Извършване на делба чрез разпределение вместо публична продан

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 28
                               гр. София, 19.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20248002103039 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 2802 от 02.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение № 101, постановено на 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 73/2024 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение
относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбените недвижими имоти
на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл. 349,
ал. 2 ГПК на съделителя Б. И. И.. Въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на
претенциите по сметки на същия съделител до пълните им предявени размери.
В касационната жалба на Б. И. И. се поддържа, че въззивното решение е неправилно като
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата
отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да бъде
уважена възлагателната му претенция по отношение на част от делбените имоти.
Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно
отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание Б. И. И., чрез
процесуалния си представител, взема становище за основателност на касационната жалба.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. И. М. и

                                           1
В. Х. И., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно
обжалване по изложените в отговора съображения. В писмени бележки, чрез процесуалния
си представител, вземат становище, че не са налице предпоставки за възлагане по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата
основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено във фазата на извършване на делбата.
С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите Б.
И. И., С. И. М. и В. Х. И. на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта на [населено място], с площ 283 кв. м., 2/ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, съставляващ жилище, апартамент на първия етаж от сграда с
идентификатор ****, с площ 97,40 кв. м., с прилежаща част – мазе с площ 90 кв. м.; 3/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, съставляващ жилище, апартамент на
втория етаж от сграда с идентификатор ****, с площ 108,30 кв. м., с прилежаща част – таван
с площ 101 кв. м.; 4/ сграда с идентификатор ****, с предназначение постройка на
допълващо застрояване /гараж/, с площ 12 кв. м., 5/ сграда с идентификатор ****, с
предназначение постройка на допълващо застрояване /работилница/, с площ 12 кв. м. и 6/
сграда с идентификатор ****, с предназначение постройка на допълващо застрояване
/стопанска постройка/, с площ 5 кв. м., при квоти: за имота и жилището на първия етаж: 1/3
ид. ч. за Б. И. и 2/3 ид. ч. за С. М.; за жилището на втория етаж: 4/6 ид. ч. за В. И. и по 1/6
ид. ч. за Б. И. и С. М.; за гаража, работилницата и стопанската постройка: по 1/3 ид. ч. за
всеки съделител.
В хода на процеса В. И. е прехвърлила на дъщеря си С. М. собствената си 1/3 ид. ч. от
дворното място и жилището на първия етаж.
Съсобствеността върху делбените имоти е възникнала в резултат на наследяване и
разпоредителна сделка, извършена между наследниците.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата
съделителят Б. И. е заявил претенция за възлагане на жилището на втория етаж, гаража и
работилницата, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Изложил е твърдения, че е живял в делбения
имот към момента на смъртта на общия наследодател, както и че не притежава собствено
жилище. Последното обстоятелство е било спорно в процеса. За установяване на същото
жалбоподателят е представил справка от Агенция по вписванията за периода 1994 г.-2023 г.,
но не е представил декларация за семейно и имотно състояние. От доказателствата по
делото е видно, че съделителят е извършил подобрения в делбеното жилище на втория етаж
от сградата.
Претенции за възлагане са били заявени и от останалите съделители: от съделителката В.
И.– по отношение на жилището на втория етаж и от съделителката С. М. – по отношение на
жилището на първия етаж.
Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в
първоинстанционното производство, делбеният имот: дворно място и две самостоятелни
жилища са неподеляеми. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето им

                                              2
на публична продан.
Въззивното производство е било образувано по жалби на всички съделители, като съдът е
приел, че не са налице предпоставките за уважаване на претенциите им за възлагане на
делбените имоти. Обосновал е извод, че в случая е била налице комбинирана съсобственост,
наличието на която е пречка за възлагане на имотите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Приел е,
че делбените имоти не могат да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл. 353
ГПК, тъй като не могат да бъдат съставени отделни дялове за всички съделители.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения
материалноправен въпрос: кога е налице т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала
като резултат на повече от един юридически факт, като пречка за възлагане на делбения
имот, на който трябва да се даде следният отговор:
В тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 8 от същото, както и в последващата
съдебна практика по чл. 290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана
съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са
конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице и в които попада и
настоящият. В този смисъл са решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на
ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г.
о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение №
158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о., според които в описания
случай наследственият характер на съсобствеността се запазва. Когато са извършени
разпоредителни сделки между сънаследниците не е налице смесена съсобственост, а
следователно - и пречка за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, в случай че са
налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя
наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от
наследниците.
По касационната жалба.
Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се
приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от обстоятелството,
че за извършване на делбата е приложен способът, предвиден в чл. 348 ГПК, който обаче е
изключение, приложимо, когато делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете или не могат да се обособят реални дялове от съсобственото имущество.
Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както
от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така
и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона
възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти
съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики.
При извършване на делбата водещ е установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип всеки
съделител да получи дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари,
който принцип е установен и водещ и в уредбата на съдебната делба в глава 29 на ГПК и е
отразен в разпоредбите на чл. 348, 350 и 353 ГПК. При избора на способ за извършване на

                                             3
делбата (чрез жребий по реда на чл. 350 и 352 ГПК или чрез разпределение по реда на чл.
353 ГПК) са дадени разяснения в ППВС № 7/73 г., т. 5, б. “б“. При възможност и удобство за
теглене на жребий делбата се извършва по способа, предвиден в чл. 350 и 352 ГПК и само в
случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий се съставя разделителен протокол.
Когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно, делбата се извършва по способа, предвиден в чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на
имотите между съделителите от съда без теглене на жребий. Невъзможност за теглене на
жребий по смисъла на чл. 353 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
дяловете на съделителите са различни, в която хипотеза би могло да се получи така, че
съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял.
Голямо неудобство за образуване на дялове и теглене на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК
е налице в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни
имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения като построяване на
сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез
жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. С
Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни. В
настоящата хипотеза е приложим именно способът за извършване на делбата по реда на чл.
353 ГПК.
С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно
решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон,
представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК и делото
върнато на въззивния съд за извършване на делбата по способа, предвиден в чл. 353 ГПК. За
целта е необходимо при новото разглеждане на делото да бъде допусната съдебно-
техническа експертиза, която да изясни статута на постройките на допълващо застрояване с
идентификатори **** и ****, описани съответно като работилница и стопанска постройка и
дали същите представляват принадлежност към жилищните обекти, съответно към кой от
тях. От експертните заключения и обясненията на вещото лице Г. е видно, че сградата с
идентификатор **** се ползва като складово помещение, а тази с идентификатор ****
съставлява пристройка на нивото на мазето, с достъп от него; първоначално е ползвана като
баня, а понастоящем също се използва като складово помещение. Следва да бъдат съставени
отделни дялове с двете жилища, като в тези дялове евентуално се включат описаните по-
горе постройки, ако същите са несамостоятелни, или да бъдат формирани отделни дялове
със същите, ако те са самостоятелни обекти; да се оценят дяловете, като се определят
процентно припадащите се на всеки обект идеални части от общите части на сградата и
дворното място, които следва да се вземат предвид и при тяхната оценка.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените от
страните разноски в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.


                                             4
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 101, постановено на 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 73/2024 г. по
описа на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд
съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           5