Обезсилване на решения поради нарушение на родовата подсъдност при иск за неоснователно обогатяване

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 148
                          гр. София, 10.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Тотка Калчева
                            Членове:     Анжелина Христова
                                         Никола Чомпалов

като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело
№ 20258002902131 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
   Производството е по реда на чл. 290 ГПК. По касационна жалба на К. И. С.
е допуснато касационно обжалване на решение № 3182/23.05.2025 г. на СГС,
IV-В състав, по в.гр.дело № 8563/23 г., с което е потвърдено решение №
8945/29.05.2023 г. по гр. д. № 47807/2022 г. на СРС, 36 с-в, за осъждането на
К. И. С. да заплати на "Юробанк България" АД на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД сумата от 37 044,66 лв., представляваща принудително
събрана по изп.дело № 2753/2019 г. на ЧСИ Милен Бъзински без основание
сума по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 49117/2015 г. на СРС, 120 с-в.
В касационната жалба са повдигнати доводи за неправилност на обжалваното
решение, произтичаща от допуснати от въззивния съд процесуални нарушения
- необсъждане на събраните по делото доказателства и липсата на мотиви по
съществени елементи от спорното правоотношение, както и поради
противоречие с приложими материалноправни норми. Сочи се, че
обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
което представлява процесуално нарушение при условията на чл.12 ГПК.
Навежда се довод, че въззивният съд не е отчел неравноправността на клаузата
на чл.6 ал.2 от процесния договор, която прехвърля целия риск /лихвен и
валутен/ в тежест на потребителя по договора за банков кредит. По отношение
на тази клауза се поддържа, че тя е толкова неясна, че не позволява да се
направи извод за валутата на кредита и по какви критерии тя може да се
променя. Сочи се, че потребителят няма информация за съществените условия
на договора - дали и каква по размер сума в шв. франкове ще претендира
банката, както и каква левова равностойност трябва да плати длъжникът за

                                     1
погасяване на задълженията. Твърди се, че по отношение на процесната клауза
е постановено влязло в сила решение по гр.дело № 49117/15 г. на СРС, с което
е прогласена за нищожна. Постановено е и решение по в.гр.дело № 752/24 г.
на САС, с което изцяло е прогласен за нищожен договорът за кредит, поради
което настоящото производство е следвало да бъде спряно на основание
чл.229 ал.1, т.4 ГПК. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение и
да се отхвърли предявеният от "Юробанк България" АД иск.
     Ответникът "Юробанк България" АД е подал отговор, с който оспорва
касационната жалба. Изложени са съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, защото по делото е установено, че по издадения
в полза на ответника по иска /касатор/ изпълнителен лист два пъти е била
платена сумата от 37 044,66 лв. За извършеното от ищеца плащане са
представени платежни документи по чл.305 ТЗ, а за факта на заверяване на
сметката е изслушано заключение на ССЕ. В хода на устните състезания се
поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по допустим иск, защото
исковата молба е била уточнена, а по отношение на нейната редовност не са
били повдигнати възражения пред двете инстанции.

   Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл.2-ро
ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
       Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на
страните и в изпълнение на служебните си задължения, настоящият състав на
касационния съд намира, че обжалваното решение е недопустимо.
   С подадената от "Юробанк България" АД искова молба се иска връщане на
сумата от 37 044,66 лв., получена от ответника С. без основание, тъй като по
един и същ издаден в негова полза изпълнителен лист дължимата от ищеца
сума от общо 37 044,66 лв. е била платена два пъти - чл. 55, ал. 1, предл. 1 -во
ЗЗД. Претендираната с иска сума от 37 044,66 л в . съгласно уточнителната
молба от 28.04.2022 г. представлява сбор от присъдените с изпълнителен лист
по гр.д. № 49117/2015 г. на СРС, 120 с-в, суми – 1785,28 шв. франка /
недължимо платени анюитетни вноски през периода 04.04.2008 г. - 18.10.2012
г. по договор за потребителски кредит HL 35735/04.04.2008 г./; 1,29 шв.
франка /платена в повече сума за такси за управление/; 6414,73 шв. франка
/надплатена сума, получена след превалутиране от шв. франкове към ЕВРО/;
10 160,06 лв. /съдебни разноски, от които 4410,05 лв. - разноски пред СРС, 800
лв. - разноски пред СГС, 2400 лв. - разноски пред СГС, 300 лв. - разноски пред
ВКС, 2250 лв. - разноски пред ВКС/.
       Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
обстоятелства са, че ответникът без основание се е обогатил със сумата от
37 044,66 лв. - равностойност на 19585,04 шв.франка, защото след
образуването по молба на ответника на изп.дело № 201983880402753 на ЧСИ
Милен Бъзински ищецът като длъжник в срока за доброволно изпълнение е
превел на 12.07.2019 г. по банковата сметка на ответника /взискател/
процесната сума чрез две банкови бордера – с бордеро № 2902397 са
преведени 1785,28 шв.франка, 6414,73 шв.франка и 5611,79 шв.франка, а с

                                       2
бордеро № 2902385 е преведена сумата от 5773,45 шв.франка - за погасяване
на присъдените с изпълнителния лист разноски. Според ищеца извършените
от него на 12.07.2019 г. доброволни плащания по банковата сметка на
ответника /взискател/ погасяват задълженията по изпълнителния лист, но
въпреки това по изпълнителното дело е реализиран принудителен способ –
запор върху откритата в БНБ банкова сметка на ищеца, довел до събиране на
сумата от 37 044,66 л в . на 05.03.2021 г. и превеждането й от съдебния
изпълнител на взискателя /ответник/. Така ответникът се е обогатил без
основание със стойността от 37 044,66 лв., защото един път е получил по
своята банкова сметка сумата 19585,04 шв.франка – чрез доброволните
плащания на ищеца от 12.07.2019 г., а вторият път е получил сумата от
37 044,66 лв., преведена му от съдебния изпълнител след реализиране на
наложения върху банковата сметка на ищеца запор. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 37 044,66 лв., която е получил
без основание в резултат на принудителното й събиране по изпълнителното
дело, а при условията на         евентуалност се претендира сумата като
равностойност на 19585,04 шв.франка – получена без основание по
доброволните плащания, ако правомерно е събрана по изпълнението сумата
от 37 044,66 лв.
    При така повдигнатите от ищеца фактически твърдения настоящият състав
на касационния съд намира, че в случая е предявен един иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е с цена от 37 044,66 лв.
Фактическите и правни основания на заявената в размер на 37 044,66 лв.
претенция са общи и съвпадат, независимо от това каква част от процесната
сума е недължимо платена като главница, като лихва и като разноски. Налице
е идентичност на въведените от ищеца като основание на иска за цялата сума
фактически обстоятелства - погасяване чрез доброволни плащания на
задълженията по изпълнителния лист, поради което касационният съд намира,
че начинът на формиране на размера на претендираната сума няма значение за
предмета на спора и за преценката колко на брой искове са предявени. По
твърдения на ищеца към момента на получаване от ответника на процесната
сума, преведена му от съдебния изпълнител, задълженията по изпълнителния
лист в размер на общо 37 044,66 лв. са били вече погасени чрез доброволните
плащания от 12.07.2019 г. От тези фактически твърдения следва изводът, че в
случая става въпрос за едно вземане за неоснователно обогатяване, което е
предмет на един иск по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД.
       Касационният съд намира, че намерението на съдебния изпълнител
преведената от него в полза на ответника събрана чрез запора сума да
послужи за погасяване на множеството задължения по изпълнителен лист, не
може да бъде основание за възникване на множество искове по чл.55 ал.1,
предл.1-во ЗЗД. След като се твърди, че към момента на получаване от
ответника на преведената му от съдебния изпълнител сума не са съществували
задължения по изпълнителния лист поради тяхното погасяване чрез
доброволните плащания, то претенцията за връщане на получената без
основание сума 37 044,66 лв. представлява един иск. Претендира се едно и
също имуществено благо, на едно и също фактическо и правно основание.

                                     3
      В случая не може да става въпрос за няколко съединени иска, защото
сумата от 37 044,66 лв. представлява един дълг, произтичащ от едни и същи
правопораждащи факти – липсата на задължения в този размер по
изпълнителния лист поради тяхното погасяване чрез доброволните плащания
и извършеното впоследствие от съдебния изпълнител плащане по сметка на
ответника. В този смисъл е решение № 50118 от 24.09.2024 г. по т.д. №
1186/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, което настоящият състав на касационния
съд напълно споделя. В това решение е прието, че е предявен един иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и цената му е от 39 660,12 лв., след като фактическите
и правни основания на претенцията са общи и съвпадат, независимо каква
част от сумата е недължимо платена като цена за достъп на ел. енергия, и
каква като цена за пренос, когато се твърди, че не се дължат суми за достъп и
з а цена за пренос на ел. енергия по мрежи и съоръжени я, които не са
собствени и поддържани от ответника.
    Следва да се отбележи, че и двете съдебни инстанции са разгледали и са се
произнесли по един осъдителен иск за сумата 37 044,66 лв.
   С оглед цената на иска и императивните правила за родовата подсъдност -
чл. 104, т. 4 ГПК, касационният съд намира, че компетентен да разреши спора
е СГС, действащ като първа инстанция по дела, подсъдни на окръжен съд . На
основание чл. 270, ал. 2 ГПК решението на СРС е недопустимо и тъй като
този порок не е отстранен от въззивния съд, неговото решение също е
недопустимо и подлежи на обезсилване. По въпроса за родовата подсъдност
на делото е постановено определение по чл.121 ГПК на САС по ч.гр.д. №
1822/22 г., което не обвързва касационния съд в настоящото производство.
    При констатирана недопустимост на въззивното решение касационният съд
намира, че не следва да излага съображения по въпроса кое от процесните
плащания води до погасяване на задълженията по изпълнителния лист, както
и по въпроса за правомерността на извършеното от банката „служебно“
погасяване на задълженията на ответника за вноски от 10.10.2012 г. до
10.06.2017 г., за което е послужила постъпилата на 12.07.2019 г. по неговата
сметка сума от 19 585,04 шв.франка по доброволните плащания.
      Делото следва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния
първоинстанционен съд, а именно – СГС. По отношение на разноските за
настоящата инстанция следва да се приложи нормата на чл. 294, ал. 2 ГПК.
    Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, съставът на Вър ховния
касационен съд Търговска колегия, Първо отделение

                                 РЕШИ:

     ОБЕЗСИЛВА решение № 3182/23.05.2025 г. на СГС, IV-В състав, по
в.гр.дело № 8563/23 г. и потвърденото с него решение № 8945/29.05.2023 г. по
гр. д. № 47807/2022 г. на СРС, 36 с-в.
      ИЗПРАЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд като


                                      4
първа инстанция.

   Решението не подлежи на обжалване.

                                        Председател: _______________________

                                           Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                  5