Прекратяване на изпълнително дело при солидарни длъжници и погасителна давност

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 190
                           гр. София, 21.07.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Камелия Ефремова
                             Членове:     Людмила Цолова
                                          Иво Димитров

при участието на секретаря Александра К. Ковачева
като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско
дело № 20258002901719 по описа за 2025 година
     Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
гр. София срещу решение № 217 от 01.03.2025 г. по в. гр. д. № 2439/2024 г. на
Варненски окръжен съд, потвърждаващо решение № 274 от 31.01.2023 г. по
гр. д. № 4896/2021 г. на Варненски районен съд, с което са уважени
предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че Р. А. Д. от с. Константиново не му дължи
сумите: 24214.10 лв. – главница по договор за банков кредит от 15.05.2009 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда -
26.03.2010 г. - до окончателното погасяване на задължението; 1513.69 лв. –
просрочена редовна лихва за времето от 15.05.2009 г. до 12.01.2010 г.; 1019.76
лв. – просрочена наказателна лихва за времето от 15.06.2009 г. до 25.03.2010 г.
и разноските по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
04.05.2010г. по ч. гр. д. № 4195/2010 г. по описа на Варненски районен съд и са
предмет на изпълнение по изп. д. № 139/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. И., peг.
№ 883.
     В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е

                                      1
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Изразено е несъгласие с извода, че по отношение на ищцата Р. Д. вземанията
по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Според касатора, в
противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК, при преценката за това, дали
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, въззивният съд не е взел предвид изпълнителните действия, извършени
по изпълнителното дело по отношение на другия солидарен длъжник А. Д., в
резултат на което погрешно е приел, че перемпцията спрямо ищцата е
настъпила на 20.05.2012 г. (две години след образуване на изпълнителното
дело) и при липсата на доказателства за други действия, прекъсващи
приложимата в случая 5-годишна давност, вземанията срещу нея са погасени
на 20.05.2017г., т. е. преди подаване на исковата молба.
      Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с
определение № 3621 от 18.12.2025 г. по настоящото дело на основанието по
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „В случай на множество солидарни
длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи
само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това,
че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу
останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е
налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните
длъжници в производството“.
      Ответницата по касация – Р. А. Д. от с. Константиново – моли за
оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по
съображения в писмен отговор от 28.07.2025 г. и писмена защита, депозирана
в съдебно заседание от 18.03.2026 г. Претендира присъждане на разноски по
реда на чл. 38 ЗА.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети
състав, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни
основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема
следното:
     При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за
безспорно, че: В полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по ч. гр. д. №


                                    2
4195/2010 г. на Варненски районен съд, е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните
длъжници Асен Кирилов Джамбазов и Р. А. Желева (Д.) за посочените в него
суми; По молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на
същия изпълнителен лист, на 20.05.2010 г. е образувано изп. д. №
20107120400233 на ЧСИ И. С.; Освен проучване на имуществото и връчване
на призовка за доброволно изпълнение, извършените по делото процесуални
действия спрямо ищцата Р. А. Д. се свеждат до изпращане на запорно
съобщение до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за налагане на запор върху
банковите й сметки; По молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от
22.10.2013 г., с оглед сключен между това дружество и „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД договор за цесия, същото е конституирано като взискател по
изп. д. № 20107120400233; С акт на ЧСИ от 17.10.2019 г. производството по
посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК; По молба на взискателя от 17.02.2020 г. е образувано ново изпълнително
дело – изп. д. № 20208830400139 по описа на ЧСИ П. И.; В молбата е
направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата; На
05.02.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, в отговор на което е постъпило уведомление, че по банковата сметка
няма секвестируема наличност, но вземането се признава.
       За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени
предявените от Р. А. Д. искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че процесните вземания не съществуват, въззивният съд е
споделил формирания в него краен извод за погасяване на същите по давност.
Съобразявайки задължителните указания в ППВС № 3/1980 г., т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и
Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК, решаващият
състав е приел, че: С подаване на молбата от 20.05.2010г. за образуване на изп.
д. № 20107120400233 на ЧСИ И. С. давността за процесните вземания е
прекъсната и е спряла да тече до прекратяването на производството;
Прекратяването е настъпило по право на 20.05.2012 г., доколкото по
отношение на ищцата същински изпълнителни действия по това дело не са
извършвани в рамките на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен
срок; След прекратяване на производството по изп. д. № 20107120400233 е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането по

                                      3
заповедта за изпълнение, която е изтекла на 20.05.2017 г., т. е. преди подаване
на исковата молба на 02.04.2021г., по която е образувано исковото
производство по чл. 439, ал. 1 ГПК. Доколкото към датата на образуване на
новото изп. д. № 20208830400139 по описа на ЧСИ П. И. давността вече е
била изтекла, наложеният по искане на взискателя от 17.02.2020 г. запор на
банковата сметка на ищцата, който се явява първото ефективно извършено
изпълнително действие срещу нея, не може да бъде зачетено.
      Като ирелевантно за преценката относно перемирането на първото
изпълнително дело въззивният съд е счел изпращането на запорно съобщение
до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за налагане на запор върху банкови
сметки на ищцата, като е застъпил становището, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ има за последица прекъсване на
давността, само ако същият бъде ефективно реализиран, докато в случая,
поради липса на постъпил отговор от банковата институция, запорът не може
да се счете за ефективно наложен и следователно няма прекъсващ давността
ефект. За неотносимо към спора обстоятелство е преценил и наложеният на
08.08.2013 г. запор на трудовото възнаграждение на солидарния длъжник на
ищцата А. Д. по съображения, че наличието на изпълнителни действия спрямо
един солидарен длъжник не прекъсва давността спрямо останалите и че
действията на солидарните длъжници и действията спрямо всеки от тях нито
вредят, нито ползват останалите, с изключение на хипотезата на извършено
плащане.
      Прекъсващ давността ефект е отречен и на молбата на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от 22.10.2013г. за конституирането му като взискател,
тъй като в случая се касае за заместване на първоначалния взискател във вече
съществуващото правоотношение и за същото вземане, а не за
присъединяване на нов кредитор, което действие, съобразно мотивите на т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е сред
годните да прекъснат течението на давностния срок.
     По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
     Отговор на този въпрос е даден в приетото след образуване на
настоящото производство Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. на
ОСГТК на ВКС, в т. 1 на което е прието, че: „В случай на множество
солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях


                                      4
въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на
тези от тях, срещу които не е поискано извършване на изпълнителни действия
в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия
са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпция
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството“.
     С оглед отговора на обусловилия допускане на касационното обжалване
въпрос и при установените по делото факти, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е неправилно.
      В противоречие с цитираната задължителна съдебна практика е
преценката на въззивния съд, че извършените спрямо солидарния длъжник на
ищцата А. Д. изпълнителни действия, в т. ч. наложеният на 08.08.2013г. запор
на трудовото му възнаграждение и извършените въз основа на него преводи по
сметка на ЧСИ, е неотносимо към спора обстоятелство.
       Съобразявайки изпълнителните действия и срещу двамата солидарни
длъжници и в съответствие с приложимата за случая задължителна съдебна
практика – ППВС № 3/1980 г., т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023
г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. на ОСГТК на
ВКС, настоящият състав намира, че процесните вземания не са погасени по
давност, поради следното:
      На 20.05.2010 г., с образуване на изп. д. № 20107120400233 на ЧСИ И.
С., давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече до 26.06.2015 г. –
датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, тъй като до този момент изпълнителното производство е
било висящо, т. е. не е било перемирано. Перемпция не е настъпила поради
предприетите от банката-взискател изпълнителни действия: На 25.05.2010 г. е
наложен запор на сметките на двамата съдлъжници в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД; На 28.05.2010 г. е наложен запор върху два леки
автомобила, собственост на длъжника А. Д.; На 11.11.2011г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на А. Д. от „КФК“ АД, гр. Варна, въз основа
на който месечно са превеждани суми по сметка на ЧСИ за периода м.
02.2012г. – м. 11.2012 г.; На 27.03.2013 г. е наложен запор върху трудовото


                                      5
възнаграждение на А. Д. от „Трансстрой - Варна“ АД, гр. Варна, въз основа на
който месечно са превеждани суми по сметка на ЧСИ; На 29.07.2013г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. Д. от „КФК“ АД, гр.
Варна, въз основа на който месечно са превеждани суми по сметка на ЧСИ за
периода 07.08.2013г. – 07. 10.2016г. С оглед така предприетите изпълнителни
действия, следва да се приеме, че към 26.06.2015 г. изпълнителното дело не е
било перемирано. Поради това, възражението на ищцата за неприложимост
към него на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС е
неоснователно.
     Изпълнителното дело е перемирано на 07.10.2018 г., тъй като в
предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2-годишен срок от последното
извършено изпълнително действие (последния превод от трудовото
възнаграждение на длъжника А. Д. от 07.10.2016 г.) не са предприети
изпълнителни действия срещу нито един от двамата съдлъжници.
Настъпилата перемпция обаче е без значение за погасителната давност (т. 3 от
Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК).
      По отношение на ищцата Р. А. Д. е започнала да тече нова 5-годишна
давност от 26.06.2015 г. – датата на приемане на Тълкувателно решение №
2/2013 на ОСГТК. Съгласно разясненията в т. 10 от посочения тълкувателен
акт, давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. В случая такива прекъсващи давността
изпълнителни действия представляват: Молбата от 07.10.2019 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от 07.10.2019г. (конституиран като взискател на мястото
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД поради прехвърляне на процесните
вземания с договор за цесия от 11.09.2013г.) за налагане на запори върху
трудовите възнаграждения и банковите сметки на длъжника; Искането за
пристъпване към изпълнение чрез налагане на запори и възбрани, съдържащо
се в молбата на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ЧСИ П. И. от 17.02.2020 г.
за образуване на ново изпълнително дело срещу двамата солидарни длъжници
въз основа на същия изпълнителен лист (след прекратяването на първото изп.
д. № 233/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17.10.2019 г.);
Налагането на запор върху сметките на Р. А. Д. в „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД на 05.02.2021 г.


                                     6
     Следователно, за периода от 26.06.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба, по която е образувано настоящото дело – 02.04.2021г.,
давността за процесните вземания не е изтекла.
      Неоснователен е доводът на ищцата за недоказаност на активната
легитимация на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като неин кредитор и
съответно за ирелевантност на предприетите от него изпълнителни действия
по отношение на давността. Прехвърлянето на вземанията по процесния
договор за банков кредит от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на ответното
дружество се установява недвусмислено от представените по делото
доказателства – рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
03.11.2011 г., конкретен договор за цесия от 11.09.2013 г. и приложение № 1А
към него. С оглед изяснения в рамковия договор смисъл на понятията
„вземания“ и „длъжник“, следва да се приеме, че предмет на цесията са
вземанията към всички длъжници по договора за кредит от 05.09.2008 г. –
както към кредитополучателя А. Д., така и към ищцата Р. Д. като съдлъжник
на същия.
       Неоснователно е и възражението на ищцата, че не е уведомена за
извършената цесия. Съгласно последователната практика на ВКС, която
настоящият състав споделя, обстоятелството, че прехвърлянето на вземанията
не е съобщено на длъжниците, не е от значение за основателността на
предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземанията – те продължават да съществуват и полежат на
принудително удовлетворяване (в този смисъл решение № 209 от 28.11.2018 г.
по т. д. № 2530/2017 г. на I т. о., решение № 50128 от 20.03.2024 г. по гр. д. №
1106/2021 г. на IV г. о. и др.). В случая обаче, прехвърлянето на процесните
вземания е съобщено. Въз основа на изричното овластяване с пълномощно
изх. № 13499 от 24.09.2013 г., цесионерът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
изпратил уведомление до кредитополучателя А. Д. от 01.10.2013 г., което,
видно от приложената обратна разписка, е получено на 08.10.2013 г. именно от
ищцата Р. Д.. Следователно, на посочената дата същата е узнала за
прехвърлянето на вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит,
по който тя е съдлъжник. Отделно от това, по делото е налично и изрично
уведомление до ищцата от 19.04.2022 г. (приложено към отговора на исковата
молба), което тя е получила на 09.08.2022 г. чрез адвокат А. А.,
преупълномощен от процесуалния й представител адвокат И. А. – факт, който

                                       7
следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
       С оглед изложените съображения, обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено, а предявените отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени.
       При този изход на делото, съобразявайки представения списък по чл.
80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата по касация (ищца) следва
да заплати на касатора (ответник по исковете) разноски за разглеждане на
делото във всички инстанции в размер на сумата 794.80 евро, включваща: по
76.69 евро (равностойност на 150 лева) – юрисконсултско възнаграждение за
всяка от трите инстанции; 275.87 евро (равностойност на 539.56 лева) –
държавна такса за въззивно обжалване; 15.34 евро (равностойност на 30 лева)
– държавна такса за допускане на касационното обжалване и 273.52 евро
(равностойност на 534.95 лева) – държавна такса за разглеждане на
настоящата касационна жалба.


      Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ
отделение, Трети състав, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК



                                 РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 217 от 01.03.2025 г. по в. гр. д. № 2439/2024г. на
Варненски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
      ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. Д. от с. Константиново, ул. „Витоша“
№ 19, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 4,
офис 1, чрез адвокат И. А., срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, ет. 6, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №
109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, чрез юрисконсулт В. Ц., искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. А. Д. не дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумите: 24214.10 лв. – главница по
договор за банков кредит от 15.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 26.03.2010 г. - до окончателното
погасяване на задължението; 1513.69 лв. – просрочена редовна лихва за

                                      8
времето от 15.05.2009 г. до 12.01.2010 г.; 1019.76 лв. – просрочена наказателна
лихва за времето от 15.06.2009 г. до 25.03.2010 г. и разноските по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 04.05.2010г. по ч. гр. д. №
4195/2010г. по описа на Варненски районен съд и са предмет на изпълнение по
изп. д. № 139/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. И., peг. № 883.
      ОСЪЖДА Р. А. Д. от с. Константиново, ул. „Витоша“ № 19 да заплати
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6 разноски за
разглеждане на делото във всички инстанции в размер на 794.80 евро
(седемстотин деветдесет и четири евро и осемдесет евроцента).


      Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      9