Отказ за отмяна на решение за собственост поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 266
                                гр. София, 30.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                                  Председател: Светлана Калинова
                                  Членове:     Гълъбина Генчева
                                               Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско
дело № 20268002100088 по описа за 2026 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 260285 от 20.10.2025 г. на М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“
ЕООД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 260010/03.08.2022 г. по гр.
д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен съд.
Молителите сочат, че с атакуваното решение е признато спрямо тях правото на собственост
на държавата върху апартамент №3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица]
[населено място], целият със застроена площ от 127,80 кв. м., както и на Ѕ ид. част от гараж
с площ 20, 60 кв. м. в същата сграда и на основание чл.108 ЗС молителите А. са осъдени да
предадат на държавата владението на апартамента и целия гараж, а молителят „КТМ ЕКС“
ЕООД - владението на апартамента и 1/2 ид. част от гаража.
Сочат, че за изпълнение на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС е било образувано изп. д.
№ 92/2025 г. на СИС при РС-Търговище, по което е бил насрочен въвод във владение на
18.09.25 г. При този въвод държавният съдебен изпълнител намерил присъдените имоти във
владение на трето лице, което заявило върху тях собствени права, които изключват правата
на взискателя. Изпълнението било отложено и на третото лице бил даден тридневен срок да
поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Считат, че намирането на трето лице в присъдените имоти, което заявява върху тях права,
които изключват правата на взискателя, е ново обстоятелство, документирано с ново
писмено доказателство -протокола от 18.09.2025 г. по изпълнителното дело, които не могли

                                             1
да бъдат известни при решаването на спора по чл.108 ЗС и с които молителите не могли да
се снабдят своевременно. В исковото производство молителите твърдели, че не владеят
спорните имоти, но съдът приел обратното и уважил предявеният иск по чл.108 ЗС в
осъдителната част. Искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1
ГПК.
Държавата, представлявана от областния управител на Област Т., оспорва молбата. Счита, че
тя е недопустима, тъй като е бланкетна - не ставало ясно на какво се позовават молителите –
на ново обстоятелство или на ново писмено доказателство. Освен това като основание на
молбата изрично бил посочен текстът на чл.304, ал.1, т.4 ГПК, който не бил обоснован.
Молбата била и неоснователна, тъй като третото лице, което съдебният изпълнител намерил
в присъдените имоти, било син на първите двама молители. Това трето лице се позовавало
на приемо-предавателен протокол от 18.01.2008 г., с който родителите му предали
владението на имотите, както и на искова молба срещу държавата, заведена на 01.09.2025 г.,
с която претендира право на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС. Следователно – не е
налице ново обстоятелство, което молителите да не са могли своевременно да въведат във
висящия спор за собственост. По отношение на третия молител – „КТМ ЕКС“ ЕООД,
държавата се е позовала на мотивите на влязлото в сила съдебно решение, че за да се спасят
от кредитори, М. и М. А. са прехвърлили цялото си имущество на това дружество,
използвайки правната форма на няколко публични продани, при които дружеството е
придобило собствеността на имотите по силата на възлагателни постановления и че това е
направено по взаимна уговорка с цел увреждане на кредитори. Затова и за третия молител
заявените от третото лице права не са ново обстоятелство. Изложени са подробни доводи по
съществото на правния спор. Държавата се позовава и на мотивите на съда в определението,
с което е отказано допускане на обезпечение на иска за собственост на третото лице, според
които този иск не е вероятно основателен.
С определение № 316 от 26.01.2026 г. по настоящото дело, постановено в производство по
чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:
Атакуваното решение № 260010/03.08.2022 г. по гр. д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен
съд е потвърдено с решение № 92 от 11.05.2023 г. по в. гр. д. № 4/2023 г. на Варненския
апелативен в частта, с която молителите в настоящото производство М. И. А. и М. О. А. са
осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на държавата владението на апартамент № 3,
находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място], целият със
застроена площ от 127,80 кв. м., както и на гараж с площ 20, 60 кв. м., разположен в
партерния етаж на същата сграда, а молителят „КТМ ЕКС“ ЕООД е осъден да предаде на
държавата владението на апартамента и на 1/2 ид. част от гаража. Именно тази част на
въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване, е предмет на отмяна по реда на
чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че М. и М. А. са били собственици на процесния апартамент и
гараж, които са построени върху тяхна земя и собствеността им е установена с констативен
нотариален акт № 52/01.07.1996 г. С присъда по НОХД 505/2006 г. на ТщОС, влязла в сила

                                            2
на 23.04.2008 г., М. А. е осъден за престъпление по чл.256, ал.2, пр.2, вр. чл.256, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК и му е била конфискувана Ѕ ид. част от процесния апартамент.
Междувременно, на 19.10.2006 г., е била вписана възбрана върху апартамента и гаража като
обезпечение на бъдещ иск на КУПИППД срещу А.. Възбраната е заличена на 04.04.2012 г.
С решение по гр. д. № 240/2008 г. на ТщОС, влязло в сила на 30.12.2010 г., от А. са били
отнети в полза на държавата придобитите в СИО апартамент и гараж.
Прието е, че по изп. д. № 121/2010 г. на СИС при РС-Търговище е изнесена на публична
продан 1/2 ид. част от апартамента и гаража, собственост на длъжника М. А.. С
постановление на съдебния изпълнител от 21.07.2011 г. продаваната Ѕ ид. част от тези имоти
е възложена на купувача „КТМ ЕКС“ ЕООД.
Прието е, че постановлението за възлагане е непротивопоставимо на държавата, тъй като
обезпечителната възбрана върху имотите е вписана от държавата още преди възлагателното
постановление.
Като резултат съдът е уважил иска по чл.108 ЗС на държавата срещу А. и „КТМ ЕКС“
ЕООД в неговата установителна част. Искът е уважен и в осъдителната му част, като съдът е
съобразил, че адресите на ответниците А., посочени от тях в отговора на исковата молба, в
договорите им за правна защита и съдействие и на л. 151 и 153 по делото, съвпадат с адреса
на процесния апартамент; връчването на преписи от исковата молба е станало на ответника
М. А. на адреса на процесния апартамент лично на 05.03.2021 г. Затова съдът не е
кредитирал обясненията на ответника А., дадени в с. з. на 06.07.2022 г., че от 10-12 години
никой от ответниците не ползвал апартамента, а самият той живее в [населено място], общ.
С.. Посочено е също, че в писмената защита от 19.07.22 г. ответниците отново са с посочени
от процесуалния им представител адреси, съвпадащи с този на процесния апартамент.
Същият адрес е посочен и във въззивната жалба на А.. Съдът се е позовал и на протокола за
въвод от 04.08.2011 г., извършен по изпълнителното дело, с който купувачът на публичната
продан „КТМ ЕКС“ ЕООД е въведен в апартамента. Отбелязано е, че в жилището е заварена
да живее А., длъжник в изпълнителното производство, която доброволно е предала
владението на купувача М. М. М..
Молбата за отмяна се основава на ново писмено доказателство – протокол от 18.09.2025 г. по
изп. д. № 2025530400092 на ДСИ В. П. при РС-Търговище, образувано въз основа на
изпълнителен лист по гр. д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен съд. Протоколът е
съставен по повод опит да бъде извършен въвод във владение на държавата в гаража с площ
от 20,60 кв. м., разположен в приземния етаж на жилищната сграда на [улица] [населено
място]. В протокола е удостоверено, че в апартамента на А. № 7 е открито трето лице – Т. М.
И., който заявява собствени права върху апартамента и който е предявил иск за защитата им
пред съда. Позовава се на предавателен протокол от 18.01.2008 г. Сочи, че гаражът се владее
от него от 2006 г.
Настоящият състав на ВКС счита, че протоколът от 18.09.2025 г. по изп. д. № 2025530400092
не представлява нито ново писмено доказателство, нито удостоверява ново обстоятелство по
смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да обусловят отмяна на влязлото в сила решение, с
което искът по чл.108 ЗС е бил уважен и в осъдителната му част.

                                             3
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в
сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или
с които страната не е могла да се снабди своевременно.
На първо място – протоколът удостоверява неуспешен опит за въвод на държавата само в
присъдения гараж, но не и в присъдения апартамент № 3 на [улица] [населено място].
По-същественото обаче е това, че протоколът е създаден след влизане в сила на решението
по иска с правно основание чл.108 ЗС, което е предмет на молбата за отмяна. Разпоредбата
на чл.303, ал.1, т.1 ГПК определя като нови онези писмени доказателства, от съществено
значение за изхода на делото, които са съществували при разглеждане на спора по същество,
но или не са били известни на страната, или тя не е могла да се снабди с тях и да ги
представи на съда по независещи от нея причини. Протоколът от 18.09.2025 г. не отговаря
на тези изисквания и не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. Той не е
съществувал като документ при разглеждане на спора по същество. Този протокол не
удостоверява и нови обстоятелства, които да не са били известни на молителите при
разглеждане на иска по чл.108 ЗС и които те да не са могли да установят с други
доказателствени средства, например със свидетели. Ето защо молбата за отмяна се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е ШИ:
 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260285 от 20.10.2025 г. на М. И. А., М. О. А. и
„КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №
260010/03.08.2022 г. по гр. д. № 9/2021 г. на Търговищкия окръжен съд в уважената част по
исковете с правно основание чл.108 ЗС, потвърдено в тази част с решение № 92 от
11.05.2023 г. по в. гр. д. № 4/2023 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 2429 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 4333/2023 г. на
ВКС, ІІ-ро г. о.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           4