Увеличаване на обезщетение за смърт на новородено при лекарски грешки

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 141
                               гр. София, 02.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20238002104889 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Касационното производство е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от
ответника по иска „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, чрез пълномощник адв. И. С., и
обща от ищците Н. И. Г. и П. А. Г., чрез пълномощника им адв. П. К., срещу различни части
на въззивно решение № 98/01.06.2023г. по в. гр. д № 61/2023г. на Апелативен съд – Велико
Търново, в резултат на което въззивното решение е обжалвано в частите, в които ответната
болница е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати само на ищцата Н. И. Г. обезщетение в
размер на 10 000 лв. /по частичен иск 30 000 лв. от 50 000 лв./ за болки и страдания от
травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и
здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г. до
окончателното изплащане, както и на всеки от двамата ищци Н. И. Г. и П. А. Г. обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
детето З. Г., настъпила на 24.04.2015 г. в резултат на допуснати от медицински специалисти
при ответната болницата нарушения на утвърдените медицински стандарти и правила за
добри медицински практики, както следва: 50 000 лв. на бащата П. А. Г. и 60 000 лв. на
майката Н. И. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.04.2015 г. до
окончателното изплащане, както и в частите, в които са отхвърлени исковете на двамата
ищци за обезщетение неимуществени вреди от смъртта на детето им, за разликата над

                                            1
уважените размери съответно 50 000 лв. за бащата и 60 000 лв. за майката, до обжалваеми
размери съответно 80 000 лв. за бащата и 90 000 лв. за майката, частични искове от размер
от по 200 000 лв. за всеки ищец, респ. и обусловената от това отговорност за разноските.
В останалите части, в които са отхвърлени исковете на ищците по чл.49 ЗЗД над
горепосочените обжалвани размери, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба на „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД се сочат оплаквания за
наличие на всички пороци по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли се въззивното решение да се отмени
и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
недоказани. Претендират се разноски.
В касационната жалба на Н. и П. Г. се твърди, че с въззивното решение неправилно e
приложен чл.52 ЗЗД, иска се присъждане на допълнително обезщетение по иска на всеки
едни от ищците за неимуществени вреди от смъртта на детето им. Претендират се разноски
от пълномощника им адв. П.К. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАдв.
Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна
жалба, с който е изразила становище за нейната неоснователност. С отговора на
касационната жалба на ответника, адв.П.К., като пълномощник на ищците, претендира и
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАДв.
От страна на д-р Н. Т. Б. - трето лице помагач на страната на ответника „МБАЛ Тетевен – д-р
А.Пешев“ ЕООД, не е изразено становище по касационните жалби.
С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение в горепосочените обжалвани части и обусловената от това отговорност
за разноските по делото, в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на
въззивното решение с постановките на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по
приложението на чл.52 ЗЗД по въпроса за приложението на принципа на справедливост при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивният съд е приел въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
относими и допустими писмени доказателства, заключение на съдебно-медицинска
експертиза и свидетелски показания, че по делото е установено настъпването по време,
начин, място и условия, на описанитe от ищците с исковата молба събития, довели до
смъртта на новороденото им дете З. на 24.04.2015 г.
Въззивният съд е приел за установено, че след полунощ, на 22.04.2015 г., бременната в
деветия месец Н. Г., с настъпил на 20.04.2015 г. термин на раждане, е била откарана от
съпруга си в МБАЛ-Тетевен поради почувствани болки. По нареждане на дежурния лекар д-
р Н. Б. тя била прегледана, но не била приета до започване на работното време, а само
останала под наблюдение. В 8.45 ч. тя била хоспитализирана в АГО с начална родова
дейност, като около 10.00 ч. й била включена система за вливане на лекарствения препарат
„Окситоцин“, последвала и втора, а в 16.30 ч. била приведена в родилна зала с водещ


                                             2
раждането д-р Б.. Като се позовал на изготвената АГО епикриза относно хода на раждането,
въззивният съд възприел изцяло отразеното в нея, а именно, че в 16.45 ч. родилката била с
маточни контракции на 2 мин. х 40 сек., текла система окситоцин, напъвала неефективно,
кратко, през 3-4 мин. В 17.00 ч. след два поредни напъна се установява на монитор трайна
брадикардия на плода до 90 уд./мин. при обективен статус: пълно разкритие, ПОМ, глава,
ангажирана с голям сегмент във входа на таза, незавършена ротация на главата – сутура
сагиталис в I-ви кос диаметър. Поради остро настъпилата асфикция на плода и наличните
задължителни условия за налагане на изходящи коси щипци за бързо родоразрешение, се
наложил форцепс и направила епизиотомия, но поради невъзможност за сключване на
лъжиците, не се упражнила тракция и същите били извадени. ДСТ се забавили до 40
уд./мин. и се взело решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение – извикал се
операционен екип на разположение. Посочено е, че оперативната интервенция е започнала в
17.30 ч., преминала без усложнения и приключила в 19.30 ч., като е изваден жив доносен
плод от женски пол в депресивно състояние с наличие на сърдечна дейност и единични
дихателни движения. Според приложената документация бебето е родено в 17.45 ч., било
поето от педиатър, акушерка и анестезиологичния екип за кардио-пулмонална ресусцитация
и медикаментозна реанимация. Същия ден в 21.45 ч. то е било предадено за транспорт към
Клиниката по неонатология в гр. Плевен, където било прието в 23.15 ч., но въпреки
проведената там реанимация, то починало на 24.04.2015 г. в 12.15 ч. Въз основа на съдебно-
медицинската експертиза, въззивният съд приел също така, че причината за смъртта на
детето З. Г. е непреодолима перинатална асфиксия, настъпила вътреутробно поради недостиг
на кислород до плода, дразнене на дихателния център в ЦНС и последвали дихателни
движения с аспирация на околоплодно съдържимо, вследствие на което са настъпили
метаболитни промени, довели до ацидоза поради включване на анаеробни метаболитни
системи. След родоразрешението, въпреки проведените реанимационни мероприятия,
асфиксията е довела до полиорганна недостатъчност, дисеминирани кръвоизливи и огнищни
некрози на вътрешните органи. Според експертите, в генезата на настъпване на смъртта
участва и черепно-мозъчната родова травма, изразяваща се в масивен субгалеален хематом
и субдурални кръвоизливи. Въззивният съд счел, че майката е изписана от болницата на
27.04.2015 г., като съгласно епикризата е била в добро общо състояние, без оплаквания.
Констатирал е решаващият съд, че с влязла в сила присъда № 100131/ 08.07.2020 г. по внохд
№ 270/2019 г. на ВТАС, д-р Б. тя е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на 22.04.2015 г. в гр.
Тетевен, в АГО при МБАЛ „д-р А. Пешев“ ЕООД – гр.Тетевен, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г., като
дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, е
нарушила чл. 80 ЗЗ във вр. с Правилата за добра медицинска практика – Медицински
стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 19, както следва: глава XI,
т.1.2.10 – парентерално (вътрешно) въвела лекарствен продукт „Окситоцин“ с голяма
концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. и глава XII, т.2.2.5.8 и


                                            3
т.2.2.5.8.8. – не проследила състоянието на родилката Г. и не диагностицирала наличието на
следното нейно АГ състояние „тесен таз и съмнение за пелвифетална диспропорция“, като с
това по непредпазливост е причинила на 24.04.2015 г. смъртта на детето на Г. – З. П. Г..
От показания на свидетелят А. Х. – брат на ищцата, въззивният съд установил, че деня на
раждането по обяд д-р Б. излязла от отделението, казала, че си има работа и ще дойде по-
късно, като се върнала към 15.30 ч. Към 17.15 ч. докато ищецът и свидетелят Х. чакали
пред отделението, санитарка извела сестрата на свидетеля с включената система, с навита до
кръста нощница и гола надолу, с навито парче лигнин между краката, напоено с кръв и от
което течала кръв, и я оставила в общото помещение на болницата. Ищцата трябвало да се
качи с асансьора до операционната на третия етаж. Качили се, като свидетелят Х. я занесъл
на ръце до операционната маса, където чакала д-р Б.. Асансьорът бил в кръв и свидетелят
бил в кръв, а сестра му била много отпусната и му казала: „Бате, умирам, не ме оставяй!“.
След излизането си навън свидетелят срещнал анестезиолога, а слизайки на партера видял
детската лекарка, която влязла в болницата и тичала нагоре по стълбите. След операцията
анестезиологът излязъл и казал, че никога няма да забрави този ден. Въззивният съд приел
за установено от показанията на свид. д-р Н., че бебето се родило в тежко депресивно
състояние, само със сърдечна дейност, без дишане, като не било интубирано, а само
обдишвано. Много късно бебето започнало да диша, но не изплакало чисто. Било поставено
в кувьоз и му се подавал кислород, а след не повече от 2 часа дошъл неонатолог от Плевен,
който го взел с кувьоза. Св. Х., заедно с ищеца, дочакали неонатолога, който излязъл с
бебето на ръце и им казал, че нямал надежди, а по телефона лекарите от Плевен също им
казали, че шансът на детето да оцелее граничи с нула и дори да оцелее, ще има много тежки
увреждания.
Установено е, че д-р Н. Б. и всички участвали при раждането и при последващите
реанимационни дейности лица към датата на процесното събитие, са се намирали в трудови
правоотношения с ответната болница. От характера на медицинската дейност и
нормативната рамка в сферата на здравеопазването, е извел, че добрата медицинска
практика е обща рамка, която изисква предоставената медицинската помощ да е
своевременна, качествена и адекватна. В настоящият случай тя не отговаряла на тези
качествени характеристики като за настъпването на вредата – смъртта на детето поради
асфиксия, довела до полиорганна недостатъчност, влияние оказвали три групи фактори :
основно и най-съществено това са действията/ бездействията, свързани с проведеното
раждане, ръководено от д-р Б., но принос също имали последващата реанимация на бебето и
организацията на работа в лечебното заведение. Въззивният съд счел за неоснователно
възражението на болницата, че нормата на чл. 300 ГПК задължава гражданския съд да
приеме, че д-р Б. не е реализирала виновно и противоправно деяние, в причинна връзка с
което е настъпил вредоносният резултат. Позовавайки се на практиката на ВКС относно
приложението на чл. 300 ГПК (Решение № 177/06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г., I т.o. на
ВКС, Решение № 138/ 03.01.2020 г. по т. д. № 293/2019 г., II т.o. на ВКС, Определение №
60663/23.12.2021 г. по гр.д.№ 404/2021 г.,II гр. о.), според която е допустимо гражданският
съд да приеме друг вид нарушение, което е различно от това по приключилото с


                                            4
оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото
събитие, ако са въведени други фактически действия/бездействия на деликвента, различни
от изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъплението и довело до
вредоносния резултат, въззивният съд е приел, че в случая всички твърдени от ищците
нарушения на д-р Б., предмет на гражданския иск, са различни от нарушенията – предмет на
престъплението, за което е било повдигнато на същата обвинение, по влязлата в сила
оправдателна присъда. Отчетено е в тази насока и отразеното в мотивите на присъдата и на
второинстанционното решение в наказателното производство, направено обсъждане на
наведените от прокуратурата неразпознаване от д-р Б. на състоянието на спешност и
закъснялото решение за извършване на цезарово сечение, но е прието изрично в тези два
акта, че те са били наведени от прокуратурата едва в хода на наказателното производство, не
са били предмет на обвинителния акт, поради което не се обхващат от присъдата.
Въззивният съд изцяло е кредитирал заключението на приетата комплексна съдебно-
медицинска експертиза лекари със специалности по анестезиология, реанимация и
интензивно лечение, специалист по акушерство и гинекология и съдебен лекар. Д-р Б. е
счетено да е нарушила изискванията за качество на медицинската помощ при акушерска
спешност, което нарушение се изразявало в това, че тя не е оценила качествено
 своевременно развитието на родоразрешението – неефективните напъни на родилката,
задържането на плода високо в родовия канал и наличната симптоматика за страданието му,
което довело до забавяне на операцията, не е преосмислила своевременно и адекватно на
обективните данни поведението си, като е приложила неправилно в конкретната обстановка
помощни методи за изгонване на плода, вместо да разпознае състоянието на спешност и да
пристъпил към спешно цезарово сечение по смисъла на § 1, т. 28 б. „б“ от Наредба №
19_22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“,
индикация за което е състояние, застрашаващо живота или здравето на майката и/или плода
в по-голяма степен, отколкото самото цезарово сечение. Самото забавяне да се свика
операционен екип е резултат от късната преценка на д-р Б., а тя е следствие от неизготвен
план и прогноза за раждането, но най-вече неспазване на медицинския стандарт за водене на
раждането. Посочено е, че медицинският стандарт е изисквал непрекъснато и комплексно
диагностично проследяване като на родилката, така и на плода, динамично прогнозиране и
своевременно проследяване и прилагане на адекватна акушерска тактика, което в случая
това не бил спазено: не е извършван мониторинг на детските тонове и честотата и
продължителността на маточните контракции на родилката, липсват данни на хартиен
носител за направени такива и тяхното разчитане в историята на бременността и раждането,
не е направен кардиотокографски запис, а направените два мониторингови записа - в
началото след хоспитализацията, и втори в 16 ч., са неинформативни поради своята
краткотрайност. Според вещото лице д-р З., адекватният мониторинг на плода и на МК
/маточните контракции/ би показал на по-ранен етап наличие на страдание на плода и
нефективността на маточните контракции, че в случая, с оглед разположението на плода и
главата му, не е имало основание за прилагането на форцепс, а опитът за прилагането му е
загубило ценно време, довело и до удължаване на вътреутробното страдание на плода.


                                            5
Въззивният съд прел за доказан и фактът на допуснато нарушение при сформиране на екипа
за извършване на секцио, като в него не е участвал втори оператор, което условие било
задължително съгласно медицинските стандарти, и чиято функция е да подпомага основният
оператор за по-бързото изваждане на плода при цезаровото сечение. В конкретния случай,
според вещите лица З. и Г., ако е имало втори оператор, то бебето би могло да се извади по-
бързо и с по-малко поражения, при отчитане на вече настъпилите увреждания вследствие на
закъснялото секцио. Въззивният съд счел също така, че в причинно-следствения процес за
настъпване на вредоносния резултат участва и лошата организация на работа в лечебното
заведение, изразяваща се в необезпеченост с лекари акушер-гинеколози, в резултат на което
АГО не е обезпечено непрекъснато с лекар-специалист за наблюдение, което вероятно се е
извършвало от акушерки. Опирайки се на приетата експертиза и анализираната
документация е заключил, че графикът на работа на специалистите в болницата не е реален,
а напасван, като някои от назначенията на лекари с такава специалност будели съмнения за
фиктивност.
Позовавайки се отново на приетата по делото експертиза, въззивният съд заключил също, че
макар смъртта на бебето на ищците основно да се дължи на действията и бездействията в
процеса на раждане, тя се намира в причинно-следствена връзка и с неизвършването на
спешна и правилна реанимация на новородено в критично състояние, забавянето на каквато
отново е последица от несвоевременни действия на водещия раждането д-р Б. и на
присъствалите педиатър д-р Н. и анестезиолог д-р К. да се приведе новороденото в
специализирана структура-клиника по неонатология за провеждане на екстензивна
реанимация, доколкото болницата, поради статута си на лечебно заведение с най-ниско ниво
на компетентност, не е задължена да има специалист-неонатолог. В случая осигуряването на
транспорт до специализираната клиника в гр.Плевен е забавено с 4 часа, при изискването по
стандарт това да стане в първия час от установяване на критичното състояние. Установено е
още от заключението на вещите лица, че въпреки проведените от д-р Н. и д-р К. първични
реанимационни действия на новороденото, които са в кръга на тяхната компетентност и са
приложени според техните умения и липса на опит с реанимация на новородени, то е
забавена квалифицираната реанимация. Няма данни до транспортирането на новороденото
до гр.Плевен да е искана спешна консултация с неонатолог чрез ЦСМП, каквато е
обичайната практика, на новороденото не са приложени интравенозни медикаменти, не е
провеждан мониторинг на жизнените му показатели, и не са прилагани други действия,
характерни за квалифицирана дължима реанимация - апаратна вентилация, за която
болницата е разполагала и с нужната апаратура, и която квалифицирана реанимация, ако
беше приложена на новороденото своевременно, би дало по-добра прогноза за физическото
му възстановяване. Прието е, че забавянето на дължимата реанимация е довело до
задълбочаване на проблемите и е намалило шансовете за включване на компенсаторните
механизми на организма, съответно за физическото възстановяване, макар според д-р Г. да
не е могло да се отрази на вече получените от новороденото неврологични увреждания.
По отношение размера на обезщетението второстепенният съд, като се е позовал на
Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, и съдебната


                                            6
практика по сходни случаи, както и свидетелските показания във връзка с търпените от
ищците вредоносни последици, е приел, че вследствие смъртта на очакваното и желано от
тях дете те са претърпели изключителни душевни страдания. Начинът и обстоятелствата, при
които са настъпили вредоносните последици допълнително са травмирали съзнанието им
като поради нормалния ход на бременността ищците са били напълно психически
неподготвени за трагичния изход. Независимо, че тази травма има трайни последици –
болката от загубата на дете е непреодолима и остава за цял живот, макар и с намален
интензитет във времето, въззивният съд прел, че доколкото смъртта на бебето е настъпила
непосредствено след раждането, двамата родители не са имали възможност да изградят една
трайна емоционална връзка с него, каквато се формира в процеса на отглеждане и
възпитание на детето. И двамата са били много млади към датата на вредоносното събитие –
на по 23 г., и три години по-късно са станали родители на друго дете, което безспорно не
може да замести изгубеното, но ги е направило щастливи, дали са му обичта си и са му
посветили грижите си.
За определяне на справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е отчел и
икономическите условия в страната към 2015 г., към който момент минималната работна
заплата е 380 лв., а средната такава - 880 лв., съответно и нивата на застрахователно
покритие, като и трите показателя към подаване на исковата молба са се увеличили, но това
увеличение не е критерий за определяне размера на обезщетението, а меродавни са
показателите към момента на деликта, тъй като обезщетението следва да репарира
причинената вреда, а не да повишава стандарта на живот на пострадалия. Съответно за
майката е приел, че обезщетението трябва да е в по-висок размер от този за бащата, поради
по-големия интензитет на нейното страдание, тъй като за кратко животът й и този на
носеното от нея дете, е бил свързан по един уникален, интимен начин, създаващ между тях
особена емоционална близост. Така е приел, че определените от първоинстанционния съд
размери от 60 000 лв. за майката и 50 000 лв. за бащата се явяват справедливо обезщетение
за вредите им от загубата на детето, и оплакванията им за това, че размерите са занижени,
са неоснователни, също и това за съпоставянето на тези размери с определеното на д-р Б.
обезщетение по реда на ЗОДОВ, доколкото се обезщетяват различни по вид вреди, като това
по ЗОДОВ е и за продължителността на наказателното производство. Съответно върху
сумите в полза на ищците е присъдена и законната лихва от деликта - 24.04.2015 г.,
доколкото възражението на ответника за погасяване вземането за лихви по давност не е
направено в срока по чл.131 ГПК, а едва с въззивната жалба, и е преклудирано.
По въпроса, по които е допуснато касационното обжалване :
В задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68
год., така и във формираната при действащия ГПК в съответствие с тях практика на ВКС,
обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 1 от
26.03.2012 год., по т.д. № 299/2011 год. на ІІ т.о., № 202 от 16. 01.2013 год., по т.д.№
705/2011 год. на ІІ т.о.; № 25 от 17. 03. 2010 год., по т.д.№ 211/2009 год. на ІІ т.о., №
749/2008 г., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. и много др., понятието „справедливост” по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно


                                           7
съществуващи обстоятелства, поради което всякога е свързано с преценката на конкретната
фактическа обстановка и при съобразяване на общественото разбиране за справедливост на
даден етап на развитие на самото общество, Поради това, за да удовлетвори въведения от
законодателя     критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетението за
възмездяване претърпените от непозволено увреждане морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Съответно дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се
определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата
е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на
деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
Горните разрешения се споделят от настоящия касационен състав. Решението е постановено
в отклонение от тях и се явява частично неправилно, тъй като не е отчетена в пълнота, с
оглед доказателствения материал по делото, нанесената на ищците тежка психологическа
травма от непредвидено настъпилата смърт на тяхното първородно дете, в която насока са и
оплакванията на касаторите - ищци. При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен
характера, интензитета и продължителността на търпените от ищците към датата на деликта
и след това душевни болки и страдания. Възрастта на починалото дете и на всеки от
ищците, както и обстоятелството, че ищците след процесния случай имат друго дете, не
изчерпват съдържанието на връзката между всеки от ищците и починалото им първо дете. В
практиката на ВКС е изяснено, че възрастта на починалия, както и възрастта на преживелия
и претендиращ обезщетението родственик, не съставлява самостоятелен критерий при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта, доколкото обезщетението
за неимуществени вреди е съизмеримо с емоционалните и психологически аспекти на
страданието / така решение № 178/12.11.2013 г. по т.д. № 458/2012 г. на І т.о. на ВКС,
решение № 205 по т.д. № 218/2010 г. на ІІ т.о., решение по т.д. № 1919/2014 г. на І т.о./. Съдът
е длъжен да съобрази естеството на обстоятелствата, от значение за размера на вредата, като
се ръководи не само от буквалното им настъпване, но и от житейската логика и опитните
правила. Така значението на човешки презумираното очакване на първото желано дете в
семейството и на бъдещото родителство, които са самостоятелна ценност за всеки от
родителите, не са били отчетени от съда като фактор, отразяващ се върху интензитета на
търпяното непреодолимо страдание на всеки от двамата родители, който интензитет не се
влияе от липсата на продължително съвместно съжителство между родител и дете. Тежестта


                                               8
на преживяванията на всеки от ищците от внезапната смърт на новороденото им първо дете,
съчетано в начина на провеждане на самото раждане и причините за настъпилата смърт на
бебето - при това мъчителна според описанието на вещите лица, са с не по-малка тежест от
психо-емоционалната травма при загуба на отглеждано в по-продължителен период от време
дете, поради което невъзможността ищците да установят дълга емоционална връзка с
починалото им дете неправилно не е оценена през призмата именно на конкретното
проявление на вредоносния резултат. Загубата на дете обичайно се възприема като най-
тежката травма за родителя, която се преживява през целия живот на родителя, макар и да се
притъпява с времето. От свидетелските показания е установено, че и двамата родители са
приели много тежко вестта за смъртта на бебето, бащата като човек бил по-мълчалив,
задържал цялата болка в себе си, сринал се, когато се връщал от Плевен и по пътя държал
кашончето с трупа на бебето в ръцете си. Майката Н. приемала успокоителни, постоянно
мислела за самоубийство, съпругът й се страхувал да я остави сама, защото я намерил на
тавана – искала да се самоубие. Година след случилото в продължение на 3 месеца тя
посещавала психолози в гр. София, установено и от служебна бележка от 19.04.2016 г.,
издадена от психотелесен терапевт. Страхувала се и от втора бременност.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определеното от
въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците се явява занижено
по размер. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размерите, предмет
на настоящето обжалване, а именно 90 000 лв. за ищцата, и 80 000 лв. за ищеца, ведно със
законната лихва от датата увреждането – 24.04.2015 г. до окончателното плащане.
Обезщетението за майката се определя в по-висок размер спрямо това за бащата, поради по-
големия интензитет на нейното страдание, тъй като макар и за кратко, животът й и този на
носеното от нея дете, е бил свързан по един уникален, интимен начин, създаващ между тях
особена емоционална близост, както правилно е било отчетено това обстоятелство и от
въззивния съд. Уважаването на иска на всеки от ищците в по-малък размер би довело до
несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди (за които е
установена причинна връзка с деликтна медицинска дейност и времевия й период) и
несъобразяване с обществения критерий за справедливост, вкл. със съдебната практика по
дела за обезщетяване неимуществени вреди от смърт, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезщетение на неимуществени вреди от един и
същи вид / присъждани обезщетения за причинена смърт, настъпила от 2012 г. нататък, се
определя в практиката на съдилищата за преживял пряк роднина от първа степен, в размери
обичайно около и над 100 000 лв./. Въззивното решение следователно се явява постановено
в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл.281, т.3, ГПК.
Естеството на порока не налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане,
делото е изяснено от фактическа страна, не се налага събиране на нови доказателства,
поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция по
аргумент от чл.293, ал.3 ГПК, като на всеки от ищците се присъди разликата между
определеното с въззивното решение обезщетение за веди от смъртта на детето им, до


                                            9
обжалваните такива в касационното производство.
Неоснователни са оплакванията на касатора-ответник. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна, има обезпечително-гаранционна функция, носи се за чужди виновни
противоправни действия и се поражда при осъществяване на елементите на фактическия й
състав: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, дори и когато не може да се установи кое е съответното лице- работник
или служител при възложителя, от чието поведение / действие или бездействие/ е причинена
вредата. Посочените елементи от фактическия състав на деликта са установени по делото.
Правилно въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства безспорно
установяват обстоятелствата, при които е настъпила вредата, причинната връзка между нея и
противоправното поведение на лица, за които ответната болница отговаря, вкл. и такова по
създадената лоша организация на работата в АГО на болницата. Правилно е оценено от
въззивния съд значението на установените от приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза изискванията на добрата медицинска практика, вкл. и на медицинските
 стандарти по акушерство и гинекология и реанимация, също и организационни такива за
обезпечаване на болницата с необходимия брой лекари на дежурство, които не са били
спазени в случая. Оправдателната присъда спрямо водещата раждането д-р Б. не
освобождава ответната болница за отговорност за други действия/бездействия от същия
лекар, за които не е било повдигнато обвинение на същата, доколкото влязлата в сила
присъда има задължително действия спрямо гражданския съд само за това поведение –
действие и/или бездействие, предмет на обвинителния акт, доколкото само те са били и
предмет на доказване в наказателното производство. Настоящите искове се основават на
други действия и бездействия на д-р Б., които не са били предмет на обвинителния акт.
Отчита се и обстоятелството, че в случая поведението на д-р Б. е само една от комплексните
каузални причини за смъртта на новороденото дете. Установените от вещите лица пропуски
в проследяването на състоянието на плода и родовия процес, в неизискването на
консултация за реанимация на новороденото, довело и до неприлагане спрямо него на
реанимационни действия, които е било възможно да се осъществят с наличната в ответната
болница апаратура, правилно са били съобразени от въззивния съд при установяване на
поредицата от каузални връзки, довели до вътреутробното увреждане на плода и
впоследствие и до леталния изход за новороденото. Вредата в случая е причинена от
съвкупното въздействие на множество вредоносни събития, посочени от ищците, които са и
установени по делото, като поведението на д-р Б. (необхванато от оправдаването й за други
действия/бездействия) е само едно от тях. Всяко едно от тези вредоносни събития, описани
по-горе и обсъдени като такива от вещите лица, закономерно, а не случайно, е довело до
смъртта на новороденото З., и за всяко едно от тях отговорност носи ответната болница като
възложител на медицинската дейност, осъществявана от медицинския и административен
персонал. Поради необходимостта от специални знания, именно заключението на приетата в
настоящия процес съдебномедицинската експертиза е доказателството, което посочва
причините за смъртта на новороденото дете и за което заключения няма данни да не бъде


                                           10
кредитирано като обективно и пълно. Посочените от вещите лица пропуски и бездействия
на длъжностните лица при ответната болница, са противоправни, тъй като не са съобразени
с общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила, методи и норми
за добра медицинска практика, поради което е осъществено нарушение на законова норма с
пряко действие, уреждаща правото на пациента на достъп до своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ (чл. 81, ал. 2, т. 1 Закона за здравето). Ако не бяха допуснати
изброените лекарски и организационни грешки, е имало реален шанс да се предотврати
леталния изход за новороденото. Това обуславя пълната отговорност на ответната болница за
обезщетяване вредите на всеки от ищците от смъртта на новороденото тяхно дете З. на
24.04.2015 г., без възможност отговорността на болницата да се намали, тъй като именно
болницата като възложител отговаря за противоправното поведение на своите служители,
причинило комплексно вредоносния резултат. Не се установява увреждане на плода
вътреутробно, което да се дължи на друга причина, извън лошо воденото раждане.
Ответната страна, върху която лежи доказателствената тежест за установяване на такъв
факт, не е ангажирала доказателства за противното. Обратно, от заключението на вещите
лица е установено, че вътреутробното страдание на плода и последващото му увреждане,
довело и до леталния изход, е в причинна връзка с описаните от вещите лица действия и
бездействия на служителите на ответната болница.
 Не се установява неправилно тълкуване и приложение на процесуалния закон поради
необсъждане на приетите във воденото наказателно производство срещу д-р Б. съдебно-
медицински експертизи. Разпоредбите на гл. ХІV, р. V на ГПК – „Вещи лица“ изключват
процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган и в друго производство – в
досъдебно наказателно производство или съдебно наказателно такова, да се цени в общия
исков граждански процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от
съда, разглеждащ гражданския спор, без да е спазена процедурата по чл. 199 ГПК и без
заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Уредената в ГПК
процедура гарантира освен спазване на принципа на непосредственост (чл.11) , така и
правото на защита на страните (чл.10, чл.11), и дадената им в тази насока възможност да
задават въпроси на вещото лице и да оспорят заключението по предвидения ред. Всички
други събрани релевантни и допустими доказателства са били обсъдени от въззивния съд.
Ето защо не може да се направи извод, че липсва причинна връзка между смъртта на
новороденото дете З. и поведение на служители на ответната болница, нито че са налице
обстоятелства, които да обусловят по-нисък размер на обезщетението от горепосочените
такива, приети от касационната инстанция като справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Не се установяват сочените от касатора-ответник нарушения на материалния и
процесуалния закон в частта, в която въззивния съд е уважил личния иск на Н. Г. за
обезщетение за неимуществени вреди от травмиращо и изключително болезнено водено
раждане и последици от него –усложнения и здравословни проблеми, за сумата 10 000 лв.
Претърпените от ищцата болки и страдания от начина на водене на раждането и
последиците от него за физическото й състояние, са установени не само от показанията на
свидетелите-роднини на ищцата, но и от заключението на приетата СМЕ и от писмените


                                            11
доказателства за нивото на кръвните показатели след раждането. Отчетени са в цялост
всички обстоятелства, относими не само към травматичното раждане и последиците от
кръвозагубата, но и към проявеното унизително извеждане на ищцата в общо пространство
на болницата кървяща и в полугол вид, които в съвкупност сочат, че са били нарушени
правата на ищцата като пациент по чл. 86, ал. 1, т. 10 и т. 12 от Закона за здравето, поради
неполагане на дължимата грижа според медицинските стандарти и добрата медицинска
практика, в нарушения на принципите по чл. 81, ал. 2, т. 1, вр. чл. 79 от Закона за здравето,
за своевременност, достатъчност и качество на оказаната на ищцата медицинска помощ. Не
са налице по делото факти, които да сочат на съмнения при кредитиране показанията на
брата на ищцата за психо-емоционалното й състояние по време на раждането и чувството на
безпомощност, нито тези на другите роднини относно възстановителния процес, като
показанията им се подкрепят от СМЕ и от писмените доказателства за проведените на
ищцата терапии след раждането. Определеният размер на обезщетението от 10 000 лв. се
явява справедлив по смисъла на горепосочените критерии, тъй като е определен при
съобразяване на всички установени по делото обстоятелства за състоянието на ищцата в
неговата цялост, продължителност и интензивност. Въззивното решение в обжалваните от
касатора-ответник части следва да се потвърди.
Съобразно този изход на спора, се определят отново и разноските по делото за всички
съдебни инстанции, съгласно чл. 81, вр. чл. 78 ГПК, включващо и преценка на вече
определените такива като част от касационната проверка за правилност на въззивното
решение, тъй като отговорността за разноските / държавна такса, адвокатско възнаграждение
и др. / са функция от изхода на спора по предявените искове. Спорът по предявените искове
приключва окончателно именно с настоящето решение, поради което касационният съд
следва да ги определи отново за всички съдебни инстанции, като съобрази и направените от
ответника възражения за неправилното им определяне /вкл. и за прекомерност
възнаграждението за адвоката на ищците/ и възражението на адв. К. относно
възнаграждението й за първата инстанция (направени в молбите и частните жалби, подадени
от тях срещу произнасянето на предишните инстанции относно разноските). Това е така,
защото разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е приложима за всяка съдебна инстанция, а не само
за тази, в която е уважен иска или е увеличен частично уваженият му размер. Ответникът
следва да заплати държавна такса съгласно чл. 78, ал. 6, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК върху частта от
предявените от всеки ищец искове, уважени от касационната инстанция, вкл. и за въззивното
и касационното обжалване, така : общо 2400 лв. (2 х 1200 лв.), по сметка на
първоинстанционния съд ОС-Ловеч, 1200 лв. (2 х 600 лв.) по сметка на въззивния съд АС-
В.Търново, и само 600 лв. по сметка на ВКС. Останалата част от 600 лв. държавна такса е
внесена по сметка на ВКС от ищеца Г., поради което на него се дължи тази сума от ищеца.
Според изхода на спора, дължимите на ответника от ищците разноски за първата инстанция
следва да се намалят на 1856 лв. съразмерно отхвърлената част от исковете, което налага
отмяна на въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното
решение за разноски в полза на ответника за разликата над 1856 лв. до 2917 лв.
Адв. К. като пълномощник на всеки от ищците, е осъществявала тяхното процесуално


                                             12
представителство и защита във всяка съдебна инстанция безплатно, и на нея се дължи
възнаграждение от загубилата спора насрещна страна, също за всяка съдебна инстанция. В
хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв, възнаграждението на адвоката се определя от съда според
уважените размери на исковете на всеки от ищците - чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС, при което не се изисква списък по чл.80 ГПК (такъв се изисква, когато страна в
процеса е направила разноски в хода на делото, каквито липсват при оказване от адвокат на
безплатна правна помощ). Според практиката на ВКС /определение № 4235/29.06.2024 г. по
гр.д. № 236/2024 г., ІІІ г. о., и др. / при обективно съединени искове, предявени с една обща
искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете
поотделно, но в хипотезата на субективно предявени искове това правило се съобразява с
начина на съединяване на исковете. В доразвитие на горното, в хипотеза на субективно
съединяване на искове за вреди от деликт, се приема, че между страните и защитаващия ги
един и същи адвокат при условието на безплатна адвокатска защита по чл.38 ЗАдв, са
 налице са две/или повече/ самостоятелни мандатни правоотношения, със самостоятелен
предмет на защита, макар само за процесуална икономия исковете да са предявени в общо
производство. Не е налице презумпция за еднаквост на дължимата защита при подобно
кумулиране на искове, обективно всеки от ищците носи тежестта за доказване на
собствените си вреди, макар в причинна връзка с общи с другите ищци, правопораждащи за
правото му на обезщетение, факти, като начина на осъществяване на защитата от адвоката /
с обща искова молба, отговор или жалба/ не се отразява върху начина на определяне на
възнаграждението по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно според материалния
интерес по всеки отделен иск. Процесуалната икономия при предявяване на самостоятелни
искове, в общо съдебно производство, законодателят не е обвързал с изрични норми –
отклонение от общия ред за определяне на отговорността за разноски (определение №
1382/20.12.2023 г. по ч.т.д. № 1774/2023 г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него други
определения на ВКС). В случая процесуалното положение на ищците не сочи на необходимо
другарство, което би могло да обуслови различна преценка. Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде определено според
предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото и обем
на извършената работа. Според изхода на спора, на адв. К., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв,
ответникът дължи още възнаграждение над определеното с въззивното решение за първата и
за въззивната инстанции. Възнаграждението за адв. К. за първоинстанционното
производство следва да се завиши над минималните размери, определени за всеки иск по
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС (както правилно е направил и въззивния съд), тъй като
именно първоинстанционното производство е това, в което се провежда събирането на
доказателствата, поради което и в него се осъществяват значителните по обем процесуални
действия на пълномощника на ищците. Делото се отличава със значителна фактическа и
правна сложност с оглед както обема обстоятелства, установяването на които е в
доказателствена тежест на ищците, така и с оглед правното изясняване значението на всяко
от тях за установяване елементите от фактическия състав на деликта и отговорността на
ответника като възложител на работа, от която са настъпили вреди, в която насока - за


                                             13
възможността на съда да определи адвокатското възнаграждение над минималните размери
по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, и адв. К. се е позовала с частната си жалба до въззивния
съд относно възнаграждението й за първата инстанция. Или на адв. К. се дължи от
ответника възнаграждение за първата инстанция съразмерно на уважените размери на
исковете на всеки ищец от смъртта на новороденото (90 000 лв. и 80 000 лв.) спрямо
предявените такива, определено възнаграждението по изложените по-горе съображения в
завишени размери спрямо минималните по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС в редакцията към
ДВ, бр.68/31.07.2020 г., така : 3100 лв. за защита на ищцата (при минимален такъв 2947,50
лв.) и 3000 лв. за ищеца (при минимален такъв 2824 лв.). След приспадане на определените с
въззивното решение суми съответно 2500 лв. и 2000 лв., остават дължими още 600 лв. и
1000 лв., или общо 1600 лв., а с ДДС възлиза сумата на 1920 лв. за доплащане за защита на
двамата ищци за първата инстанция (за адвоката има доказателство за регистрация по ДДС).
Определеният с въззивното решение допълнителен размер за първата инстанция от 572 лв.
съразмерно на частично уважения личен иск на ищцата Г., е в минималния такъв по
посочената наредба, адв. К. не е оспорила този размер, нито отказът на въззивния съд да й
присъди допълнително възнаграждения за повече от 2 открити съдебни заседания в първата
инстанция, поради което на същата не се следват повече разноски за първата инстанция.
За въззивната инстанция минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки от
уважените искове за вреди от смъртта на новороденото (90 000 лв. и 80 000 лв.) и по личния
иск на ищцата (10 000 лв.), определено в минимален размер според редакцията на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС в редакцията към към ДВ, бр.88/4.11.2022 г.
(аналогично и въззивният съд е определил възнаграждението за въззивната инстанция в
минимален размер по наредбата), е така : 8505 лв. с ДДС /7087,50 лв./ + 1220 лв. с ДДС за
защита по исковете на ищцата, и 8304 лв. с ДДС /6920 лв./ за ищеца, общо 18029 лв. с ДДС.
Разликата между последната и определената от въззивния съд за въззивното производство в
размер на общо 13 340 лв. с ДДС, или 4689 лв. с ДДС, е сумата за доплащане за въззивното
производство върху увеличените размери на исковете на двамата ищци от смъртта на бебето
им. Тези размери, обаче, независимо от съобразяване с положените от адвоката на ищците
процесуални действия по подаване на въззивна жалба и отговор по жалбата на насрещната
страна, със съответната обосновка, се явяват прекомерни, предвид характера на въззивното
производство, липса на нови процесуални действия по доказателствата, и направеното от
ответника възражение за прекомерност и несправедливост (направено с частната жалба
срещу въззивното определение по чл.248 ГПК, по която е образувано отделно частно
гражданско дело пред ВКС). По аргумент от задължителното за българските съдилища
решение по дело № С-438/22 на СЕС, при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2
ЗАдв, съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. (в редакцията към м. август –
септември 2023 г.), защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС
в смисъла, разяснен от СЕС, поради което касационната инстанция намира, че адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се редуцира с 1/3, или определената от
въззивния съд сума 13430 лв. - 4446,67 лв. остава 8893,33 лв., а тази за доплащане за
въззивната инстанция 4689 лв.-1563 лв. остава 3126 лв. (всички суми са с вкл. ДДС). Така


                                           14
разликата над сумата от 8893,33 лв. с ДДС до определената такава от въззивния съд за
въззивното производство общо 13 340 лв. с ДДС, се явява недължима, което налага отмяна
на въззивното решение за тази разлика. Съответно остава сумата 3126 лв. с ДДС за
доплащане с настоящето решение за адвокатско възнаграждение за защита на двамата ищци
за въззивната инстанция.
За касационното производство ответникът също дължи на адв. К. възнаграждение по чл.78,
ал.1 ГПК според общо защитимия и обжалваем интерес в това производство (90 000 лв. и 10
000 лв. за ищцата, и 80 000 лв. за ищеца), за които размери частично предявените им искове
се явяват уважени като краен резултат, определено в минимален размер по чл.7, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС в редакцията към ДВ. бр.14/18.02.2025 г. ,
така : 8250 лв. за защита на ищцата и 7050 лв. за защита на ищеца, общо 15 300 лв., а с ДДС
сумата възлиза на 18 360 лв. Съставът на ВКС намира, че няма основание възнаграждението
на адвоката на ищците за касационната инстанция да се определи под минималните размери
по наредбата. Макар съдът не е обвързан от минималните размери по посочената наредба
съгласно решението по дело № С-438/22 на СЕС, настоящият касационен състав ги приема
като ориентир за преценка справедливия размер на разноските, който да се възложи на
загубилата страна - в случая на касатора-ответник, при съобразяване със поставените
завишени изисквания към ролята на адвоката пред касационната инстанция, изведени от
задължителното подписване от адвокат и на отговора чл. 287, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ГПК, с
конкретната фактическата и правна сложност на спора, с необходимостта от надлежно
обосноваване както на касационната жалба на ищците с изложение към нея, така и на
отговора по касационната жалба на насрещната страна (което е реално осъщественото от
адв. К.), реализиране и на двете фази на касационното производство с участие на адвоката.
Определените с настоящето решение суми се превалутират съгласно ЗВЕРБ, така : 1/ на
всеки от ищците допълнително обезщетение в размер на по 15 338,76 евро (равностойност
на 30000 лв.), 2/ на ОС-Ловеч 1227,10 евро (равностойност на 2400 лв.), на АС-В.Търново
613,55 (равностойност на 1200 лв.), на ВКС 306,78 евро (равностойност на 600 лв.), на
ищеца Г. 306,78 евро (равностойност на 600 лв.), 3/ на адв. К.: за доплащане за първата
инстанция 981,68 евро (равностойност на 1920 лв.), за доплащане за въззивната инстанция
1598,30 евро (равностойност на 3126 лв.), и за касационната инстанция 9387,32
евро(равностойност на 18 360 лв.). Ответникът няма право на разноски с оглед изхода на
спора, над горепосочените такива за първата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, съставът на първо отделение
на Гражданската колегия на ВКС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 98/ 01.06.2023 г. по в.гр.д. № 61/ 2023 г. на АС- Велико
Търново, В ЧАСТИТЕ, в които, в резултат на потвърждаване първоинстанционното решение
№ 169/28.09.2022 г. по гр.д. 108/2021 г. на ОС-Ловеч, са отхвърлени исковете на Н. И. Г. и П.
А. Г. срещу „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от
смъртта на новороденото им дете З., така : за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. на Н. И.


                                             15
Г., за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. на П. А. Г., осъдени са ищците да платят на
ответника разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1856 лв. до 2917
лв., и е осъден ответника да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение за защита пред
ВТАС за разликата над 8893,33 лв. до 13 340 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, ЕИК 110502867, на основание чл.49 ЗЗД
да заплати по 15 338,76 евро (равностойност на 30 000 лв.) на всеки един от ищците Н. И. Г.
ЕГН [ЕГН] и П. А. Г. ЕГН [ЕГН], за обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на детето им З. Г., настъпила на 24.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумите от 24.04.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 98/ 01.06.2023 г. по в.гр.д. № 61/ 2023 г. на АС-
Велико Търново, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на П. П. А. Г. разноски за касационното производство 306,78 евро (равностойност на 600
лв.).
ОСЪЖДА „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
разноски за държавна такса, така : на ОС-Ловеч сумата 1227,10 евро (равностойност на 2400
лв.), на АС-Велико Търново сумата 613,55 (равностойност на 1200 лв. ), и на ВКС сумата
306,78 евро (равностойност на 600 лв.).
ОСЪЖДА „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, на адв. П. Д. К., № 1500501310, следните суми за адвокатско възнаграждение :
доплащане за първата инстанция сумата 981,68 евро (равностойност на 1920 лв.), доплащане
за въззивната инстанция сумата 1598,30 евро (равностойност на 3126 лв.), и за касационната
инстанция сумата 9387,32 евро (равностойност на 18 360 лв.).
Решението е постановено при участието на д-р Н. Т. Б. - трето лице помагач на страната на
ответника „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            16