Определяне на обезщетение за падане на необезопасен тротоар

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ

                                   № 451
                           гр. София, 02.07.2026 г.

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско
дело № 20258002100723 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. К. Х., чрез адв. А. Б., против решение
№ 1109 от 06.11.2024 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1399
от 28.11.2025г. , постановени по гр. д. № 1817/2024 г. на Софийски апелативен
съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 2682 от
08.05.2024 г. по гр.д. 5512/2023 на Софийски градски съд е отхвърлен искът на
В. К. Х. срещу Столична община с правно основание чл. 49 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент (падане поради
спъване) на 08.01.2023 г. в гр. София - стърчащи болтове на тротоара на
трамвайна спирка „Лагера" в посока пазар „Красно село", довело до фрактура
на тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце, за
сумата от 35 000 лв., представляваща разликата от 45 000 лв. до 80 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. върху сумата от 50 000 лв.
до 30.04.2024 г., а след това върху сумата от 80 000 лв., до окончателното й
изплащане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното
решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон,

                                      1
поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.
281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание не се явява представител на
касатора.
От ответника по жалбата Столична община, чрез юрисконсулт К. М., е
постъпил писмен отговор, с който е оспорена основателността на жалбата.
От „ВДХ“АД, гр. София- трето лице- помагач на страната на ответника не е
постъпило становище по жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание страните не са изпратили
представители.
С определението по чл. 288 ГПК № 1341 от 17.03.2026 г. , касационното
обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
/поради противоречие практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Какви
са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?
По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. В ППВС 4/23.12.1968 година, както и
в трайната практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, която изцяло се
споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че залегналото в чл. 52 от ЗЗД
понятие "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да бъде
справедливо възмезден пострадалият от деликта за претърпените от него
неимуществени вреди трябва да се съобразят специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените
болки, страдания и емоционални преживявания.
По съществото на касационната жалба :
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 08.01.2023 г.
ищцата е паднала и си е счупила крака и двете ръце в гр. София, на тротоара

                                     2
на трамвайната спирка "Лагера" в посока пазар "Красно село". Инцидентът е
настъпил на необезопасен тротоар, на който е имало стърчащи болтове.
Прието е от въззивния съд, че на основание чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата,
организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на
урбанизираните територии е задължение на съответната община, като в
случая увреждането е настъпило в резултат на противоправно бездействие на
служители на ответната община. Общината не е изпълнила задължението си
да осигури безопасна и достъпна среда. Ищцата е паднала на необезопасен
тротоар, на който е имало стърчащи болтове и е получила увреждания, като
връзката между бездействието на служители на ответника и уврежданията е
пряка и причинна.
Въз основа показанията на свидетелите и заключението на съдебно –
медицинската експертиза въззивният съд е приел за установено, че в резултат
на инцидента ищцата е получила счупване на бедрената шийка на левия крак,
счупване на долния край на лъчевата кост на лява китка и фрактура на дясна
гривнена става. Извършена е частична смяна на лява тазобедрена става,
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация радиус и улна на лява
ръка и гипсова шина на дясна гривнена става, като тези медицински
манипулации са били задължителни за по-доброто здравословно състояние на
ищцата. Постоянните болки след изписването от болница са траели четири
месеца, като последиците от уврежданията не могат да отшумят изцяло.
Според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява
тазобедрена става и лява лъчева кост. Посочено е, че на 18.01.2024 г. вещото
лице е извършило преглед на ищцата, която съобщила за постоянни болки на
двете китки, като нощем получава изтръпване на двете китки, придружени с
болки. Констатирани са следоперативни белези, както и               ограничени
движения в областта на лява китка и лява тазобедрена става.
Прието е също, че ищцата е изпитвала силни интензивни болки повече от
месец. В болницата била 10 дни, като непрекъснато с нея е бил и съпругът й,
който се е налагало да я храни поради счупването на ръцете й. След
изписването й ищцата продължила да изпитва болки, не можела се
самообслужва, била на легло в продължение най-малко на два месеца.
Като е съобразил, че се касае за три счупвания, за болничен престой от десет
дни, както и проведените медицински интервенции, нуждата от чужда помощ
за два месеца, проведената рехабилитация в домашни условия,

                                      3
възстановителен период от четири месеца, съпоставени с възрастта на ищцата
- 76 години към деня на инцидента, обществено-икономическите условия към
януари 2023 г. и съдебната практика по сходни случаи, въззивният съд е счел
за справедливо обезщетение от 45 000 лв.
За да направи извод за неоснователност на иска до пълния му предявен размер
от 80 000 лв., въззивният съд се е основал на липсата на усложнения, както и
на това че възстановителният период е бил от четири месеца. Според
въззивния съд вещото лице декларативно е заявило, че травмите нарушават
сериозно качеството на живот, като го усложняват и за в бъдеще време поради
ограничаване на движенията, както и че има трайни последици: според
скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява тазобедрена
става и лява лъчева кост. Не е изследвано в каква степен е това ограничение и
как се отразява на движенията й и на ежедневните й занимания. Съдът се е
основал и на свидетелските показания, че към настоящия момент ищцата има
леки болки, които отшумяват постепенно. Освен това прегледът при вещото
лице и показанията на свидетелите са само една година след инцидента,
поради което е житейски логично да се предположи наличието на такива
болки, но те не са така интензивни като през първите четири месеца. Няма
научно обосновани изводи на вещото лице, въз основа на които да се приеме,
че болките ще продължат цял живот.
Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав
на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено
при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано-
основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Определяйки размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приложил неточно
въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Не е
направена съвкупна преценка на конкретно установените по делото
обстоятелства относно естеството на получените увреждания, търпените
болки и неудобства в периода след травмите, както и дадената от вещото лице
прогноза, че последиците от получените увреждания са трайни.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за справедливия
размер на обезщетението.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав
намира, че за претърпените от ищцата болки и страдания се дължи
обезщетение в размер на 65 000 лв. Този извод се налага предвид събраните

                                     4
доказателства, че в резултат на процесния инцидент ищцата е била лишена от
възможността да ползва двете си ръце, като едновременно с това е имала
счупване на бедрената шийка на левия крак, наложило оперативна
интервенция – частична смяна на лява тазобедрена става. Ищцата е търпяла
болки, както и съществени затруднения - в продължение на два месеца е била
на легло, не е можела да се обслужва сама, имала е необходимост от чужда
помощ. Освен това неправилно въззивният съд не е кредитирал съдебно –
медицинската експертиза в частта й, според която травмите нарушават
сериозно качеството на живот, като го усложняват и за в бъдеще време поради
ограничаване на движенията, както и че има трайни последици: според
скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява тазобедрена
става и лява лъчева кост. Имайки предвид, че изводите на вещото лице се
основават на конкретно установените по делото факти досежно вида и
степента на уврежданията на ищцата, както и че вещото лице, за да отговори
на поставените му въпроси, се е запознало с медицинската документация и е
извършило личен преглед на ищцата, като по делото не е проведено насрещно
доказване, с което констатациите на експерта да са оборени, настоящият
състав намира, че няма основание заключението на вещото лице в посочената
му част да не бъде кредитирано при определяне размера на дължимото се на
ищцата обезщетение. При съобразяване на изложеното, както и на всички
специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, обуславящи
вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, се
налага извод, че сумата от общо 65 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата
за претърпените неимуществени вреди.
Горното налага извод, че въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен
искът за сумата от 10 225,84 евро, равняващи се на 20 000 лв. и
представляващи разликата над присъдените от въззивния съд 45 000 лв. и
дължимите се 65 000 лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго такова, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата
още 10 225,84 евро, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Поискано е присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.Тъй като с исковата молба, постъпила
в съда на 11.05.2023г., е предявен иск за сумата от 50 000 лв., като частичен от
общо претендирани 80 000 лв., а на 30.04.2024г. искът е увеличен с 30 000 лв.,

                                       5
следва, че върху сумата от 2 556,45 евро /равностойността на 5 000 лв./ следва
да се присъди законната лихва, считано от 11.05.2023г., а върху остатъка от 7
699,39 евро следва да се присъди законна лихва от 30.04.2024г.
Въззивното решение в останалата му обжалвана част, с която искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., следва да се
остави в сила.
С оглед изхода от спора неправилно е и въззивното решение в частта му, с
която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответната
страна да заплати на адв. Б. на основание чл. 38 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 982,91 евро /равностойността на 1 922,40 лв./,
както и в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати в полза на
СГС сумата от 483,91 евро /равностойността на 946,46 лв./ представляващи
държавна такса и разноски за първоинстанционното производство, като се
постанови решение за осъждане на ответната страна да заплати посочените
суми. Освен това в полза на адв. Л. следва да се присъдят още 700 евро с
включен ДДС разноски за въззивното производство, както и 1 200 евро с
включен ДДС за касационното производство.
С оглед изхода от спора следва да се отмени въззивното решение в частта му, с
която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника в размер на 357,01
евро /равностойността на 698,26лева/ разноски по делото.
Столична община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС
държавна такса в размер на 219,86 евро.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо
гражданско отделение
                               Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1109 от 06.11.2024 г., поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 1399 от 28.11.2025г. , постановени по гр. д. №
1817/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична
отмяна на решение № 2682 от 08.05.2024 г. по гр.д. 5512/2023 на Софийски
градски съд е отхвърлен искът на В. К. Х. срещу Столична община с правно
основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие от инцидент на 08.01.2023 г. в гр. София на тротоара на трамвайна
спирка „Лагера" в посока пазар „Красно село", довел до фрактура на
тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце, за сумата
от 10 225,84 евро /разликата от 45 000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната

                                      6
лихва, считано от 11.05.2023 г. върху сумата от 2 556,45 евро до 30.04.2024 г., а
след това върху сумата от 10 225,84 евро до окончателното й изплащане,
както и в частта му за разноските, с което Столична община е осъдена да
заплати на адв. Б. на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 982,91 евро, а в полза на СГС сумата от 483,91 евро, представляващи
държавна такса и разноски за първоинстанционното производство, както и в
частта му, с която В. К. Х. е осъдена да заплати на Столична община сумата от
357,01 евро разноски по делото, като вместо него постановява :
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати
на В. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] още
10 225,84 / десет хиляди двеста двадесет и пет евро и 84 евроцента/ евро,
предстявлвящи обезщетение за неимуществени вреди вследствие от инцидент
на 08.01.2023 г. в гр. София на тротоара на трамвайна спирка „Лагера" в
посока пазар „Красно село", довел до фрактура на тазобедрената става на
левия крак, както и на китките на двете ръце, ведно със законната лихва върху
сумата от 2 556,45 евро за периода от 11.05.2023 г. до 30.04.2024 г., а считано
от 30.04.2024 г. върху сумата от 10 225,84 евро до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. А. Л. Б. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на още 981,91 /деветстотин
осемдесет и един евро и 91 евроцента/ евро за първоинстанционното
производство и още 700 /седемстотин /евро с включен ДДС разноски за
въззивното производство, както и 1 200 /хиляда и двеста евро/ евро с включен
ДДС за касационното производство.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на Софийски градски съд
още 483,91 евро /равностойността на 946,46 лв./, представляващи държавна
такса и разноски за първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. А. Л. Б. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на 1 200 /хиляда и двеста
евро/ евро с включен ДДС за касационното производство.
ОСЪЖДА Столична община да заплати по сметка на Върховния касационен
съд държавна такса в размер на 219,86 /двеста и деветнадесет евро и 86
евроцента/евро.
Решението е постановено при участието на „ВДХ“АД, гр. София, ЕИК
119081953- трето лице – помагач на страната на ответника.

                                       7
Решението не подлежи на обжалване.


                                 Председател: _______________________
                                         Членове:
                                               1._______________________
                                               2._______________________




                                     8