Ограничения на съда при отмяна на решения на общо събрание на сдружение

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 126
                           гр. София, 13.05.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Тотка Калчева
                            Членове:     Галина Иванова
                                         Диляна Господинова

при участието на секретаря София Л. Гаджева
като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело №
20258002901372 по описа за 2025 година
      Производството е по чл.290 ГПК.
     Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Български чирлидинг
съюз“, гр.София срещу решение № 172/26.03.2025 г., постановено по в.т.д.№
109/2025 г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №
1655/28.11.2024 г. по т.д.№ 526/2024 г. на Софийския градски съд и е отменено
решението, прието на проведено на 17.02.2024 г. Общо събрание на
Сдружение „Български чирлидинг съюз“, за освобождаване (изключване) на
Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“ по иска, предявен
на основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ от Сдружение „Спортен клуб по
мажоретен спорт Мистерия“, гр.Пазарджик против Сдружение „Български
чирлидинг съюз“.
      Касаторът Сдружение „Български чирлидинг съюз“ поддържа, че
въззивният съд се е произнесъл по пороци на решението на Общото събрание
на сдружението, които не са въведени с исковата молба в преклузивния срок
по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и при липса на отменителни основания във въззивната
жалба. Моли въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на апелативния съд, евентуално - да се отхвърли
предявеният иск по подробно изложени в жалбата доводи, както и да му се
присъдят разноските по делото.
      Ответникът Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“
оспорва жалбата, като възразява, че основанието, на което е отменено

                                      1
решението на Общото събрание, е заявено в т.8 на исковата молба. Моли
решението да се остави в сила. Претендира разноски за касационното
производство.

      Върховният касационен съд констатира следното:
      За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал иск
по чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т. 3.1. от дневния
ред на Общото събрание на Сдружение „Български чирлидинг Съюз“,
проведено на 17.02.2024 г., с което ищецът Сдружение „Спортен клуб по
мажоретен спорт Мистерия“ е изключен от ответното сдружение.
      Решаващият състав е приел, че едно от въведените твърдения на ищеца
изисква приложението както на нормата на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, в която са
уредени минималните изисквания към съдържанието на поканата за свикване
на общо събрание, така и на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ - че по невключени в дневния
ред въпроси не могат да се вземат решения.
       Софийският апелативен съд се е позовал на практика на ВКС, според
която изискванията за съдържанието на поканата по чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ са
задължителни и те са от значение за редовността на провеждането на общото
събрание и за законосъобразността на взетите от него решения. Предвид
императивния характер на тази норма въззивната инстанция е приела, че
следва да я приложи и без изрично оплакване в жалбата.
     След обсъждане на поканата решаващият състав е приел, че не е спазено
изискването за минимално съдържание по чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, предвид
съвсем формалното посочване по т.3 от дневния ред, че ще се освобождават
членове на сдружението, особено щом освобождаването ще включва
изключването на някои членове. Според изложените съображения на съда, за
да е спазено това изискване, в поканата следва да са посочени не само
членовете на сдружението, които ще се изключват, но и нарушенията, заради
които се предлага те да бъдат изключени. Решаващият извод на въззивната
инстанция е, че изключването на Сдружение „Спортен клуб по мажоретен
спорт Мистерия“ не съответства на нормата на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, което има
за последица и вземане на решение по въпрос, който не е включен в дневния
ред, а това представлява нарушение на императивната норма на чл.29, ал.3
ЗЮЛНЦ.

      С определение № 3220/13.11.2025 г. е допуснато касационно обжалване
на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост на
обжалвания въззивен акт.
      Съдебният контрол на решенията на общото събрание на сдружение с
нестопанска цел е ограничен от законодателя до тяхната законосъобразност и
съответствие с устава съгласно изричната норма на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. В
преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ ищецът следва да посочи


                                     2
конкретните нарушения на закона или на устава на сдружението, всяко от
които представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваните
решения. Произнасянето на съда при спазване на диспозитивното начало в
процеса по чл.6, ал.2 ГПК предполага преценка относно наличието или
липсата на въведените от ищеца основания за отмяна и съответно забрана да
се извършва проверка за законосъобразност и за съответствие на решенията с
устава извън тези основания. Разглеждането на иска на основания, които не са
били заявени, има за последица недопустимост на постановеното решение, в
който смисъл е практиката на ВКС (решение № 81/24.06.2024 г. по т.д.№
327/2023 г. на ІІ т.о., решение № 50097/30.09.2022 г. по т.д. 385/2021 г. на II т.о.
и решение № 85/30.06.2010 г. по т.д. 913/2009 г. на II т.о.).
      Проверката на съда за съответствие със закона на приетите от общото
събрание на сдружението решения, но само по въведените от ищеца
твърдения за допуснати нарушения, изключва даденото разрешение по т.1 от
Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно
задължението на въззивния съд да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Правомощието на въззивния съд е изведено от основната функция
на съда за решаване на делата според точния смисъл на закона (чл.5 ГПК),
поради което е прието, че дейността на съда не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес.
      Решенията на общото събрание на сдружението, ако не съответстват на
закона, не са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, а са отменяеми по
иск на легитимираните в нормата на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ лица. Предметът на
делото по иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ се определя по волята на ищеца (член
или орган на сдружението) при нарушаване от общото събрание на негови
права, така както той ги заявява чрез посочване на основанията за отмяна на
решенията. Съдебният контрол на решенията на общото събрание на
сдружението е основан на стриктно прилагане на диспозитивното и
състезателното начала в процеса, което изключва служебната преценка на съда
за законосъобразност на непосочени основания за отмяна.
      По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивно
решение, с което съдът е отменил решение на общото събрание на сдружение
на основания, които не са били заявени от ищеца с исковата молба, би било
недопустимо.

     В случая в исковата молба е посочено, че мотивите на ответното
Сдружение „Български чирлидинг съюз“ за освобождаване на Сдружение
„Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“ на основание чл.26, ал.2, б.“а“
от Устава са общо формулирани и абстрактни и по същество несъстоятелни,
като пред делегатите на събранието не са представени материали и
доказателства за неприемливи действия. Според ищеца „освен общо


                                         3
определеното съдържание на поканата за свикване на ОС с дневния ред за
изключване на клубове (по принцип), следваше изрично да се изпрати и
нарочно известие до СК Мистерия относно предстоящото предложение за
прекратяване на членството му, основанията за това и конкретните
обстоятелства“, тъй като той „има право да се запознае с конкретните факти и
юридическите основания на предложението за освобождаването му, за да
може надлежно, своевременно и адекватно да се защити пред общото
събрание преди гласуването“. Изложени са и доводи, че предварителното
оповестяване на мотивите за изключване касае и останалите членове на
сдружението, за да могат те да формират становище по поставения в дневния
ред въпрос. В обобщение ищецът се е позовал на незаконосъобразност на
решението на общото събрание, изразяваща се в „неуведомяването
предварително на конкретния член за предстоящото му изключване“.
     Твърденията на ищеца за допуснати нарушения при приемане от общото
събрание на решението за изключването му са точно изложени в доклада по
чл.146 ГПК от първоинстанционния съд и в съответствие с тях и след
обсъждане на събраните по делото доказателства Софийският градски съд е
постановил решението си. Изложени са съображения, че в устава на
сдружението не е предвиден ред за нарочно известие на члена, предложен за
изключване, както и че всеки един от членовете на сдружението, включително
ищецът, са били запознати с действията на изключения клуб преди
провеждане на събранието и гласуването на предложението.
     Въззивният съд, след възпроизвеждане на твърденията на ищеца в
исковата молба, ги е квалифицирал като „направено оплакване за липса на
предварителна информация, включително в дневния ред от поканата, с
която е свикано процесното Общо събрание от 17.02.20024 г., на информация
относно предлаганото изключване“. Според апелативния състав
императивните норми на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ и чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ не са били
приложени от първоинстанционния съд „макар същият да е разгледал
оплакванията на ищеца“.
     По същество апелативният съд е приел, че решението на общото
събрание за изключване на ищеца от сдружението е взето по въпрос, който не
е включен в дневния ред (чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ), като е приравнил
непосочването в поканата на нарушенията, заради които се предлага
изключването, на липса на покана, в чийто дневен ред е включено
изключването на ищеца. От една страна, въззивният състав е приел, че
нарушението е въведено от ищеца, но неправилно не е подведено под
приложимите правни норми от първоинстанционния съд, а от друга страна, че
императивният характер на посочените норми, го задължава служебно да се
произнесе по съответствието на решението на сдружението със закона.
Независимо от противоречието в изложените съображения на въззивния съд
решаващите му изводи са основани на разрешението по т.1 от ТР №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за служебното прилагане на императивна материалноправна
норма, каквато е нормата на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ.

                                     4
      Настоящият състав на ВКС намира, че твърдението за нарушение, което
е въведено като основание за отмяна на атакуваното решение, се квалифицира
(определя на коя конкретна законова норма или норма от устава решението на
сдружението не съответства), е в правомощията на съда, разглеждащ иска по
чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, но при осъществяване на тази дейност съдът не може да
подменя или разширява твърденията на ищеца.
      В случая незаконосъобразността на решението е основана на липсата на
предварително уведомяване на конкретния член за предстоящото
прекратяване на членството му с оглед осигуряване на неговата защита при
гласуване на предложението за изключване. Развити са и доводи, че
останалите членове на сдружението следва да имат предварителна
информация, за да могат да приемат обективно решение. Всички тези
съображения са основани на разбирането на ищеца, че „освен покана с
дневния ред“ следва да се изпрати на изключвания член „и нарочно
известие“ за основанията и конкретните обстоятелства на предложението за
изключване, а останалите членове да са „предварително оповестени за
мотивите“ за прекратяване на членството.
      С оглед на въведеното основание на иска съставът на ВКС приема, че
ищецът не е твърдял, че част от задължителното съдържание на поканата с
дневния ред за свикване на събранието е и информацията относно
предлаганото изключване с посочване на конкретните нарушения и
основанията за това. Посочената разлика е съществена. Твърдението за
нарушена защита на ищеца при вземане на решението за изключване и
оборването му от ответника предполага събиране на доказателства за
запознаване на изключвания и на останалите членове на сдружението за
допуснатите нарушения (в случая за поведение, представляващо грубо
увреждане на интересите на сдружението), за да могат да се формират изводи
налице ли е нарушение на членственото право според основанието по чл.26,
ал.2, б.“а“ от Устава за прекратяване на членството. Докато при въведено
твърдение за липса на покана със съдържанието по чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ
нарушението е допуснато при свикване на общото събрание и съдът извършва
проверка единствено на съответствието на поканата с въведените изисквания
на закона и на устава на сдружението.
      Въззивният съд се е произнесъл по съответствието на поканата с
 изискванията на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, в които е включил и задължително
посочване на нарушенията на изключвания член, каквито основания не са
въведени с исковата молба като основание за отмяна на решението за
изключване на ищеца от сдружението.
      По тези съображения обжалваното решение е недопустимо съгласно
чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, като същото следва да се обезсили и делото да се
върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба
съобразно основанията на иска по чл.25, ал.6, във връзка с ал.4 ЗЮЛНЦ.
      Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото


                                    5
апелативният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото
във ВКС.
     Мотивиран от горното Върховният касационен съд




                                РЕШИ:
     ОБЕЗСИЛВА решение № 172/26.03.2025 г., постановено по в.т.д.№
109/2025 г. от Софийския апелативен съд.
     ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново произнасяне по
въззивната жалба.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     6