавата сумата 79,80 лв. държавна такса върху уважения гр. иск, като иска
в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189 ал.
3 от НПК са осъдени за да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Военен съд - Сливен, направените деловодни разноски в размер на
897,90 лева, както и направените на досъдебното производство разноски в
размер на 717,28 - по сметка на Военно-окръжна прокуратура - Сливен.
Осъдени са и да заплатят на гр. ищец Сухопътни войски разноски за участие
на юрисконсулт: в размер на 1425,19 лв. за Я. и 333,12 лв. - за Р..

                                       6
      По жалби на осъдените подсъдими във Военно Апелативен съд е
образувано внохд № 65/24 г., по което присъдата е отменена в частта, с която
подс. м-р о.р. И. Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 387, ал. 1 от
НК, в частта в която на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по
чл. 212 , ал. 1 вр. чл. 20 , ал. 2 от НК както и в частта по приложението на чл.
23 от НК, като съдът е прекратил изцяло воденото срещу него наказателно
производство по чл. 378, ал.1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
      Изменил присъдата в частта относно наложените наказания: на подс. И.
Г. Я. -като го намалил от две години на девет месеца лишаване от свобода на
основание чл. 55, ал. 1 от НК; и на подс Т. Р. Р. -като го намалил от две години
на девет месеца лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1 от НК;
      Изменил присъдата спрямо подс. И. Г. Я. в частта относно присъдените
разноски в полза на гражданския ищец „Сухопътни войски“, като ги намалил
от 1425,19 лв. на 333,12 лв. и потвърдил присъдата в останалата й част.
       Най- напред ВКС прецени, че следва да внесе уточнение относно
обхвата на дължимата проверка, която е инициирана по жалба на подс. Р..
Настоящото производство е трето по ред пред ВКС, като при разглеждане на
жалбата, поради липсата на основания за провеждане на съдебно следствие,
ВКС действа като класическа касационна инстанция. С оглед процесуалното
развитие на делото и липсата на жалби и протест касаещи подс. Я. и подс. Й.,
следва да се има предвид разяснението дадено в т. 4 от ТР №5/2017 г. на ОСНК
на ВКС, съгласно което когато с присъдата или решението са осъдени няколко
подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран
частично – само по отношение на част от дейците и/или част от деянията,
присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в
сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е
окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на решението на
касационната инстанция. Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим,
за оправдаването, на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от
частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за
обжалване на акта на въззивната инстанция. Следователно решението в
изцяло оправдателната част спрямо подс. Й. по чл. 212 от НК и по чл. 387, ал.
1 от НК е влязло в сила с изтичане на срока на обжалване и протест, като в
останалата част въззивния съдебен акт подлежи на проверка в пределите
определени от касационната жалба на подс. Р. по отношение на
инкриминираната му деятелност по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
      Релевираното в жалбата на подс. Р. касационно основание по чл. 348,
ал.1, т. 2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения не е намира
опора в материалите по делото. Въззивният съд е спазил изискванията на
закона разписани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и е направил
необходимото за пълното, всестранно и обективно изясняване на всички
обстоятелства по делото, като това            той е сторил при спазване на
процесуалните правила и след внимателна оценка на всички доказателствени
източници поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователна е претенцията,
че е игнорирал някой от тях и че е изопачил действителният им смисъл и


                                       7
съдържание. Оплакването за липсата на съображения за достоверност,
надеждност и относимост на събраните гласни и писмени доказателствени
материали не се основава на обективен прочит на съдебния акт, в който
въззивния съд е отделил необходимото внимание на всички събрани
доказателства, като липсата на съществени противоречия в тях не е наложила
детайлното им обсъждане. Аналитичната дейност на въззивния съд покрива
законовия стандарт за обективност, всеобхватност и пълнота. Упрекът срещу
съдържанието на въззивното решение, състоящ се в това, че не отговаря на чл.
305, ал. 3 от НПК е несъстоятелен, тъй като в решението втората инстанция е
споделила фактическите изводи на първоинстанционния съд и в този случай тя
не е длъжна да обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите към
първоинстанционната присъда по чл. 305, ал. 3 от НПК, но следва да даде
отговори на всички поставени възражения от страните. /в този смисъл е
константната съдебна практика, Р 181/12 г. по н. д. 489/12 г. на 1 НО на ВКС и
др./. Съдебното решение съдържа съображения, които в достатъчна степен
отговарят на основните аспекти от фактическите и правни аргументи на
страната и прави ясна волята на въззивния съд. Това личи от изложените в
жалбата аргументи, от които става ясно, че решението е изпълнило своето
предназначение в процеса.
      В случая, основното несъгласие на защитата на подс. Р. се отнася до
фактическата констатация на съда, относно количеството недоставен дървен
материал и начинът, по който въззивния съд го е приел за доказан. В
посочената част съдебният акт съдържа ясни и убедителни отговори, които се
дължат на вярна и обективна преценка на относимите доказателствени
материали : запис от тел разговор №41, л. 123-127, т. 10 от ДП, показанията
на св. Н., обясненията на подс. Р. от ДП и по нохд № 97/17 г., показанията на
св. П., св. П., приемателно- предавателни протоколи, фактури, складова
разписка и др., които са били проверени чрез заключението на назначената
лесотехническа експертиза и защитени със становище на вещото лице -
лесовъд за използваните от него способи за оценка на количеството.
      Произволни са твърденията за това, че липсвала яснота какво точно е
прието от съда за безспорно и въз основата на какви доказателства е
направено това. Точно обратното, в решението съдът е откроил фактическите
обстоятелства, послужили му за установяване съставомерното поведение на
подс. Р. и количеството на недоставен дървен материал и те най –общо се
свеждат до следните обстоятелства :
-подс. Р. като собственик и управител на /наименование/ ЕООД –/населено
място/ сключил договор с военното формирование за доставка на 150 куб. м.
дърва за огрев на цена от 9 900 лв. в срок до 1.11.2016 г.
- между подс. Я. и подс. Р. имало уговорка за доставяне на по- малко
количество дърва в поделението, което било известно на св. П. и и св. П.;
- дървеният материал посочен в билет № 391300 от 5.10.2016 г. и следващите
курсове, не са доставени във военното формирование в /населено място/;
- всеки курс е превозвал от 6 обемни палета, всеки от които по 0,76 куб. м.
дървен материал за огрев;

                                      8
- доставени са общо 95,76 куб. м. дърва , а недоставени 54,23 куб. м. на обща
стойност 3 579,84 лв. ;
-за да получи договорената сума, без да достави цялото количество дървен
материал, подс. Р. изготвил приемателно- предавателен протокол от 12.10.2016
г., подписан от него за доставката на 150 куб.м. дърва, складова разписка за
трансформация и фактура № 153 от 11.10.2016 г. за доставка на 150 куб.м.
дърва на стойност 9 900лв. / вместо за реално доставените 95,76 куб. м. на
стойност 6 320,1 6 лв. /;
- въз основа на тези документи, командирът на Военното формирование
изплатил с бюджетно платежно нареждане сумата от 9 900 лв., на фирмата на
подс. Р. /наименование/ ЕООД.
-в последствие подс. Р. възстановил част от нея – 1584 лв.
       Неоснователно се твърди, че доказателствата и в частност експертизата,
не могат да установят реално доставеното количество дървесен материал,
поради неблагонадеждните методики за тази преценка - чрез видеозаписа и
„на око“, а не въз основа на реално замерване. Верен е извода на
контролирания съд, че липсата на преки доказателства не е основание да се
приеме, че обвинението не е доказано, стига косвените такива да установяват
в логическа и фактическа последователност цялостната картина на
инкриминираните събития, която в крайна сметка в случая се свежда до това,
че от вместо договорените 25 курса, реално са осъществени 21, за които е
заплатена цялата сума по договора. Използваните от вещото лице методики за
установяване на количеството доставени дърва, не дискредитират
заключението, а внасят яснота по въпроса за реално доставеното количество и
без тяхното реално измерване. Обективни причини, / изминало време и
смесване на различни доставки в помещението/ не са позволили да бъде
направено измерване и за това вещото лице е използвало метода „чрез
изгледаните записи от камери за начина на товарене на палетите“ с уточняване
на точните размери на палетите, които са били с дължина 1 метър, ширина
0,80 м. и височина 0,80 м. Така е бил изяснен обема на един палет - от 0,76
куб. м. и е установено е, че след като на курс са товарени по шест палета,
които са били отчитани като шест кубика, количеството недоставен дървесен
материал е 54,23 куб. м.на стойност 3 579,84 лв. / а не 24 куб. м./, отчитайки
осъществените 21 курса.
       На последно място несподеляемо е оплакването, че чрез описателния
характер на фактологията, съдът е нарушил правото на защитата на подс. Р.,
тъй като в закона не е предвиден друг начин, освен използвания от въззивния
съд за възпроизвеждане на фактите по делото - чрез описването им, поради
което критиките срещу съдебния акт не срещат юридическо основание и не
могат да предизвикат отменителна касационна намеса.
           В обобщение, изложените до тук съображения налагат извода за
неоснователност на оплакването за пороци в аналитичната дейност на
въззивния съд, които да компрометират процеса на изграждане на неговото
вътрешно убеждение и които да обосновават наличието на поддържаното
касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

                                      9
       Неоснователна е претенцията на касатора за наличие на касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Материалният закон е приложен
правилно, тъй като установените по делото факти, правилно са били
възведени в състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2 от
НК, поради което искането за оправдаването на подс. Р. не може да намери
основание в материалите по делото.
      ВКС е имал повод да посочи не веднъж, че когато при осъществяване на
проверката си, не констатира пороци в аналитичната дейност на въззивния
съд, прави преценката си за материалната законосъобразност на съдебния акт
въз основа на фактическите констатации, намерили място в съдебния акт на
втората инстанция. Изключение съществува при хипотезата на чл. 354, ал. 5
от НПК, когато ВКС встъпва в правомощията на въззивна инстанция, какъвто
настоящия случай не е, макар производството по делото да се развива пред
ВКС за трети пореден път.
      При това положение, напълно споделяем е извода на втория съд, че подс.
Р. следва да понесе наказателна отговорност за извършеното престъпление,
тъй като са налице всички субективни и обективни признаци от състава на
документна измама, по отношение, на която ясно е установен размера на
недоставеното количество материал и неправомерно присвоената сума и по
тези въпроси въззивният съд е изложил убедителни аргументи от л. 18 до л. 24
от съдебния акт, които не се налага да бъдат преповтаряни.
      Не са налице основания за преквалифициране на деянието в по- леко
наказуемо престъпление по чл. 212, ал. 6 от НК, каквото е искането на
защитата, тъй като извършеното от подс. Р. деяние не разкрива по- ниска
степен на обществена опасност от сходните престъпления от този вид, нито
неговият извършител може да бъде третиран като такъв с по- ниска степен на
обществена опасност, независимо, че частично е възстановил сумата, която
неговото дружество е получило неправомерно. Описаната престъпна
деятелност не представлява „маловажен случай“, тъй като не покрива
критериите в чл. 93, т. 9 от НК и този извод е съобразен с трайната съдебна
практика по приложението му. / в този смисъл Р 41/17 по н. д. 1301/16 г. на 2-
ро НО, Р 870/05 г. н. д. 242/05 г. на 2-ро НО, Р 324/13 г. по н. д. 910/ 13 г. /. Към
напълно споделяемите аргументи на въззивния съд следва да се добави, че
предметът на престъпно посегателство надвишава седем пъти минималната
работна заплата за страната, която за инкриминирания период е била 420 лв.,
че е осъществена мащабна дейност, в която са използвани разнообразни по
своята правна природа документи с невярно съдържание, че решението за
отклоняване на част от дървесния материал от военното формирование е било
взето предварително, в съучастие с друго лице, което сочи на по- висока
обществена опасност, поради престъпния сговор между извършителите и
трети лица. Изложеното в съдебния акт и от ВКС съд не обосновава
основателност на искането за преквалифициране на деянието по чл. 212, ал. 6
от НК и не дава възможност за обсъждане приложението на чл. 78 а от НК за
освобождаване на подс. Р. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.


                                         10
     Въззивният съд не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
3 от НПК, тъй като определеното наказание не е явно несправедливо.
Наложеното от девет месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен
срок от три години съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и според ВКС е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК.
При неговата индивидуализация съдът е съобразил в пълнота смекчаващите
отговорността обстоятелства, от които е откроил значението на
продължителността на водене на наказателното производство срещу подс. Р. и
е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, като е намалил наказанието
под предвидения в закона минимум, съобразявайки се с практиката на ВКС и
на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от Конвенцията. Срещу наказанието
защитата не е изложила в жалбата си допълнителни аргументи, които
въззивният съд да е пропуснал да вземе под внимание, поради което ВКС не
се съзира необходимост от изменителна касационна намеса с оглед
допълнително редуциране на наказанието.
     Налице са основания за ангажиране на отговорността на подс. Р. на
основание чл. 45 от ЗЗД, тъй като е налице деликт, извършен виновно от
подсъдимия и е налице причинно следствена връзка между деянието и
причинените вреди, поради което правилно подс. Р. е осъден солидарно с подс.
Я. да заплати на гражданския ищец сума от 1995 лв. равняваща се на
разликата от претендираната и възстановената сума от непозволеното
увреждане.
     Изложеното до тук мотивира касационната инстанция да остави без
уважение жалбата на адв. Христова, тъй като атакуваното с нея въззивно
решение не изпълва със съдържание релевираните касационни основания.
     С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
     ВКС, трето наказателно отделение

                                РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 28.05.2025 г. по внохд № 65/24 г.
по описа на Военно Апелативен съд.

     Решението е окончателно.

     Председател :               Членове : 1.              2.

                                          Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                      1. _______________________



                                    11
     2. _______________________




12