Разглеждане на възражение за прихващане при иск за командировъчни пари

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 100
                                гр. София, 12.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                                  Председател: Жива Декова
                                  Членове:     Александър Цонев
                                               Дора Михайлова

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело
№ 20258002101789 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мира М Транс“ ЕООД, представлявано от адв. Ст. С.,
срещу Решение № 43 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 589/2024 г. на Окръжен съд – Стара
Загора, с което след като е потвърдено Решение № 346/21.06.2024 г. по гр. д. № 1436/2023 г.
по описа на Районен съд – Казанлък в осъдителната му част, касационният жалбоподател е
осъден да заплати на С. С. Ш. на основание чл. 215 КТ 4 424, 63 евро, равностойни на 8 653,
82 лева – неизплатени командировъчни за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2023 г., до окончателното погасяване на задължението.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения
на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се отказа на
въззивния съд да се произнесе по направеното с отговора на исковата молба и поддържано
във въззивната жалба евентуално съдебно възражение за прихващане. Искането е за отмяна
на въззивното решение и отхвърляне на иска.
В съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация не се явява и не се представлява.
По настоящото дело e установено, че страните били обвързани от действието на трудов
договор за длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“, както и че
в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. ищецът бил командирован извън страната и
фактически извършил възложените му от работодателя превози на товари до различни

                                             1
държави членки на ЕС. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, считано от 28.02.2023 година. По делото за безспорен между страните бил
обявен и фактът, че след завръщане в страната ищецът представил на работодателя отчети за
извършената работа. Въззивният съд приел, че в полза на ищеца възникнало вземане за
командировъчни пари за 2022 година.
При разрешаване на правния спор между страните Окръжен съд – Стара Загора посочил, че
основният спорен въпрос се свежда до възможността неотчетеният от служителя разход за
гориво да бъде съобразен при определяне размера на дължимите за 2022 г. командировъчни
пари. Позовал се e на чл. 31, ал. 1, вр. Приложение № 3 НСКСЧ, съгласно който персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки - 50 евро на ден за
шофьори при единична езда, в която хипотеза попадал и настоящият случай, и 45 евро при
двойна езда. Въз основа на приетото по делото и неоспорено от страните заключение към
съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в производството пред районния съд,
въззивната инстанция обосновала извод, че през 2022 г. ищецът бил в командировка общо
280 дни, като дължимата от работодателя сума за командировъчни била 14 000 евро
(280х50). От тази сума ответникът платил на ищеца 9 575, 37 евро (18 727, 79 лева), а
неплатеният остатък бил 4 424, 63 евро (8 653, 82 лева). Съгласно заключението
работодателят начислил в тежест на ищеца суми за необосновано разходвани средства, които
приспаднал от вземанията му за командировъчни пари. Общата стойност на тези разходи
била 4 929, 88 евро, разпределени по пера, както следва: 1/. 4 287, 18 евро – преразход на
гориво; 2/. 288 евро – за увредени гуми; 3/. 277, 70 евро – отчети по аванси; 4. 77 евро– курс
АДВ (квалификация). Въззивният съд кредитирал изцяло заключението на вещото лице като
компетентно и добросъвестно изготвено. Посочил е, че в хода на първоинстанционното
производство процесуалният представител на ответника не оспорил заключението, а едва
във въззивната жалба навел възражение срещу обосноваността на фактическите изводи на
вещото лице и поискал изготвяне на допълнителна експертиза, което искане окръжният съд
оставил без уважение като несвоевременно отправено.
За неоснователно намерил позоваването на касатора на чл. 36 и чл. 40 НСКСЧ, посочвайки,
че съгласно чл. 39 НСКСЧ командированото лице следва да представи отчет за
изразходваната валута, а според чл. 40 НСКСЧ командировани лица, които виновно не са
изпълнили задълженията си по командировката, възстановяват неправомерно
изразходваните средства. Конкретизирал, че според чл. 36 НСКСЧ предоставянето на
валутни средства за командировка или специализация в чужбина се извършва, ако
командированото лице не дължи валута от предишни командировки или специализации.
Пояснил, че паричните суми по предоставената на ищеца фирмена карта за заплащане на
гориво и други служебни разходи не представляват авансово заплатени на ищеца
командировъчни пари, респ. средства за командировка, по смисъла на НСКСЧ и посочените
по-горе разпоредби от нея, а служебни средства за разходи, свързани с обезпечаване на
пътуването и по-конкретно - за зареждане на гориво. По тази причина счел, че
невключването им в отчета по чл. 39 НСКСЧ не създава възможност за работодателя да ги

                                              2
приспадне от дължимите на работника командировъчни на основание чл. 36 НСКСЧ, респ.
да иска тяхното възстановяване на основание чл. 40 НСКСЧ.
Според въззивния съд преразходът на гориво представлявал имуществена вреда за
работодателя, която следвало да бъде установена по реда, предвиден в чл. 203 и сл. КТ, за да
бъде ангажирана имуществената отговорност на работника или служителя. Допълнил, че
пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - арг. чл. 211 КТ, вр.
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а ограничената - по реда на чл. 210 и сл. от КТ - при спазване на
предходна процедура по издаване от работодателя на заповед. Посочил е, че в тези случаи
предварително удържане на сумата, установена като липса на парични средства, е
невъзможно, а и ответникът нито навел възражения, нито представил доказателства за
надлежното ангажиране на имуществената отговорност на ищеца. Приел още, че
работодателят не е релевирал своевременно възражение за прихващане на твърдяното
вземане, произтичащо от причинените му имуществени вреди, с вземането на ищеца за
командировъчни, макар въззивната жалба и молбата до въззивния съд от 21.11.2024 г. да
съдържали твърдения, че управителят на дружеството – работодател разпореждал
неотчетените неправомерно изразходени суми за изразходено гориво да бъдат удържани от
дължимите на ищеца суми за командировъчни. Окръжният съд счел това възражение за
преклудирано, защото било наведено след срока по чл. 131 ГПК едва пред въззивната
инстанция. По тази причина окръжният съд не се е произнесъл по съдебното възражение за
прихващане.
С определение № 4625/16.10.2025 г. касационното обжалване по делото е допуснато на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса възможно ли е да се извърши прихващане с
насрещно неликвидно вземане. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд. Те могат да се въведат за първи път пред
въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Възражението за прихващане може
за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление
за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват
до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта
им. Ако насрещното вземане е спорно, както е в настоящия случай, възражението за
прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция (разяснено е,
че в тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК, който е в сила от
01.03.2008 г.).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с
оспорване на основанието на иска, възражението е евентуално. По него съдът се произнася,
след като отхвърли останалите. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на

                                              3
изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и
провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за
основателна.
Обратно на установеното по делото, въззивният съд е приел възражението на ответника за
съдебно прихващане за преклудирано, защото било наведено след срока по чл. 131 ГПК едва
пред въззивната инстанция. Видно от отговора на исковата молба, подаден в срок,
ответникът, освен че изрично е оспорил ищецът да е представил отчети за изразходваните
средства, дадени му като служебен аванс, е навел евентуално съдебно възражение за
прихващане, поддържайки, че от парите за командировки правомерно е удържал суми за
преразход на гориво. По това възражение, поддържано и във въззивната жалба, окръжният
съд нито е формирал мотиви, нито се е произнесъл.
Правилно въззивният съд е установил, че през 2022 г. ищецът бил в командировка общо 280
дни, като дължимата от работодателя сума за командировъчни била 14 000 евро, от която той
платил само част - 9 575, 37 евро (18 727, 79 лева). Правилни са и изводите на въззивния съд,
че предварително удържане на сумата, установена като липса на парични средства, е
незаконосъобразно с оглед императивните разпоредби от КТ, уреждащи имуществената
отговорност на работниците или служителите за вреди. Щом съдът е приел исковата
претенция за основателна, той е следвало да се произнесе и по направеното от работодателя
при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 4 424, 63 евро за
„преразход на гориво“ – стойност на гориво, за разходването на което ищецът не представил
отчет, установяващ връзка с възложената му работа. Изрично в отговора на исковата молба
основанието на иска е оспорено, като е посочено, че през м. януари 2023 г. работодателят
извършил ревизия на предоставените служебни аванси и паричните средства от служебната
банкова карта, която била на разположение на ищеца по време на командироването, и
установил, че последният дължи връщане на суми за преразход на гориво. Това възражение е
от значение за спорното правоотношение, наведено е в преклузивния срок по чл. 131 ГПК и
е редовно, но е останало необсъдено от въззивния съд, допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на решението на
основание чл. 281, т. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде правна квалификация на
необсъденото възражение за прихващане, да разпредели доказателствената тежест в тази
връзка между страните, като им даде възможност да вземат становище по указанията и
направят доказателствени искания.
На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по исканията на
страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните
инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство, като съобрази
постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г.,


                                             4
ОСГК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
                                          РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 589/2024 г. на Окръжен съд – Стара
Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           5