Доказателствена стойност на прокурорските постановления в гражданския процес

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 76
                          гр. София, 12.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Боян Балевски
                            Членове:     Васил Христакиев
                                         Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело №
20258002901655 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
            Производството е по чл. 290 от ГПК.
     Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на
пълномощника на „ТРОН“ЕООД ЕИК 123083337 срещу решение №114 от
10.04.2025 г. по в.т.д. №43/2025 г. на ОС-Стара Загора, с което е отменено
първоинстанционното решение № 638 от 25.11.2024., постановено по гр.д. №
1758/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него е постановено
друго,    с    което „ТРОН“       ЕООД, е     осъдено     да   заплати     на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, сумата от 23 883 лв./двадесет и три
хиляди осемстотин осемдесет и три лева/, представляваща стойността на
материали и труд за възстановяване на повредено от имущество - кабелна
линия ниско напрежение - изолиран усукан проводник 700 м. и 9 броя
стоманобетонни стълба, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба -10.07.24 г. до окончателното изплащане на
сумата,както и да заплати сумата 2032,97 лв./две хиляди тридесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/-разноски в двете съдебни инстанции.
                 В КЖ са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
въззивното решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на
спора в насока отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Оспорват
се като необосновани и незаконосъобразни изводите на съда за наличие на
доказан фактически състав на нормата в чл.49 ЗЗД като основание за

                                     1
ангажиране отговорността на ответното дружество. Необоснован и недоказан
е изводът на въззивния съдебен състав, че вредите са причинени от
делинквента при възложена от ответното дружество работа. Моли решението
да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което
искът да се отхвърли изцяло като недоказан по основание.
              С определение от 25.11.2025 г., постановено по настоящото дело
по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно
обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК                   по    въпроса: за
доказателственото значение на констатациите в актовете на органите на
досъдебното производство, доколкото разрешаването на въпроса в
обжалваното въззивно решение е в несъответствие с практиката на ВКС по
чл.290 ГПК-Р №66/22.06.2018 г. по гр.д. № 149/2017 г. на Първо гр.отд. на
ВКС и посочените в последното други решения на ВКС по чл.290 ГПК по
същия въпрос.
       Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след
преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл.
от ГПК констатира следното:
             За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил
в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:
       Предмет     на    въззивно    обжалване     е б и л о постановено от
първоинстанционния съд решение с правно основание чл.49, във вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство се установявало,че на
09.04.2024 г. на обект ТП-Планинец, извод за село Б русино ММН са счупени
стълбове - 9 броя и скъсани проводници 4х70 - 700 метра, като вложените труд
и материали за тяхното отстраняване възлизали на 19 902,51 лева без вкл.
ДДС. Приети като писмени доказателства по делото се явявали: констативен
протокол за нанесени щети №023337/09.04.2024 г., и калкулация от 10.04.2024
г.,като тези документи установявали тези обстоятелства .Не са в противоречие
с този извод показанията на свидетеля А. К., както и заключението на съдебно
- техническата експертиза.
Според съда, искът по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е деликтен иск,който се
предявява срещу възложителя на определена работа за вредите,причинени от
негов работник или подизпълнител,при положение,че деянието е
неправомерно и има всички елементи на граждански деликт. Необходимите
елементи от фактическия състав ,обуславящи основателност на исковата
претенция са: наличието на възложена работа,неправомерно поведение от
страна на изпълнителя /работника/,причинна връзка между деянието и вредата
,вина/която се предполага до доказване на противното/ и вреда. В конкретния
случаи са доказани вида и размера на настъпила вреда - повреждане на
кабелна линия ниско напрежение - изолиран усукан проводник 4 700 м. и 9
броя стоманобетонни стълба на стойност 23 883 лв. Според изложеното в
мотивите на обжалвания въззивен акт не било спорно обстоятелството,че
лицето П. Ж. М. е служител на „Трон“ ЕООД. Същото се установявало и в
    хода на производството о т представено т о о Постановление изх.
№1746/16.05.2024 г. на РП Хасково,            ТО Ивайловград, от което се

                                      2
установявало,че на 08.04.2024г. около 17 часа М . излизал от гората между
селата Планинец и Брусево , управлявайки тежкотоварна специализирана
горска техника, с per. № СТ12707, натоварена с дърва и вдигната стрела
/щипка за товарене на дърва / и по непредпазливост закачил електропреносен
проводник, с което повредил 9 броя железобетонни стълба и били скъсани
преносни електропроводи между стълбовете с обща дължина 200-250 метра,
които са собственост на „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ ЮГ " ЕАД. Според
съда,Постановление изх. №1746/16.05.2024 г. на РП Х асково представлявало
 официален документ и следвало да бъде зачетена неговата доказателствена
стойност.Механизмът        на причиняване на вредоносния резултат се
установявал и от събраните по делото гласни доказателства.
Обстоятелството,че не е налице влязла в сила присъда не опровергавала този
правен извод. С оглед изложеното въззивният съд приел за доказано, че
  служител на „Трон“ ЕООД виновно /по непредпазливост / е повредил
имущество на ищцовото дружество при извършване на дърводобив в село
Брусино. Позовал се е на разпоредбата на чл.88 от Закона за
енергетиката,според която разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределетилени мрежи - собственици на такива мрежи
на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната територия. Ето защо и доколкото
ищцовото дружество отговаря на тези условия то същото се явявало
активнолегитимирано да получи от ответното дружество обезщетение по
чл.49 ЗЗД за причинените му материални вреди от служител на последното.
                  Относно отговора на правния въпрос, по който е допусната
касационното обжалване и по правилността на въззивното решение,
настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о. намира следното:
             По отношение отговора на поставения правен въпрос: обвързан ли
е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските
постановления е налице константна практика на ВКС : в Р №66 от 22.06.2018
г. по гр.д. №3149/2017 г. на Първо г.о. , както и в решение №43/16.04.2009г. по
т.д.№648/2008г. на Второ т.о. на ВКС и Р. №66/12.03.2015 г. по гр.д. №
5839/2014 г. на Четвърто г.о. , се приема , че макар да са официални
документи по смисъла на чл.143 ГПК/отм./ - чл.179 от сега действащия ГПК,
тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и
отразяват мнението на съответния орган относно наличието или липсата на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието и съгласно императивната норма на чл.222 ГПК/отм./ -
чл.300 от сега действащия ГПК, такава сила е придадена единствено на
влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа на непосредственост и

                                      3
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване
пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са били
събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
            Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изразеното
в посочената по-горе , практика по чл.290 ГПК. От това следва изводът, че
   въззивният съд неправилно е приел, че от съдържанието на Постановление
изх. №1746/16.05.2024 г. на РП Хасково, което представлявало официален
документ и следвало да бъде зачетена неговата доказателствена стойност ,
вкл. относно това, че лицето П. Ж. М. е служител на „Трон“ ЕООД. Не
съответства на конкретните процесуални действия на страните и приетото от
съда, че това обстоятелство, не било спорно между страните. Напротив: в
доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд , изрично е
констатирано оспорването от страна на ответника на твърдението на ищеца в
ИМ, че делинквентът управлявал тежкотоварна специализирана горска
техника, с per. № СТ12707 е бил служител на ответното дружество
„Трон“ЕООД. Доказателствената тежест за този правопораждащ факт , като
елемент от сложния фактически състав на правото по чл.49 ЗЗД е била изцяло
в доказателствена тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК
, в каквато насока същата е била разпределена и в самия доклад по делото. В
същото време от ищеца не са ангажирани никакви доказателства относно
установяването на този факт и последният е останал недоказан.
         От изложеното следва , че при приемането от страна на въззивния съд
на наличие на основание за това ответното дружество да носи отговорност в
хипотезата на чл.49 ЗЗД за извършения от трето лице деликт е в следствие на
допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила / нарушения на чл.154 ГПК , чл.179 във връзка с чл.300 ГПК/ относно
преценката на писмените доказателства и води до неговата неправилност,
съгласно чл.281 т.3 ГПК. Решението следва да бъде отменено изцяло/чл.293
ал.2 ГПК/. Доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови
процесуални действия, ВКС дължи произнасяне по същество на спора в
насока отхвърляне на иска, поради недоказаност на основанието по чл.49 ЗЗД
за ангажиране на отговорността на ответното дружество.
        По отношение на разноските в настоящото производство:
       Разноските на касатора в размер на 507,66 лева/ 255,98 евро внесени
д.т. и 1560 евро-платено възнаграждение за процес.представителство пред
ВКС и по 3060 лева / 1564,55 евро - заплатено възнаграждение за
проц.представителство       във     за    всяка    от      по-долустоящите
инстанции.Общият размер на разноските пред трите инстанции възлиза на
4 945,08 евро .
       Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

                                РЕШИ:
               ОТМЕНЯ изцяло решение №114 от 10.04.2025 г. по в.т.д.

                                     4
№43/2025 г. на ОС-Стара Загора и вместо това постановява:
           ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190 срещу „ТРОН“ЕООД ЕИК 123083337 иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 12 211,18 евро /23 883 лв.-/двадесет
и три хиляди осемстотин осемдесет и три лева/, представляваща обезщетение
за възстановяване на повредено имущество .
                  ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД ЕИК
115552190да заплати на „ТРОН“ЕООД ЕИК 123083337 разноските пред
съответните инстанции,в размер общо на 4 945,08 евро .
    Решението е окончателно.

                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     5