Определяне на обезщетение за незаконно обвинение срещу публична личност

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 200
                               гр. София, 30.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Жива Декова
                                 Членове:     Александър Цонев
                                              Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002102921 по описа за 2025 година
Производство по 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни в производството – ищеца Е. И.
К., чрез адв. М. и ответника – Прокуратура на Република България (ПРБ), чрез прокурор при
Апелативна прокуратура – София, против решение № 418 от 07.04.2025 г. по гр. д. №
1751/2024 г. на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав.
В жалбата на всяка от страните се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното
решение в атакуваната му от съответната страна част като постановено в нарушение на
материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необснованост.
Ответниците по насрещни жалби – ищец и ответник, ги оспорват чрез процесуалните им
представители в открито съдебно заседание.
Предмет на разглеждане са жалби срещу посоченото въззивно решение, с което: 1/ след
частична отмяна на решение № 2148 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 10229/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-28 състав, е уважен предявеният от Е. И. К. против ПРБ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдените в първата инстанция 35 000
лв. до 45 000 лв. – т.е. за още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила на 27.05.2022 г. присъда по НОХОД № 2069/2019 г. на
Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от

                                            1
27.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ е потвърдено първоинстанционното решение
в останалите му обжалвани части – в осъдителната част за сумата от 35 000 лв. и в
отхвърлителната част на иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 45
000 лв. до претендираните 200 000 лв. и в полза на ищеца са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел наличие на предпоставките
на специалното основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ПРБ за
вреди. Установил е, че срещу ищеца е било внесено обвинение за това, че в периода
27.06.2018 г. – 05.12.2018 г., в качеството си на заместник - кмет в Столична община в
направление „Транспорт и транспортни комуникации“ нарушил служебните си задължения,
като осъществил действия за съществено изменение на сключения на 03.05.2018 г. договор за
обществена поръчка с предмет „Изграждане, възстановяване и обновяване на публични
пространства в Централна градска част на [населено място]“ и в резултат на заплащането на
СМР на завишени цени и на заплатени, но неизвършени СМР, за Столична община са
настъпили значителни вредни последици. Решаващият състав е взел предвид възрастта на
пострадалия към датата на повдигане на процесното обвинение – 29 г., продължителността
на воденото срещу него наказателно производство - 3 години, 5 месеца и 16 дни (започнало
с повдигане на обвинение на 11.12.2018 г. до 27.05.2022 г., с постановяване на решението на
ВКС, с което оправдателната присъда е потвърдена) като е приел, че същото е с разумна
продължителност (вкл. проведен триинстанционен съдебен контрол на оправдателната
присъда на първостепенния наказателен съд); че оневиняващият незаконно обвиненото лице
акт на съда е постановен още на първа инстанция, а взетите спрямо него мерки за принуда са
били най – леките (подписка; забрана за напускане пределите на страната без разрешение на
прокурора) и с продължителност от около 2 години. Инстанцията по същество е съобразила
още, че дотогава ищецът не е бил обект на наказателно преследване; че повдигнатото
обвинение е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление (по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1
НК), наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и е за деяние от сферата на
професионалната му реализация; че ищецът е имал обичайните за обвиняем и подсъдим
негативни изживявания (стрес, срам, дистанциране от колеги и познати, потиснатост,
безпокойство, несигурност, притеснения относно това как родителите ще възприемат
обвинението) като е настъпило известно дестабилизиране на здравето му, но без да се е
стигнало до неговото увреждане. Като релевантно за спора е отчетено и обстоятелството, че
оправдаването на ищеца е постановено при направени от съдебните инстанции еднозначни
изводи, че К. не е извършил вмененото му деяние от обективна и субективна страна. В
обжалваното решение са изложени съображения, че медийната разгласа на „нарушения“,
извън тези – предмет на обвинението (касаещи обществената поръчка по възлагане
строително – ремонтните работи на публични пространства в централната градска част на
София и в частност на релсовия път – относно участници, предложени материали за
изпълнението на въпросната част, по – високото ценово предложение от търговското
дружество, в полза на когото се твърди от обвинението, че ищецът противоправно е създал
облагодетелстващи се условия при участието му в поръчката и др.), не е била взета предвид


                                               2
от първата инстанция, а същата несъмнено следва да се окачестви като източник на
неимуществени вреди с по – голям интензитет. Прието е също, че обвинението е прекъснало
кариерата на ищеца в Столична община, където той е изпълнявал работата си като
заместник - кмет ентусиазирано; че под негово ръководство за малко повече от две години
били изпълнени качествено и без съмнения за кражби и злоупотреби редица мащабни
инфраструктурни проекти на територията на общината; че след освобождаването му като
заместник - кмет останал без работа за около 6 месеца, като започнал нова работа, но
изпълнителска по характер, отново в сферата на строителството. В тази връзка е направено
съждение, че горните факти обосновават извода за загуба на професионален статус, а
широкото медийно разгласяване на случая - по - висок интензитет на търпените
неимуществени вреди спрямо обичайните при същия деликт, тъй като е довело до
публичното злепоставяне на ищеца със значим за него вредоносен ефект в личен и социален
план (малцина останали в близкия кръг на незаконно обвиненото лице; повечето хора, вкл. и
тогавашната му приятелка се отдръпнали; започнали подмятания за извършени злоупотреби
с публични средства; позитивите от дейността му като заместник - кмет на Столична
община били загърбени). Така съобразно вида, обема и интензитета на засягане на
описаните нематериални блага, според установените обективни обстоятелства по делото и
при приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД с оглед на обществено - икономическите
условия в страната към периода на увреждането (2018 г. - 2022 г.), втората инстанция е
определила и присъдила сумата от 45 000 лв. като адекватна на действително произтеклите
от деликта (незаконното обвинение) репутационни вреди и негативни емоционални
изживявания на ищеца.
С определение № 5069/06.11.2025 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на
въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от двете страни
материалноправен въпрос за критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по реда на ЗОДОВ. Обжалването е
допуснато за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с разрешенията, дадени с
раздел ІІ от мотивите към т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с практиката на ВКС,
опредметена в сочените от страните решения - № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г.
на IV г.о., № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на IV г.о., № 113 от 12.11.2020 г. по
гр. д. № 90/2020 г. на III г.о., № 236 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 1543/2016 г., № 229 от
15.07.2013 г. по гр. д. № 1179/2012 г., № 356/09.12.2014г. по гр. д. № 2946/2014 г., №
199/29.10.2018 г. по гр. д. № 363/2018 г., всичките по описа на IV г. о.
По горния релевантен въпрос, настоящият състав на ВКС споделя трайно установената
практика (вж. разясненията, дадени с т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР №
3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, а също решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д.
№ 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о.,
решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по
гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение № 44 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2018 г.,
IV г. о., решение № 60190 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 547/2021 г., III г. о. и др.), вкл.
и решенията на ВКС, на които страните се позовават, според която размерът на


                                                3
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди от
значение е вида и характера на упражнената процесуална принуда, а като критерии за
преценка са въведени и дългия несъобразен с разумния срок период на наказателното
преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговата връзка със
сферата на професионална реализация на пострадалия, засягане на доброто име и
професионалната му репутация, публичното разгласяване на случая. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди - болки и страдания, решението е
постановено в съответствие с принципа на справедливост.
По същество на касационните жалби.
Правилно по делото е прието, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника Прокуратурата на РБ, тъй като по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по служба – по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда. Правилно е и съждението в обжалваното решение, че
процесното наказателно производство е протекло в разумен срок (3 години, 5 месеца и 16
дни) като развило се в съдебна фаза на три инстанции – първоинстанционен съд, въззивен и
касационен при съобразяване с естеството на обвинението, касаещо твърдяна престъпна
деятелност на длъжностно лице, свързана с неправомерно изменение в съществените
условия при реализацията на мащабен инфраструктурен ремонт на столицата по договор за
обществена поръчка. Несъмнено е, че инкриминираното престъпление попада в сферата на
професионалната реализация на ищеца (зам. - кмет по транспорта на Столична община),
което има значимо негативно отражение върху неимуществената му сфера. Решаващият
състав е отчела съответно и факта, че интензитетът на упражнената процесуална принуда в
случая не е бил твърде висок, доколкото оправдателната присъда е постановена още от
първостепенния съд, а взетите спрямо ищеца мерки за процесуална принуда са били най –
леките (подписка; забрана за напускане пределите на страната без разрешение на прокурора)
и с продължителност от около 2 години. Не без значение с оглед на обема и интензивността
за търпените морални вреди е и факта, че изводите на останалите две съдебни инстанции (в
хода на продължилото наказателно производство по процесното обвинение) относно
невиновността на обвиненото лице (подсъдимия К.) в извършване на престъплението по
служба, са били еднопосочни и убедителни. Обоснован е и изводът по обжалваното


                                             4
решение, че ищецът е имал обичайните за обвиняем и подсъдим негативни изживявания
(стрес, срам, дистанциране от колеги и познати, потиснатост, безпокойство, несигурност,
притеснения относно това как близките, в частност родителите му, а и неговите познати ще
възприемат факта на воденото срещу него разследване) като е настъпило известно
дестабилизиране на здравето му – с проявление върху психиката и нервната система (довело
до прием на лекарството „Атаракс“ за преодоляване на тревожността) - без обаче да се е
стигнало до неговото увреждане. В случая не са настъпили трайни и необратими промени в
здравословното състояние на незаконно привлеченото към наказателна отговорност лице
като резултат от неоснователното обвиняване. Несъмнено е установено по делото и е
отчетено, че интензитетът от воденото разследване е по–висок от обичайното, доколкото
обвинението е за престъпление в професионалната сфера на ищеца (за деяние, извършено в
длъжностно качество и относно неправомерно изменени съществени условия по договор за
обществена поръчка в ресора от дейност, за който е отговарял, довели до разходване на
допълнителен публичен ресурс в процеса по неговото изпълнение) и случаят е намерил
широко медийно разгласяване. Това е имало за последица освобождаването му като зам. –
кмет на СО и до временна загуба на работа - за срок от около 6 - 7 месеца, но в последствие
отново е възстановил трудовата си заетост – и то по професията си, макар като обикновен
служител (като изпълнителски кадър, не като ръководен) в строителна фирма. Така, при
правилно съобразяване на осъществилото се резултат на незаконното наказателно
преследване в по-висока от обичайната степен засягане на личния, социалния и
професионалния живот на ищеца (при правилно кредитиране на свидетелските показания в
тази насока), необосновано високо е оценено засягането на професионалната репутация на
незаконно обвиненото лице и загубата на професионален статус. В тази връзка следва да се
има предвид, че ищецът се явява публична личност – т.е. лице, заемащо висша ръководна
позиция в значима структурна единица (администрация), каквато е Столична община.
Обстоятелството, че рано в своя житейски път е намерил висока и престижна реализация в
професията си, не може да обуслови извод, че до края на своя професионален път той ще
работи единствено и само на ръководни позиции в значими предприятия или организации, в
държавния или общинския сектор, което да се изрази загубата му на професионален статус в
смисъла на приетото от въззивния съд и от това да произтекат значително по – големи по
обем и интензитет морални вреди, обусловили определеното обезщетение. Освен това,
започването на работа в строителна фирма след около половин година престой без трудова
активност, свидетелства, че въпросната загуба на професионален статус – ако има такава, е
била временна, от една страна. От друга – неблагоприятното засягане на името на ищеца в
професионалните среди и дискредитирането му като експерт в бранша и ръководител
несъмнено му е нанесло сериозни репутационни вреди. Но то, както се установява по – горе,
не му е попречило да започне по – късно работа (след известен кратък период на оставане
без работа, който е вследствие и на затварянето на ищеца и избягването на контакти и
социална активност) като специалист отново в сектора на строителство и да продължи да
ползва своята експертиза в тази сфера. Широката медийна разгласа на обвинението
безспорно също е с принос за настъпване на неимуществени вреди с по - голям интензитет,


                                             5
но не може да се приеме, че обуславя такива, които като надхвърлят обичайните водят до
определяне съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД на обезщетение в размер на присъденото от
въззивния съд. Високата длъжностна позиция, която е заемал ищецът и ръководни функции
– зам. кмет по транспорта, които е изпълнявал в значима структура (организация, каквато е
Столична община), съобразно дейността му в конкретиката на случая – в нарушение на
служебните си задължения да е изменил съществени условия по договор за обществена
поръчка за ремонт на инфраструктурата на столичния град, довели до облагодетелстване на
едно лице и значителни вредни последици за бюджета на СО, предполагат засилен
обществен интерес при твърдения или огласяване на случаи на неправомерно разходването
на публични средства. Затова медийното отразяване на обвинението е оправдано и очаквано
при отклонение (или твърдение за такова, поднесено във формата на обвинение) от
нормативните правила и процедури при разходването на публичния ресурс.
В заключение, в разглеждания случай въззивният съд е приложил неправилно материалния
закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и
незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца
морални вреди, който е завишен. Основателни в тази насока са касационните доводи на
касатора – ПРБ за нарушение на чл. 52 ЗЗД при приложение на критерия за справедливост,
довели до определяне на обезщетение за тези вреди в размер на 45 000 лв. Настоящият
съдебен състав намира, че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и
страдания от процесното незаконно обвинение, по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 35 000 лв. Сумата се определяне глобално и това съответства на
характера и интензитета на действително засегнатите нематериални блага, както и на вида и
продължителността на упражнената процесуална принуда. Така обезщетението се явява
съобразено и във връзка със социално - икономическите условия, и стандарт на живот в
страната към датата на деликта, в които намира израз общественото проявление на критерия
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответната страна – ПРБ има репариращо действие, предвид моралния, а не
имуществен характер на претендираните вреди.
Основание да се определи и присъди в случая обезщетение за неимуществени вреди над 35
000 лв. според този състав на ВКС липсва. Съображенията за това са изложени по – горе,
поради което касационната жалба на ищеца се явява неоснователна. Изложеното налага
касиране на въззивното решение в уважената част на претенцията за обезвреда на
неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до присъдените 45 000 лв. и произнасяне
по съществото на спора с отхвърляне на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над 35 000 лв. до 45
000 лв. В останалите му обжалвани части – за уважаване на претенцията за обезвреда на
моралните вреди до 35 000 лв. и за отхвърлянето й за разликата над 45 000 лв. до
претендираните 200 000 лв., решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в
сила. Същото следва да се отмени и в частта за разноските (в размер от 857 лв.), присъдени
на ищеца при този изход на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на
Трето гражданско отделение,


                                             6
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 418 от 07.04.2025 г. по гр. д. № 1751/2024 г. на Апелативен съд –
София, 12-ти граждански състав в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Е. И. К. против Прокуратура на РБ, за разликата над 35 000 лв. до
45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2
НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 27.05.2022 г. присъда по НОХОД №
2069/2019 г. на Специализирания наказателен съд, както и в частта на присъдените в полза
на ищеца разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. К. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 282, ал. 2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 27.05.2022 г.
присъда по НОХОД № 2069/2019 г. на Специализирания наказателен съд, за разликата над
35 000 лв. до 45 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418 от 07.04.2025 г. по гр. д. № 1751/2024 г. на Апелативен
съд – София, 12-ти граждански състав в останалите му обжалвани части – в частта, с която
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размера на сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
изплащането, както и в частта за отхвърляне на претенцията за разликата над 45 000 лв. до
претендираните 200 000 лв.
Решението е окончателно.




                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             7